Напрежение в семейството - Spodeli.net


Нещата от живота...
 
Реклама


 Начало
 Правила
 Добави история!
 Контакт
 
Споделени истории (121275)
 Любов и изневяра (29729)
 Секс и интимност (14370)
 Тинейджърски (21901)
 Семейство (6474)
 Здраве (9602)
 Спорт и красота (4703)
 На работното място (3182)
 Образование (7305)
 В чужбина (1653)
 Наркотици и алкохол (1115)
 Измислени истории (797)
 Проза, литература (1738)
 Други (18550)
 Избор на редактора (156)
 
Полезно

Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес

 

  

Споделена история от Семейство

Напрежение в семейството
преди: 4 месеца, 5 дни, прочетена 992 пъти
Здравейте, аз съм жена на 24г съм.
Живея в бедно и скромно семейство, като от малка съм виждала разликите във възможностите при различните деца. В гимназията съм била аутсайдер само защото не съм имала възможностите на другите. В стремежа си да се впиша съм гледала винаги да помагам с домашните и, но тогава са искали само да ме използват и не ми станах приятели.

Нашите ме ограничаваха супер много, малко джобни да не се разглезя, забрани за преспиване у приятели, не съм канила никого у нас, вечерен час, бой за възпитание, обиждане, даване на повече отговорности да гледам брат ми и да чистя докато нашите са на работа. Не съм си позволявала скъпи неща и никога не съм си взимала нещо, което е било над бюджета ми с идеята, че е прекалено скъпо. Излизала съм със скъсани и износени дрехи и говорих на хората как всичко ми е много скъпо и не мога да си позволя нищо, и съм вярвала, че за да си променя живота трябва да се скъсам от учене, тъй като на нашите не може да се разчита.

Завърших гимназията с отличие и говорих с тях да продължа образованието си в друг град, но не ме подкрепиха и казаха, че ако отида да уча в друг град никога повече няма да ми проговорят и да не съм разчитала на тях повече и че съм си била добре у нас. Реших, че без подкрепата им съм заникъде и останах да уча в родния си град, повечето от университета бяха от други градове и се радвах за тях, че са успели да се преместят и да си следват мечтите и желанията си. Бях работила една година докато следвам, за да мога да се науча на труд и ходих едновременно на уни и работа, но нямах нито един ден почивка, тъй като в уни пишеха отсъствия. След като напуснах нашите ми казаха, че повече джобни няма да ми дават, тъй като вече съм почнала да работя и трябвало да си намеря пак работа, но този път по специалността.

През това време всяко гадже ме е зарязвало, дали заради вечерния час, дали заради липсата на възможности, аз бях и доста нещастна, плачех и се оплаквах почти всеки ден заради стреса от липсата на подкрепа и това да не мога да разчитам на никого и да нямам никакви възможности. Отделно учих нещо, което не ми е интересно и ми беше трудно.

Останах 2 години без работа, само ходих до уни и обратно, без приятели, както казах поради липсата на възможности да излизам с тях и да си плащам сметката в заведението или да се отпусна и да не мисля за проблеми. Изпаднах в доста голяма депресия, нямах желание за нищо, не правих нищо с живота си, занемарих се, качих килограми и така. В момента, както и преди нямам никакво самочувствие и хората се държат с мен, както си решат.

След това започнах да уча и се стегнах да си намеря работа, отидох на поне 10 интервюта, докато ме вземат, в момента мога да кажа, че работя добре платена работа и би трябвало да съм ок нали, но не, отношението на нашите е все същото. В момента са си наумили, че трябва да завърша университета, който не успях, тъй като това което учим там и това което ми трябва за работа бяха коренно различни неща и учих, за да ме вземат на работа, за да мога да се оправя с финансите. Дадоха ми пример с много роднини, които имат висше за разлика от мен, която съм била провал.

Пратиха брат ми да учи в друг град, специалност, която той иска, заедно с приятелката му. Купиха му кола, и когато излизат винаги са с нея, ходят си на почивки, накратко си живеят живота, нашите издържат брат ми и съответно приятелката му нейните. Той записа по-лесна специално в университет, не им дават домашни и не пишат отсъствия, той самия казва, че не учи и само преписва. Накратко си гледа живота, и когато питам към него защо нямат същите изисквания, те ми казват, че щели да го видят какво ще стане като завърши.

