 |
|
|
| |
|
Полезно |
|
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес |
|
| |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Семейство |
Децата - ангажимент на жената?
преди: 11 години, 9 месеца, прочетена 1988 пъти
Здравейте. Спомням си веднъж като бях в началното училище, следнта случка. Майка ми изброяваше колко от нейните колеги имат деца на моята възраст и спомена само жените. Аз я попитах: "Ами от мъжете? " и тя каза: "Мъжете не са ангажирани с децата. Ако аз не кажа на баща ти да отиде да те вземе, той няма да те вземе от училище. " Да отбележа само, че майка ми не е била на половин работен ден, въобще в никакъв случай не е била ангажирана с работа по-малко, отколкото баща ми. Според вас така ли стоят нещата наистина - жената е ангажирана с отглеждането на децата и мъжът има анагажимент към тях, само ако жената изрично го натовари и правилно ли е според вас да е така?
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 11 години, 9 месеца hash: 2110a8e891 |
|
1. Децата, които имат двама родители по принцип са ангажимент и на двамата. Във вашето семейство явно не е така, но това е по-скоро изключение. Повечето мъже имат по-дълъг работен ден от жените си, но това не означава, че нямат ангажимент към децата си. Напротив - просто виждат тази грижа под друг начин. Когато баща ти се трепе на две работи, за да можеш ти да учиш, това не е ли ангажимент?
В съвременните семейства ролите са разпределени и съгласувани. Никое дете няма сметка да го взимат двама родители от училище, по-добре е за него просто да са се разбрали, кой кога ще го взима или единият родител да изкара някой лв. повечко в това време, за да има за вечеря.
Не е важно, какви точно ангажименти ще изпълнява родителя, важното е да е ангажиран.
|
| преди: 11 години, 9 месеца hash: 245be681a7 |
|
2. Този въпрос е семейно решение доста често не обсъждано между партньорите, но си влиза в реда на нещата така както кой ще ходи плаща сметките за тока, кой ще държи парите у дома. Преди много години е било прието жената да се грижи за децата до 9-10г възраст, защото тя си е била у дома с домакинските задължения и децата са били наоколо, като навършат 9-10г те тръгват с бащата да работят да пасат овце или да водят вола при оран. Времената се промениха, но жените си останаха с такива убеждения, че са длъжни те да вземат детето от детската ясла.
Още като имат бебе жените сами поемат инициативата да се грижат за него, ако мъжът посегне да помогне, веднага греши нещо дребно жените го критикуват и той се отдръпва от грижите за детето. Жените сами не забелязват, че те също като мъжете в началото правят подобни грешки и се карат на мъжете си. Затова се получава така.
Когато мъж има желано дете той го приема в сърцето си, също като майката, може да се грижи за него по не по лош начин. Но тъй като жените поемат цялата инициатива мъжете просто се отдръпват за да не бъдат скастрени /както се казва/.
Попитах ромка майка на 9 деца, как мъжът й й помага в отглеждането и се оказа, че той всъщност й помага много повече от колкото средностатистически мъж българин. Каза ми, че проблемът за това, че мъжът ми не извежда сам детето ни, идва от това, че аз не съм му позволила като бебе да се сближи с детето физически и беше права. Не съм му позволила да го прегръща достатъчно да го нахрани да го преоблече. Казах, "но той беше непохватен" затова не му позволявах, тя рече "ти беше ли научена като роди първото?
Обърна ми вниманието към майки на болни деца, без помощнички баби, каза виждаш ли, че в тези семейства или мъжът е много грижовен баща или ги напуска още в ранното детство на детето. Там грижата за такова дете е много по голяма и ако жената е позволила да й бъде помогнато мъжът остава, ако тя се е заела с всички грижи не й остава време за друго, става безинтересна за мъжа си. Бях удивена от мъдростта на тази баба циганка.
|
| преди: 11 години, 9 месеца hash: 245be681a7 |
|
3. Забравих да добавя, че всеки ангажимент, всеки член от семейството сам си го поема, както ако жената като млада булка винаги посяга да нареже салатата сама, след години задълженията й се увеличават, но мъжът ще я чака тя да се освободи от другите си задължения за да нареже салатата. Не би посегнал да реже първо защото може да бъде укорен че е нарязана твърде едро или твърде дребно, второ защото с годините е свикнал да му я поднасят. Така е и с задълженията към децата.
|
| преди: 11 години, 9 месеца hash: 4a1cfeda85 |
|
4. Това не е правилен подход, според мен, но е често срещан. Не знам защо номер 1 казва, че вашето семейство е изключение... Може би е прав/а, но поне сред познатите ми е така. В семейството ми е по същия начин. Тоест беше, ние вече пораснахме с брат ми, но все пак в детството ни нещата стояха по този начин.
Баща ми ни е водил на училище, водил ни е до болницата, когато се наложи, купувал ни е закуски, когато трябва, купувал ни е дрехи и т.н., но винаги с изричната заръка на майка ми, а когато бяхме тийнейджъри - когато ние му кажехме, че трябва да направи нещо. Превивала съм се от болки в бъбреците пред него, но докато не му казах, че ТРЯБВА да ме заведе в болницата, той не се усети. Сега се смея, тогава не ми беше до смях. За възпитанието ми се е грижила винаги майка ми, баща ми... честно казано, и един житейски урок не ми е дал. За него грижата за нас от негова страна беше да работи, да изкарва пари и да ги внася в семейната хазна. Оттам насетне, ако му кажем, че трябва да свърши нищо, го прави. Ако ли не, ще си гледа Формула 1. :)
В коментар номер 1 има истина. Ангажимента да се изкарват пари не е малък, но в повечето семейства, за които съм наясно как стоят нещата, двамата родители работят що-годе с еднаква продължителност, натовареността при някои обаче се разминава. Пример давам с близко семейство до нашето. Мъжът работи като строител, цял ден се бъхти човека. Жената работи като продавачка в магазин за дрехи, получават стока на 2 седмици. Това й е най-натоварения ден, въпреки че пак не се изморява кой знае колко... Ами нормално е като се прибере от работа, тя да се заеме с децата, ако трябва да им се помогне с нещо. Просто мъжът е в пъти по-изморен и има нужда поне от час-два да отдъхне.
Но все пак съм на мнение, че и двамата родители трябва да имат роля в живота на децата си. Съдя по себе си - близка съм с майка си, а с баща ми връзваме едва разговор от 5 изречения различни от "как си". Да, той работеше, изкарваше пари, за да ни отгледа, но нито аз, нито брат ми имаме кой знае каква връзка с него. Тъй като майка ни също работеше, имало е периода в които доста повече от баща ми се е натоварвала, и все пак успяваше да съчетае работата с родителството.
Не е правилно това, което описваш, но не се случва рядко. Мога обаче също така да кажа, че понякога това е за добро, тъй като някои хора просто не могат да бъдат родители, не знаят как и не се учат как да бъдат добри родители. В такива случаи е по-добре дадения човек да се забучи в работното си място и да не комуникира много с децата, тъй като им носи само вреди.
А дали е така като цяло, както казваш... Не можем да сложим всички семейства под един знаменател. Има всякакви, включително и такива.
|
|
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: няма |
| ... |
|
|
|
|
