 |
|
|
| |
|
Полезно |
|
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес |
|
| |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Семейство |
Роднините на осиновителя
преди: 10 години, 7 месеца, прочетена 1755 пъти
Осиновена съм от баща ми преди 29 години и мога да кажа, че като родител почти не ми е давал повод да чувствам, че има разлика между мен, като осиновена дъщеря и брат ми, от неговият брак с майка ми | втори брак на майка ми| Не поддържам отношения с голяма част от роднините на майка ми, тоест единствените ми роднини практически са тези на баща ми. За съжаление през последните години често усещам тяхното фалшиво отношение към мен, както и намеците им, че не съм им родна. Чудех се... при всички ли е така? Днешното изказване на любимата ми баба по бащина линия по повод моя командировка на място където съм се родила така ми нагорча.. Тя явно ми напомни, че там е моят дом. Очевидно колкото и да се старая в отношението си към тях, нещата няма да се променят. Никога няма да се радват на моите успехи, както на родните деца- брат и братовчеди, отделно ми се се намеква, понякога фино, понякога не особено, че аз, образно казано, не съм от техния отбор.. Следват намеци и че дъщеря ми също не им е кръвна роднина...
Особено последните години обаче отношението стана много явно. Чудя се дали да продължавам да се правя, че не знам за какво иде реч или да отговоря на намека със намек в стил "знам защо го казваш"...
Мъжът ми не знае, че съм осиновена, но вижда отношението. Не знам дали е разумно да му казвам- това само ще сипе сол в раната. Не е въпросът в истината, а в отношението.. Предстоят семейни празници, а се чуствам много обидена от последните намеци, които дори не отазяват истината. Не знам какво да правя, това, което си мисля е, че ако на пореден такъв намек отговоря с " не съм забравила, че съм осиновена" поне ще сложи картите на масата.. Не занм обаче дали е добра идея и дали не възприемам нещата прекалено емоционално. Вие какво ще кажете?
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 10 години, 7 месеца hash: 5ca0c41036 |
|
1. Как очакваш да ти се отговори на въпроса, дали не приемаш нещата прекалено навътре, като не си дала за пример намеци?
|
| преди: 10 години, 7 месеца hash: 37f2c9a254 |
|
2. И аз съм осиновена, но честно казано, не мога да разбера какво казваш. В смисъл, разбирам те, но не знам какво чувстваш. АЗ СЕ РАДВАМ, ЧЕ СЪМ ОСИНОВЕНА И СЕГА ИМАМ ЩАСТИЕТО ДА ПОЗНАВАМ СЕМЕЙСТВОТО СИ!
|
| преди: 10 години, 7 месеца hash: 67a26309d9 |
|
3. И aз съм осиновенa и според товa, което пишеш също кaто мен имaш бaщa си нaй- вече.
Спокойно и при мен беше тaкa, сaмо че aз имaм по- мaлкa сестрa, която им е кръвно дете, 4 год. след осиновявaнето ми.
Aз рaзбрaх първо от " услужливи" съседи.
Нa около 16-17 зaпочнaх дa чувствaм пренебрежението от стрaнa нa роднини. нaй- тъпото е, че се е случвaло дa бъдa обиждaнa дори зa товa, че съм по- добрa ученичкa, спортисткa...
Все подхвърляхa нa сестрa ми пред мен, дa не се дaвa " чуждите"
Докaто един ден еднa моя леля директно ми кaзa, че съм " хрaнениче" и е време дa зaпочнa рaботa( бях нa 17) и дa спрa дa подяждaм нa сестрa ми.
Събрaх си мaлко пaрцaлки, изчaкaх тaтко дa се прибере и му кaзaх всичко.
По принцип тaтко си беше много спокоен, винaги усмихнaт, но тогaвa... беше кaто побеснял, уплaших се никогa не го бях виждaлa тaкa. кaзa ми дa си остaвя дрехите и дa се прибирaм в стaятa си.
Товa е твоят дом и aз съм ти бaщa!
По късно вечертa в къщи имaше семейно събрaние, нa което присъствaше и въпроснaтa леля. тaтко ни извикa със сестрa ми и кaзa пред всички- имaм 2 дъщери, aко някой имa проблем с товa, веднaгa дa нaпусне домa ми.
Тъй кaто никой не се помръднa, тий стaнa, дръпнa леля зa ръкaтa и и кaзa, цитирaм- омитaй се от тук и никогa повече дa не съм те видял, aз без сестрa могa, без децaтa си- НЕ!
Всичко, което прaвя е зa тях двете.
Леля се опитa дa лъже, че си измислям, но тaтко я изхвърли нaвън, буквaлно я зaвлaчи до врaтaтa.
Говори с бaщa си, отгледaл те е кaкто кaзвaш нaрaвно с брaт ти.
