 |
|
|
| |
|
Полезно |
|
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес |
|
| |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Семейство |
Големи приятели станаха и ми е интересно как до онзи ден се плюха взаимно и се ненавиждаха, а днес големи защитници един друг.
преди: 11 години, 10 месеца, прочетена 2209 пъти
Здравейте! Не знам към кого да се обърна и съжалявам, че ви занимавам, но наистина имам нужда от помощ. Проблемът ми е следният: родителите ми са разведени, като аз живея с майка ми. Баща ми живее в друг град.
При него ходех всяка събота и неделя, празници и ваканции в продължение на 4г. Повярвайте ми, когато настъпеше четвъртък изпитвах ужас, че на следващия ден ще го видя. Нямаше път, в който да пропусне да ме обиди, да ме унижи пред хора, да ме наругае, ако не мен някого другиго, случвало се е и да ме удря адски сериозно. Имала съм рани на главата, които съм прикривала с косата си, ръцете ми са били насинени и какво ли още не. Всичко това става под въздействието на алкохол от негова страна.
Отначало премълчавах, криех, плачех с дни, но въпреки всичко преглъщах, защото ми беше баща и го обичах. Чувала съм го вечер да бди над мен и да се тюхка как за нищо не ставам, дори ме е събуждал, но от няма и къде съм се правила на заспала.
Имал е изключително трудно детство и вместо да се стреми да направи моето щастливо, той смята, че и аз трябва да преживея същото. /това са негови думи/ През цялото време ме използва да му чистя къщата и да върша всички домашни задължения, присъщи за жена, а не за момиче. На всичкото отгоре след всяка свършена работа, вместо да ме похвали винаги ми е търсил кусури и никога не е уважавал труда ми. Каквото направя, след максимум час-два е по стария начин. Разлика между мъжка и женска работа никога не е правел. Карал ме е да нося какви ли не тежести. Никога не ме е оставял да се наспя, най-много ми е позволено до 8-9 и после да ставам да се захващам с нещо. След време пак се повтаряше същата история, като започнах да звъня на майка ми. Тя, от нейна страна, през живота ми ме е защитавала има-няма десетина пъти. Няколко пъти е идвала, като само веднъж е спорила с него за отношението му към мен. Караше ме да ходя, за да ми дава пари/понеже е финансово задоволен, а тя не толкова/, при положение, че милиони пъти съм и разказвала как се държи с мен. По телефона не веднъж съм и плакала, било то от физическа или душевна болка, но не-да съм била ходела. Всеки път, когато ме взимаше ме успокояваше с думите ''няма страшно, ще се оправим и без него'' и тези думи така и не се превърнаха в действителност. Тя, от своя страна, си има приятел и както стана ясно не е особено заинтересувана от мен, освен на думи.
Та, седмица преди рождения ми ден/преди 8 месеца/ се разви една сцена с ''милия ми татко'', след което пак последва приличен пердах/в нетрезво състояние/ и му казах, че не смятам да ходя нито за рождения си ден, нито за Коледа, Нова година и ваканциите. Той, разбира се, на следващия ден нищо не помнеше, разбираемо защо. Молеше ме по телефона да отида на рождения си ден, а аз за пръв път събрах смелост и му отказах. За Коледа се излъгах и отидох. Мислех си, че поне тогава ще ме уважи, но уви-не! Следващият път беше на Великден. Междувременно се чувахме по телефона. Викам си поне така няма да ме изнервя, ама не!
Пак си позволяваше обиди, дразнения, мърморения, заповеди/особено заповеди/ и сума ти други неща. На Великден пак започна да мърмори и най-човешки го попитах защо е необходимо да разваля всеки празник, който прекарваме заедно. Той се развика, започна да блъска, тръшка и аз се разплаках, но той си продължи. После пък дойде да ме успокоява и ме попита дали го мразя, защото така изглеждало. Нищо не отговорих, защото бях много разстроена и не можех и дума да обеля.
Между последния път/мин. месец/ и Великден се чувахме отново и като предходния път пак си позволяваше да ме командори и ругае. Аз вече от 1г. не мога да усетя, че имам баща. За мен той е мъртъв, не искам да го чувам, а още по-малко да го виждам. От месец насам ми звъни, но аз не му вдигам и той от няма и къде звъни на майка ми Лицемерката, с която разговарят относно мен.
