Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес

Коментари

Добави Коментар!

6.   г-жо, сина ви не се е променил толкова рязко! той си е такъв - просто се е държал до СЕГА нормално със вас - аккто би трябвало да се държат децата с родителите си.
Явно вече муе писнало да бъде: "пълен отличник още от малък, кротък, учтив" и може би се е повлиял от новата си компания..
оставете го да си живее живота - не е малък!

Аман от майки като вас!!!

7.   Г-жо ЕВАЛА на сина ви че ви е теглил една майна. Стегнете се вече сме 21 век оставете момчето ва си живее...

Карол*********

8.   И според мен е влание на компания алкохол.
Като млад човек бих казал че е нормален етап в развитието. Опитване на свободата един вид. Вероятно за вас като родители шока е по голям тъй като детето изведнуж се оказва че не е чак такова дете показвайки първите признаци на самостоятелност и независимост.
Разбира се и този етап ще премине но вероятно чак след няколко години когато осъзнае че освен правата с пълнолетието идват и отговорностите.
Ако се опитвате да го ограничите твърде строго това ще създаде единствено допълнителни проблеми.

9.   Напрвете тест за наркотици и се посъветвайте с психолог. Според мен проблемът няма нищо общо с дъщеря ви, а се корени някъде много по дълбоко. До останалите капацитети- как щяхте да коментирате ако госпожата изобщо не беше споменала, че има и момиченце? Как пък веднага успяхте да направите връзката, че бил пренебрагван и, че майката сама си била виновна? Във повечето семейства има по едно по-опрвано дете и едно, което има нужда от повече подкрепа. В нашето семейство аз съм глезената, но на брат ми и през ума не би му минало да псува родителите ни.

10.   Обърнете се към психолог или психиатър, у нас последните доста често изпълняват функциите и на психолози, някой от тях са много добри манипулатори и ако имате късмет да попаднете на такъв е възможно да ви изгради стратегия за поведение. Лично аз имам преки впечатления от работата на такива хора и мога да ви кажа, че съм виждал да постигат чудеса само с няколко съвета, е разбира се ако се спазват.

11.   И аз съм на мнение като номер 8, че все пак си е нормален етап на развитие. Нормално е да се събират с момчета, да се напиват и т. н. Но докато живее с вас и е на ваша издръжка има няколко неща, с които трябва да се съобразява. Първо няма как да псува и то собствените си родители. Второто е успеха в училище. Може без истерии и излишни драми, а съвсем кротко и хладнокръвно вие и съпругът ви да станете малко по-сурови към него. Нека разбере, че сте му родители и на първо място трябва да ви уважава.

12.   може да е бил пиян затова да те е напсувал аз напсувах майка ми миналата година като й донесох 2ка по история тогава бях на 18 а сега съм на 19 и слава богу не живея вече при нея ама като я поправих тя пак не ми проговори сега живея в пловдив и добре че съм си намели работа и съм при гаджето си а майка ми си живее в бургас

13.   Карол, както казваш вече сме 21 век и може да се псува на воля, следователно: Майната ти.

14.   аз съм на 15 и веднага виждам проблема. Сестра му защо нея да я глезите а него до го молите за това и онова. Всеки има право да порасне. Вие го използвате.

15.   Пак съм аз номер 3
Те и родителите ми ПАРАДИРАХА, че отношението им е еднакво към мен и брат ми, но на практика няма нищо такова. Помислете си добре!

16.   Oт авторката: За психолог незнам, защото той не иска. На 27-28 септември той говори с училищния психолог и му каза, че ще си прави каквото иска и си тръгна от там. Не мисля, че нещо ще стане... Преди му се карах, че е пил, защото тръгне ли по този път ще стане и наркоман. Ако мислите, че е нормално - то аз не мисля, че 17-годишно момче да "пробва" наркотици е безобидно! Вкъщи баща му позволява да си пие бира и по малко от др. алкохоли (др. само на празници), ама... Цигара или наркотик не е докосвал и докато съм му майка няма да позволя това да стане - независимо дали е на 17 или на 47! Искам най-доброто за него и здравословен живот. Много ли искам, че повечето хора тук ме нападнахте??? Ами като имате вие деца дали ще мислите така?
И Благодаря за съветите! Все пак имаше и свестни коментари.

