 |
|
|
| |
|
Полезно |
|
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес |
|
| |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Семейство |
Баща ми почина преди 2 години и половина, а аз още живея с усещането, че е жив
преди: 3 месеца, 1 ден, прочетена 584 пъти
Здравейте,
Бих искала да споделя с вас тип възприятие, което не знам доколко трябва да бъде странно или не.
Баща ми почина преди малко повече от две години сравнително млад. За сравнение аз съм на 25. Живееше в чужбина години наред и не сме били почти всеки ден заедно, ако това е фактор, но бяхме близки и винаги е бил много важна фигура в живота ми. Като цяло родителите ми могат да бъдат идеал, не само защото са моите родители, а защото са минавали през всякакви етапи, но аз винаги съм била задоволена с всичко, имала съм подкрепа, разбирателство и т. н
Смъртта на баща ми беше като гръм от ясно небе. Не беше болен, не беше лежал в болница, нямаше абсолютно никакви индикации, че нещо предстои да се случи, дори вечерта преди това разговаряхме. Когато научих новината аз не повярвах. Тоест, съзнавах нещата, които ми говорят, дори организирах погребението му, но вътрешно в себе си имах усещането, че той е жив и че това е някаква постановка както по филмите хората инсценират смъртта си.
На важните дати ходя на църква- приемам, че свещичките, които паля за другите ми починали роднини, наистина достигат по някакъв начин до тях, но стане ли въпрос за баща ми, нямам това усещане той да е “на небето”.
Имало е вечери, в които съм чувствала липсата му от това, че от дълго време не съм разговаряла с него, не ме в прегръщал, но през по-голямата част от останалото време аз живея със съзнанието, че той си е в чужбина и когато се присетя за него в мен възниква мисъл като “просто не сте се чували скоро”.
Понякога, неизменно, го споменаваме в някой разговор или за някоя случка, или просто се сещам за нещо да кажа, свързано с него, и винаги говоря така, все едно той го е направил, но изобщо не е умирал.
Днес ми попадна един клип, който не бях виждала досега, случайно в неговия бизнес профил във фейсбук, как провежда томбола. Усещането буквално в мен беше все едно тази томбола се е провела вчера и просто днес го виждам. Всичко в съзнанието ми е напълно игнорирало възприятето, че той не е сред нас.
Споделям ви това от една страна защото досега никой около мен не е приемам така смърт на близки хора, не съм и чувала от познати за техни познати. Но, от друга страна може би не бих искала да си натяквам всеки път “той не е сред нас, той не е сред нас…”, защото може би това е силата на инстинктът ми за самосъхранение, за да не рухна психически. А, повярвайте ми, като за 25-годишна се занимавам с много неща, имам няколко работи, няколко хобита… и един нервен срив може би ще ми се отрази фатално.
Интересно ми е вашето мнение по въпроса. Интересно ми е да чуя вашите гледни точки. Или, иначе казано, да си поговорим анонимно :)
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 3 месеца, 16 часа hash: 2cf5a37988 |
|
1. Той е жив вътре в теб и ти си една частица от него.
|
| преди: 3 месеца, 13 часа hash: 3e65cb4635 |
|
2. Преминах през същото. Той винаги ще живее чрез теб.
|
| преди: 3 месеца, 11 часа hash: 61935473b6 |
|
3. Мда, психиката ти те щади по някакъв начин... Не искаш да приемеш фактите още, но това не ги променя.
И все пак 2, 5 години е много време, особено когато си на 25. Обикновено тежко е първите няколко месеца. След това човек приема фактите и заживява според тях.
|
| преди: 3 месеца, 9 часа hash: 4b0161d52e |
|
4. Често се случва като умре някой. Мисля, че затова са погребенията като церемония, за да осъзнаят по-добре близките, че човекът наистина няма да го има в бъдеще. Ако някаква линейка го прибираше и повече не го виждаш, подобни обърквания щяха да са доста по-масови и сериозни.
|
| преди: 3 месеца, 7 часа hash: 6a64aa96bf |
|
5. Моите съболезнования!
Християните вярват във Възкресението, така, че смъртта не е проблем за тях. Вие палите свещ, явно имате вяра, но по-различна, ако желаете споделете!
|
...
| преди: 3 месеца, 6 часа hash: dd66564bc8 |
|
6. Нормално е вие сте имали силна връзка.
Може все още д да си в шок.
Или просто е инстинкт за самосъхранение за да не рухнеш психически.
Може да е добра идея и да посетиш психолог защото той ще ти обясни най-добре нещата, които Ние не можем.
|
| преди: 2 месеца, 29 дни hash: 1bc77bcd57 |
|
7. Не е достатъчно само да палиш свещ за него!