Та този стрес много ме тормози, останали са ми травми от детството също, постоянно искат да им помагам да съм на среща, за курсове им помагам, за работата на майка ми, да се издига на работа, за брат ми в гимназията помагах, на баща ми обяснявам техниката и каквото ме пита, аз отменям излизания заради тях и не си гледам личния живот. Никое момче не ме е искало за сериозни отношения, моите приятелки започнаха да се женят и деца ще имат скоро. Отделно имам и стрес на работа, високи изисквания, неколегиално отношение, но търпя и свеждам глава в името на това да изкарвам пари, тъй като иначе оставам без никакъв доход и на нашите не мога да разчитам, както вече споменах.

Искам да живея и аз нормално, като другите хора, да си имам свобода, вече не съм толкова малка, не съм ходила никъде извън града ми, искам да задържа мъж до себе си, да не остана сама, не искам да уча цял живот, както нашите искат до 30, а и професията ми не го изисква. Чудно ми е и защо брат ми го подкрепят толкова за всичко, което иска за разлика от мен, на мен в прав текст ми казаха, че няма да ме подкрепят за желанията ми и били против. Защо продължават да се опитват да ме контролират въпреки че вече не съм зависима дотолкова от тях и имам професия и си вадя сама парите и имат изисквания да следвам техните представи за моя живот, които не са ми цел? Какво мога да променя и да направя?

 
Сподели историята:
 
<< Предишна Случайна Следваща >>
 
 

Коментари

Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
 
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)
 
Email:
  ... ... ...
Коментари на страница: Най-отгоре:

преди: 4 месеца, 5 дни
hash: 29821e4705
гласове:
1 2 3 4 5
  (4 гласа)

1.   Моме, откакто си станала на 18 си свободна. Много си комплексирана, започни да работиш върху себе си, за това не ти трябват пари. Вече си имаш собствена работа. Спестявай, огледай се каква специалност, кандидатствай запиши нещо задочно. Събирай пари, останалото само ще се появи. Не знам защо се съобразяваш с толкова токсични хора.

 
  ...
преди: 4 месеца, 5 дни
hash: da470b21ce
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

2.   Ами ваше явно са по-консервативни и за тях брат ти е мъжа в къщата и следователно да ходи да учи и т н, а теб искат да те държавт вкъщи защото си жена.

Сигурно мислят, че като отидеш в голям град ще започнеш да живееш безотговорно, да излизаш с мъже и т. н. реално ти си си голяма вече и имаш глава на раменете, но от тяхна гледна точка искат да те държат под контрол.

Моят съвет е да си разнообразиш малко живота - спорт, някакво хоби, нещо, което ти харесва, а не само - работа, вкъщи, работа, вкъщи

Т. Т.

 
  ...
преди: 4 месеца, 5 дни
hash: ab28677d14
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

3.   Здравей, от всичко прочетено е много тежко, една малка част от нещата и на мен са ми познати, но тук според мен си една много силна дама и можеш много!
Мой съвет е колкото и да боли, завърши и ги остави или ако има вариант да съчетаеш уни и работа и да ги оставиш, ще е най-добре, ще намериш работа и човек до себе си. Всичко ще тръгне нагоре, според мен можеш много!
Ако мога да помогна със съвет, насреща съм!
Един обикновен човек.

 
  ... горе^
преди: 4 месеца, 5 дни
hash: 52a78b53d0
гласове:
1 2 3 4 5
  (5 гласа)

4.   Има само един изход. Трябва да се изнесеш от вас. Родителите ти се грижат за брат ти и поемат разходите му за да живее нормално, теб те държат до себе си, с идеята да поемеш грижата за тях и да им помагаш. Ти в техните очи права нямаш, а само задължения. Затова и целия контрол - от теб се очаква да поемаш ангажименти и да изпълняваш послушно. По същата причина и ти мачкат самочувствието - ако си повярваш и станеш самостоятелна или създадеш собствено семейство, на което да отдаваш енергията, времето и финансите си, те остават на сухо. Както виждаш личното ти щастие не им е в плановете и не ги интересува.
Изнеси се като за начало на каквато и да е квартира и се дистанцирай от родителите си. В университета най-вероятно е възможно да ти признаят положените дотук изпити и да се прехвърлиш в друга специалност, която ти е по-интересна.
Ако сама не се измъкнеш, никой няма да ти помогне.

 
  ...
преди: 4 месеца, 5 дни
hash: d0d90aef7f
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

5.   Не се сравнявай с него.
Щом усещаш, че не се чувстваш добре около тях, просто си тръгни. Достатъчно голяма си за да си самостоятелна. Намери си квартира, поддържай добрия тон, но дистанция. В началото сама ще ти е трудно, но постепенно ще оцениш, че е по-добре от колкото да си в отношения, които само ти тежат.
Да завършиш университета е плюс, ако можеш го направи. Спортувай в свободното си време, това не е за подценяване. Травмите, лошите емоции се натрупват в тялото, често водят до скованост, болка във врата, стягане на челюстите, неспокоен сън. Движението, правилното хранене, оформянето на тялото ще ти дадат увереност и когато ума ти се успокои ще подредиш приоритетите си.