Големи приятели станаха и ми е интересно как до онзи ден се плюха взаимно и се ненавиждаха, а днес големи защитници един друг. Онзи ден говорих с майка ми и тя една ли не от съчувствие по мен се разплака, а днес пак тръгна да го защитава. Забравих да спомена, че в момента ''баща ми'' е решил да ме праща цяла година в клиника за душевно болни, само защото не му вдигам телефона, а той пита се ли пита ''какво толкова съм и направил''... Бил ми приготвил документите и не знам си какво. Уча в доста елитна гимназия и имам прилични оценки, той, Господи, решил в психиатрия да ме изпраща... Ох! Какво да направя? Моля ви за съвети. На 16 съм и имам още 3г. докато завърша, но не мога да търпя повече. Неведнъж съм си мислила за самоубийство, но това е най-най-крайния вариант, до който всъщност съм недалеч...
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 11 години, 10 месеца hash: 40c4580cb6 |
|
1. Здравей,
аз ще ти кажа какво да направиш:
първо нещо: не го мрази - нека ти е безразличен, но недейй го мрази - баща ти е все па, същото се отнася и за майка ти
второ: не се тревожи това за клиниката - най-вероятно е лъжа. Няма какви докумнти да подготвя - просто трябва да се обади и да допйдат лекари да те вземат - 99% че това е лъжа. Той има ли родителски права над теб? ако не - още по-малко вероятно става това да е вярно.
трето: ако за документите е вярно - не прави скандали - като дойдат лекарите или те заведе при тях - бъди спокойна и те ще разберат че ти няма нищо - те са учили и знаят и могат да разберат много бързо това - не се тревожи, ама хич!
четвърто - не ходи вече никога при него - не и в следващите няколко години, когато се засечете го отбягвай и не разговаряй с него. Не го обиждай!!!
Не позволявай това да продължава - ще ти съсипе детството и ще ти остане един адски страшен спомен за детството - времето в което трябва да учиш (ти го правиш, евала!), да имаш приятели и да се забавляваш - защото като завършиш забавленията свършват!
ако майка ти те закара или баа ти те вземе - не прави скандали като приститгенете в неговата къща се обади на полицията и те ще дойдат до 15 мин да те вземат - Това ще е най-големия урок които ще дадеш на родителите си! Пък може и да се осъзнаят на кой свят живечт.
И че не може да те мъча и НЕ СИ БЕЗЗАЩИТНА!
Не взимай нещата толкова на сериозно!
Ако изпълниш нщата които ти каза - ще си щастлива както трябва да са всички деца!
(и майка ти да не излиза с номера за априите - по-важното е ти да имаш хубаво и СПОКОЙНО детство, не всичко е пари! има и много по-важни неща - детството се отразява на целия живот - не го прави лош!)
|
| преди: 11 години, 10 месеца hash: 94290a7d86 |
|
2. Ох на 16 човек го спохождат какви ли не мисли. Може би няма 16 годишен човек, който да харесва родителите си. Всички родители грешим, така или иначе няма правилно отглеждане на деца, защото всички деца и родители са различни, затова всички имаме различни мнения как е правилно. Важно е най-накрая резултатът да е добър. Да направим хора от тях.
Някой родители пробват с разговори, други с заплахи, трети с бой, просто от незнание как да постъпят с тинейджър.
Авторке както виждам бащата не те е удрял само защото съществуваш, май има причина, която не споделяш. На 16 е нормално да се научиш да шеташ и подреждаш къща. Един ден ще разбереш, че децата не са много по различни от родителите си, както физически така и вътрешно. Ще разбереш, че двамата разведени родители не са се съюзили срещу теб, а за теб в името на това да те направят добър човек /според своите разбирания/.
|
| преди: 11 години, 10 месеца hash: f617d0430f |
|
3. При положение, че не живееш с баща си и не ти е приятно да ходиш при него, защо по дяволите ходиш там???? Не разбирам...
|
| преди: 11 години, 10 месеца hash: 7fe1de0317 |
|
4. №2, тук става дума за домашно насилие, независимо от това дали има причина или не. Не става въпрос за това дали се е "научила да шета из къщата", а за това, че баща й е пияница, който има травма още от детските си години и която травма той прехвърля на нея. Моят баща също е бил тормозен като дете, но слава богу не си го е изливал на мен. Бащата е този, който трябва да бъде в психиатрията. На мен ми е чудно само каква позиция заема майката в цялата история? За нея явно е по-добре да е финансово осигурена, от колкото детето й да е живо и здраво....май май и тя трябва да се прегледа.
