Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес

Коментари

Добави Коментар!

6.   От авторката: Аз по принцип съм оптимистка и може би за това изпадав в такива ситуации. Не съм предполагала, че някой човек докато е жив съвсем съзнателно няма да иска да вижда детето си - никога - и няма да се интересува дали то е добре, независимо поради какви причини. Също така има много хора искат да имат свои деца, правят процедури ин витро, а не се интересуват примерно от детето на приятелката си или познатата си. Не правят нищо добро за тях. Много мъже твърде късно се сещат колко са сгрешили и колко са изгубили, избирайки "по-лесния" или по-пошлия път. Там виаги удрят на камък и рано или късно остават сами. Не осъзнават, че може точно детето им и майката на детето им да са ги направили интересни за някой друг.

7.   Здравей, като дете на такъв 'баща' реших и аз да напиша коментар. Стана ми тъжно, когато прочетох историята ти. Може би, защото е сходна със съдбата на моето семейство, не знам. Просто искам да ти кажа да не спираш да се бориш за сина си. Дори и понякога да усети липсата на баща, ще му е добре да знае, че има майка, която го подкрепя напълно и винаги може да разчита на нея. А и съм сигурна, че и той ще ти помага и ще те крепи когато имаш нужда. Желая ви късмет за напред.
Искам да се обърна и към мъжете - ако жената, заради която зарязвате съпругите си си струваше, то едва ли щеше да ходи с обвързан мъж, още повече ако той има дете. Така че не си правете илюзии, нищо чудно да ви зареже след време. И да, ако не искате детето ви да ви мрази, също не е за предпочитане. :)

8.   Жена съм, майка съм, но не обвинявам изцяло мъжете за тези ситуации. Жените майки, заедно с бащите, сме наравно виновни за нещастието на децата си.
Какво ли е направила или казала една жена, че бившият й мъж така да я намрази, че да е готов да не се чува/вижда с детето си, за да избегне контакт с нея. "Вече не я обичам", не означава ли, "някога я обичах, но тя постъпи, така че, да не искам да я виждам".
Има разбира се възможност мъж да не обича поколението си, но единствената причина, за която се сещам, е той да не е искал поколение, и въобще да не иска да приеме че това поколение енегово, защо и как тогава това поколение е създадено?
Той не си го е създал сам, както и майката сама не си е създала поколение, така че за изоставените деца вината е в двамата, независимо при кой родител са изоставени.

9.   Сетих се за една мисъл докато четях: " Погледни го с очите на дете, а не на жена, и ако го харесаш за баща, тогава му кажи ДА".
Не го казвам с цел да те обвиня за неправилния избор, а като съвет към бъдещи майки/съпруги.

10.   Здравей, авторке! Аз съм дъщеря на такъв баща. Според мен животът с един родител сам по себе си не е проблем. От написаното от теб личи, че не виниш детето за грешките на баща му и за трудностите в своя живот. Е, тогава то трябва да е щастливо. Запитай се има ли нужда от странни и неприятни периодични контакти със социопат, който нито знае как да се държи с него, нито го обича, нито го иска. Факт е, че ти баща на сина си не можеш да бъдеш, както е факт, че детето има нужда не от какъв да е, а от добър баща. След като биологичния му не е такъв, продължавайте бодро и весело с живота си без да се тормозите.

11.   Да споделя и аз нещо "от другата страна". Бях изгонен. Беше ми казано, че нейното дете не се нуждаело от баща. Не можех да повярвам на ушите си, много дълго не можех да го възприема. Как ли не опитвах да променя нещата... Накрая рухнах. Предадох се. Години наред се опитвах да бъда полезен с нещо - в резултат едни ругатни. Десет години по-късно се престраших да започна живота си наново. Спрях буквално да се интересувам от бившата, по-точно - чрез ней за детето ни (тя не допусна да осъществя връзка с него). Малко странно, но на свой ред тя се опитва да осъществи контакт. Не отговарям под никакъв предлог. Не, че не ме интересува съдбата на детето ми по принцип, но не намирам за уместно след повече от двайсет години да си тровя нервите, а и по някакъв начин да предавам настоящето си семейство. Не вярвам, че някой може да възпреме ситуацията при мен реално, но все пак я споделям - да се знае, че има и обратната крайност.

