Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес

Коментари

Добави Коментар!

6.   Аха... И каквото ти напишат хората го пусни допълнително и през ChatGPT-то, и съвсем ще прецъфтиш от 'арт'! :)

7.   Какъв очакваш да им е живота? Кога си чул някой да е много богат, да живее в панел и да е щастлив? Нали ако има пари и ако е добре, ще си вземе на друго място. Гадни хора живеят в панелките...

8.   Хал хабер си нямаш авторке, хал хабер. За дигитални библиотеки не си ли чувала? Софийската има такава опция, пловдивската също. Пращащ имейл и те ще ти обяснят процедурата. Отделно има архиви на всички печатни издания. Ама то трява да се поразровиш, да отсееш, да пишеш, да поправяш... Не става с чакане на готово и натискане на бутончетата за копи - пейст. Че и тръгна да обижда хората, защото не искат личните им истории да стават обществено достояние, било на малка или голяма група от хора. Айде, добави и моя коментар към "арт проекта" :D

9.   Прочети Дневник от панелните блокове на Никола Крумов за вдъхновение

10.   Живеех в голяма тухлена къща в центъра на града с двор с цветя, храсти и дървета. Къщата беше на родителите ми, а сега е моя собственост.
И сега живея в голяма тухлена къща с двор, но новопостроена, в друг град в един престижните квартали.

11.   Клюки са демоде, хората обичат цветни истории с щастлив happyend.

12.   Аз живеех в голям апартамент в центъра (стара сграда от преди 1944), но баба ми и дядо ви жинееха в пателка и често ме плащаха при тях. Какви спомени имам ли? Ами предимно хубави. Събирахме се много деца от всички блокове и по цял ден вилнеехме на воля, само по обяд ни викаха да се приберем да ядем и после чак до тъмно играехме, ластици, гоненици и т. н. Колкото до контрора, пред всеки блок имаше пейки на които имаше баби, които ни средяха да не правим нищо опасно, е и чат пат викаха по нас когато правихме бели, но никой не го взимаше на сериозно. Иначе от по-големите съм чувала, че тия баби си били като местното "радио", т. е. непрестанен извор на клюки и си врели носовете в живота на всички съседи, но тъй като аз бях малка, единственият ми проблем с тях беше, че ми викат да не се катеря по дърветата, да не късам цветята пред блока, да не вдигам шум между 2 и 4 и подобни. Е, и от време на време се оплакваха от нас на майките и бабите ни, та после баба ми ми триеше сол на главата, защото еди си коя съседка ме видяла да правя нещо си, обаче баба ми беше готина и не и пукаше много, стига да не ставаше дума за нещо опасно.
Така, че общо взето имам хубави спомени.

13.   Единствените адекватни коментари са на номер 10 и 12.
Всички останали са наистина много злобни коментари.
Какво ще ви стане ако споделите малка информация.
Това даже не са лични истории от които някой да се притеснява.
Кво толкова.
Това и за този който споделя е добре. Ще си спомни мили спомени.
Много преувеличавате някои. Чак и плагиатстваме.
Писане наготово.
Леле смешни сте. Ха-ха-ха.
Някои хора ще се удавят в собствената си злоба.
Авторке аз съм родена 89.
Нямах родители. Баба и дядо ме отгледаха. Естествено с помощта на леля. Живеехме в една малка къщичка в двора на едно училище
Едва ли ще ти е от полза но аз не съм като останалите
Нямам какво да крия.
За мен няма проблем представи историята ми като твоя
Използвай я както искаш.

Та това дори не е някакъв научен труд.
На какви се правят някои незнам.

Наистина потърси някаква литература, че някои от злоба ще умрат.

Май лъсва елемент на завист а. Май те самите не са учили в университет и ги е яд.
Или са се блъскали часове да направят проектите си.
Злоба, завист. Това е.
Но пък от друга страна няма как от този форум да ти изпратим по -подробна информация.

Но ако всеки поразпита бабите си ще стане много готин и пълно с полезна информация за теб.

14.   Баба ми е разказвала, че когато са се нанесли да живеят в блока е имало много млади семейства. Всички са се разбирали много добре и са си помагали. Когато е била бременна за пръв път в блока същата година са се родили 9 бебета! :) По нейни думи тогава са били още по-задружни. Дори и години по-късно всички продължават да са приятели.