|
| преди: 11 години, 10 месеца hash: 363021126a |
|
5. Оплачи се от него на полицията или на Агенцията за закрила на детето, търси си правата и не ходи при него. Баща или не е пълен боклук и ти смазва психиката, утре ще имаш страшни проблеми заради него. Заплюй го и го изтрий от живота си, не те заслужава. Ти си му дъщеря, не робиня. И не позволявай да те шантажира. Каква психиатрия, ти чуваш ли се? Няма как да те настани в такава, защото се прави клиничен тест, а ти си с нормална психика и няма как да те освидетелстват, няма да покажеш отклонения. Виж неговия алкохолизъм е друго нещо. Като го хванеш пиян пак и да буйства звъниш на 112 и искаш помощ, да видиш после как ще му се стъжни и какво ще обяснява на полицията. А майка ти я просветли, че те малтретира и тормози, да знае що за изрод защитава!
|
...
| преди: 11 години, 10 месеца hash: 94290a7d86 |
|
6. №4 щом майката се съюзява, чак сега, с мъж, с който е разведена, както и по думите на бащата, които авторката ни е цитирала, усещам, че става въпрос за максимата "Който не чува с ушите усеща с дупето". Пияният алкохолик не гледа къде удря, а авторката говори ръцете ми са насинени, защо я е бил през ръцете, значи я е сварил да пипа там дето не трябва, сигурно е предупреждавана няколко пъти преди да са й посинени ръцете. Битото без причина дете, прави така, че да не бъде удряно, точно като куче изпълнява заповеди, като робот. Нашата авторка си търси правата, което не е държание на смачкано дете, системно бито от алкохолик.
|
| преди: 11 години, 10 месеца hash: 3b3543f8e2 |
|
7. Аз бих ти предложил нещо друго нещо далеч по просто.. Следващия път когато се наложи да си при баща си запиши го с камера как те удря и как ти крещи. На следващия ден когато ти излезе с извиненията, че не помни нищо натикай му камерата в лицето..
LK
|
| преди: 11 години, 10 месеца hash: f252952220 |
|
8. Eй номер 6 ти да не би да си възпитаваш детето по метода на Макаренко, че го защитаваш тоя идиот баща? Да ти кажа само, че малтретирането е подсъдно и няма никакво право да я бие, нищо че и е родител. Дано си потърси правата това момиче, иначе цял живот ще бъде жертва и с психика на такава. Побоят няма нищо общо с възпитанието. Нормалните хора си възпитават децата без да ги бият, ясно ли те е? Необразованите, първични и ограничени родители, които не могат да разговарят с децата си и да им обясняват кое е правилно и кое не се държат като бащата на авторката. Недей го защитава и не я карай да търпи подобно нещо!
Момиче, говори с майка си, и ако баща ти ти посегне пак вместо да криеш синините иди си извади медицинско. Ако много знае може да си загуби родителските права, а до като станеш на 18 е длъжен да плаща издръжка по закон. Парите не са всичко на този свят, не допускай да те направи душевен инвалид. Някои психически травми, нанесени в детството, не можеш да ги излекуваш никога. Утре няма да можеш да създадеш нормално семейство, заради този човек. И знай, че ако сама не си потърсиш правата, никога няма да имаш такива!
|
| преди: 11 години, 10 месеца hash: 7fe1de0317 |
|
9. Така е, №6, прав/а си. Някой ден като имам деца ще следвам твоя съвет и ще ги бия за щяло и нещяло. На 16 години щом не могат да мият чинии - бой! Барали където не трябва! Бой! Смеят да дишат в мое присъствие? Бой! Напълно съм съгласна и с това, че щом като един човек е преживял някаква травма, то непременно трябва да я прехвърля на хората около себе си! Не може така само единият да страда! Авторке, твоят баща алкохолик съвсем не е виновен, ами ти сама си правиш всичко, само това ще ти кажа!
|
| преди: 11 години, 10 месеца hash: 4e7d172909 |
|
10. Номер 6, логиката, че щом си търси правата не е системно тормозена въобще, ама въобще, не важи в случая. Тя не живее с него, тя ходи там от време на време и търпи обиди по телефона, което е различно. Плюс това е на 16 години, достатъчно голяма е, че да полага грижи за здравето си и психическо и физическо. Впрочем да казваш, че за да е тормозен човек трябва да е смазан е долна обида. По тази логика, ако е силен и със здрав разум му няма нищо, а това не е съвсем така.
