Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес

Коментари

Добави Коментар!

6.   Никога не съм съжалявал. Аз също мислих така, докато не ми се родиха две прекрасни дечица. Да, стресът е голям и отговорността е голяма. Разходите също са големи. Но да се върна от работа и да чуя "Татии" и двете дивачета да ме прегърнат омаловажава всичкият стрес, който изпитвам.

Така изложени, твоите аргументи са си напълно валидни. Това, което искам да ти кажа е следното: още на първа среща с дадена жена казвай, че не искаш деца. Не заблуждавай никого, че някога ще си промениш решението.

7.   Ами заслужава си, но е изключително трудно.
Живота става с повече грижи, без деца е безгрижно. Като са болни ти е зле и на теб, изнервят те и така. Но пък и без деца е скучно.

8.   Разбира се, че има такива хора, които съжаляват. Е, не биха го казали на всеослушание, може би и пред себе си дори не го признават, но ги има. В моето семейство имам поне 2 такива случая, просто от километри си личи, че родителите не ги е грижа за децата, като по-малки ги отгледаха баби и дядовци, като по-големи не се чуват и виждат с месеци, изобщо пълна незаинтересованост. Трябва да си сляп или глупав, за да не разбереш, че или са ги принудили възрастните да си родят деца, или не са преценили, че не е за тях това нещо. Честно казано жал ми е за децата, за родителите хич не се и замислям, защото тяхната е лесна. Страдат децата в такава ситуация. Сигурна съм, че има много такива семейства. Затова по-добре без деца, ако не ги искаш и не се виждаш в ролята на родител, или пък както в твоя случай - ако ги свързваш единствено и само със стрес.

9.   Ако всеки почне да мисли като теб скоро човешкия род ще се затрие. Вярно е че децата имат разходи, но дупе знае 2 и 200. Ние имаме 2 деца и не бих си представила живота без тях. Точно те ни дават смисъл да се развиваме и усъвършенстваме.
Не са лишени от нищо, но не ги и лигавим. Спестявания за университети и къщи за тях не правим. Смятам, че това може да го постигнат и сами. Като искат да учат, да работят и да си плащат университета както правихме ние с баща им. Като искат къща да си работят и да си я направят. Ангажимента е до 18 години според мен.
За мен смисъла на живота е да оставиш нещо след себе си, иначе си живял като някой паразит мислейки само за собствените си нужди. Има и такива дето правят деца и после забравят за тях, особено мъжете. Много пъти съм чудила как може да зарежеш собствената си плът и кръв, но това е друга тема.

10.   Да, вярно е. Само богатите правят деца. По принцип само няккави кофли и приятелите им тлъстаци. По площадките е моден подиум. Слушам ги-само за дрешки мислят, как да ги съчетаят, къде да отидат на почивки. Само бизнесмени са това, на заплата не може да се разчита. За една бременност и раждане, само първите 3м си пригответе грубо 1500 лв. После зависи от какво има нужда, всичко се плаща. Торба лекарства префледи по 200-300 на месец. За раждане грубп 3000. Почерпки-тука няма бонбони и сладки. Трябва да се покажем. Скъпи подаръци за екипа. После посрещане пак торти, простотии. 40 дена - пак. Дрехи за бебето-20лв. едно боди смотано. Количка - 2000. Кръщене - нямам идея. Рожден ден-там хилядарки. Лекарства ако се разболее, като проходи едни обувки 100 лева, може и за 2 седмици да умалеят. За детска стая-хиляди за ремонти. Аз не видях до сега майки с евтини колички ило да не са марково облечени. Бедните не правят, бедните правят аборти.
20 000 си пригответе за 1 година-тука включвам стая, количка, мед. разходи и подобни. Храна и памперси отделно.

