 |
|
|
| |
|
Полезно |
|
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес |
|
| |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Семейство |
Вече не издържам! :((((
преди: 11 години, 9 дни, прочетена 2522 пъти
Здравейте на всички! Моята история е жалка и тъжна. Става въпрос за образованието и родителите ми. Аз съм на 23 години, имах афективно разстройство и епилепсия години от 9 годишна до 22. Тогава едно момче успя да ми помогне да спра хапчетата, които вече от около 5 години не ми трябваха, защото съм излекувана. Впоследствие се оказа той(момчето) побойник плюс това, че не му пуснах(девствена съм). Сега съм вече на 23 и сама без приятел, по-добре, но плача отвреме навреме психически, не издържам. Искам да уча висше, работя, и наште и брат ми също, но баща ми не иска да ме запише. Имали сме заеми според него, а това са само по 50 лв. за водата на година. Болно ми е, разбита психичиски от лекарства, ходене по лекари, стресови ситуации, семейни скандали и за капак 1-ва уж любов, която без дори секс да сме правили ме наричаше "Пачавра" и ме биеше, докато не избягах... защо? :(. Толкова ми е гадно и мъчно, че така се получи с моя живот. Майка ми иска да ме запише, даже да ходиме, но аз съм от малко градче единствено най-близко е Враца, но без желанието на баща ми не смея. Той много се кара на мама. Обвинява я в изневери и какво ли не... лоши думи си казват, особено той и вече нз накъде. ВНе се тровя с химии вече, опитвам се да се съвзема след побоищата и униженията от страна на бившия, а наште непрекъснато и сякаш вечно се карат. Не е честен живота! Аз девствена, непорочна и чиста преживях толкова години кошмар и сега... Моите набори завършват, но повечето, точейки приятелите си, използвайки тялото си, за да си плащат образованието. Не разбирам защо, точно така се получава с мен. Красива съм, нежна, ранима и чувствителна. Мъжете ме заглеждат, но не мога без любов да имам връзка или пък да използвам някого за висшето си, не изключено е. Просто искам да уча педагогика или фармация. Имам отлична диплома и грамоти от изложби по рисуване. За какво ми е визия и интелект, като нямам подкрепа, любов, половинка или поне желание наште да престанат със споровете помежду си? Пропиляват ми младостта и сякаш не го осъзнават! Нямам ли право на образование, да ще съм до тях винаги и ще им помагам. Аз съм домошарка. Защо просто поне задочно не ме запишат, вместо да имат нереални очаквания за разходите. Ще направя всичко възможно, да се справя с уроците, не ходя по купони и не пуша и не пия. Ето, че този мой морал и девственост изглежда само вредят. Всеки път като дойде юни плача, защото пак ще има молби, сълзи и болка, за да се запиша и какво накрая оставах ПАК разочарована и ОТНОВО сама. Поне да имах гадже, от него да усетя любов и подкрепа, малко нежност... :( съжалявам разстроих се... Така съм се отчаяла вече, че няма накъде и си задавам един въпрос. Защо все на добрите лошо се случва, защо? Нямах детство все по болници и лекарства, само учех и никой освен свенливостта ми така и не разбра за психическото ми здраве. (освен най-близки)И след спирането на хапчетата пак си бях онова свито девойче, но без припадъци, гърчове и страхови неврози. Нищо не пия вече, но просто тези постоянни скандали вкъщи ме депресират адски много и нежеланието на баща ми... Искам професионално да се реализирам и не мога със заплатата си, имаме разходи, а и щом той не иска. Аз никога не съм и не мога да се опълча на наште. Възпитанието ми е такова, а и те са още ядосани, заради синините и разбитата ми душевност от онзи, но аз го преживях... сега толкова години искам промяна, НО УВИ НЯМА ДА СТАНЕ НИКОГА! Годините си летят, дано нещо се промени! Благодаря на всички изчели историята ми докрай и знам, че сигурно ще ме съдите и обиждате, но бъдете щастливи от мен. Исках просто да споделя тук анонимно и поне някой да ми даде истински съвет! Може би ме и съжалявате, но това е живота, не всеки има щастливо детство и безметежно образование и добър приятел в личен аспект. Пожелавам на всички вас в този сайт, това, което аз нямах детство, любов, подкрепа, щастие и най-вече стойностни хора, с които всеки един момент от живота ви да е по-лек за вас. Благодаря още веднъж за отделеното време!
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 11 години, 8 дни hash: c963fed1a8 |
|
1. Вместо да пишеш поредна история тук - този път си жертвичка на семейството си, защо не се изнесеш и сама не се запишеш да учиш. Има и задочна форма на обучение. Аз лично ти гарантирам, че дори е възможно редовно да си учиш и да си работиш, защото съм успяла така да завърша. Не познавам човек, чиито родители са ги били записали в университета. От 18 г. възраст можеш да подписваш документи и си е твоя работа къде и как ще се записваш. Спри да киснеш у дома, а се хвани в ръце. Ако искаш да учиш - учи, никой не те спира.
Тирадата и самосъжалението няма да ти помогнат с гаранция - нито образованието ще ти падне от небето, нито мъжът.
Потърси психолог този път, не се трови с хапчета. Мисля, че имаш сериозно нервно разстройство.
|
| преди: 11 години, 8 дни hash: 1137b825a8 |
|
2. Съвземи се момиче... На 23 си. Голяма си. Хващай работа в голям град и се изнасяй, не си на 15! Ще си плащаш сама образованието.