12.   От авторката: Здравейте!

До №8 не исках да изпадам в подробности, но всъщност аз се страхувах да не забременея на една доста крехка възраст, а той искаше да му се доверя. За сведение повечето ми връстници още се изживяват като младежи и нямат деца. Разбира се, че и аз имам вина, че съм се влюбила тогава в него. Но ако може и другата страна на "вината" да се грижи не 50%, а поне 10% от това, което правим аз и майка ми щеше да е по-добре. А какво ли толкова съм направила - хе та причини човек винаги може да намери, ако иска. Не съм убила никого за сведение.
До №11 няма нищо сложно в историята ти, че да не бъдеш разбран. Всичко е много просто дори - казваш си аз опитах и си изминаш ръцетер в случая съвеста. Нали знаете, че човек се променя с възраста, тогава като си пробвал детето е било малко имало е нужда от едно, сега е голям мъж има нужда от друго. И много се ядосвам на фикс идеи от типа - ако говоря с еди кой си предавам сегашната или някакви подобни абсурди. За съжаление виждам, че и синът ми като си втълпи някаква такава мисъл и дори да е погубна и за него си я следва. Ето примерно казва няма да ходя на училище и точка. Но баща му не го интересува, нали трябва да мисли за себе си. Та обърни внимание на всичките си деца. Щом един учител може да обръща внимание на повече от 20 деца едновременно, значи не е извън възможностите на човешката природа. Каквото си посял, трябва да си го гледаш. А и ако сегашните ти хора са човечни, едва ли биха имали нещо против.
№10 БЛАГОДАРЯ! Продължавай и ти бодро напред момиче! Мисля, че всеки човек получава лябов отнякъде, трябва само да се научи да я разпознава и да и се радва.
№9 много ми хареса поста ти! Абсолютно съм съгласна! Нека другите планират по-добре от мен. Моето не беше планирано, но не съжалявам. Само ми е мъчно, че можеше да избегнем доста проблеми, ако не бяха обстоятелствата, които не зависят от нас.

13.   Номер 7 благодаря ти! Много щастие и здраве и на теб и майка ти! Добре казано особено накрая. Това е сигурно, че някой ден изоставящите ще се почувстват самотни, въпрос на време е.
Номер 10 може би става дума наистина за някакъв вид социопати или аутизъм при такива "бащи". Те трябва да работят в насока да се оправят, но докато проблемът не е осъзнат това няма как да стане разбира се. Но не искам да се прикриват зад или оправдават с някакви илюзорни "принципи". Не е принципно да не се грижиш НИКОГА за детето си, каквито и обстоятелства да има около теб!

14.   №1 как кое е тъжното да нямаш баща. Аз толкова много обичам своя - не знам какво бих правила, ако не е бил той.

Както и да е по темата:
Родителите ми са се омъжили много малки. И двамата са били на 17 години, когато аз съм се родила. Мама и тате са ми разказвали. Родителите им са го приели добре, въпреки че са били още ученици. Първоначално са живеели заедно, но не са се разбирали много добре. В смисъл мама е мислела за едно, а тате за друго. Когато бях на 10 мама е реши да се премести да живее в друг град, но не ме изостави.
Днес родителите ми са в прекрасни отношения, но не живеят заедно. Аз съм при тате. С мама се чувам всеки ден - двамата с баща ми също не са сърди, напротив разказват си как им е протичал деня и така.
Мама в момента работи във Варна, за това я виждам рядко. Идва за Коледа, рожденият ми ден (30. 12) и нова година. Остава за няколко дни, носи ми подаръци и към 6-7 януари се връща във Варна пак.
През лятото я виждам по-често, защото ходя там. Тате казва, че му е скучно без мен, а и на мен. Всичките ми приятели са в София, във Варна познавам само няколко деца, но пак има с какво да се занимавам.

За липсата - огромна е. Не само към бащата, а и към майката. Радвам се, че имам баща, който ме разбира. Не е като останалите. Поставя се на мое място, не ми се кара за щяло и нещяло (даже изобщо не ми се е карал, поне нямам спомен за такова нещо, което е добре). Не е поредната пияница, която прави деца на 17 години през ученическа възраст.



Йоана ?