11.   Детето ни е нашата най-голяма радост. Не съжалявам, нито съпруга ми. Прибира се вечер с кеф вкъщи, много се занимават и забавляват с малкия. През почивните дни си ходим на разходки, почивки, забавляваме се. Имало е и ще има безсънни нощи с детето - това е нещо нормално. Гледаме го как расте и след време може би ще направим още едно, “ако е рекъл Господ” както казват старите хора. Ако за теб детето е лукс/лишение/стрес не виждам защо изобщо пускаш тази тема… И двамата сме млади, аз на 26, той на 29, вишисти сме, живеем в София и не мога да кажа, че е неистов стрес и лишения. Живеем си добре и не ни липсва нищо, ходим си по почивки, вечеряме навън, правим си екскурзии за 3-4 дни. Нормалните неща. Животът е такъв, какъвто си го направиш и какъвто го виждаш. Нали знаеш.. парите никога не стигат, на едни за хляб, на други за яхта. Ако децата не са радост, желани и планирани не е нужно да ги водиш на този свят. Ако всичко за теб опира до пари и разваляне на кефа.. няма да се получат нещата. Има много саможиви хора около мен, но не виждам някой от тях да е щастлив. В крайна сметка всеки избира своето бъдеще. Не виждам с какво опита на останалите е показателен за теб. Може би искаш да прочетеш как някой много съжалява, за да успокоиш съвестта си.

12.   Може да изглежда глупаво в очите на автора, но има един период в живота на всеки човек, когато той трябва да замести кучето с дете. И макар това да изисква значително повече средства и отделяне от времето, само след 1 година всеки нормален човек си казва, че си заслужава да видиш радостта от това как едно малко човече расте до теб. Невъзможно е да се обясни, това е дълъг процес да себеотдаване. Имам 2 деца и бих дал всичко, включително и живота си, само да са живи и здрави. Никога не бих разбрал подобни егоистични хора като автора, особено с неговите материални способности. Ако искаш дете, ще намериш време и средства да го имаш.

13.   Разбира се, че отглеждането на дете е гигантски стрес, гигантско напрежение (стрес и напрежение са едно и също на различни езици) и гигантска тревожност, и трябва да си с гигантски нерви за да можеш да ги понесеш.
Но на въпрос от колега който има едно дете, към мен който съм с три, колко деца е добре да има, моят отговор беше десет. Защото напрежението не е по десет - по-малко е. Но щастието е неизмеримо, над 100 пъти е. Но наистина не е за всеки. Ако не си готов да захвърлиш удоволствията в досегашния си живот, въобще не се захващай. Ще бъде мъка както за теб, така и за детето.

14.   10 Що за глупости.
Скъпи подаръци за раждането. После защо докторите си търсят пари. Те си взимат заплатата и повечето имат добри доходи. Излишно е.
Важното е да има желание, другото се постига.
Първата година жената получава колкото е взимала. После са по- малко, но поне са две години. Ако мъжа не може да я подкрепя втората година, да по- добре да нямат деца.

15.   Не съжалявам, че имам но аз изпаднах в следродилна депресия, беше ми много гадно. Но постепенно свикнах да се грижа за детето си.
Истината е тази, че появата на едно бебе е голяма промяна в живота на човек. Аз изобщо не бях подготвена да се грижа за дете.
Забременях непланирано.

16.   Ангажимента не е до 18 години една майка винаги ще се погрижи за детето си дори да е вече пълнолетно.
Глупости смисълът на живота бил някой да остави нещо след смъртта си.
След като съм мъртва не ми пука дали ще оставя нещо или не.
Нали няма да съм там да видя. Аз нищо няма да чувствам.

19.   Да съгласна съм номер 14.

20.   14
Не всички имат щастието да живеят в София и да получават хилядарки че 1 година да вземат пари. Дори може да не те осигуряват на реални пари. Да не говорим ако целия ти стаж е в чужбина - социално майчинство 200 лв. - чак не си струва да ходиш при социалните.
Скъпи подаръци сами се натискат да правят
Особено ако планират един ден 2ро. Аз не съм чула само с бонбони и сладки да е минало. Нали сме баровци българите трябва показност. Ще се учудите колко малоумни има, плащат 2000 да раждат в държавни болници (това с всички екстри), дето горе долу толкова и на частно ще излезе, хранят цялото отделение с пици(това при положение че за тия пари са получили болнична храна) и тикат пари в плик отделно, че много благодарни. Манталитета такъв, отврат. Научени да тикат все. И ония се научават много бързо да чакат.

