 |
|
|
| |
|
Полезно |
|
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес |
|
| |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Семейство |
Не обичам съветите, но сега се нуждая от един моля Ви!
преди: 11 години, 3 месеца, прочетена 2250 пъти
За пръв път искам някой да ми помогне като ме посъветва, въпреки че аз винаги съм се смятал за доста корав и едва ли не каквото и да стане винаги съм се справял сам.
Но този път направих нещо изключително необмислено. На 19 години съм почти на 20 миналата година август месец заминах да уча в чужбина, но просто не можах да остана там. Изключително трудно ми е, не харесвам нито държавата нито специалността си, и изобщо направих една огромна грешка с това заминава. Опитах се да кажа на родителите ми, че искам да се върна, но те веднага ме смъмриха, че било рано и всъщност наистина беше рано и си казах ок ще остана още малко. Вече обаче сме март месец 2013 години и се върнах окончателно в България, но агонията просто бавно и мъчително започва. Майка ми не е спряла да вика откакто съм се прибрал ( и с право ) тя иска да остана да довърша образованието си там, но това просто няма какво да стане. Хора доста сложно стана моето положение наистина вече бях наречен какъв ли не и едва ли не всичко е свършило от това, че се върнах в България по средата на годината. Звуча като абсолютен смотаняк, но за първи път се чувствам наистина безсилен. Карат ме да се върна, но аз прекъснах вече всички контакти с университета вече нямам квартира и на практика не се водя и студент в този чуждестранен университет.
Надявам се поне на 1 съвет, на 1 единствен съвет ако на повечето не им се занимава да го четат и и да пишат коментари. Знам, че похарчих много пари, знам че прекъснах, но аз искам да остана в България просто там нищо не ми вървеше нито изпити нито дори с езика като хората. Не знам защо заминах проклиням се за деня, в който реших да замина. Тук е пълно с хора с всякакви проблеми и често влизам на хората в положението затова сега се надявам някой да усети какво се случва около мен, а то наистина е изключително тягосно. Искам само да дадете съвет как точно да се измъкна от това положение... и смятате ли че времето ще промени отношението на родителите ми към мен.
Благодаря на всички, които прочетоха това събщение и хора, които са решили да оставят своя коментар!!
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 11 години, 3 месеца hash: 6574ecd8ed |
|
1. Виж, повечето българи, които не са излизали в чужбина живеят с мита, че у нас се живяло най-лошо, че едва ли не България е клоаката на света и е виновна за личните им неуспехи и нещастие. Ти вече си видял, че не е лесно в чужбина. Аз напълно те разбирам, макар че остисках и завърших образованието си самоиздържайки се. Другите няма да те разберат и ще ти наговорят куп глупости, но аз мисля, че имам право да ти дам съвет
1-во БРАВО, че си послушал вътрешния си глас. И двамата знаем, че нямаше и без това да завършиш. Просто щеше да изпотрошиш още средства на вашите.
2-ро Вашите НЯМАТ ПРАВО да ти определят живота. Аз поне отидох по свое желание, хванах се на хорото и си го изиграх до край, но си признавам - ако нашите ме бяха накарали да мина през това, днес нямаше дори да им говоря. Човешката воля е голямо нещо, но трябва да е ТВОЯТА воля. Ако трябва да се минава през огън и вода за постигането на една ли друга цел, то тази цел трябва да е ТВОЯ и да не е наложена от болните амбиции на родителите ти.
3-то - Моят съвет е - поговори с родителите си и им обясни ТОЧНО как си се чувствал. Ако не те разберат, намери си работа и се изнеси от вас. Голям човек си вече. Запиши да учиш това, което искаш и където искаш, препоръчвам ти задочно. Работи си, издържай си се и си учи. Няма по-сладко от това човек да е самостоятелен и да му е спокойно у дома.
... на чужд гръб и 100 тояги са малко...
Родителите ти може и да не те разберат, но си заслужава да се опиташ да им обясниш.
Със сигурност хората, които не са били и 1 ден емигранти в живота си няма да те разберат. Пропускай такива коментари.
И най-вече - бъди мъж и отстоявай решенията си! Постави си СВОИ цели и, ако родителите ти не искат да те подкрепят, намери си СВОИ начини, за да ги постигнеш.
Добре дошъл в Родината!!!
|
| преди: 11 години, 3 месеца hash: a95f665e00 |
|
2. здравей,
станалото станало!
Кандидатствай в БГ университет още тази година!
Където ТИ решиш и в специалност която ТИ избереш!
Не обивнявай и не им се сърди - те искат да успея, затова майка ти постоянно натяква да се върнеш.!
