Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес

Коментари

Добави Коментар!

7.   номер 5. Прекалено е за не ти пука дали е добре или зле брат ти.
Ето доказателството. че е добре човек да има само едно дете.
Не е гаранция. че ако децата са две ще са си близки.

8.   На колко сте? Помислете и за себе си. Искате ли синът ви като стане на 18 години и се изнесе/отиде в университет вие да останете сами? Все още ще ств сравнително млади, на 40-50 години предполагам. Какво ще правите тогава? Ако имате второ дете ще можете още няколко години след това да си водите нормален семеен живот. А и като остареете кой ще се гриже за вас? Друго е когато имате две деца на които може да разчитате.

9.   Много съм близка с брат ми и семейството му и много обичам племенниците си, но реших да остана с едно дете, по егоистични причини, основно финансови. Дъщеря ми няколко пъти ме е упреквала, че не съм й родила брат или сестра.

ж 47

10.   Никога не можеш да гарантираш, че един ден ще са си близки. Има много братя и сестри, които не са си близки. Ако имах твоите колебания, въпреки всичко, щях да родя второ. Ние нямаме финансова възможност, иначе със същите доводи като твоите щях да родя второ. Мисля, че няма да съжаляваш.

11.   Аз имам сестра, 4 години е по-малка от мен. Близки сме, но при нас беше друго, имахме баби и дядовци, които се грижеха за нас докато нашите работеха и пак си давам сметка, че им е било трудно понякога, най-вече от финансова гледна точка.
Така, че ако единственият ти аргументи ЗА второ дете е да си има близък човек, не го прави.
Много хора познавам с братя и сестри, които не си говорят от години или са в лоши отношения, така, че изобщо нямаш гаранция, че един ден децата ти няма да са скарани. Готино е само докато са малки, после като станеш тийнеджър и по-малката сестра (както в моя случай) само ти пречи и те дразни, защото все иска да е с теб. След това пък и тя става тийнеджър, намира си свои приятели и вкъщи беше, меко казано, трудно с две тийнеджърки.
Така, че ако мислиш, че малките деца се гледат трудно, помисли си с двама тийнеджъри какво е.
Ти си решаваш, но аз не бих си го причинила.

12.   Имам сестра. Живее в друг град. Чуваме се горе долу по веднъж на месец, виждаме се 1-2 пъти в годината. На нашите не им стигаха парите, за да отглеждат две деца - докато растяхме постоянно ни се набиваше вина, какви жертви правят и как се лишават заради нас. Не е приятно. Нямахме лично пространство, налагаше се да делим стая, да си делим и ползваме една на друга нещата. Карахме се, коя коя дреха ще носи днес в училище. (Имаме 1 г. разлика). Децата ни питаха "тази блуза не я ли носи вчера сестра ти". Не можеха и да си позволяват да ни купуват, каквото купуват родителите на другите, постоянно трябваше да се свиваме и съобразяваме. Храната вкъщи не беше качествена, а най-евтините и засищаши продукти. И не, това не действа възпитателно - просто създава комплекси. Родителите ни също не бяха щастливи - се в стрес и недоимък и да се карат за пари. Едва ли са си метали за такъв живот. Чувствахме се все едно сме им съсипали бъдещето и ограбили мечтите. Не беше добре нито за нас, нито за тях. Но, каквото са могли, това са направили. И те са искали най-доброто за децата си. Просто нещата не винаги се развиват така, както ни се иска.

13.   Никой не може да вземе решението вместо вас.
Ще ти кажа като човек, който има двама братя: няма по-голямо богатство от братята и сестрите. Аз моите много ги обичам, и те мен, по техен си начин. По-малки са от мен с доста години, та не сме на един акъл, обаче като се видим много си се радваме. Закачаме се, караме се, правим някакви неща заедно. Надявам се като пораснат да си бъдем упора. Аз знам, че ще бъда за тях.
Надявам се и един ден и аз да мога да имам две или три деца, за да им дам същото това чувство. Пък и вкъщи винаги е весело, когато има много деца.
Предполагам, че ако се решите на още едно детенце, ще ги научите да се ценят взаимно и един вид наистина им осигурявате подкрепа за цял живот. Не, че няма много истории на братски раздори, но то е все едно да не се ожениш от страх, че ще се разведеш.