21.   На 30 май и аз мислех така. 15 години и 2 деца по-късно си давам сметка какъв идиот съм бил тогава.
Да, стрес е. Не е лесно. И?

22.   Абсолютно си заслужава, няма по-голяма радост от това да си имаш детенце, с този доход, ако си в собствено жилище и не плащаш наем, в допълнение с майчинството на жената финансово ще се оправите, в крайна сметка става въпрос за 2-3 години да се кара пестеливо, разбира се, ако не си избереш глезана, която изисква от тебе да подсигуряваш маркови дрешки всеки месец, бижута, ресторанти, Малдиви и т. н :) И да трудно е, стресово е, има много безсънни нощи и ходене по лекари и успокояване на истерии, но няма как, пък и всичко това пада основно на гърба на жената, а с финансовия товар ще се оправиш.

Вещица

23.   Ами да. Сами се натискат да дават и ония свикват. Ами нормално.
Дават ли ти взимай.

24.   Най- голямата радост не е да имаш детенце. Много се дразня на такива коментари. Радостта е различна за всеки човек. Няма как да знаем какво чувстват другите.
Като се подведат да имат дете от такива приказки и направят дете после децата страдат ако не могат да се грижат добре за тях.
Истината е, че децата са огромна отговорност и отначало е голяма промяна в живота на хората.

А и не трябва всичко да пада върху гърба на жената. Родителите трябва да си поделят грижите.

25.   И аз съм на 30. На тоя етап изобщо не искам деца, напрягат ме, не харесвам постоянните разговори на майките свързани с децата. Даже и като се срещнете пак ти говори за деца, при условие, че ти самия нямаш. Иначе имам 2ма племенника и се разбирам супер с тях още от малки, не ме възприемат като чичо, а като приятел. Парадоксът, е че се разбирам с лекота с децата, но не искам да се грижа за тях.
Най-интересното е, че от човек без деца няма да чуеш никога да кара друг да няма деца, но тези, които имат деца винаги се опитват да ти пречупят мнението и да ти кажат колко е хубаво и как това е смисълът на живота и трябва задължително да имаш иначи не става нищо от теб, че даже и те упрекват, че си егоист. Бъркат ти се в живота.
Най-важното нещо е да не се влияеш от чуждо мнение. Ако не искаш деца, то в никакъв случай не прави такива, за да обричаш още един живот на нещастие. Ако искаш деца, правиш деца. Не слушай никакви мнения и странични доводи. Да не ти пука от хорското мнение. Това е твоят живот, притегляш плюсовете и минусите и си решаваш сам.
Ето и аз съм като теб, може да ме мислят за егоист, но по същата логика самото решение да имаш дете е достатъчно егоистично.
А тия реплики, че светът щял да се затрие, даже и не ги взимам сериозно.
Имам познат с 2 деца, няма да ти казвам какъв стрес изпитва. Жена му не работи и си стои вкъщи, а той за 2 години смени 100 работи, щото никога не стигат парите. 20 бона имаше спестени и заминаха всичките с ражцането на децата. Като се видиме буквално не знае къде е. Виждаш го, че му е яко стресирано и се отпуска чак на половин шише уиски, щото и това не може да си позволи. Няма как да пие пред децата, но като се видиме се отпуска..
Ако бях като Роналдо със същите възможности, щях да направя цял отбор деца, защото нямаше да се притеснявам, че ще сме лишени.
Но да се чудиме дали ще има за ядене само и само да има деца, тая няма да стане.