 
  ...


...
преди: 4 месеца, 5 дни
hash: 623a501819
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

6.   Нарцисти!
Следвай своя си план, каквото ти обичаш, родителите са до време. Пази си гърба от близките за теб хора, много се раздаваш за тях, а не заслужават.
Не си решителна и те командорят, като втора ръка си човек, позволяваш им го. Гледай по ведро на живота, намирай време за себе си.
Смачкват те, ти си силна и волева, направи крачка в страни от тях, и без тях се справяш.
Не унивай погледни твоя път има ли душа! Желая ти щастие и вяра!!

 
  ... горе^
преди: 4 месеца, 5 дни
hash: cf85e40da1
гласове:
1 2 3 4 5
  (4 гласа)

7.   Делене на децата. Споко и при мен го има това. Единственото решение е да се изнесеш и да не ги потърсиш повече.

 
  ...
преди: 4 месеца, 5 дни
hash: 4b5100df36
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

8.   Очевидно си с лабилна психика. По-добре слушай родителите си, но с уговорката ясно всеки да си каже какво изисква и очаква. Ако постоянно променят критериите, заеби ги.

 
  ...
преди: 4 месеца, 5 дни
hash: 000b57952f
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

9.   Ооо, мила. Много съжалявам. Работи си. Гледай да не слушаш родителите си прекалено.

 
  ... горе^
преди: 4 месеца, 5 дни
hash: 4d7b92fee0
гласове:
1 2 3 4 5
  (3 гласа)

10.   Първо, ти не си момиче, а жена. Доста хора деветдесетте сме израснали без възможности и грам това, че сме нямали пари не е станало комплекс. При теб е станало комплекс. Поработи над това. Ти ще имаш един ден друго семейство, не се фиксирай над това семейство и си гледай живота, имаш право да им откажеш помощ, когато решиш. Това, че разделят децата си е кардинална грешка и го има в много семейства, проблемите тръгват оттам.

 
  ...

...
преди: 4 месеца, 5 дни
hash: 1faaacded5
гласове:
1 2 3 4 5
  (2 гласа)

11.   Спестявай, изнеси се. Не скъсаш ли нишката ще бъдеш манипулирана и вечно искащи от теб неща. Бъди силна и никога не се оплаквай. Никой не обича да слуша чужди проблеми и негативизъм. Мисли и говори положително. Трудно е, но от теб зависи. Можеш да бъдеш много стойностна и уважавана жена в големия град, а не кифла с претенции. Намери си хубава книга за НЛП. Замисли се какво искаш от живота.

 
  ...
преди: 4 месеца, 5 дни
hash: bac0212451
гласове:
1 2 3 4 5
  (4 гласа)

12.   Наеми си квартира най-добре в другия край на града и се изнеси от вас. А ако пък успееш да си намериш работа и в друг град, още по-добре. Достатъчно си се раздавала през тези години, време е вече да живееш за себе си. Иначе след няколко години съвсем ще изтрещиш, защото вашите не стават по-млади, ще започнат да боледуват, ще станат още по-изискващи и тотално ще ти отровят живота. А и ако се изнесеш сега, имаш шанс за семейство, останеш ли с вашите до 45, забрави.
За това се спасявай докато още имаш време.

 
  ... горе^
преди: 4 месеца, 5 дни
hash: c7d8611fa3
гласове:
1 2 3 4 5
  (6 гласа)

13.   Момиче, изнасяй се, само това мога да ти кажа, ваще няма да се променят. Казва ти го човек, на който родителите му също хич не са на нормалната страна на нещата. Аз лично намерих спасение, като на 24 /твоята възраст/ се изнесох при тогавашния ми приятел, сега вече съпруг. С него създадох семейството, което нямах, стабилно и пълно с любов и разбирателство. А с ония хора, мойте родители, като се видим по празници и рождени дни, съзнавам, че грам не са се променили. Та мисли си как да се махаш от тая къща и да ги мислиш какви са и да не ги мислиш, няма да си сменят отношението към тебе.

