 |
|
|
| |
|
Полезно |
|
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес |
|
| |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Семейство |
Възпитанието на децата
преди: 1 година, 5 месеца, прочетена 1026 пъти
Мили млади или на такива който им предстои да стават родители, как бихте или как вече възпитавате д цата си? ! Как и какво им обяснявате за любовта, създаването на семейство, верността към партньора, и как да изберат човека с когото да създадат семейство? ! Възпитавате ли го на изневяра лъжи към партньора, или според личния си характер и така както постъпвате или сте постъпвали в миналото? ! Правите ли го свои принтлопия на себе си в този аспект от живота или сте научили и сте си взели поуките от собствените си грешки и ги възпитавате да не ги повтарят? !
Има още много въпроси по тази тема така че разчитам на вас да допълвате каквото се сещате! Ще бъде интересен казус!
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 1 година, 5 месеца hash: 8c9f122141 |
|
1. Казуса ти е тъп, то възпитанието ако ставаше с една поучителна лекция на дадена тема би било супер лесно да възпитаваш деца. Възпитанието обаче се случва с малко думи с много примери с начин на поведение, на възрастните, които отглеждат дете. Ако един от родителите изневерява или флиртува показно с представители на другия пол, ако само един от родителите изразява ревност към другия родител, каквото и да му обясняваш на детето, то свиква че поведението на неговите родители е нормалното поведение и в бъдещите си връзки прави това което е правил родителя или точно обратното мрази или смята за тъпи хората които правят така. Точно както с пушенето, ако родителя пуши, каквото и да му се обяснява на детето то или става върл пушач или върл борец срещу тютюнопушенето.
|
| преди: 1 година, 5 месеца hash: 94225a6f9e |
|
2. Не, не ги възпитавам да бъдат като мен или според които смятам, че са били мои грешки. Те не трябва да живеят моят живот, нито пък да бъдат продължение на моят живот или да плащат мои грешки.
Те имат право на своите грешки, аз мога само да споделя мой опит, нищо повече.
Посочвам им, че въпреки нуждите на целият останал свят и претенции към тях, те имат свободната воля да бъдат себе си, винаги щом не нараняват други. За да се чувстват добре, хубаво би било да се обграждат с хора с подобен на техният мироглед. В никакъв случай не трябва да правят компромиси с душата си. Не трябва да бъдат нещастни в услуга на други, не са и не трябва да бъдат провеедори/доставчици на чужди желания щом не са и техни желания или поне не го правят с удоволствие.
Да бъдат честни със себе си, така ще бъдат и с другите. Особено за връзка, щом не си пасват, щом са твърде различни, просто няма смисъл да се правят компромиси, които ще отнемат или потискат личността на единият или двамата. Да уважават себе си на първо място- само така ще уважават и другите. Това не значи да угаждат на други, а да бъдат коректни и ако трябва навреме да прекратят всякакви отношения вместо да се мъчат, да не изискват от другият нещо, което нито му е присъщо, нито му е приятно.
Никога да не допускат други хора да им казват как да живеят своят живот, едва ли не как ТЕ да бъдат щастливи според други, според нуждите на други.
Накратко: моите деца, две момчета са -без значение, и момичета да бяха, няма да им свободното право да бъдат ТЕ с егоистичното "извинение" аз съм им майка и трябва да ги "възпитам" а всъщност проектирам... Та, моите деца са свободни да бъдат себе си, имат право на свой опит и грешки, да откриват света през своите очи (аз само мога да придружавам и показвам, отговарям на въпроси без да налагам мои възприятия).
Единственото, което често им повтарям е :Единственото ви задължение е да сте свободни и щастливи, имате свободна воля- ползвайте я с любов!
|
| преди: 1 година, 5 месеца hash: 8ec2f55fd9 |
|
3. Трудно е да възпиташ някой да не повтаря нещо. По-скоро трябва с пример, ти да не правиш мизерии, а да даваш пример със себе си. Аз невинаги го правя. Преди чат-пат плясках детето. Всички хора без деца си мислят, че може да минеш без това, някои с деца също, като накрая им се качват на главата. Предпочитам детето ми да се е чувствало кофти, тъжно и т. н. но да знае кое е редно и кое нередно. За напред по-скоро би помогнало, отколкото обратното.
|
| преди: 1 година, 5 месеца hash: cca7ce3694 |
|
4. 10 годишните пубери са по осведомени от родителите си. Вече всичко са видяли по интернет, пък някои и секс са правили.
|
| преди: 1 година, 5 месеца hash: 5d2e97efba |
|
5. Възпитавам синът си и дъщеря си строго, но справедливо. Понеже съм самотен баща, се опитвам да намеря баланса между това да съм емоционално отворен към тях и да ги вкарвам в релсите, когато излязат.
Не, не искам да стават като мен. Не, не искам да повтарят моите грешки, но съм сигурен, че когато станат тийнейджъри, ще направят сума глупости. Възпитавам ги така, че след време да не станат някакви долни отрепки, а да станат големи хора, здраво стъпили на краката си.