26.   Може и без деца да имаш семейство. Имам една приятелка, живее с мъжа й от 19 годишна. Сега сме на 33. И откакто я помня не иска деца. Дори е казвала че ако мъжа й поиска ще го изостави. Но явно и той не иска. И така, живеят си мирно и тихо, работят си от вкъщи, пътуват. За такава двойка може да се каже, че наистина се обичат. Други приятелки с деца все казват, че са с мъжете само заради детето. Смятай.

27.   Да дразня се тези, които имат деца казват на тези, които нямат колко е хубаво да имат.
Истината е, че да имат дете е много стрес имащо.
Така е трябва и десет работи да сменяш парите на човек отиват.

28.   Не се влияе от чуждото мнение. Ако не искаш дете не прави. ИНАЧЕ детето ще страда.

29.   До 24 Авторът пита за мнение хората, дали си заслужава и как се чувстват по този въпрос и аз изказах моето, спокойно той няма да тръгне да прави деца на база мнението на други хора, а ако и когато се почувства готов. Да може би е така след определението “ най-голяма радост” трябваше да добавя “ според мен” но то се подразбира, сигурно има и хора, които не преливат от любов като погледнат детето си, но аз не съм от тях и не познавам такива, трудно ми е да си го представя даже. Тук си права, разбира се, че е огромна отговорност и мъжа трябва да помага, но тъй като през деня работи, за да ви изхранва, а нощем трябва да спи, за да е годен за работа, реално както и да го погледнеш основно майката поема грижите. В крайна сметка най-важното е да си щастлив и да се чувстваш пълноценно, с деца или без всеки си преценява, данък обществено мнение не плащаме така че няма значение :)
Вещица

30.   Няма по-голямо щастие от детето. И това ти го казвам като човек, който е опитал много от сладостите на живота. Не е нужно да си сменяш работата и да се стремиш към по-висок доход. Всяко семейство трябва да се стреми да живее според чергата си. Заплатата ти е добра и ако жена ти не е някоя меркантилница би трябвало само с тези пари да можеш да издържаш семейството си. Ние сме с много по големи доходи от вашите, но разходите ни са по-малко от 3000лв. И то като си позволяваме всичко, което пожелаем. По детето винаги има разходи около 200-300лв. на месец. Първоначално е за мляко, памперси и дрешки, а по късно за пюрета. Сега имаме за извънкласни дейности. Не мисля, че са много. Ако детето не се неглижира, а се възпитава добре то е само радост, любов и щастие. Нашето не е лишено от нищо, но в никакъв случай не е разглезено. Ние сме с доста високи доходи, но ми е Направило впечатление, че нашето дете чува думата НЕ доста по-често от другите деца. Извън рожденни дни и коледа подаръци не се купуват, а да се затръшка в някой супермаркет за някоя играчка е абсурд.
Това, което е написала номер 10 ме изумява. Такива неща правят само бедняците, за да демонстрират, че имат пари. Като спрете да се сравнявате с другите хора хем ще забогатеете, хем ще бъдете по-щастливи. Нашето го изгледахме с подарени дрешки и кенгуру за 50лв. втора употреба. За какво е тая количка като прохожда на година и нещо. Бодита си взимах от вис виталис за 3-4лв. В болницата една торта за 40лв. на изписването. Хилядарки за рожден ден просто няма начин. Кръщенето излезе към 500-600лв. наистина. Раждахме в частна болница. Предпочитам да дам 2000лв. За това отколкото за количка.
И още нещо ми е направило впечатление-когато на един мъж му се роди дете имам чувството, че цялата вселена застава зад гърба му( а и шефът му). Изведнъж му вдигат заплатата, повишават го, дават му повече отпуск и всички колеги и колежки така се радват, че се чудят как да му облекчат работата. Това в България и по наблюдение над 20 познати мъже. Каквато и да е причината е прекрасно. Така, че авторе-давай смело като ти дойде моментът. Сега отивам да си сипя едно кардю (някой по-горе беше писал за някакъв дето не можел да пие вкъщи пред детето и затова къркал по кръчмите и циврел. Как пък не! ) и да пална една пура на абсорбатора.
А иначе, за да не е съвсем утопично да кажа, че сексът умря. Обаче на никой не му пука, . защото всеки гледа да докопа да гушка детето и на двама ни не ни е до секс.
Поздрави на номер 13! Много хубаво си казал на колегата. По-хубаво от това да имаш дете може да е само да имаш 2, 3 или 4. Дай Боже пари всекиму, за да почнем да правим по 4-5 деца.