17.   Ами на човека му е писнало да си глезите глезанката, а него да го пренебрегвате.

18.   "A да не сте показали с нищо, че оценявате успехите на сина си? " - Тук е проблема. Когато аз бях малък, майка ми беше същата - когато носих шестици дори браво не ми казваше. Когато носих двойки - света се сриваше. На 16 и на мен ми дойде до гуша и не една, а 20 майни и теглих. Браво, госпожо, загубила сте сина си. От личен опит ще ви кажа, че той повече шестица няма да донесе, дори и това да му струва висшето.

ПП: Попитайте го за количеството агресия, което е събрал. След като изпсува 40-50 пъти и ви вкара няколко шамара, ще се успокои и след това може да си поговорите спокойно. Късмет!

19.   Aз съм на 15 момиче... въпреки възрастта ми, много добре познавам държанието на сина ти. Съвсем нормално да го удари хормона и даже се учудвам, че чак сега го тръсна. Родителите трябва да дадат отговорност и децата да започнат да се усещат какво е правилно. Грижете се за него, както до сега, давайте му джобни, както до сега и някак той трябва да разбере, че му вярвате. Това е по-труден начин за възпитание.

Нашите се опитаха да направят нещо такова и по едно време се бях отклонила от пътя, но това се случва с всички. Аз имам сестра и съм се чувствала отвратително, когато ми се карат зареди нея или и тримата са срещу мен. Междувременно с по-малката- с нея трябва да я стегнете малко повече... поне сина ти да види, че не само от него очакваш нещо...
На повечето им минава след 18, но при него, както се е проявило на 17...

20.   И аз имам като вас едно по-голямо момче и момиче, по-малко. Ето аз как виждам нещата.

Макар и на 17г вече, психически той все още е дете-има нужда от подкрепа и разбиране, ласка. Паралелно с това обаче, той израства като мъж, като човек и иска да е самостоятелен, да отхвърли родителския ви прекален контрол, пък и изобщо контрол и да ви покаже, че ще си прави каквото си иска, защото вече е голям човек... Ето тук е тънкия момент за вас като родител-как да запазите баланса в положението-от една страна да му показвате обич и загриженост(да точно да му, ПОКАЗВАТЕ с думи и дела) и от друга да му дадете и лична свобода и възможност той като индивид да прави своя самостоятелен и съзнателен избор и да се чувства независим от вас.... Защото нали се сещате-те родителите винаги са едни такива, не ни разбират.

Според мен нищо страшно не се е случило-бил е по- невъздържан и си е изразил гнева спонтанно. Децата просто порастват и опипват почвата около себе си, искат да се освободят от родителска опека и да демонстрират независимост в някаква степен... Сега вашата роля е да му покажете колко много го цените и обичате, но и как се радвате той сам да си гради живота и прави самостоятелен избор за нещата и взима своите си решения. Бъдете приятел с децата си, имайте правилния подход и те ще ви се доверяват и споделят. Винаги го предразполагайте към разговор, имайте време за това-да споделя с вас каквото му е на душата и му давайте съвети, като го укоражавате и подкрепяте за добрите и градивни неща, а не го подтискате и подчинявате към своите си разбирания, никога не го правете това. Ако много се инати за нещо-оставете го да сбърка и така от своя си опит ще си научи урока. Те много добре усещат нещата и ако сте някоя майка, която иска да му се налага той винаги ще реагира така, както го е направил вече.

Ето сега- започнал е да излиза, няма лошо, лошото е, че се прибрал токова късно и вие сте се притеснили, а и че е изкарал 3-ки на входните тестове. Можете просто да поговорите, че се радвате, че излиза и че това е супер, обаче желателно е да се прибира по-навреме и да не е за сметка на успеха в уч-ще. Тогава той може да се отпусне да ви сподели още нещо от живота си и така хем вие ще сте в час какво се случва с него, а и той пък ще е доволен и спокоен, че техните приемат неговите излизания и всичко случващо се около него.

И преди всичко-нека никога не забравяме, че някога и ние сме били тийнейджъри и сме били същите.

