Чувство за вина
преди: 1 месец, 4 дни, прочетена 325 пъти
Здравейте. Няма да изпадам в подробности, но ми е интересно някой имал ли е подобна ситуация, а тя е следната - искам да се изнеса да живея сама (за това има много причини, най-малката е, че вече съм на 22). Родителите ми са разделени. Майка ми ме подкрепя, но като казах на баща ми, му стана много тъжно и каза, че сигурно няма да се появя повече и ще го забравя. Някой бил ли е в подобна ситуация, защото се чувствам супер гузно като виждам колко зле го прие, но и не мога цял живот да живея с родителите си.

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 1 месец, 3 дни hash: 654fdeca1b

гласове: 1 2 3 4 5   (2 гласа)

1.   Всеки родител трябва да има сили и разбиране за отделяне на децата. Това е естественият ход на живота. Иначе е прав, че значително по малко ще общува с теб.

 

...

преди: 1 месец, 2 дни hash: 59d20ed6e5

гласове: 1 2 3 4 5   (0 гласа)

2.   Акцентът трябва да е да си щастлива, самостоятелна и с интересен живот, това е решението за теб.

 

...

преди: 1 месец, 2 дни hash: 81b7ef485c

гласове: 1 2 3 4 5   (3 гласа)

3.   Татко реагираше подобно хахха. Той обаче стигаше до по-гаднички манипулации в стил "ще умра и няма да ти видя очите". А не е бил никога манипулатор, нито пък строг родител, просто се страхуваш, че няма да е наоколо за да ме защити ако се наложи. Е, бях намерила квартира, но включих баща си в целият процес. Да отидем заедно за да одобри и той квартирата, да ми помогне с местене и настаняване, като имаше и възможността да пообиколи и да се пери като петел наоколо, че да респектира потенциални мераклии :))) Той беше доста едър и дори амо видът му беше достатъчен за това. Така се успокои. В началото минаваше всеки ден за секунди дори само :нося ти баничка; само да видя дали не съм забравил тук някакви ключове; само да ти напомня, че неделя ще те чакаме за обяд" после разреди и след 2-3 месеца се успокои напълно като видя и, че се справям много добре сама. Майка беше малко по-досадна, но и тя бързо се успокои. Имай предвид, че бях на 18 г. Включи го в суматохата около това и ще е по-спокоен. Обешай му също, че ще се виждате често, пък и той може да ти гостува понякога. Но колкото по-рано се изнесе, толкова по-добре за всички, а най-вече за теб. Време ти е да летиш сама, не под крилете на родителите си.

 

...

горе^

преди: 1 месец, 2 дни hash: 6a3efc93c6

гласове: 1 2 3 4 5   (0 гласа)

4.   Не се чувствах виновна.

 

...

преди: 1 месец, 2 дни hash: 000f9012bd

гласове: 1 2 3 4 5   (2 гласа)

5.   Каква вина, да не си на 5 г. Токсични и малоумни отношения. Изнасяй, се, схащай си живота в ръце, а такова висене с родителите нищо добро няма. На мъжът ми брат му, го гледаха до 40 г., не иска жена, деца, свикнал всичко на готово и майка му жена му търси, бебшеки дрехи купува да си избие комплексите, а той само за себе си мисли.

 

...