Тя мисли, че като завършиш в чужбна - успеха тие гарантира.. но а зне мисля така.
Завърши в бг - имай добро образование и ще си намериш работа!
Успех
|
| преди: 11 години, 3 месеца hash: 38719a2f74 |
|
3. Благодаря ти номер 1, че влезе в положението може би и в твоите очи изглежда изключително глупаво да прекъсна хванал се веднъж на '' хорото'' както и ти самата каза, но...
Наистина ми вдъхна самоувереност.
|
| преди: 11 години, 3 месеца hash: 10fb03c658 |
|
4. Чудесно си направил, че си прекъснал дейност, която не те прави щастлив! Стискам ти ръка! Не мисли нито времето, нито парите. Дай си време да осъзнаеш коя специалност ти е баш на сърце и действай. Трудности има и в България и в чужбина, но от различно естество. Родителите ти мерят всичко с един аршин и за това не ти влизат в положение. Към това се прибавя и наранената им гордост, че синът 1-во не ги слуша, 2-ро бяга от (според тях) престижно образование. Следвай своя път и им обясни съвсем мъжки, че с викове няма да променят нито желанията, нито мнението ти. Ако можеш почни работа и се изнеси на квартира. Ще се почувстваш много по-добре!
Само да допълня, че всичко това съм го изживяла и те разбирам напълно. Разликата при мен бе, че останах в чужбина и смених специалността, омъжих се и родих деца по време на следването. За нито едно от тези "прегрешения" не ми е простено :) Съпругът ми също смени специалността и се пече на същия огън. Родителите са понякога напаст. От нас се очаква да ги разбираме и слушаме, а от тяхна страна - никаква толерантност!
И за финал, не очаквай чудеса, че ще ги убедиш, че си взел правилното решение и т. н. Просто потуши огъня и прави каквото си знаеш! ТИ знаеш как да бъдеш щастлив!
ж27
|
| преди: 11 години, 3 месеца hash: 6574ecd8ed |
|
5. И аз ти благодаря, авторе - да уточня - хорото си беше мое, не на моите родители. Моите родители, слава Богу, нямаха материалната възможност да ми налагат воляата си и така бях свободна да живея по своята.
Кавам ти - нищо не губиш. Аз видях как моите състуденти от България имаха точно твоя проблем. В началото, признавам си, им завиждах, защото техните им пращаха пари и ми се струваше, че им е по-лесно, но не беше така. Аз завърших за разлика от тях (никой от тези хора не завърши!!! ), защото хорото си беше мое. При тях мачиците им им се обаждаха да ги ръчкат за всяко едно нещо. Телефоните им непрекъснато под напрежение. Моята майчица я чувах по скайп веднъж седмично да се разтъжим, успокояваше ме, ако не взема някой изпит, не ме е хокала и обвинявала като при другите - тях родителите им ги мачкаха за всяка лоша оценка, но самите те никога не бяха учили в чужбина и не знаят, как се изкарва оценка там. Моите родители се радваха и бяха горди с мен, бяха доволни, ако събера пари да ги видя на Коледа, докато техните ги тормозеха и по празниците.
Изобщо - по-добре да играеш своето хоро до пълно изтощение, вместо да живееш под свирката на друг, който (с право) си мисли, че щом плаща, може да поръчва музиката.
Затова и те съветвам да не се бавиш, а да си търсиш работа. Нереалистично е да се мисли, че ще можеш да се подготвиш за кандидат-студентските в Бг-то. Остава ти първо малко време, второ вашите не те оставят на мира.
Аз например работих 2 години, преди да събера пари, за да почна да следвам. Не ми бяха загубени тези години, напротив. Няма по-сладко от това да си самостоятелен и да играеш СВОЕТО си хоро. Колкото и да е сладък животът, ако мама и тати помагат, 100 пъти е по-сладък, ако не разчиташ на тях. Тогава и сухият хляб е по-вкусен от най-сочната паржола.
Успех, каквото и да решиш - едно само запомни от мен, човекът видял как всичките му приятели се отказаха в 4-ти, 5-ти, 7-ми семестър - правилно си постъпил и си спестил много пари на вашите, макар че те не го осъзнават това. Родителите на моите хора вложиха хиляди в образованието им и получиха обратно едни разбити деца.
Подкрепям те на 100% и пак ти казвам - хорото си беше мое и не съм с нещо повече от теб да кажем. Просто съм имала късмета нашите да нямат пари и амбиции, колкото и абсурдно да звучи това!!!
|
...
| преди: 11 години, 3 месеца hash: 38719a2f74 |
|
6. Благодаря ти номер 2
Номер 4 нямаш и представа колко си права относно това какво мислят в момента точно така е както го описаха .