21.   Дано е от полза, но ми е много познато когато бях на 15/17 не помня държанието ми беше същото към нашите, дори и успеха ми в училище беше сходен с сина ви! Да го карам накратко според мен, ако е нямал гадже сериозно до сега (за годините му) Го тресе "Първата несподелена любов" е поне това е мое мнение като момче минало по този пъта по спомен симптомите ми бяха следните :не ядях, не разховрях с никого, всички ми бяха криви, чудех се на кой да си го изкарам, заяждах се с всеки в всеки един удобен момент за мен, не ми пукаше за училище, не ми пукаше за нищо, и така няколко месеца, докато не се отърся от това, после всичко си беше по старо му!

22.   След като прочетох последният ви коментар нещата започнаха да ми се изясняват. Проблема се състои в това, че вие не полагате усилие да го разберете. И може би продължавате да го третирате като малко дете. А той вече е на 17 години и има нужда от едни родители с по-съвременно мислене мислене. Явно прекаления контрол и неразбирането на неговите нужди, на това, че вече не е малко дете му е избило в агресивно отношение към вас. Няма нищо общо с малката ми дъщеря според мен. Аз разбирам, че сте родител, че искате най-доброто... Но в момента постъпвате грешно. Че кой не се е събирал с приятели и не се е напивал? ! Може ви вие като по-млада сте пропунали да изживеете тийнейджърските години, но не пречете на синът ви да се развива нормално. Ако искате и вие уважение, уважавайте го и него. Мисленето ви е крайно назадничиво и час по-скоро го променете. Не момчето, а вие имате нужда от консултация със специалис. Дано не ви звуча нападателно, защото не е това целта ми. Успех и се замислете!

23.   Спомням си първият път, когато аз изкарах почти цяла вечер навън. С майка и татко се бяхме скарали, вече ми се е изтрило от ума за какво, но беше бурен скандал. Аз излязох ядосан, реших да им отмъстя за разваленото настроение и се върнах чак на сутринта, към 4-5. Прибрах се и що да видя - майка ми стоеше на стълбите пред вратата, изчака ме да мина през двора и тогава заговори. Аз вече набрах яда си и бях готов веднага да й дръпна едни майни, защото мислех, че ще ми се кара. А тя само ми каза "Извинявай, че те чаках. Не те мисля за малък, вярвам в това, че можеш да се пазиш. Обаче позволи ми всеки път да те чакам, когато не се прибереш с време. Така ще ти пожелая и лека нощ преди да си легнеш. " Може и да не е съвсем точно, но по този начин думите излизат в съзнанието ми. След това НИКОГА повече не закъснях. Защо? Майка ми показа, че ме обича макар и да се бяхме скарали. Чувствах се виновен, че много обиждах и двамата ми родители, докато бях с компанията. Чувствах, че майка ми има доверие в мен. Тя не ме пита къде съм бил, не ме пита какво съм правил, не ми се скара за нищо. Бях на 16 тогава, сега съм на 18 и си позволявам да оставам до сутринта навън, но по някое време гледам да й се обадя, за да й кажа да си легне.
При мен нещата се получиха с добро. Защо и вие не опитате така? Познавате най-добре детето си от всички нас. Подходете психологически към него. Според мен за всяко дете и за всеки тийнейджър си има специфична "тактика" за овладяване.
Важно е детето ви да знае, че вие го обичате, че държите на него и че му имате доверие. За един тийнейджър, по мое мнение, е важно да чувства, че родителите му му имат доверие. Така дори и да прави някакви простотии, си поставя някакви граници, за да не разберат родителите му. А тези граници могат да бъдат буквално животоспасяващи.

24.   Аз имам син на същата възраст, реакциите са почти като на Вашия. Ние нямаме друго дете в къщата, което да глезим. Аз горещо се надявам този бяс да го пусне след година-две. Всичките ми приятелки имат синова на подобна възраст, абсолютно всички ме предупреждаваха, че и мойто ще се "изчекне" и ще стане непоносим. Аз не вярвах, защото до скоро беше най-възпитаното дете на света. В момента акомулира някаква агресия срещу всички и всичко, целия свят му е крив... Аз за себе си мисля, че си няма приятелка и затова. Може би когато се хванат с по някое момиче се укротяват - първо добиват самочувствие на мъже и второ чисто физически изпушват напрежението.
Така че Ви разбирам, остава ни да се молим това да отмине по-бързо и да имаме сили да ги изтърпим!