Започвам трудно да понасям сестра ми
преди: 12 години, 5 месеца, прочетена 3440 пъти
Не знам вече за каква се мисли. Има се за много важна. Намира само кусури в останалите, а собствените си грешки не вижда. Не искам да влизам в пререкание с нея, защото е равносилно на самоубийство. С нея не може да се разбереш. Винаги ще извърти нещата, че аз съм виновна. Само коментира и обсъжда останалите, а себе си не вижда. Не сме малки хора - напротив в доста зряла възраст сме. Аз съм по-малката и имам усещането, че цял живот ме е прецаквала. Не знам как да й угодя. вечно нещо не й харесва, не е по неин вкус. Само трябва да се съобразявам с нея и нейните изисквания. Да сядам да говоря с нея - смисъл не виждам, само ще се изпокараме. Но трудно я издържам на моменти. Не казвам, че аз съм права винаги, но доста повече й мълча и преглъщам, само и само да е доволна, но тя вечно намира нещо и мърмори. Повечето неща са от битов характер, но това няма значение.

Обстоятелствата наложиха да живеем заедно. Дълго време тя не живееш в нас. Но от както сме заедно, хич не е лесно. Дори не знам дали искам да се разбирам с нея. Просто не сми били особено близки никога. Камо ли сега! Искам само спокойствие, но не се получава.
Общо взето най-вече не искам да се карам с нея, защото преживявам нещата много тежко след това. Тя в такива ситуации е просто жестока. Имам голям опит в това и вече не искам да си го причинявам. Просто искам да се махна и да не живея в нас, но няма как да стане за момента.
А и мисля, че тя не се усеща как ми влияе нейното нахалство. Всичко трябва да е както на нея й харесва. Другите все са виновни. Писна ми! Не й мисля нищо лошо - просто малко да се укроти - тая нейна критичност към всичко и всички, вечното мърморене и недоволство. В крайна сметка света не се върти около нея!

ПП Не искам и да си представям какво ще стане и, ако аз си изпусна нервите и стане разправията... Един ад!
Вие как се справяте в подобни моменти?

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 12 години, 5 месеца hash: b71fd57532

гласове: 1 2 3 4 5   (220609 гласа)

1.   Какво ще кажеш да се изнесеш? Аз съм на 28, сестра ми на 32 и не се разбираме. И аз съм малката, носила съм ? разръфаните дрехи цял живот (преди), била ме е и ме е мачкала, но ето - изнесох си се на 19 и от тогава си живея спокойно. Дори си липсваме - отваряме скайпа, говорим с часове, докато не се скараме (винаги свършваме така) и след месец пак. Искренно ти препоръчвам значи да намериш начин да се изнесеш от вас, само това е решението. Нито ти можеш да се измениш, нито тя. Игнорирай я и гледай да прекарваш по-малко време с нея в една стая, това също помага. Ако си студентка, учи при приятели, в библиотеката... решение винаги има

 

...

преди: 12 години, 5 месеца hash: 6ea4b46bc6

гласове: 1 2 3 4 5   (180436 гласа)

2.   На колко сте години? От това зависят много неща... Ако можеш се изнеси, но ако няма как просто преглътни горчивината и гледай бъдещето си. Сестри сте... нормално е да не се разбирате, защото сте различни личности, обаче не се карайте за дребни проблеми и битовизми. Ако си по-умната ще отстъпиш.

 

...

преди: 12 години, 4 месеца hash: 99ff388307

гласове: 1 2 3 4 5   (3 гласа)