15.   От №8 авторке не си ме разбрала, вината ти не е задето си се влюбила, ти в който и да се влюбиш, като се държиш, така че той да те обича, че да създадете дете и после да те разлюби до толкова, че да не иска да те вижда и да се откаже да вижда детето си само и само да е по далеч от теб, така ще е.
Ето там ти е вината в държанието преди и по време на развод/раздяла. Съжалявам, но си забравила, че бившият ти освен задължения има и права. Лишила си го от правата му и искаш да изпълнява задълженията, ама той не е навит и се отказва от всичко, както от правата така и от задълженията.
Също си научила синът си да се надява на телефонно позвъняване, като знаеш, че възможността баща му да позвъни клони към нула. Кой въобще каза на детето, че е възможно бащата да позвъни, че бащата знае номера? А на бащата за да не звъни, какво му е казвано от твоя страна?
Споделяш за проблеми в училището, на детето, което сама си възпитавала, сега искаш бащата да си поеме задълженията, да стане "лошия полицай" в ситуацията и да задължи детето да ходи на училище. Обаче е имало време кога да се обясни на детето, защо и как е правилно да се ходи на училище с добро, ти това време си го пропуснала, сега искаш бившият ти със строгост да изтрие твойте пропуски?
Не си виновна за пропуските, всички родители правим пропуски, затова и от началото на живота на детето сме двама, за да има по малко пропуски.
Как да дойде човекът, да се запознае със синът си и да започне да го кори за лошите постъпки? Та лошите постъпки са в резултат на твоето възпитание. Не вярвам, че бащата не иска, той също не знае как да постъпи, той не познава детето, не си го допуснала в раннните години на момчето, когато е можело с добро да се постигнат възпитателни норми. Сега при голям проблем, вече бащата не може да стори нищо, той не познава психиката на сина си. Ами ако му се скара много, а ти си го възпитала като женчо и детето посегне на живота си заради скарването, кой ще е виновен? До колкото разбирам синът ти е в пубертета, нещата са много сложни, човек който с години не е бил близък се детето не може да се меси в момента, намесата на бащата в момента по скоро ще подейства в лоша насока. Детето психически няма да приеме съвет от човек, за който с години му е втълпявано, че го е изоставил, че не го търси, защото не го обича или други неща /знам ли как е отговаряно с годините на въпроси! къде е тати? , защо не се обажда? / само знам, /че ако му беше казвано: "баща ти те обича, но в момента е възпрепятстван" или "Аз съм виновна малко се скарах с баща ти, обидих го и той сега ми е сърдит затова не се обажда у дома"/, детето щеше да обича баща си да милее да го види и с желание щеше да иска да го зарадва с добър успех в училище.
№11 Е напълно прав след като е бил излишен 20 години и не е имал правото да възпитава наравно с майката детето си, сега за какво е нужен за банкомат ли? В случая на №11 са отнети не само неговите права, но и правата на детето му, да има своя си баща за опора в началните години. Да го научи да рита топка по неговия начин ако щете.
Мили дами бащите имат права равни на вашите за начина на възпитание на децата им, в духовна гледна точка, те са толкова важни за едно дете, точно колкото и вие самите. Ние жените даваме на децата много, но бащите дават също толкова, каквито и да са те. бащите не са само финасова издръжка, много е важно за развитието на едно дете, разговора насаме с баща му, дори бащата да е най-тъпия простак. Защото ако бащата е тъп простак, то ние /майката в случая/ не сме по долу, ние сме го избрали за баща.

16.   "№11" съм. Благодаря на №15 (8) за проявеното разбиране! Не е важно мнението на авторката за мен - малко вероятно е някой да бъде разбран от изказване в няколко реда особено, когато има пристрастност.
Цитат: "... детето е било малко имало е нужда от едно, сега е голям мъж има нужда от друго"
Казваш, че детето тогава не е имало нужда от баща, а сега има? За какво за възпитание? За пари - знам, но нямам!
За да не прибързва авторката друг път да съди другите: беше в четвъртия месец, когато си замина; последно детето ни беше на 6 месеца, когато аз окончателно се предадох - почти една година семейна агония! Това не може да се опише с няколко думи! За финал - делят ни хиляди километри, приходите ми са от една средна за страната заплата. Има и още... , но все едно - няма как да ме раберете, пък и изобщо не е задължително.