 
  ...
преди: 4 месеца, 4 дни
hash: cc9ef0cee7
гласове:
1 2 3 4 5
  (3 гласа)

14.   Проблемите които имаш са вътре в теб! Вашите не са ти давали, това и онова, защото не ти е идвало наум как да им поискаш позволението. Брат ти умело ги манипулира за да се съгасят да стане каквото той желае.
На работа колеги и началници са те преценили като комплексиран човек, даваш им да те тъпчат затова те тъпчат.
Напълно нормално е да нямаш приятели и партньор, след като само се оплакваш, никой не иска да се събира с хора които мрънкат. Няма защо да се оплакваш на хората с които се запознаваш те няма как да ти помогнат и само "отрявяш" времето прекарано с тях с негативни разговори.
Така че решението на проблемите ти е да промениш себе си.

 
  ...
преди: 4 месеца, 4 дни
hash: f967cdcbc7
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

15.   Така и не разбрах дали си завършила университета, но ако не си - стегни се и го завърши. Въпреки, че не винаги е вярно - степента на образованието все още се използва като показател за професионална подготовка и ако го нямаш - това само ще те спира в бъдеще - и в развитието на сегашната ти работа, и в търсенето на нова. На 24 години това е най-важното нещо в живота. По-важно няма.
Разбира се - това не трябва да те превръща в отшелница. Щом вземаш добра заплата - изнеси се на квартира, най-добре с някоя приятелка да си делите наема, а и това ще ти помогне с контактите покрай нея. По този начин ще ти отпаднат ограниченията от родителите, които наистина са прекалено за твоята възраст.

Що се отнася до брат ти - има две обяснения: Първото е, че първите деца по принцип се възпитават по-строго, докато вторите гледат и се учат как да избягват родителския контрол.
Второто е, че повечето родители дават повече свобода на синовете си, защото все пак синовете не могат да забременеят, да ги изнасилят, да ги отвлекат за проститутки и т. н.

 
  ... горе^

...
преди: 4 месеца, 4 дни
hash: d37ef06818
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

16.   No 4 ти е дал/а възможно най-адекватния съвет!
Действай според него!
(Казва ти го доста по-възрастен и патил човек)

 
  ...
преди: 4 месеца, 3 дни
hash: 1a13a1d6b8
гласове:
1 2 3 4 5
  (5 гласа)

17.   Защото си жена, драга. Защото живеем в България, където цари патриархата и Мъжът е свещен. Наследникът на фамилията. Ти като жена не продължаваш рода, а брат ти. Всичко за Мъжа. Патриархат. Че чак и гаджетата му подпомагат? !
Не можеш да промениш мисленето на закостенелите ти родители. Разбирам, че си се чувствала прецакана цял живот. Не можеш да промениш миналото. Изнеси се и започни да градиш живота си. Нека брат ти да се грижи за тях, като им е толкоз скъп.

 
  ...
преди: 3 месеца, 27 дни
hash: 97dddc09e9
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

18.   Потърси в нета за нарицистичните родители, ще си обясниш много неща.

А относно какво да правиш, няколко съвета:

- първо на първо, отделяй време сама със себе си - дали в билиотека, църква, стадион, парк, планина, където ти харесва, важното е да можеш да се успокоиш и да осмислиш емоциите си, защото ти се натрупва много и ако не го осмислиш, за да извлечеш поуки и да измислиш решения, само ще те завърти в един омагьосан кръг от психическа, здравословна и финансова разруха;

- във връзка с горното: абсолютно задължително започни да се занимаваш с със спорт. В твоята ситуация това не е препоръчително, а задължително ако искаш да оцелееш, физически, в буквален смисъл. Всички тези емоции ще ти донесат хронични болести, за момента ти се разминава само заради младата възраст, но натрупванията ще си кажат думата рано или късно. Всички тези тревоги и натиск върху личността ти, поддържат организма ти в състояние на стрес, т. е. готовност за физическа борба. Това е буря от био-химични реакции, които, ако не бъдат изразходени по тяхното предназначение - т. е. физическо натоварване, тровят тялото ти. Спортът е някакъв частичен буфер при това положение;

- преди да се ядосваш на родителите си, помисли какво и как можеш да направиш, за да не се държиш ти по този начин един ден. Колкото и да не ни се вярва, ние повтаряме моделите на поведение, които сме видели и преживели, защото така работи човешката психика - на принципа на имитация;

- направи списък на малкото хубави неща, които си видяла ио получила от родителите си. Помисли как можеш да имитираш тях, а за всичко останало - концентрирай се как няма да си като тях, как ще спреш да ги отразяваш и цялата енергия, която в момента отделяш да се ядосваш и да се чудиш защо всичко е толкова несправедливо и нелогично, я пренасочи към това да изкарваш пари. Колкото повече финансова независимост, толкова повече отдалечване от тях. Без да губиш напълно контакт. Малкото контакт, който оставиш, нека да е посветен на гореспоменатите хубави неща от тях;

- помисли какви качества могат да развият в теб всички тези трудности, през които минаваш. Какви предимства ще ти дават тези качества в живота? Какво губят хората, които нямат тези качества?

