Чувствам се ужасно, когато те се карат
преди: 11 години, 3 месеца, прочетена 1385 пъти
Момиче на 17 съм. Реших просто да напиша няколко реда… може и да ми олекне малко. Далеч не е за първи път, но се случи и преди малко. Често се случва баща ми да пренебрегва майка ми, да и повишава доста тон. Още от малка съм свикнала с това, но колкото по-голяма ставам, толкова повече това започва да ми прави впечатление и да ме тормози и мен. Не оставайте с грешно впечатление, че той е ужасен.. не, не е, но е на моменти. Често в някой спор дори последната дума е на майка ми и той си замълчава, но друг път пък той само вика, тя мълчи. Просто на мен това ми влияе…. Всяко каране, всеки спор ме карат да плача вечер и да голяма съм осъзнавам, че понякога спорят за пълни глупости, но... може би се натъжавам още повече, като знам че майка ми не е била щастлива в първия си брак и искам сега да е щастлива и че понякога заслужава повече, от това което и дава(говоря само за отношение, защото подаръци и цветя подарява за всеки празник) При тях всичко е на моменти, днес се карат.. утре пък се смеят заедно, но ги има и онези гадни моменти… имали са големи и малки скандали. Мисля че такива неща са се случвали на почти всяко семейство, когато ми се случва на мен, всеки път ме навежда на мисълта колко спокойна искам да бъда как искам баща ми да не беше такъв нервак. На моменти искам да чупя и да крещя, случва се дори на майка ми да си го изкарам ако съм видяла преди това, че тя си е замълчала, когато той е казал нещо, направо побеснявам, че не мога да направя нищо… че да не взема и аз да се скарам с него, не че не се е случвало, но ако ние с него се скараме не си говорим с дни, а на него целия свят му е крив, но е инат и никога не признава дори и да греши, дебела глава е от тук идват повечето проблеми. Та просто исках да споделя, после може и да съжалявам че съм споделила в интернет това, но хубавото е че сайтът е анонимен. Благодаря ако все пак някой го е прочел : )

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 11 години, 3 месеца hash: 0921e85dbf

гласове: 1 2 3 4 5   (220609 гласа)

1.   Миличка, здравей! Напълно ти съчувствам. Прекарах детството си и след това тийнеджърските си години в семейство, което днес слава Богу не съществува, защото нашите се разделиха по живо по здраво и сега всеки си е щастлив. Е добре, ама не мен това ми се отрази на всичко. Дори и днес, когато имам свое семейство, мъж, надявам се скоро и детенце- не мога да се отърся от всичко преживяно. Едно мога да ти кажа- знам, че за теб изглежда много грозно и ти е много болно, но не се намесвай. Толкова години се измъчвах, другите ходеха по дискотеки и кафенета, а аз седях като пъдарин в нас, да не би баща ми да удари майка ми или нещо подобно. И за какво? ! Като накрая на никого не му пукаше аз как се чувствам. Умирах от страх кога ще е поредния скандал, не исках да се прибирам вечер. Но сега, когато аз имам половинка, когато аз съм вече жена до някъде разбирам какво се е случвало. За тях това е нещо нормално. Да, изглежда грозно, но е нормално. За твоите родители говоря, не за моите. Бъди благодарна, че баща ти уважава майка ти, както казваш подаръци, това онова, смеят се. Във всяко семейство има караници. И е нормално теб да те боли. Но си ги представи така- те са гаджета. Както ти сигурно имаш или си имала гадже. Ако ти се скараш с твоето гадже няма да смяташ, че е толкова голям проблем на останалите нали? ! Повярвай ми отстрани изглежда по-зле от колкото е! Важното е никога ама никога да не и посяга! И последно пак да кажа- не се меси, изживей си младините хубаво и спокойно! Желая ти всичко хубаво! Всичко ще е наред! :) *Ди*

 

...