Що се отнася до това за изневерите - щерката е на 8, синчето на 6. Мисля, че е леко рано да им обяснавам кое и как. Те знаят, че изневярата е лошо нещо, но нищо повече.
|
...
| преди: 1 година, 5 месеца hash: 10455c4731 |
|
6. Бях петнайсетинагодишен хлапак и учех в стругарски техникум. По-точно – не учех. Бягах от часовете, бях натрупал неизвинени и една камара двойки. Викаха родителите ми в училище, пък аз не им казвах. Един ден директорът ме заплаши, че ако не дойда с баща си, ще ме изключи от училището.
Ходех по улицата и се чудех какво да направя. Родителите ми живееха в провинцията, трудно можеха да дойдат.
И за какво да идват? За да чуят, че синът им е пред изключване.
Изведнъж, както вървях по тротоара, ми хрумна идея. Огледах се наоколо – случайни минувачи. Харесах си един – изглеждаше кротък човек, скромно облечен, на възраст колкото да ми е баща. Спрях го и накратко му описах положението си. Помолих го да дойде с мен при директора като мой родител.
Човекът се съгласи. Тръгна с мен към училището. Влязохме при директора и аз го представих – баща ми.
Директорът само това чакаше и като отвори една уста: синът ви бяга от час, пуши, има двойки...
– Георги е пред изключване! – завърши директорският монолог.
"Моят баща“ мълчеше и ме гледаше. Изведнъж се пресегна и ми изплющя страшен шамар.
– Ох! – викнах. Не от болка, а от изненада.
– Ох ли! – и върху главата ми се посипаха още удари. – Ти докога ще ни ядосваш, бе! – ядно ме шлевеше тоя, уж наглед кротък човек.
– Недейте, другарю! – намеси се директорът и почна да ме защитава. – Не го бийте! Той ще се поправи.
– Няма да го бия ли! – викна почервенял от яд човекът. – Аз вкъщи ще го пребия! А пък майка му как ще се ядоса!
Той ще ѝ разбие здравето!
И пак налетя върху ми с шамари.
Притеснен, директорът побърза да ни помири и да ни изпрати от кабинета си.
Щом излязохме извън училището, човекът се успокои, сякаш нищо не е било. Заведе ме в най-близката гостилница.
Поръча ми кебапчета и лимонада, а на себе си – ракия. И ми каза:
– Ей, взимай се в ръце! Че втори път няма да идвам в училището.
Така се разделихме. Научих само първото му име – Христо.
Минаха години. Завърших техникума, почнах работа, излизаха мои карикатури по вестниците, получавах добри пари. Една вечер в някакъв трамвай го видях – човекът, който бе изиграл ролята на мой баща. Обадих му се, той скочи да ме прегръща, като да съм негов син. Веднага ме покани на гости. Заведе ме в малък занемарен апартамент – "Софжилфонд“, където живееше под наем с жена си. Нямаха деца. Настаниха ме върху продънен стар диван, той наля ракия, жена му – болнава, отрудена, сложи нещо за ядене. Пихме и приказвахме, а аз през цялото време се въртях на мястото си. От неудобство, пък и една пружина от дивана ме бодеше отдолу. Христо и жена му не ме пускаха да си тръгна и ме разпитваха – като родители, които отдавна не са виждали сина си.
Тогава си помислих, че всичко в тоя живот се връща и сега е мой ред да върна жеста – навремето той, случайният човек, беше изиграл ролята на мой баща, сега аз трябваше да съм негов син. Къде да ходя – влязох си в ролята и родителската среща продължи до полунощ, макар пружината на дивана през цялото време да ми убиваше.
Като си тръгвах, запомних улицата и номера. На другата сутрин отидох в магазин "Явор“, най-известния мебелен магазин по онова време, и купих един диван – от изложените на витрината. Натоварихме го на камион и дадох на шофьора адреса на бай Христо.
– Кажете, че е от сина му – рекох. – Подарък за именния ден.
Защото на следващия ден беше Рождество.
автор: Михаил Вешим;
сборник "Текила на разсъмване"
|
| преди: 1 година, 5 месеца hash: c90271420c |
|
7. За любовта нищо не ми е казвано, но баща ми е оставил майка ми, заради друга жена, когато съм била на 1. Затова съм решила да мисля с какви мъже се събирам, за да не съм поредната разведена някога. А майка ми обвиняваше и любовницата му, но аз още от малка и бях казала нещо "Мамо само тате е виновен за вашата раздяла. Неговата любовница да не го е завързала и изнасилила? Той е могъл да и каже Имам си жена и дете не те искам. " Аз не бих изневерявала, защото например и баща ми с онази са се разделили след още 2 години. От 2-та стола на земята. Оставете децата сами да мислят за лябовта. Никой не слуша какво му казват "Мама и Тате".
|
| преди: 11 месеца, 25 дни hash: e584801e1d |
|
8. Моята е малка няма какво толкова да й говоря за любовта.
|
|
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: няма |
| ... |
|
|
|
|