31.   Изчакай до 40-45 авторе. Тогава много ще искаш и ще плачеш по форумите, че никоя млада жена не иска да те погледне и да ти роди деца.
Познавам такива мъже в диапазона 40-55, които отчаяно търсят жена за семейство, ама нъцки, изпуснали са всички влакове.

32.   Обикновено хората съжаляват, че нямат деца. Има хора, които съжаляват, че са осиновил някое дете. Защото излиза не благодарност и им съсипва живота.

33.   Темата ми напомня за приказката за нероденият Петко, само дето, автора не намесва яйца а пари. Как печели, какво щяло да стане, ама това, ама онова!? Щом едни прости игани могат да отгледат деца, а умни и образовани българи ги е страх, язък за българската слава, натрупана назад във времето.

34.   Не си заслужава човек да има деца от теб! Има много хора които ща дадат всичко на децата си, а ти и скъсани обувки няма да им дадеш. Както викат шопите: ти не си си човек!

35.   На 35 съм и като гледам моите набори, какви проблеми имат с тийнейджърите си, избегнал съм куршума. Сори, ама по мое време беше много по контролирано младото поколение, особено момиченцата... И вече разбирам защо така трябва. Вярно, че всички са заети, ама възпитавайте си малко изродчетата.

36.   Да вещице може би така мисля защото изпаднах в следродилна депресия. Беше много гадно. Нямаше кой да ме отмени в грижите за детето. Може би ако само му се радвах щях да се радвам на майчинството.
Признавам си аз съм по-егоистичка и затова може би ми е трудно с дете.
Предпочитам безгрижието.
Свободата да правя каквото си искам ме прави щастлива.

37.   Номер 30. Не си ли малко стисната. Как подаръци само на рождени дни и Коледа. Не е ли прекалено.

39.   а и някой да съжалява не би си признал защото дори и в анонимен форум ще го критикуват.

40.   До 36 В никакъв случай не е лесно и аз имах чувството, че няма да оцелея през първата година и половина, но важното е, че минава и нещата постепенно се улесняват ще видиш, а любовта компенсира много от всичко.

41.   Може би номер 40. Но сега вече си имам свободата и съм добре.

42.   Aйде първо здравей Наборе! значи искам да ти кажа следното... за всеки е строго индивидуално и сам си преценяаа... но май умишлено направиха така хората да мизеруват, да са егоисти, уплашени като мишки и да не мислят за друго освен за айфончето и за това да се наядат и наспят. допреди 2 или 3 години и аз мислех като теб.... не не не това е невъзможно.... дете на тая държава няма да дам. Да страда както страдах аз... да се мъкна по държавите и да нося комшийските дрехи. После си хванах свестен мъж. Не6то почна да ми става.. обръ6тах се зад майките с коли4ки... тая вози.. оная вози... аз карам с 1 рутина дом и работа.. не ми се живее... самотно ми е... депресирано ми е... а живеех прилично дето се казва. Сега съм в 9 месец и не съжалявам. Не съжалявам и за възрастта... 6те взема прилично майчинство. Таткото много помага. И сватба направихме. Скромна но... от сърце едни 5000 лв си приготви... затова намери умна, способна майка а не някоя разглезена кифла. Ремонт на апартамента 5000/6000 лв, но реално това е само стаичката с обзавеждането и някой козметичен ремонт. Витамини, осигуровки, дрехи за бременни, и не6та за детето по дребни съм почнала от 5 месец и съм сигурна, че има о6те. Не са глезотии. Фетални морфологии, пренатестове и изследвания извън касата не съм правила. Сравнително безпроблемна бременност, но това е предвид възрастта, но уж се имам за млада, не съм имала аборти. Здравословно хранене, без наеми.... о6те о т сега не ходим на почивки, рядко на кафе и сме се стиснали в много не6та. Представях си, че много близки 6те ми дадат работи 2 ра употреба, но взех само малко дрешки и то закупени. Та сама съм си го искала, поемам отговорност. Свекървата е далеч, може и да дойде но няма да живее с нас. Майка 6те постои но трябва да иде в чужбина за6тото си има разходи само да дръпне бебето. Сватбата са ни дали много малко и то майка пак бе в чужбина. Та винаги не6то може да се обърка... ако те е страх от жертвата не го прави. Това е само началото. Поздрави