Авторке следвай няколко простички неща.
-Вдигай му телефона веднъж-два пъти месечно, вместо здрасти му казвай, че ако започне да те обижда ще затвориш. Ако ти каже обида затваряш и си изключваш телефона.
-Ако майка ти започне да го защитава се обръщаш и най-спокойно и казваш, че той те бие, използва и обижда, а тя ти е майка и трябва да защитава теб като такава.
- Все някога за 3 години ще те излъжат да отидеш там. Говориш с него докато е трезвен, като започне да пиеш го предупреждаваш, че ще се защитиш, ако ти посегне. И ако ти посегне няма да се обаждаш разплакана на майка ти, а на полицията. За нанасяне на физически тормоз върху дете.
Впрочем, спокойно документи надали има. НО следващия път като те заплаши с такива ти го заплаши със социални. И ако продължи ти се обади на социалните.
Няма смисъл от блафиране, мила. Тук ти си тормозената, имаш права и си голяма, трябва да се пазиш със силата на закона. Не искам повече да чувам, че си плакала, че си била посинена или нещо от този род, искам да знам, че се защитаваш и че си си събрала акъла.
Възможно е и историята да не е истинска, но все пак нека приемем, че е.
Зу-За
|
...
| преди: 11 години, 10 месеца hash: 94290a7d86 |
|
11. До колкото разбирам вие №8,9 сте на мнение, че родителят има само задължения, а децата само права. Аз твърдя друго, че както децата така и родителите имат права и задължения и не може едните да са само с едното или другото.
Какви хора ще излязат извън вашите семейства в обществото, ако не са научени, че имат освен права и задължения. Този баща изглежда вижда, че детето му си знае само правата и не иска детето му утре да бъде изискващо само правата си, иска да го научи да си изпълнява и задълженията, да го научи само да може да се грижи за себе си. Не казвам, че изборът му за начин на възпитание е добър, но това е краен начин и на него също не му е лесно, въобще не е лесно да удариш детето си, то е твое дете и те боли повече от колкото самото него. На 18 вече това дете ще е голяма жена и ако не може да си измие чинията говори само за лошо справил се родител. Ако утре не може да ошета къщата на мъжа си и да оцени неговите усилия за общото в семейството, много вероятно е да бъде бита от него. След година и половина нашата авторка ще е пълноправен член на обществото, ще изисква от някой похвала, че си е оправила сама леглото, че си е измела дома, а няма да има кой да я похвали. Никога няма да си помръдне пръста за дейност, от която няма да получи заплащане или похвала, така се създават лоши хора. Дори тук на вас няма да дава съвети, защото никой няма да й плаща за това.
Кажете вие кой е според вас правилният начин да научиш 16 годишно не научено дете, че като член на обществото то освен права има и задължения? Бащата осъзнава, че са му останали по малко от две години за възпитание, изпуснал е първите 16 години и сега е избрал най-бързият начин за вкарване в обществото.
|
| преди: 11 години, 10 месеца hash: 7fe1de0317 |
|
12. №10, пожелавам ти да нямаш деца. :) Още с първия си коментар исках да ти го пожелая, но реших, че ще е много крайно. Еми не, не е крайно. Защото никое дете не заслужава да има родител като теб. А, и старовремските разбирания за това какво трябва да прави една жена за мъжа си ги изтъквай някъде другаде, тук изобщо не могат да ти послужат като някакъв довод!
|
| преди: 11 години, 10 месеца hash: c1067dfe28 |
|
13. ОТ АВТОРКАТА:
Здравейте, дами и много Ви благодаря за подкрепата и съветите! Мислих, че темата ми не е публикувана, защото беше с друго заглавие и в друг раздел. Прочетох, че се съмнявате в споделеното от мен, но това е самата действителност. За 3г. е ясно, че все веднъж ще ида, защото баба ми живее в същия град и между впрочем да спомена, че в момента е решил тя да е неговия ''таен коз''. Господи! Кара я да ми звъни, а тя това го прави на 3 месеца веднъж-е, вече два пъти се чухме тази седмица.