17.   №16 аз №15 и съм жена, разбирам те много добре, моят мъж не носи пари за в къщи /реално работи за 550лв взема 450 и пуши 150лв и кара, и поддържа собствен автомобил, който ползва сам за да ходи на работа, а останалите 200лв ги дава у дома да му готвя/, тоест едни гуменки не може да купи на сина си, но съм далеч от мнението да лиша сина му от баща. Такъв съм го избрала, вината е в мен и аз не съм нито манекенка, нито с висока заплата, значи и аз не съм по добре от мъжа си. Един дол дренки сме.

18.   При мен все пак е малко по-различно. Не пуша, изкарвам почти още толкова, жена ми не работи, за колата на месец: 50-60лв. Кой какво готви - огромна тема... От друга страна, майстор у дома не влиза (по-скоро докарвам по някой лев като такъв). И какво от това? Наскоро смених 23-годишната си кола с... 13-годишна... срещу заем, който ще изплащам няколко години. И ей-така да тръгна да троша пари по една злокобна антика, умъртвила милиарди клетки от нервната ми система, и да лишавам най-близките си същества, които понастоящем най-малкото са коректни с мен?
В крайна сметка нещата са твърде индивидуални и не бива да съдим всички според собствения си бит и мироглед. Изобщо не се мисля за съвършен, нито даже просто добър. Но кой ли пък е?

19.   Здравеи, аз съм на същото положение. самоче сам мъж и гледам момиче. бъди силна стискаи устни всичко ше си доиде на място аз сам с теб

20.   О колко много различни истории под моята история. Всеки случай се отличава от другия. Спокойно никого от вас не съдя. А и по принцип Господ си знае работата и аз вярвам в Него. За това и не се афектирам от коментари, които все едно ги е писала някоя виновна свекърва или майката на някой синковец, който не се грижи за детето си.
№ 19 успех и на вас! Ако искаш да се запознаем?

21.   Синът ми след три годинки все повече го вълнува въпроса "Защо нашия тате не иска да живее с нас. /разделени сме от преди две години. Баща му е по-възрастен/44г/ и откровено признава, че предпочита телевизора, другата жена/жени/, бутилката.. и няма търпение да се занимава с малки деца.
Детето е заобиколено с много обич, той е контактен, обичлив, но има моменти в които става тъжен. Дословно предавам последния разговор: Мъчно ми е за тате. Аз го успокоявам "Ние /мама, бабче, баба, деди, дядо, братовчеди - или моите братя, както той ги нарича/ много те обичаме. Неговият отговор:"Аз не искам вие да ме обичата, аз искам тате да живее с нас... Тревожа се.

22.   Здравейте,
Прочетох статията. Аз имам подобна съдба. Моят син е на 32 години. Цели 30 години живяхме в мир и разбирателство. Преди година почина бащата на моят син. След 30 години мълчание единствената останала леля на синът ми се обади. Не го бяха търсили от раждането му до този момент. Въпреки, че дарих целият си живот на моят син, безлюбието на баща му даде своите плодове.
След срещата си с роднините му той стана далечен и чужд. Почти не се виждаме. Чуваме се за малко, но обичта му към мене охладня. Много е болезнено да видиш как едниственият ти близък човек си отива от живота ти. Бавно и мъчително. Сега съм на 55 години, сама съм. Дори и когато съм болна синът ме не иска да дойде у дома. Все още не мога да разбера с какво сгреших. Никога не съм пречила на контактите му с баща му. Но баща му не го потърси никога. Безлюбието на бащите може да породи само безлюбие у синовете.
Дано при Вас животът да има друго развитие. Искренно Ви желая един по- успешен и удовлетворителен живот.

23.   Благодаря Ви много за споделена история! И в нашия случай имаме леля, която даже не се обажда, да не говорим за друго. Но в момента ние със сина ми сме в такова положение, че се моля да стане по-самостоятелен. Понякога се замислям, че аз още не съм изживяла истинската любов, защото който ме види с голямо дете съм. Та може би скоро ще се постарая да водим живота си така по-паралелно, а не само двамата. За това благодаря за споделената история, предполагам, че и при нас ще се получи нещо подобно. Все пак незаинтересоваността и егоизмът са гени. Искам да Ви посъветвам и вие да обърнете внимание на себе си и макар и не на 20 да започнете да изживявате своя живот. Успех, радост и щастие Ви пожелавам!