43.   При нас разчетът е г/д такъв.
Бременност, следене, тестове, фетални морфологии, раждане - като гледам ще подминем 5000лв.
Детска стая - само ремонт без обзавеждане - около 2500лв, но я прави познат и имахме отстъпка, каквото можехме си свършихме и ние.
Налага се ремонт на още една стая, заради фактори, които са потенциално алергизиращи (мухъл и такива). Вероятно и там ще са около 2000лв.
Колички, легла, ала бала - още не знам, не сме купили, гледам втора ръка.
Получихме малко дрешки от моя приятелка 1 активна гимнастика подарък.
Помощ не мисля, че ще имаме при гледането голяма, та гледам по групите че има детегледачки - не можеш да й хвърлиш детето и да излезеш, но можеш да й оставиш детето докато и ти си у вас колкото да се изкъпеш, което пак е нещо.

44.   Здравей авторе. За мен не си заслужава. Ние сме семейна двойка, вече навлязли в 40те. Заедно сме от 15 години. Сигурно е странно като жена да го кажа, но никога не ми е било цел в живота да раждам деца. Важно ми беше по-скоро да си намеря подходящата за мен половинка и да си живеем заедно хармонично и добре. Радвам се че попаднах на мъж, който да гледа в същата посока. Не сме побъркани кариеристи или нещо такова. Просто ни харесва да ни е спокойно, да си живеем в разбирателство и можем да си позволяваме хубав стандарт без лишения, жертви и излишен стрес. Животът е твърде кратък, за да преминаваш през него осъществявайки наложени ти отвън желания, а не своите собствени.
Та на въпроса ти заслужава ли си, отговорът е погледни вътре в себе си и реши, дали наистина го искаш. Ако желанието да имаш дете е искрено и твое, то никоя цена не е твърде висока и вярвай всичко ще се подреди и накрая ще си заслужава. Не си заслужават единствено нещата, които правиш не за себе си, а заради хората. Успех!

45.   от номер 4

На тези, които ще кажат, че за да родиш дете, трябва да имаш не-малко пари ще кажа следното(от своя и на мои близки опит).

Напротив, човек иска да има деца, когато срещне своята половинка и създаде семейство. И това става най-често в началото на брака, когато любовта е по-силна и динамична.

Когато се зачена (и се роди) дъщеря ни бяхме съвсем бедни, но това не ни попречи.
Прали сме пелените на ръка, защото тогава бяхме на квартира и нямахме пералня(аз изстисквах и изцеждах пелените, защото жена ми нямаше достатъчно сила). Кошче и количка(също и много бебешки дрешки) ни подариха наши близки и приятели...
Памперси сме ползвали само по време на пътуване, защото тогава бяха много скъпи.

И почти всички наши близки и познати тогава, имаха деца без да са се устроили ни най-малко.

Имахме период, в който и двамата с жена ми бяхме без работа, бяхме пратили децата на село през лятото и се хранехме почти само с боб и леща, а за закуска филии с маргарин, и така около 2 месеца. Но не сме се карали и не бяхме изнервени прекалено от това.