- "В стремежа си да се впиша съм гледала винаги да помагам с домашните и, но тогава са искали само да ме използват и не ми станах приятели. " - спри да просиш внимание и приятелства. Тези, които си струват, ще ти ги дадат без да се доказваш специално за тях. Просто уважавай околните, имай собствено мнение, изразно едновременно с такт и с категоричност, поддържай тялото и ума си, и нещата ще си дойдат на мястото от само себе си. С когото си пасвате сами ще се намерите, независимо дали става дума за приятелство или любов. А останалите, които са те подминали, радвай се, че така се е случило. С хора, които не си пасвате е много по-изгодно и за двете страни, въобще да не изграждате близост.

 
  ... горе^
преди: 3 месеца, 25 дни
hash: b9f665327a
гласове:
1 2 3 4 5
  (2 гласа)

19.   До 10, до сега 1-2 пъти съм отказвала помощ и не съм успяла да помогна веднага, когато ми е била поискана, и съм била овиквана и заплашвана, че ще ме изгонят от вкъщи щом не им помагам. Цяла вечер съм слушала конско само защото те искат помощта веднага, а аз съм имала нещо по-спешно за себе си и са ми говорили, че съм била безотговорна и не можело да се разчита на мен в бъдеще и т н.
Тоест, майка ми се оплаква на баща ми, когато той се прибере от работа следобед и започва овикването.
И само да добавя, говорила съм с нашите относно деленето между децата, според тях такова няма.
От авторката

 
  ...
преди: 3 месеца, 25 дни
hash: e7d4ca65c0
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

21.   За съжаление родителите ти са пълни егоисти. Никой не си избира родителите, те са ни родили и до един момент гледали както за тях е било правилно. Но -дотам! От тук нататък не им дължиш нищо. Минал съм по този път, а дори съм аз момчето. Така се отнасяха със сестра ми. А на мен - първородния ми даваха всичко. Ти си личност и ти си имаш своята идентичност! И няма човек на земята, който да ти казва как се чувстваш дали е правилно или не. При мен най-големия шок за нашите беше, като им казах, че съм гей! Успял, самостоятелен, мъж, можещ всичко и няма да им осигури така мечтаното продължение на рода. Ами няма, какво толкова, голяма работа. Те ли живеят моя живот или какво? За мен е важно аз да съм щастлив, а не да им угаждам.
Разпредели си финансите умно, вярвам, че можеш, изнеси се да живееш сама. Постави им граници без да се карате. Повярвай ми, начин има, нужен е кураж.
На мен например майка ми ми звъни и почва да ми говори глупости без да пита удибно ли е, мога ли сега и т. н. От начало седя и я слушам щото ми беше някак трудно да я прекъсна, но така ми губеше времето на работа и ми пречеше. Откакто и казах, извинявай, че те прекъсвам, но сега не е удобно и и затворих, сега всеки път е, Ало, удобно ли е мамо?
Ако си в проеинцията е по-трудно щото вероятността да се натъкнеш на някой родител е огромна. Но дори и тогава, аз и казах здрасти, съжалявам, но бързам и сега не мога да ти обърна внимание.
Опита се да се изкара жертва, че собствения и син, който е родила я бил подминавал и т. н. Казах и, че не желая да слушам глупости и, че в момента не ми е пруятен този разговор и че излзиам от стаята и когато е готова за нормален разговор като възрастни, тогава бих говорил.
Та това е, отделяш се от тях без значение какви ти ги редят, миже да те манипулират, пе са болни, вдигат кръвно и т. н. Как ли не са ме обработвали, даже комшиите, предстаеяш ли си.
Като вдигне кръвно и предлагам да и взема хлофазолин от аптеката или да и викна линейка. Дотук е помощта ми.

Успех, събери се и действай, ти командваш, а не те!

 
  ...

Коментари очaкващи одобрение: няма
...

Коментари, които са написани неграмотно, с латински или главни букви няма да бъдат добавени!

1. Бъди полезен на другите с коментара си!
2. Хейтъри не се толерират!
3. Обидните квалификации не са аргумент :-)
4. Пазете мъдростта за себе си, другите имат нужда от съчувствие!

Знаете ли, че след символите запетая и точка винаги следва интервал?   [ Да ]   [ Не ]

При нас коментарите се одобряват ръчно. Въведи своя имейл адрес и ще получиш известие, когато бъде публикуван нов коментар.(какво е това?)



Copyright © 2007 Spodeli.net
eXTReMe Tracker