24.   Аз бих оставил моето дете само ако е момиче
ако е момче няма да мога да понеса


Защото мъжете продължават рода
а жените накрая когато се оженят си сменят фамилията и са от друг род

27.   Имам един далечен братовчед, с когото просто не пддържаме връзка, но се знае какво се случва с живота им.
Той си взе страхотна жена, вечно усмихната, позитивна, умна, с мечти, с благ характер. Направиха си детенце - момченце, което сега е втори клас.
Разведоха се преди две години. За две години моят братовчед забрави сякаш, че някога е имал дете. Запозна се с друга жена - тя с деца и гледа нейните. А това момче, което ми се пада племенник си живее с майка си, която се е посветила на него и не знаем да излиза по срещи примерно и т. н., въпреки че е млада и сигурно един ден ще й залипсва ласка.

Та моят братовчед се скара с цялото си семейство заради това, че не си вижда детето, . Майка му е обидена - тя жената опитва всякак да запълни липсата, постоянно гостува, праща подаръци, звънка.

И наскоро нещо се заговорихме за тях с моята майка. и тя ми разказа, че се е виждала с тях. На рождения ден на племенника ми, баща му дори не му е звъннал да му честити празника и на заспиване, детето питало майка си "Татко мрази ли ме"

Много е тъжно.. подобна ситуация. Развели сте - развели сте се. Но, по дяволите, това дете иска родителите си, тъгува за тях, обича ги. За него не е от кой знае какво значение дали мама и тате живеят заедно и правят секс, то иска просто и двамата да присъстват в живота му и когато са заедно да се държат добре и възпитано един с друг.

Интересно е как едно дете знае какво трябва да направят възрастните, а възрастните се "вдетиняват" сърдят, обръщат го на егоцентризъм и накрая се държат като лайна.

28.   Да, иска ми се да няма такива примери. Глупаво е от страна на този "баща" да забрави собственото си дете и да се грижи за чуждите. Нека се грижи за всичките :) иначе чуждите ще му видят сметката - чисто и просто защото има справедливост и равновесие в вселената.
Правилно разсъждаваш, че ако някой е ядосан на майката на едно дете не трябва това да се прехвърля и върху детето. А вие като роднини, макар и далечни е хубаво вместо само да страдате, да предприемате понякога нещо с това дете. Примерно да отидете да ги видите. Да му кажете една добра дума, но недейте да се вайкате пред него как може и т. н. Аз тъкмо вчера си мислех в нашия случай щом "бащата" не е способен да обръща по мъничко внимание на родното си чедо, дали нямаше да е по-добре синът ми никога да не беше чувал за него и майка му и да не г беше виждал. За да не си мисли, че и той ще стане такъв непрокопсаник. Но щом детето вече познава тежи хора те нямат моралното право докато са живи да се "отпишат" от задължението си. Много е тъпо, че някои хора си мислят, че могат да постъпят така, само защото после никой уж няма да ги пребие за това. Но знаеш ли, за всичко си има Видов ден както казваше една приятелка.
Но както казах, на мен ми е по-мъчно понякога, че другите хора също ни бяха оставили самички, казвайки си "той бащата не се грижи за него, ние ли да се грижим". Не трябва да се разсъждава така.

29.   От авторката: Радвам се, че писа. Стана ми малко мъчно, като прочетох, че не поддържате връзка, но се знае какво се случва с живота им. Представям си как и нас ни наблюдават и разпитват за нас и много хора са просто странични наблюдатели и се спотайват като мушмуроци. И относно репликата "сигурно един ден ще й залипсва ласка" за майката на детето, мога да кажа, че на всеки човек, всеки ден му е нужна ласка. И мъжете по-добре да се борят за такива силни жени, защото всички майки, които си гледат сами децата са силни жени. Защото много мъже прекарват 10, 20 години от живота си с някоя лигла, вярвайки, че тя няма да ги изостави и когато почнат да побеляват биват изоставени и са толкова смешни като почнат тогава много упорито да заглеждат жени и да се опитват да ги впечатлят. Та трябва да се мисли малко по-перспективно, че в крайна сметка ощетените не сме ние. Сигурна съм, че родители, които изоставят децата си и хора, които мислят само за купона ще умрат най-самотни.