14.   На мен също не ми се занимаваше с второ дете, бях раздвоена и се чудех дали изобщо да раждам пак. Обаче като забременях втори път, си дадох сметка, че както нямам братя и сестри, мъжът ми - също, един ден синът ми ще бъде съвсем сам на света когато нас ни няма. А малката е такова слънчице, че няма как да не я обича човек. 6, 5 г. им е разликата, карат се за глупости, но и се обичат.

17.   ами незнам май всичко зависи от характерите ви и от характера на момченцето.

18.   Това дали ще са близки и опора или ще си издерат очите за наследства никой не може да каже, но не трябва да мислим лошото само.
Второ дете не значи разходи по 2, по 1. 5 някъде. От първото ще се ползва всичко което може. Като отоплявате, все едно е дали за 3 иши 4 човека. Като готовите за 4 не за 3 не значи разход за храна по 2.
Умората е вечна, никога няма да изчезне. Сега детето 2 седмици не е с мен, не спя до обяд, а за това си мечтаех.
С едно се оправям, пък и нали има ясли, градини после училище. Време за нас като заспи.
Искам още едно, като гледам на къде отива света и повечето деца в какво се превръщат още от 2-3 годишни, много ме съмнява детето ми да завърже приятелство или поне да има с кого да играе. Агресивни и надменни от 2 годишни. Ако са 2 ще съм спокойна, ще си играят и ще се защитават. Иначе не ги виждам нещата, аз съм на 36, но няма друг начин. Мисля че в днешно време тази възраст вече не е проблем.

19.   а да и това е вярно номер 18. остават дрешки и неща от първото.

20.   Аз лично бих искала да имам две деца, стига да имам достатъчно финансови средства, за да ги отгледам. В никакъв случай не искам за едното да има повече, за друго по-малко, както моите родители са постъпвали с мен и сестра ми. Цял живот ще ми тежи, че винаги аз, като по-голяма съм била пренебрегвана, ощетявана и какво ли не, та затова искам, ако един ден, дай Боже имам две, да докажа това, което съм си обещала - без никакво деление между двете и да не допускам същите грешки като родителите ми.
Решението, разбира се, е ваше, хубаво би било детето ви да има братче или сестричка, но ако смятате, че няма да имате възможност и сили да го отгледате, по-добре дайте цялата си любов и енергия на това детенце, което вече сте създали и се стремете да изживее един хубав и спокоен живот, доколкото е възможно.

21.   чета и се страхувам за бг народ/ не не популацията / всеки си гледа интересе - разбира се че 2 е по добре но не всеки го разбира - не бъдете егоисти направете си още едно ако стане но това си е ваше решение

22.   Е щом нямате сили по-добре едно.
Може би е добре да са две децата но е важно и за вас да е добре.

23.   Най-добре, всеки реално да си прецени силите и възможностите, физически, психически и материални. Защото всичко Вас Ви чака никой няма да е по - загрижен и натоварен от Вас. Заради тоя, ония, държавата, айде няма нужда.

24.   А и последно знам че не е хубаво човек да остава само с едно дете защото в живота всичко се случва. Сещате се.

25.   Няма как непознати хора да ви кажат дали да си родите още едно дете. Но все пак, независимо от трудностите си заслужава. Аз имах брат, който почина преди 7 години. Почина и баща ми. Днес много пъти имам нужда от братска подкрепа или помощ, но...