Ако е кръстен православен християнин е най-добре да го пишеш за поменаване на светата Литургия, и не само него, а и други твои починали близки, на една бланка можеш да напишеш 10 имена. Попитай в православната църква, там ще ти обяснят.
Майка ми също почина скоро, Бог да я прости!
Но ние сме вярващи и въцърковени православни християни и аз знам какво се случва с човека след смъртта, и знам че тя няма как да ме види, защото след смъртта човек се намира или в ада, или в рая. И се моля за нея, и подавам записки за поменаване на светата Литургия на нея, на баща ми, на дядовците и бабите ми, и на други мои близки починали православни християни.
Според мен това усещане при теб идва от това, че той е починал внезапно и без да се настроиш, че това ще се случи.
И моят баща почина внезапно, и аз също имах известно време подобно усещане, но лека полека с течение на времето, всичко си отмина...
Така, че моли се за него, пали и свещи, и подавай записки за поменаване! Това е реална и действена помощ, която ние можем да оказваме на нашите починали близки!
Пускай също записки за здраве и Божие благословение и за живи, на себе си, на майка си, на съпруга си и неговите близки - само че се пишат на отделни бланки!
Това също е много важно!
|
| преди: 2 месеца, 29 дни hash: cbc565b693 |
|
8. Загубих баща си, когато бях на 14. Предният ден, преди да почине, говорихме за последно. Дори не си спомняше кои сме с брат ми - проклетият рак вече беше засегнал мозъка му. И въпреки, че беше болен от години и от месеци знаех, че неизбежното ще се случи, на следващия ден просто не исках и не можех да приема, че си е отишъл.
После не знам колко пъти съм сънувал, че се звъни на вратата, аз отварям и го виждам. После той влиза в апартамента и цялото семейство сядаме да вечеряме. Имал съм мисли, че това, което се случва е просто сън, от който ще се събудя и в реалността той ще е жив и с нас, и дори няма да е болен...
Разбирам те прекрасно, това е защитната ти реакция, за да притъпиш болката. Не се упреквай, всеки човек има свой начин да скърби за близки. Винаги ще се сещаш за моментите ви заедно, дори и след много години - при мен са минали над 23 години. Той бди над теб и със сигурност иска да си щастлива и успешна, мога да те посъветвам това - да се вглъбиш още повече в работата и хобитата си. И колкото и клиширано да звучи - бъди силна, направи така, че той да се гордее с теб!
|
| преди: 2 месеца, 29 дни hash: b037283a44 |
|
9. Всъщност той наистина е жив. Ние не умираме наистина, а само тялом. Да, може да не е физически при теб, но на подсъзнателно ниво те направлява и общува с теб.
|
| преди: 2 месеца, 29 дни hash: a53e833490 |
|
10. Животът е жесток, но ще ви напиша нещо върху което да помислите.
Първо бъдете благодарна, че сте го имали, защото мнозина от нас с разбити семейства, без родител, те са си свършили работата и са ни отгледали. Второ според Библията не бива да идеализиран никого и трето когато някой много прехвала родителите си, всъщност се опитва да подтисне нещо, наскоро това го чух от родова терапевтака и от там излязоха след това потресаваши неща, както и едно предаване, където брат на мъжа идва на гости, от много години не са се виждали, започвайки да говорят жената забелязва как брат му говори за родителите ужасни неща, а мъжът й винаги е разказвал само страхотни неща. След разговора мъжът си ляга и през ноща се събужда ужасен, всъщност психиката е подтискала всичко и идеолизирал родителите. Отделете се емоцинално от родителите си. Ако държите ненужни вещи, особено дрехи махнете ги.
|
...
| преди: 2 месеца, 29 дни hash: a63e830c37 |
|
11. И с баба ми, и с баща ми усещането 2 години беше същото. Инах чувството, че ще се появят, че ще изкязат от къщата. Толкова много ги обичах и двамата, че не можех да приема, че наистина вече ги няма.
След втората година това усещане ще изчезне.
|
| преди: 2 месеца, 28 дни hash: 12a222d195 |
|
12. И аз още не го осъзнавам напълно, баща ми почина преди 3 месеца и много ми липсва.
|
| преди: 2 месеца, 28 дни hash: 988ddea896 |
|
13. Разбирам те напълно, в интерес на истината дори ми е минаво през главата след ситуация или нещо преживяно да му се обадя. После се сещам че няма на кого да се обадя, но така се чувствам все едно до мен. Мислех си че само аз съм така и нещо не ми е наред центровката та радвам се че не съм само аз. В известен смисъл винаги ще пазим спомена и мисълта за нашите близки. Поздрави и горе главата.
|
| преди: 2 месеца, 21 дни hash: 80dc590385 |
|
14. Добре ли си авторке след 7 дни.
|
|
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: няма |
| ... |
|
|
|
|