30.   До 27 звучиш някак си предубедено. В цялата описана от теб ситуация единствено бабата се държи адекватно, отива и поддържа контакт с внук си. Мога да се съглася, че братовчед ти е манипулиран от новата си жена, ясно е че като всяка жена тя ще иска мъжът до нея да обича нейните деца и го манипулира, за да го отдалечи от неговото дете.
Но не мога да се съглася, че майката на племенника ти се държи правилно, защото въпросът на детето "Татко мрази ли ме" издава нейното неправилно поведение спрямо детето. Според теб тази жена може да е страхотна, но най-важно е една жена да е страхотна за мъжа си не за близките и далечните му роднини, а тази жена е пропуснала това. На едно дете над 3 год трябва да му се обясняват в прав текст между човешките отношения и не трябва да се допускат мисли, че то има някаква вина. Защо тази майка не е обяснила на детето си, че ако някой не ти се обади за рождения ден не значи, че те мрази? Защо не е обяснила, че тя и баща му са се скарали и той не звъни, защото си мисли че тя ще вдигне телефона и пак ще се скарат, защо въобще е допуснала детето да чака и да се надява на телефонен разговор от баща си?

На едно дете му се разваля психиката от празните надежди, когато не получи нещо очаквано, то търси вина в себе си, би трябвало още дни преди рождения му ден да му се обясни да не очаква нещо безнадеждно и че то яма вина за поведението на родителите си.

31.   Привет и от мен! Искам да разкажа и моята история. Запознах се с по - млад от мен мъж, който още в началото на връзката ни заяви, че не иска деца. Аз се съгласих и започнахме да се срещаме. Не знам защо той помисли, че не мога да имам деца. А аз дотогава не бях забременявала. Гледаше ме много съжалително. Но забренях и когато му казах побесня и ми каза да го махна. Аз го оставих, защото бях на 40г. Услужих му с пари, които ми дължи и до днес. Предложи ми да се срещам сприятеля му... Исках да се съберем, но съм била голяма. Смятах да го съдя, но се отказах впоследствие. Имах тежка бременност и раждане, едва ме спасиха. Сега имам момченце на четири месеца. Много е хубав, много съм щастлива. Не разреших на биологичния му баща да го види, защото не го призна. Записан е на мое име. Баща му едва ли ще го потърси някога, но това не е важно. Живи и здрави сме, продължаваме напред!

32.   От авторката: Здравей, да ти е живо и здраво момченцето! Трябва обаче да ти кажа, че аз съм против лишаване на бащата от правото да вижда детето си, ако има желание. Дано бащата действително проявява интерес и не се откаже лесно да се грижи за детето, а не просто да го види. В нашия случай бащата беше толкова глупав, че след като припозна детето вече не се интересуваше дали сме живи и здрави. По този начин попречи не само на моето бъдеще и настояще, но и на детето. Не можех да пътувам с детето в чужбина, трябваше да водя дела за паспорт, отне ми повече от 10 години, за да постигна това, което е най-добро за мен и детето. Ако бяхме имигрирали по-рано детето нямаше да развие аутизъм, а може би вече щеше да е известен млад спортист например. Но още не е късно, стискайте ми палци всичко да се оправи. Но пак казвам аз не съм попречила на някой да вижда и обича детето си. Не го прави и ти. Предпочитам и в нашия случай да не го беше припознал само на хартия, а да се интересува искрено от нас.

33.   Авторке, похвално е, че вярваш в детето си и така нататък, но за развитието на аутизъм едва ли ти е виновна държавата, в която е живяло детето. Аутизмът е комплексно заболяване, често е генетически заложено или е в следствие на проблемно раждане и развитие на плода - тук държавата няма как да вземе отношение.
По-скоро ти се питай дали внимателно си избирала бащата на детето и дали гледаш реалистично на нещата (например за аутизма и спортните способности на детето).
Колкото до бащата - не го оправдавам! НО нека не забравяме - една жена може в краен случай да направи аборт, докато мъжът няма право на избор, поставен пред свършен факт. Можело е да ползва кондом, разбира се и това е първичният му грях.
Сама се питай обаче също защо не е искал да има контакт. Все пак е признал детето - как след това не иска контакт?
Често майката без да иска отблъсква мъжа или го затрупва с обвинения и той за съжаление наказва и детето заради „добрите“ си чувства към жената.
Но както и да е - ти си знаеш истината.
Надявам се да има достатачно социални помощи там, където живеете, за да живее детето с аутизъм добре. Аутизъм щеше да развие навсякъде, но България е бедна държава и няма пари да издържа такива хора и тук е хубаво, че сте я напуснали.