3.   Ех тия каки:). И аз имам да мрънкам по темата та да ми олекне. И аз имам по-голяма сестра аз съм на 26 тя на 29, много си я обичам, въпреки че отчасти е като твоята. Дървена, мърмореща философска, изкарваща ме каква ли не, защото не съм и изпълнила заповед или танцувала по свирнята. Като малки редовно се хващахме за косите и се ритахме докато татко не ни набиеше и двете, но живота се промени, тя отиде да живее в друг град при баба ми. И всякаш започна да ми липсва, времето когато не ме дразнеше и имах нужда от съвет или просто да си поплача на някой тя беше на среща. с нетърпение чаках събота и неделя да си дойде да си говорим, да си споделяме и тя да иде да ме изпорти после какво съм и споделила и така цели 8 години :)Докато преди 2 години стана така че се скара с братовчедката ми заради един мухльо и за да няма конфликтни и напрежение трябваше да се изнесе на квартира. Но естестествено нямаше пари, а аз имах спестявания. Стигнаха ни за наем, предплата и за комисионната на агента. Събрах си багажа и макар с едно чувство такова смесено, че хем ще е забавно, хем си знаех че просто не може да не се сджавкаме. Така и беше, изтраяхме се 3 месеца в мир и любов и скандалите започнаха. Нали се сещаш от онези тежките-бой с думи. Дразнеше ме като ми даваше тон в живота. Това да си облека, онова да си облека, как съм щяла да си стоя стара мома ако продължавам да се занимавам с гаджето ми, мъкнеше всеки месец в квартирата пияните си гаджета да пренущават, да не ги мисли как щели да се приберат в такова състояние. Беше ми втръснала... Но сърце не ми даваше да я зарежа, работеше много, но не им плащаха редовно и си търпях. До миналата година най-накрая си намери мъж къде да не е "смотан" и къде не му е в главата "да апним и да пийним" и каква къща наследена от мама и тати има и да не и изяжда шопската салата. Той и беше шеф, от друг град, живеещ с една жена 7 години, когато се налагаше да остава по работа, сестра ми го канеше да преспива в квартирата за да не плаща за хотел. Мен много ме беше яд, че нито се съобрази с мен дали ще ми е удобно все пак това бяха 3 поредни дни от седмица и още 1 в петък да го мъкне вкъщи ами и на всичкото отгоре започна да лепи врата на стаята ми с фолио милото и да не се почувствал неловко, ако случайно стане рано сутрин и ме завари да се преообличам. Е това беше върха... в дните които той идваше аз отивах на село при родителите ми. И така два месеца подред накрая и казах да му стяга примката и да решава или да остава при нея или да се връща ми приятелката си, защото аз се изнасям и да му мисли акво ще прави сама. В крайна сметка колкото и нелепо да звучи не съм лоша, но заради този човек, заради това че никога не плащаше на време заплата на сестра ми всичките пари отиваха за наем и сметки и на мен нищо не оставаше. Ходих с разлепени ботуши цяла зима, студа и замръзналите ми крака подклаждаха гнева ми още повече. И тя като започна да мели с голямата си уста още повече ме изнервяше. Изнесох се, живея сама вече година, те са семейство и си имат детенце за което се радвам. Но устата и е все така голяма. Не трябвало да съм се отделяла от нея, нищо не ми пречило а живея с тях. И къде съм си цапната в устата като и изръсих не ли е се струва извратено аз да гледам телевизор или да спя в другата стая докато те се чукат в съседната. Ноо къде котка ще падне по гръб отговори ми през спокойно че щели да го правят тихо. Колкото и да ме ядосва аз я обичам, колкото и тежки думи да ми е казвала аз я обичам, ти също обичаш сестра си въпреки всичко. Ха каква е поуката:никога няма де се променят, винаги те ще са "прави за всичко" и грешните винаги ще са по-малките сестри. Спасение няма, нито съвет който да ти помогне. Единственото решение е раздяла, стискам ти палци да се омъжи в най-скоро време или ти да се изнесеш

 

...

горе^

преди: 12 години, 3 месеца hash: 1af150fd61

гласове: 1 2 3 4 5   (4 гласа)

5.   И аз не понасям моята по-голяма сестра. Все едно аз съм написала историята. Аз съм на 14, а тя е на 17. Живеем заедно на квартира и постоянно сме заедно. Ужас е. Цяла седмица едва изтърпявам да деля една стая с нея. Чудя се дали ще е така като пораснем.

 

...