 |
|
|
|
|
|
Споделена история от Семейство
Не знам защо го направих
преди: 8 месеца, 9 дни, прочетена 902 пъти
Здравейте! Искам да помоля тези които прочетат историята и реашат да дадат коментари, да не ме критикуват, сама зная колко е нередно, глупаво, долно и непростимо.
Стана така ,че онзи ден на 1ви точно нашите бяха излезнали на гости по обед,а аз се реставрирах от новогодишният купон. Когато се събудих към 2-3 се чух с няколко човека по тел и имам навика да обикалям докато говоря.Влезнах в стаята на нашите и там видях парите на баща ми...
Той често ги оставя в нас на видно място,но никога когато излиза.Сега предположих,че може би е нарочно тест дали ще има изкушили се,защото преди известно време бяха изчезвали пари,или някои сметки не излизаха.
И въпреки,че знаех че е капан се подлъгах...взех от парите му...Не зная защо.Това е най-лошото и странното.Като малка имах 1 приятелка която ме беше подлъгала да открадна някакви пари от баба ми,случвало се е да си взимам и стотинки от някъде без да кажа.Но онзи ден въпреки,че знаех че е най-тъпото нещо което можех да направя,взех от парите на баща ми.След 1-2 часа се замислих да ги върна,но само за миг.Като цяло историята ми беше мътна...сякаш я сънувах а не я изживявах,усещах че ще ме хванат но не ми пукаше.
Когато се прибраха баща ми ме попита,аз не отрекох,дойдоха точно когато излизах от тоалетната и се бях запътила към стаята си да ги върна на място(парите) и все пак не го направих не успях....Ужасно са разочаровани,майка ми не ми говори,каза че никогфа няма да ми го прости,а и как?Никога не са ме лишавали от нищо,винаги съм имала,в момента са се захванали и с доста неща доста пари се дават и почти няма,а аз с цялата си наглост реших да открадна и то не от кой да е а от тях.Чувствам се ужасно тъпо,но най-странното е че не съжалявам винаги съм чувствала някак си че не ме харесват...че ми нямат доверие и т.н,усещах и вътрешно че искам да ускоря процеса в който окончателно да зная мнението им за мен а не да се залъгвам че им пука много.Знам че сигурно звучи много глупаво и сигурно ще кажете че съм луда...истината е че не знам какво става.
Преживях големи падения в последните 2 години,много загуби,много се промених и малко или много представите ми за реалността,мечтите и всичко около мен като цяло се разми.Не спирам да мисля за всичко и все пак никога нищо не измислям.Истината е че поне нещата в къщи за мен вървяха що годе перфектно,а сега убих всичко.Зная че няма да продължи дълго неловкото мълчание вкъщи,но зная и че никога няма да се забрави стореното,зная че никога няма да гледат на мен по начина по който досега...Ипросто винаги в мен ще виждат,неблагодарната и безчуствената.А аз може би никога няма да разбера защо го направих.
Даже не съм сигурна какво искам да получа като мнение и отговор от вас....Може би дали някой е правил подобни грешки? Или аз съм единствената толкова сбъркана,има ли някакви предположения защо може да съм го направила(не са ми трябвали пари,нито съм имала тръпката) и може би най-вече...как мислите че биха се развили нещата от тук нататък?
Благодаря ви....
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
1. Не мисля, че имаш някаква вина изобщо. Сигурно много хора ще скочат срещу теб с упреци, че това е едва ли не престъпление. Само че аз смятам, че не си виновна ти, а родителите ти. Престъпно е да се крият парите от децата, сякаш не са членове на семейството, а навлеци от друга планета с престъпни намерения.
И аз имам тинейджър в къщи, и никога не сме крили пари. Детето е човек и си има своите нужди, така че може да взима когато и колкото му трябват. Въпроса е че не трябва да се къса връзката с детето, да се възприема като равен, като приятел, да му се има доверие. Ако родителите нямат доверие на децата си, ако са забравили да общуват с тях, ако им залагат капани, значи много са сгрешили във възпитанието и трябва да се замислят.
2. Може би така си си отмъстила на вашите за това, че те смятат за лошо момиче. Щом са те пробвали, значи все пак са се съмнявали, че може и да не вземеш парите, но ти подсъзнателно не си искала да оправдаеш надеждите им. С постъпката си им казала - нека да имат лоша дъщеря, щом ме смятат за такава.
Пътят напред, според мен, е в искреността. Разкажи им как се чувстваш, но без да ги обвиняваш. Споделяй. И те са били деца, може би ще те разберат.
4. Ще я разберат,ама дръжки...
|
|
|
|
|
|