...съгласна съм с номер 8 в повечето случаи. За съжаление и в моя приятелски кръг има мъже, които отбягват децата си от бивши връзки именно заради майката.
Има и драстичен, много ТРАГИЧЕН случай, който е показателен. Едно момче става НЕЖЕЛАНО баща през 90те, не признава детето под натиск на родителите си първоначално. Под натиск на родителите на майката му се пречи после като порастнал човек да признае детето и да бъде част от живота му. Жени се на 30 някъде, но жена му не може да има деца - осиновяват си две циганчета. Жена му умира от рак и той се грижи от вече 5 години за тези циганчета сякаш са ангелчета. Той е бизнесмен с възножности и тези деца не само са задоволени, но презадоволени - частни уроци, отделно като циганчета са надарени в музиката и танците - почивки в чужбина, скъпи дрехи и играчки.
Истинския си син не търси, макар че живеят на 2 км. разстояние. Майката на това дете става проститутка и умира млада, расло е при бабата и дядото, които са го настроили на макс срещу родния му баща. Какво да го търсиш такова дете? Живеят в страшна мизерия.
Това е най-драстичният случай, които познавам, но при повечето просто става дума за разводи и караници за имоти и други някакви дразги с майката, от което в крайна сметка страдат децата, защото мъжете си правят нови семейства и ЖЕЛАНИ деца.

Най-голямата вреда, която една майка може да причини на детето си е да не бъде то желано. Бащата е много важен особено в по-късните етапи на живота - нужно е одобрението на бащата и чувството, че си признат. Не случайно викинзите са имали обичая да оставят в гората непризнатите от бащите си бебета - така обществото се е прочиствало от товара на такива деца при крайно ограничените си ресурси.
Децата, израстнали без родител/и няма начин да не са травмирани, но от характер, психическа стабилност си зависи ще развие ли такова детенце невроза или не.
Аутизмът не е невроза, а човек се ражда и си умира с него. Има известна генетична предразопложеност, но причините още не са ясни. У нас няма повече аутисти от в други места на света, затова и тезата, че детето е развило аутизъм от живота си в България е глупава

34.   авторке, съжалявам за заболяването на детето ти, но и аз като 33 смятам, че не бащата (косвено) или държавата са виновни за него. причините са доста комплексни и болестта щеше да се прояви на което и да е място в света.
разбирам, че имаш нужда да посочиш виновник за ситуацията и това е бащата с неговата незаинтересованост. за съжаление обаче и двамата сте допринесли за ситуацията, все пак дете се прави от двама, затова трябва много трезво да се преценяват плюсовете и минусите.
моя позната е останала без бъдещия си съпруг, бременна в 5 месец, защото човекът просто си е бил камшика. тя е решила да не го търси, детето е записано само на нея, сама го е гледала, защото е преценила, че няма какво да търси от бащата. ти явно си се опитвала да го въвлечеш в отглеждането, да искаш издръжка, но това се е оказало грешно решение, защото те е спряло да заминеш в чужбина с детето.
приеми, че така е трябвало да стане и успех занапред!
Ж43

35.   Ние продължаваме напред не бой се. Искам да уточня, че синът ми не е болен и аз се гордея с него, защото въпреки ужасните неща, които преживя в България изглежда по-добре и е по-готин от повечето си връстници. Не се чувствам длъжна да посоча виновник, защото това не променя нещата, просто казвам нещата такива каквито са. Който иска ми вярва, който иска се самозаблуждава като теб. Аз имам основание да мисля, че съм права, но няма защо да ти доказвам на теб. Не съм искала да обвързвам и въвличам никого във нищо (за 70 лв), по-скоро обратното. Защо иначе онзи нещастник "бащата" няма да се подпише толкова години за паспорт - просто от злоба и садизъм.