Мерси за коментара .. надявам се всичко да се оправи скоро - пожелавам успех и на теб .
|
| преди: 11 години, 3 месеца hash: 5c91570a5e |
|
7. Изисква се изключителна смелост да направиш това, което си направил. Вярно е, че е трудно да седиш в държава, в която не ти харесва, но е още по-трудно да признаеш, че си допуснал грешка и да вземеш решение, което знаеш, че другите няма да одобрят.
Най-доброто, което можеш да направиш за себе си е да станеш самостоятелен. Намери си работа и се готви за кандидатстудентските изпити. Не се отказвай от следването, не се отказвай и да натрупваш опит в чужбина. Поне при мен стана така, че в първата държава, в която отидох въобще не ми харесваше, а във втората се чувствах адски добре. Просто искам да ти кажа, че след този опит не трябва да те е страх да пробваш отново.
Но първо си намери работа в България, учи, следвай и помисли за някой Еразъм :)
Ана
|
| преди: 11 години, 3 месеца hash: 699ab09c2d |
|
8. А можеш ли все пак да уточниш коя е тази чужбина, какво е това образование което си учил, защо толкова бързо си се отказал след като си направил голямата крачка да отидеш?
И аз бях в твоето положение преди години и учех и ходен напред назад с родител против исканията ми и много пъти съм си колко много искам да се махна и да им тегля чертата. но истината е, че нямаше да съм тук и да съм каквото съм без тези години и без този опит. Да, често родителите мислят кое е добро за детето през техния личен поглед, но все пак - те са ти родители и не ти мислят лошото. може би просто не са успяли да го комуникират това с теб, нито ти си им казал как наистина се чувстваш и какво искаш от бъдещето си. като виждам как 'безизходно' си описваш положението - май и сега не знаеш какво искаш.
ако искаш да оправиш отношенията с родителите си ти трябва професионална консултация или поне помощ от близък на семейството ти. защото, постави се в техните обувки - ТИ как би се чувствал, ако детето ти замине за друга държава, пропилее си времето и на теб парите за едно нищо и сега ти стои в хола и гледа стената недоумяващо?
можеш да разбираш думите ми както искаш, но не пиша за да те съдя и упреквам, а да те накарам да се размърдаш и да се вземеш в ръце. каквото ТИ не си направиш за себе си, НИКОЙ друг няма да ти го свърши;)
|
| преди: 11 години, 3 месеца hash: fcb31a9610 |
|
9. Бъди жив и здрав. Правилно си направил, че с време си се отказал от нещо което не те влече. Лошото е, че понякога родителите забравяме когато бяхме мляди, че и ние сме имали своите неуспехи.
Всеки иска да върви напред, но понякога по различни причини просто не върви. Поговори с тях, много те обичат затова и се притесняват, но ще им мине. Не си тръгвай, още повече ше ги заболи, а те пак ще те подкрепят и помагат. Толкова си млад и живота е пред теб. Нищо не е станало- е малко не ти е провървяло. Не си струва и двете страни да си хабите живота. Успех.
|
| преди: 11 години, 3 месеца hash: 38719a2f74 |
|
10. Номер 8
Спестих информацията като държавата и специалността ми нарочно, тъй като не искам случайно още някой ''познат'' да разбере това, което съм решил. Искам да уча в Софиисйкият университет, но предвид обствоятелствата ще видим какво ще стане.
Истината е че заминах по собствено желание, но нямах смелостта да си призная, че искам да остана още в началото. И сега се сещате, че доста по трудно за обяснение на родителите ми. Знам как се чувстват, но това знание не им помага с нищо. В край на сметка, ако не бяха дали толкова пари щеше да ми е все тая какво си мислят относно моето връщане.
Номер 9 Благодаря ти!
Явно заставаш и от двете страни и можеш да ме разбереш.
|
...
| преди: 11 години, 3 месеца hash: dad646f691 |
|
12. Трудно и мъчително е да живееш в друга страна, а още по-трудно е да си сам без приятели и близки. Браво на смелостта ти да се върнеш в България, защото много хора, които учат в чужбина прекъсват, но от срам остават там и никога не завършват. Работят каквато и да е работа и не признават грешката си. Човешко е да се греши... нима родителите ти са безгрешни... говори отново и отново с тях и им разкажи това, което казваш и тук. Вярвам, че ще те разберат рано или късно. По-важно е това ти как се чувстваш, отколкото образоватието в чужбина. Завърши в България, а после ако толкова настояват може да запишеш магистратура в друга държава.
|
|
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: няма |
| ... |
|
|
|
|