После и двамата си намерихме работа и нещата се нормализираха.

Така, че материалното съвсем не е определящ фактор.

46.   На мен ми е интересно мисленето на хора като тези описани в ном. 26. След като не искаш деца, тогава защо трябва да живееш с мъж/ жена? Какъв е смисълът на подобно съжителство? Да напълним търбусите и да се тръшнем пред телевизора.
По-добре сама да си седя ако ще е с някой който не иска деца. От какъв зор да правя каквото и да е за такъв? Да ми опява че не му 'аресва манЖата или че не съм чистила, да му пера чорапи и гащя за нищо. Айде нЕма нужда.

49.   Съгласна съм номер 44 не си заслужават нещата, които правиш за другите хора.
Но ако автора не се чувства готов да не прави деца защото после те ще страдат.

51.   Никога не бих съжалявала, че имам деца. Те са това, което ще остане след мен, тези, които обичам безусловно, те мен - също. Като те прегърне малкото с ръчичките си и каже: "мамо, обичам те", като те погледне все едно си всичко на света за него, разбираш, че всичко има смисъл.
Но хора като теб, които изчисляват всичко в пари все едно е инвестиция, няма да го разберат. Може би когато станеш на 60 , ще ти светне лампичка, но ще е леко късно.

52.   Мисля, че авторът има добър доход и ще може да издържа детето си.

53.   Ами, щом авторът не иска да има деца, защо се интересува какво мислят другите?
Да, децата са голяма отговорност и отглеждането им е свързано с много разходи, а и държавата по никакъв начин не подпомага младите хора, въпреки растящата демографска криза.
Нека всеки да живее живота си както реши. И хората, които най-много са допринесли за развитието на света и са оставили нещо след себе си, най-често са нямали деца. За различните индивиди щастието се дефинира по различен начин.
За протокола - с дете съм и не съм съжалявала, но ако бях на 25 сега, сигурно щях много да се замисля - несигурни времена, разрастващи се конфликти и задаващи се финансови кризи.

Ж 46

54.   25 и аз съм майка и ме напрягат постоянните разговори на майки за деца и много майки са така, това не ме спря да имам дете. Правилен е коментарът, че в един момент трябва да се замести кучето с дете. Кучкарите изкарват нас неадекватни или необичащи животните, не е хич така, но ни принуждават да обичаме животните, докато никой не апелира към любов към децата. И това е съвсем умишлено, за да няма много деца.

55.   54 - Напротив, любовта към децата е вродена. Поне в България. Тук децата се пазят много повече от други страни. Затова някой ако е убил дете в затворрите го правят луда калинка. В Америка колко луди избиха деца в училища и градини. Тук и лудите обичат децата. Какво искаш всеки които види дете да се хили като идиот, за да покаже че обича деца ли?
Към животните има невиждана агресия, дори от деца. Имаше случай две момчета горяха малки котенца, друг случай - хвърляха ги от 6-тия етаж, слагаха ги в тенекия и ги пускаха в реката. На село едно животно разболее ли се се хвърля като боклук. Родители мразещи животни учат и децата да мразят. Виждала ли си как изхърлят куче от кола, защото не им се занимава с него? Аз да. И сърцето ми се скъса като гледах как се опитва да догони колата и вие. Българинът е приимат по отношение на животните.
Един ден децата ми винаги ще бъдат гледани заедно с животно. За да се научат на безкористна любов.

56.   до 55,
интересно защо ти трябва животно за да покажеш на евентуалните ти бъдещи деца какво е безкористна любов, ти не го ли можеш това.
А, ясно, защото за жените любовта им е винаги користна затова ви е трудно.
Аз ежедневно демонстрирам безкористна любов към децата ми, жена ми и роднините. Но все повече забелязвам, че любовта на жена ми е винаги користна, както спрямо мен, така и спрямо децата. Много интересно.
Не се пъни, никога няма да имаш деца. Кучето ще ти е по-важно от мъжа, така че никой няма да се излъже.