15.   Защо трябва да е пост социалистическа?
Аз живях в социалистическа, после купихме къща.
Бях дете, когато живяхме в блок в малък град.
Децата играеха навън, пред блока. Играехме на жмичка, ластик, чертаехме с тебешир квадрати, в които скачахме. Не помня името на играта вече.
Съседите си ходеха на гости, понякога за малко, ако е без покана. За 10 минути идваше съседка при майка ми и понякога ме упражняваше да чета правилно на руски. В трети клас започваме да учим руски.
В събота магазините не работеха.
Ако хлябът свърши, отиваш до някой съсед да искаш няколко филии или дори в близкия ресторант, ако се смилят да ти продадат.
Живеех в малък град без градски транспорт. Бабите и дядовците на другия край на България. Ходех сама на училище, нямаше баби, гледачки, оправяш се сам/а от първи клас до училище и обратно.

16.   Софийско копеле съм, преместихме се с родителите в панел 90та, да се отделим от родителите на баща ми, които живееха в центъра на Оборище. Бях на седем и смяната на квартала ми преобърна психиката. Много хорър мога да напиша, щом е за университет ще пиша.
Беше пълно с пияници родители, без обноски и култура, както хулигани деца. За разлика от децата на хората с които бях в детската и си играех в парка Заимов и Докторската. Научиха ме да псувам на осем. Отделих се от бандата в панелките още преди 7ми клас. бяхме десетина момчета с година две разлика и аз бях навън, защото бях луд по футбола и баскетбола и цъках даже в батковците 4-5 години по големи. Тогава дойде парк де Пренс 93г и футбола беше религия. Знаех всичко, без да има още нет от стари книги за футбола в библиотеката и с знания за статистика, история и тактика ячетатлявах и 20 годишните пиянски. Но като станахме 5 клас, майка ми почина, дойде Виденов и яка криза, затворих се и разбрах че моята супер сила е ученето и че ми трябва десет пъти по малко от тъпите зубърки в училище да разбера материала по математика, история, езици... Избрах библиотека пред улицата. Аверите с които ритахме също бяха на изпити-поправителни в най-силните училища в Коньовица, аз в СМГ, пуснаха експериментално две паралелки за малки деца. Аз влезнах, те почнаха да крадат заради кризата, първо коли, швепс, снаксове, после да разбиват коли и да къртят емблеми на премиуми- това деца на 10-12 и така се изолирах от тях. Там в панелката тия години отивах уикенда на олимпиада по математика уикенда мутренските години и гледам некъв пич с бяла риза бяга с черно соц куфарче и целия в кръв. Никой не видях да го гони, но смених пресечката за пътя към трамвая. Един психически болен от входа, три пъти поред палеше асансьора, таблото, беше 100 кг тийн на самотна майка 120 кг живо тегло. От големите на футбола имаше топ гъзар и побойник от съседният блок-Киро Мезето имаше оригинални екипи и найкове, тогава бяха над една средна заплата на хората от панелките в София. Баща му беше от новите бизнесмени. През една лятна ваканция всички гърмят за два трупа пред съседният блок, родителите на мезето, бащата гръмнал майка му и после себе си. Същата година пък два блока на горе няква баба се хвърли от последният етаж. Тоя лудия с паленето също скочи но бяха на нисък етаж и само леко счупване и после продадоха апартамента... Броях дните до края на 12ти клас да бягам надалеч след това. Толкова ме беше срам от средата ми, че го криех много в университета, където си скъсвах да работя петък, събота и неделя и да уча другите четири. Давах и уроци по математика. Баща ми почина също и станах наследник на панелката още на 20се. Оставих я така като идвах там ме хващаха паник атаки и треперех от травмите в детството. Най-шокиращото е цената за която я продадох в пика преди две години, защото не е в краен квартал на София, разбира теглих още толкова кредит за свестен апартамент на хубаво място. Имах вече и два нови. Иначе в новото строителство все така се чуват съседите като в панелките.

17.   От авторката - Благодаря на всички, които коментираха и не изляха тонове злоба! Идеята, която имах беше изключително позитивна - спомени и преживявания, които и да искаш няма как да намериш в книгите, а за другите бъдете малко по-добри и позитивни не е нужно да се излива хейт безпричинно

19.   За нищо миличка.