Стига си вървяла напред с репликата "Ето, че този мой морал и девственост изглежда само вредят. " Никой не го интересува девствената ти ципа, а онова, на което си способна и което можеш да направиш, за да се измъкнеш. Ти не правиш нищо!
Вярно, че родителите ти не са стока, но това не е оправдание за бездействие! Когато на човек не му харесва нещо- го променя!
|
| преди: 11 години, 8 дни hash: ea7a327ecc |
|
3. Здравей,
Спри, Спри, Спри- седни и помисли- и кажи край. Край на лошото - било каквото било - Кажи си че искаш хубаво за себеси. А сега прочети какво ти си написала по горе като Авторка( виж колко е тъжно всичко - ти вече не го искаш - то тогава не го приемай) Ти звучиш всякаш живота е провален - НЕ, НЕ Е смея да ти възразя( а да поглеждаш връсниците ти - това не ти го препоръчвам) ВИЕ/ти си си ти. Сега седни и си напиши сама за себеси какво искаш от този живот( и те саветвам да не будеш скромна Искай много без да се притесняваш напиши мечтите си за себеси и с никого, никого не ги споделяй и си ги чети после редовно и си казвай какво правиш за да ги постигаш Това че имаш себеоважение към себеси е страхотно поздравявам те.
Нз каква точно е пречката да се запишеш( пари или какво). Виж каде можеш да учиш София- Плевен - някаде време е да живееш.
Без значение любовта тя сама ще доиде.
Когато човек е уверен в способностите си и желанията си. Той го показва на света - леко по леко крачка след крачка- капка по капка. Време е ти да се промениш. Време е сама да си кажеш - АЗ МОГА. Голяма си - жена си вече -спри да се виниш -спри да виниш и родителите си Спокойно - повтаряйси го постоянно. Намери изход от ситуацията. Говори с родителите си - сигурен сам че те те обичат - говори с тях и им кажи всичко. Родителите винаги искат най-хубавото за нас ( но според тях те сами знаят какво е най хубавото и се онасят да ни го дадът такова каквото те го виждат) - Кажи им. Без значение какво ще ти кажат - Давай - живей.
|
| преди: 11 години, 8 дни hash: a341b61a46 |
|
4. Като човек на 23 имаш право да вземаш самостоятелни решения. Ясно е, че искаш да имаш добри отношения със семейството си, но трябва да си по-настоятелна и малко по-крайна, за да има шанс да ти обърнат сериозно внимание. В много краен случай може и да 'избягаш' от вас. Както ти казват хората кандидатствай в някой университет с общежития (то май всички освен частните имат), за да имаш евтина квартира. Тогава не ти трябва и много скъпо платена работа. Например, в общежитията на Софийски Университет на месец се плаща между 30 и 80лв. (в зависимост от блока) с включени консумативи. Тоест, достатъчно е да имаш една 4-часова работа или да не е всеки делничен ден (за да може по-успешно да съчетаваш учене и работа). Аз втори курс започнах да работя целодневно през делничните дни(т. е. като повечето хора), но от работа ме пускаха за по 1-2 часа на ден на лекции, които после си наваксвах вечер или събота. Тоест, ПОСТИЖИМО е, само трябва да имаш воля!
М25
|
| преди: 11 години, 7 дни hash: af9a39f6cd |
|
5. Първо - спри да се самосъжаляваш и да обвиняваш другите за собствените си неудачи! Та на 23 ти си вече ГОЛЯМ ЧОВЕК, не дете от детската градина! Майка ми на твоята възраст е родила второто си дете, вече е била завършила висше и е започнала кариерата си!
Решила си да следваш фармация - чудесно! Събери си багажа, купи си билет за 10-15 лева, пристигай в София. Има малки самостоятелни квартири, които можеш да си плащаш с работа на половин работен ден. Има задочно следване. Хем ще се запознаеш с хора, повечето от които - свестни.
Направо с жена ми бихме могли да ти помогнем, ако сайтът не беше анонимен - тя е преподавател в СУ на фармацевти. Имаме свободно жилище до Студентски град, което даваме евтино на студенти. Просто потърси - със сигурност има още много възможности. Разполагаш с Интернет - не си в някакво информационно затъмнение.
ТРЯБВА да вземеш живота си в свои ръце! Ако така чакаш и се спотайваш, и все някой друг ти е виновен за това, което ТИ не си направила, работата ти е спукана!
Колко пъти и колко души трябва да ти ПОВТОРЯТ това, за да го вденеш на 100%?
|
...
| преди: 11 години, 1 ден hash: 110c007bed |
|
6. Мило момиче, разбирам, че се чувстваш като в затвор, и бих казала, че коментарите са доста директни и нетолерантни, но донякъде са истина. Това, което можеш да направиш е някак да си намериш работа в по-голям град-пробвай jobs. bg, или се свържи с някои твои роднини или приятели в друг град... все трябва да има някой там, който да ти помогне, така малко по малко можеш да заживееш собствения си живот, такъв какъвто искаш да той да бъде. Може би това ти звучи прекалено дръзко за теб-но бъди смела-знам, че го имаш в себе си :)
Успех
|
|
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: няма |
| ... |
|
|
|
|