Номер 2, причина, която не споделям няма. Мисля, че е достатъчно това, че съм анонимна... /май/. Искам само да се поправя, че родителите ми никога не са били женени, съответно не са и разведени. Разделени са. Извинявам се много! Те имат доста голяма разлика в годините. Той има още 2 деца от различни бракове-и двете не го търсят, той тях също. От 2г. започна да се чува с по-голямата ми ''сестра''/най-голямото му дете/, защото е в интимни отношения с първата си съпруга-майката ба ''сестра ми''. /Извинявам се, че стана като латино сериал, но бях упрекната, че прикривам, та реших и това да споделя. /
Номер 4, искрено се възхищавам на такива хора като баща ти! Един ден, когато имам деца, никога не бих им причинила същото. Никога! Пред каквито и трудности да ме изправи живота, първото нещо, от което истински ще се интересувам ще е щастието на децата ми! На майка ми не веднъж през сълзи съм и казвала, че е ''алчна'', но както се вижда въздействие голямо няма. За нея най-важното е тя да е финансово стабилна, мисля, че тук е момента да кажа, че парите /издръжката/, баща ми дава на мен. Никога не я е давал на майка ми. Въпреки неговото настояване, всичките пари да са си за мен, аз и давам голяма част. /за ток, вода, парно, храна, защото това ми се натяква/ Мисля, че с това се изчерпва нарицателно, с което, както казах, не веднъж съм наричала майка си /''алчна''/, заради което може би ще бъда упрекната.
Относно алкохолизма му-малко след като издъни тази глупост му се обадих, за да поговорим, но той гордо ми отхвърли обаждането и му пратих СМС, в който ясно му казах, че има сериозни проблеми с алкохола и че другите му 2 деца са щастливци, че не го познават по начина, по който аз го познавам. За капак му намекнах, че ако продължава с глупавите си заплахи, ще се наложи да си правим компания в психиатрията, та оттогава /вече една седмица/, за щастие, не ме е търсил. /както казах-ползва баба ми/
Номер 6, много моля! Първо искам да кажа, че по много черти на характера ни оприличават с баща ми. Една от тях е гордостта. Мисля, че съм много силен характер и разбира се, след редовно пилене на мозъка всичко започва да те изнервя и като всеки нормален човек решаваш да се опълчиш. Именно това е причината. И като казвам опълчиш, не означава, че се репча или се опъвам като магаре на лед, а просто, че му казвам някои неща направо със съвсем спокоен тон! Чужди неща са ме възпитали да не пипам, също да не задавам излишни въпроси и да не клюкаря! Родителите ми са всякакви, но не и невъзпитани. Смея да кажа, че баща ми е човек с доста елитна професия и е познат сред обществото. Всички знаят, че е образован човек и се труди много, но също така знаят и за проблемите му с алкохола. Някак си професията му го прави още по-горд и се смята за велик, а всички останали са простосмъртни. Чувала съм съседката ни да коментира с някаква нейна приятелка, че ''за него няма семейство, приятели, работници-всички ги кара на ред''. Не мога да опиша какво почувствах тогава, ама какво да направя? ! Търпя, разбира се.
Гледам, че и едва ли не съм оприличавана на ''невъзпитан мързел''... за възпитанието си нищо не мога да кажа-редно е друг да го направи, но факта, че 3-4г. ходя при него с главна цел да му слугинствам и че от 7-годишна ме е оставил да се оправям сама, докато ходи на работа и прочие... не знам, вие решете.
Ще завърша с думи, които е казал на баба ми. Безмълвна останах като ги чух... изказани са въз основа на това, че 3 месеца не бях ходила, та неговата реакция била: ''... пък и А. не идва, няма кой да ми изчисти, ... ''! Пълен фарс е този човек. Отвращава ме искрено!
Извинявам се, че стана толкова дълго. Надявам се да съм изгладила неточностите.
Поздрави! -А.
|
| преди: 11 години, 10 месеца hash: 37c58b1e9b |
|
14. Момиченце, права е №2, че има нещо което не казваш! То на мен не е важно - важно е за теб!
За останалите съветници ще кажа само едно - умните мислят, глупавите слушат и подражават.
Най-много ми хареса идеята да се обадиш на полицията! Точно за теб е! Обади се! Лиши баща си от родителски права върху теб и върви по д*волите! Тдчно там ти е мястото1 Я в дом за деца без родителски грижи, я в някоя дупка - където ти е мястото.
Щом не вярваш на родителите си - обади се на полицията за "домашно насилие". И отиваш в дом. Да научиш какво е бедност и нищета! Както и детска проституция!
Кой каквото прави - за себе си го прави!
Българска народна приказка
|
|
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: няма |
| ... |
|
|
|
|
