Брак и деца или деца без брак?
преди: 10 години, 11 месеца, прочетена 2148 пъти
Здравейте!

Имам следният проблем.
С моят приятел сме заедно от близо 4 години, а от 3 живеем заедно. И двамата сме на по 29 години. Обичаме се, има страст и разнообразие. Живеем в собствено жилище, имаме много добри доходи и си позволяваме и допълнителни разходи отвреме-навреме.
Разбира се, имаме си своите трудни моменти като всяка двойка, но като цяло, във връзката ни има много разбирателство. С изключение на една тема: брак!
Приятелят ми от много време насам много иска да си имаме деца, за което аз нямам против, дори вече желая много, но той е твърдо против брака като институция. Не вярва в него. Говорили сме много пъти по въпроса, дали не иска с мен конкретно или попринцип и всеки път казва, че просто за него това е излишна условност, а не че причината е в мен. (държа да отбележа, че преди той да започне темата за децата по никакъв повод не съм му намеквала за такова обвързване, дори преди да заживеем заедно по никакъв начин не съм го притискала на тема брак и деца и тн)

Сега някой ще каже, че си усложнявам живота с това че искам брак, но аз желая да имам свабта и да съм омъжена жена. Уточнявам, че не смятам единият подпис за някаква гаранция или сигурност която ми дава, просто вярвам в това че двама души, ако създадат семейство трябва да са официално заедно. Не искам никой да ангажирам с мнението си, но държа да отбележа, че не е каприз, а просто си е принцип, който си следвам.

В крайна сметка, след няколко разговора напоследък не стигнахме до никакъв консенсус, като единствено му дадох да разбере, че не бих могла да направя компромис с това, че силно искам да имам свое семейство и че едва ли бих си променила мнението.
Реших следващите няколко седмици или месеци, да не кажа и дума по въпроса за да не го притискам и сам да прецени би ли направил компромис за мен, да поразмисли на спокойствие готов ли е за такава стъпка или не. За себе си мога да кажа, че го обичам безкрайно много и искам деца от него и това наистина е най-важното(да се обичаме и да сме заедно), но наистина вярвам че нещата трябва да се случат по традиционният начин.

Разбира се, обмислям и вариант да се разделим един ден, защото за мен е важно и смятам че ако той държи на мен би направил този компромис, но само като си помисля за този вариант и ми се свива всичко отвътре, защото не искам да се стига до раздяла.

Споделям тук, защото се надявам, че някой ме насочи да обърна винмание на нещо, което изпускам...