 |
|
|
| |
|
Полезно |
|
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес |
|
| |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Семейство |
Страх от смъртта на баба и дядо /някой ден/
преди: 3 месеца, 1 ден, прочетена 416 пъти
Здравейте, четящи!
Пиша с риск да повторя вече историята си може би, но чувствата и преживянето много трудно ще е същото. Пиша само единствено, за да споделя и, при наличието на желаещи, да напишет дали са в били в такава ситуация и как се я преодолели.
Аз съм на 23 години, живея само с майка си от много малък. Родителите ми са разведени и дали за добро, или за зло това се отрази неблагоприятно върху моето детство: много дълго време бях сам, имах малко приятели, не исках да общувам, изпитвах чувства на това, че съм длъжен някому, недоверчив и често пъти чувствах себе си досаден за околните. Въпреки трудностите животът ми след започването на университета се подобрява.
Баба и дядо от майчината страна са едни от най-близките ми хора. Винаги са ми помагали по всякакъв начин със своята всеотдайност, щедрост, обич, грижи и дори с немалко пари. Времето, прекарано с тях, е безценно и незабравимо. След като се прибера (живеем в различни градове) в своята си среда са ми нужни няколко дни, за да се приспособя към обстановката. Мисълта, че тези хора няма да ги има един ден ме потиска и принуждава да плача до късно. Трудно преживявам разделите, а напоследък, за мое нещастие, съм някак по-отчужден дори и към майка ми (причините са дълги и не са за тази история).
Назад съм бил често предаван, лъган, разочарован и може би те са най-истинските хора в живота ми. С баба ми и дядо ми времето ми е безценно; те направиха детството ми да бъде не чак толкова мрачно и знам, че много ги обичам и ще страдам един ден по тях.
Поздрави!
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 3 месеца, 17 часа hash: b7a997676e |
|
1. Здравей!
Да са ти живи и здрави ти пожелавам!
Прекарвай колкото се можеш повече време с тях. Както сам си се усетил няма да са вечни.
Аз също съм като теб много привързана и то към баба си, но ето че днес вече не е с мен. Какво да ти кажа голяма е мъка, затова сега им се радвай. Срещу смъртта нищо не можем да направим.
|
| преди: 3 месеца, 17 часа hash: c0a5c5a6fd |
|
2. Това са нормални и за съжаление неизбежно неща от живота. Радвай се, че имаш такава хора в живота си. Че те обичат и подкрепят. Прекарвай повече време с тях. Прави неща, които ги правят щастливи. Помагай им, особено когато се нуждаят от това.
Повечето хора губят баба и дядо на много по-ранна възраст.
|
| преди: 3 месеца, 10 часа hash: 6109c477b8 |
|
3. Щом плачеш "до късно" значи нещо здраво ти куца. Имаш ли приятел?
|
| преди: 3 месеца, 7 часа hash: 57c4d7802a |
|
4. Така е задаваш си много въпроси. Но както и да го мислиш ще стане това, което е писано.
Пожелавам ти да са ти живи и здрави още много дълги години.
|
| преди: 2 месеца, 29 дни hash: bc9d0cf43c |
|
5. Виж сега, всеки един от нас един ден ще умре!
Но важно е къде ще отиде след това, защото човек е създаден от Бога с безсмъртна душа и за вечен живот!
Така, че опитай се да общуваш максимално често с тях, да им се радваш, докато са още тук - на този свят...
А също и да им помогнеш да достигнат до Бога(ако не са), за да могат да спасят душите си, което е най-важното нещо за човека!
|
...
| преди: 2 месеца, 29 дни hash: d20fd4fe24 |
|
6. Нека Бог да ти дава още дълги години с тях. За жалост, смъртта е това с което не можем да се преборим. Приятелю защо толкова си се вкопчил в смъртта. Не трябва толкова да го мислиш, при условие, че не можеш да го промениш. Радвай се на тези хора, докато ги има. Спомените са това което ще пазят тези хора живи в сърцето ти. Да са ти живи и здрави много годии още.
М 25
|
| преди: 2 месеца, 26 дни hash: ac7c5b5a88 |
|
7. Подкрепям номер 6.
Не можеш да го промениш. Ще се случи, неизбежно е. По-важното е как си прекарал времето си с тях. Бъди искрен. Не се занимавай с глупости. Опитай се да си им полезен.
Това са нещата за които истински ще съжаляваш, ако не ги направиш.
Това че няма да има кой да ти прави палачинки се преживява бързо - и сам можеш. Но това че няма да можеш да си общуваш с тия хора или не си го правил когато си можел - това тежи най-много. За старите хора това е най-важно - да имат с кого да си общуват.
|
| преди: 2 месеца, 26 дни hash: dd2dd2e726 |
|
8. И аз ще ти го кажа. Радвай се на моментите с тях и не ги оплаквай предварително. Преживяваш смъртта им преди още да се е случила. Вместо да се фокусираш върху това че още са живи. Всички ще умрем рано или късно.
|
| преди: 2 месеца, 23 дни hash: 456c6cb690 |
|
9. Знаеш ли, аз съм вече доста по-голяма от теб и с много близки отношения и с бабите и дядовците от двете страни. Никога баща ми не ми е бил баща и тези хора са били до мен. Дядо ми по майчина линия почина преди 15 години от рак. Аз бях на 20. До ден днешен се разплаквам при мисълта за него. Но се живее с тази болка. Един ден ще се срещнем. Загубих баба си по бащина линия преди 3 години. Това преживях по-тежко, защото вече бях достатъчно зряла да осъзнавам какво се случва. А и се виждахме всеки ден. Когато дъщеря ми беше първи клас тя се грижеше за нея. Сега се тревожа за дядо си. Тежко изживя, няма желание без нея. Помагам му с присъствието си постоянно. Звъня му. Скоро падна и счупи бедро. Постоянно го посещавах. И знам, че няма да изкара дълго. Като ми звънне телефона първата ми мисъл е, че нещо е станало.
|
|
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: няма |
| ... |
|
|
|
|