26.   Ами вижте сега, аз и жена ми имаме 13 деца. Най-големите и най-малките са с 18 години разлика. Не са трудни за отглеждане даже напротив, повече деца се гледат по-лесно. Но ние живеем в малък град и си имаме всичко, нужно ни за отглеждането им. Та моят съвет е ако имате достъп до къща или по-голямо жилище, създайте повече деца, ако пък жилището Ви е по-малко ориентирайте се към по-малък брой. И три стигат и ще ви радват. Късмет.

27.   13 деца не мога да повярвам. Сериозно ли.

28.   Абсолютно сериозно. За пръв път станахме родители но 14. Не бяха планирани тогава и беше голям шок и за двама ни. Обаче имахме адекватни хора до нас в лицата на семействата ни които ни осигуриха нужната подкрепа и ни помогнаха. По тяхно настояване се оженихме на 18 като жена ми беше родила за втори път на 16 а на година след сватбата и за трети път и после имахме 5 годишно прекъсване поради това че следвахме висши образувания. Следващите ни деца бяха планирани. И никога не сме правили аборти поради лични разбирания. Последните ни деца се родиха между двете вълни на пандемията. Като цяло не сме имали проблеми и единственото лошо нещо дето ми идво наум беше че всички наши приятели ни се отдръпнаха но и това го преживяхме.

29.   Познах те. Ти си писал и във друга тема.

30.   Еми добре, радвам се. Иначе аз в много теми съм оставил коментари ако става на въпрос. Ако имам какво да споделя или какво да кажа, го правя. Нормално е човек да ме разпознае.

31.   Да номер 30.

32.   Всички умници се изредиха да пишат тука колко безсмислено било да имаш брат или сестра, само дето всичките до един, които го пишат това ИМАТ брат или сестра. Аз ще ви кажа кое е тъпо, тъпо е всяка вечер да стоиш сам в стаята си просто защото няма какво друго да се прави. Тъпо е да имаш видео конзола, но да не можеш нито веднъж да играеш на нея с други хора, просто защото няма с кой. Например имах ФИФА за плейстейшъна, но така и не играх с втори човек, защото просто нямаше с кой. Тъпо е също така родителите ти да обръщат 1000% от вниманието си само върху теб. Тъпо е като трябва да ходиш на ваканция с родителите си да умираш от скука просто защото няма други хора на твоята възраст около теб. Спомням си веднъж имаше водни атракциони на морето и как всички деца отиваха да се записват там по двама (вероятно със своите братя или сестри), а аз гледах отстрани, защото и да бях отишъл щеше да е безумно скучно да се пързалям сам. Мога да продължавам още но спирам до тук.

33.   Имам по-голяма сестра от мен с 5 години.
Взе много пари от мен и си купи апартамент на мой гръб.
Голяма използвачка.
Никога не сме били особено близки, но винаги ме е изнудвала за пари. Все й прощавах. Оплаквах се на майка ми, когато ми вземаше спестяванията от касичката, тогава бях дете, но майка ми не вземаше мерки, нито ги възстановяваше. А се оказа, че никога не го е споделяла с баща ми.
Вече не поддържам никакви отношения с нея.

34.   Това с доходите е много абсурдно. Майка ми като е била родена, след няколко години и сестра й са живели в общежитие, това са 2 стаи и обща за етажа кухня. Не защото са били бедни и необразовани, напротив, просто такова жилище са им дали през социализма. Да, наистина е било трудно, но в последствие се изместват в нормален апартамент. От друга страна пък, след като порастват и отиват в друг град леля ми и майка ми си вземат квартира заедно и си делят наема. Тоест както в миналото са били на минус, сега пък са на плюс. Баща ми и неговият брат като са били студенти също са живели заедно и са деляли наем. Знам също така за едни двама братя в София единият учи, другият завърши, родителите им купили жилище и живеят заедно. Такива примери много! Идеята е, че всичко се връща. Който разбрал - разбрал.

35.   Аз имам братя и сестри, които не познавам.