Понякога роднините пречат
преди: 12 години, 7 месеца, прочетена 2009 пъти
Здравейте! От 14-годишна мечтая да стана шампион по някакъв спорт. В началото ме привличаше бягането, но сега ме привличат бойните спортове. Бях много дебела. Записах се на триатлон и отслабнах. Но докато тренирах триатлон, забелязах каратистите. Помолих нашите вместо триатлон да тренирам карате. Категорично отказаха, защото съм момиче. Исках и в спортното да уча. Категорично отказаха. Казаха, че ще уча в езикова гимназия. Приеха ме и в това училище побъркват учениците. Както и да 5 е сравнително добра оценка.

Въпросът е, че мама е съжалила, че е учила в музикално училище. Дядо, който е неин баща е искал тя да учи в английска гимназия. И сега компенсира с мен. Не ме пускат да излизам, когато не съм на училище. Но най-големият ми проблем са тренировките. Много искам да тренирам карате, но не пускат. Една моя приятелка пък живее при баба си и баба и постоянно я тъпче със сладкиши. Не и дава да тича, защото ще падне, не и дава да спортува, защото ще се нарани. В резултат на това, приятелката ми е много дебела.

Хора, много искам да тренирам карате, но не знам как да ги убедя. Казват, че само ще им дигам кръвното като съм навънка. Аз съм като затворничка. Нещо като златна клетка. Иначе ми купуват каквото им поискам. Не че често искам нещо. Не ми дават да си обличам готините дрехи, защото било студено за тях. Навличат ме с вълнени дрехи.

А за каратето викат, че няма да се справя, защото съм момиче. А аз съм мегаломанка и като ми кажат така направо иездивявам. Казват, че ако съм момче са щяли да ме пуснат, но жените трябвало да бъдем нежни. Не мога да излизам навън, защото са щяли да ме изнасилят. Добре, а няма ли да е по-добре да се запиша на карате и да мога да се защитавам по улиците? Обичта им просто ме задушава.

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 12 години, 7 месеца hash: 5b2cf0a188

гласове: 1 2 3 4 5   (220609 гласа)

1.   Твоите родители са много несигурни в родителските си спсобности. Най-вероятно поне майка ти е станала родител много млада и(или) неподготвена. Бъди сигурна, че често не са единни за твоето възпитание. Почти съм сигурна, че си едно дете. Сирурна съм, че си първото.Много те глезят, защото е така, защото са се лишили в миналото от нещо, за да те изгледат. В теб сега поне майка ти е възложила целите си надежди за някакви несбъднати въжделения, които са такива, защото те е родила. Вътрешно си мисли, че ? го дължиш. Иска да е перфектна майка, родител в същото време. Ти си страшно глезено дете, на което винаги всичко му е позволявано, с чиито настроения са се съобразявали - а ти имаш много - това показват и променливите ти капризи относно спортовете. И за други неща ги имаш. Но си порастнала и родителите ти също и сега са решили да ти сложат граници. И тук имаш проблем. Много добре знаеш, какви надежди имат към теб и много добре знаеш, че в такава гимназия се стремят и борят всички за 6, но не ти пука за това. Имаш 5 не от глупост, а от нежелание да го учиш това, което е наложено от вашите. Проблемът е, че самата ти не знаеш, какво искаш. Днес това е карате, утре ще е плуване, тай чи, йога. Ако те бяха пуснали на карате, след 2 месеца щеше да си проявила друг каприз. Съжалявам - правилно са ти сложили спирачки вашите, но с грешните аргументи. Хубаво е, че правиш спорт, но имаш претенции да си шампион едва ли не, а не ми се вярва с тази честа смяна на дисциплините, освен ако не си вундеркинд. Виж, в конкретния случай бих ти казала да изчакаш малко и да докажеш на вашите, че този път интересът ти е истински. Вземи си книги и филми по темата. Говори за това, както и за жени в този спорт, покажи снимки, натяквай, кажи аргумента с изнасилването, кажи - само за самозащита и много добре знеш, че след известно време вашите ще клекнат. Както винаги до сега. Нали си тяхното момиченце, няма да ти откажат, ще видиш. Ти и без това си генералът в това семейство. Много добре го знаеш, споко...

 

...

преди: 12 години, 7 месеца hash: 5e257ca28e

гласове: 1 2 3 4 5   (180436 гласа)

2.   И с мен стана същото, аз исках едно, обаче послушах хората и ето сега ми е празно в душата. Да, ако бях следвала сърцето, нямаше да живея толкова години в затвор, дори и според хората да съм учила в престижна специалност, когато сърцето ти иска друго, получава се неудовлетворение...

 

...