Кaкво знaчение имaт другите, той си ти е бaщa. кaжи му кaк се чувствaш,
A, нa другите лесно можеш дa им зaтвориш устaтa с нещо от родa- толковa съм специaлнa, че именно мен избрaхa дa осиновят и толковa сa ми специaлни, че именно те искaм дa сa ми родители и бaбa/ дядо
Зaщо не знaе мъжът ти, нaли едно от нещaтa, които очaквaме от половинките си е подкрепa.
Моят знaе, децaтa ми също, товa е нещо съвсем нормaлно.
|
| преди: 10 години, 7 месеца hash: fbe45a6e66 |
|
4. Според мен, няма от какво да се притесняваш, ако родителите ти (баща ти) имат същото отношение към теб като към свое дете. Иначе разлики в отношението винаги може да има - дори между кръвни деца. Например в моето семейство аз нося името на баба ми от майчина страна, а сестра ми на тази от бащина - представяш си, че съответната баба си има съответните предпочитания, колкото и да се опитва да ги скрие. Важно е какво е отношението между теб-баща ти, сестра ти. Друтото не е важно
Защо обаче не си казала на съпруга си за това. Нима той не ти е най-добрият приятел и партньор в живота? От какво се срамуваш?
Според мен ти самата не си се преборила с произхода си и не си го приела и затова търсиш подобно отношение при чуждите хора и избирателно помниш неща, които потвърждават опасенията си. Истината е, че те е страх мъжът ти да не те отхвърли, ако разбере за произхода ти, но мисли логично и с акъла, не с емоцията - нима би се омъжила за подобен мъж-мекотело? Нима мъжът ти е с теб заради семейството на баща ти?
Я се стегни! Кажи на мъжа си истината за произхода си и си гледай живота и семейството, а на кому ти намеква някакви глупости го прати да говори с баща ти
|
| преди: 10 години, 7 месеца hash: b1938b7390 |
|
5. Не виждам логика първо да са се държали добре, а после изведнъж да са почнали намеците. Не си дала примери. Сигурна ли си, че това е причината? Според мен ако си сигурна, че това е причината, трябва да поговориш с тях, без да се караш - да кажеш, че ти е обидно, че не си виновна, че си осиновена, че си им благодарна за всичко. Предполагам, че ще те разберат и ще се засрамят.
|
...
| преди: 10 години, 7 месеца hash: a9a6cbfc4d |
|
6. От авторката: Номер 3, мерси за отговора. Не съм написала подробности, защото са много. За съжаление, моя баща не е като твоя - понякога подмятанията са пред него, но той се прави, че нищо не е чул и нищо не е станало. Вероятно причина е и развода с майка ми. Сега като няма и семейство в пълния смисъл на думата, аз вероятно съм си "чужд елемент" по всички правила, образно казано..
За останалите -нямам проблеми с произхода си, няма от какво да се срамувам. Не съм каза на мъжа си, за да не го товаря с целия негативизъм на роднинските взаимоотношения, а и да не се отнася с предрасъдъци към тези, които не успяват дори и лицемерно да демонстрират добро отношение към мен.
|
| преди: 10 години, 7 месеца hash: 34ab573dcd |
|
7. Казваш наближаваш триисетте, следователно баща ти е на около 60, я помисли не е ли причина за отношението, това че ще делиш наследство наравно с кръвните? Предполагам искат дела на баща ти да остане само за брат ти тяхното кървно дете.
Не мисля че може да има толкова злобни хора, но все пак това са само предположения.
Не смятам, че трябва въобще да говориш или да показваш, че си разбрала за какво иде реч, по добре не рови, хич да не ти пука. Лично ти вина, че си осиновена нямаш. Те нямат право да те нападат психически на тази тема.
Омъжена си казваш, твоят съпруг роднини няма ли, при тях да идете тази коледа? Или защо да не започнете ваша си традиция, ваш семеен празник, само вашето семейство?
Ние у нас сме така, нашите са много далеко свекърите още не са ме приели макар да сме женени от 14 години и си празнуваме сами или с приятели.
|
| преди: 10 години, 7 месеца hash: 787e185961 |
|
8. Разбирам те много добре.
Аз също съм осиновена, двамата ми родители вече не са между живите, но нито един от тях не ми каза, че съм осиновена. През годините ми го казваха "загрижени" съседи, но аз не вярвах. Минаха години, бившият ми съпруг също научи от такива съседи за моя произход и той ми го каза направо в очите. Не посмях да кажа и да питам тогава майка /тя беше болна, а татко отдавна почина/, но той използва произхода ми като нещо долно и така започна да издевателства над мен и майка /аз не й казах, че отношението му е такова заради това/.
Роднините никога не са ми казвали направо, че съм осиновена, но аз усещах още като дете, че гледат на мен малко по-по друг начин. Хем ме обичат, хем ме гледат като под микроскоп. Бившият ми съпруг усети разликата - явно после му е станало ясно защо е така. След години съм питала майка дали това е вярно, но тя миличката ми, никога не ми каза истината, а аз не исках да я разстройвам - всеки има право на своите тайни.
Откакто майка почина почти не поддържам връзка с роднините си, защото вече не чувствам тази обич, която чувствах преди. Огорчението ми идва от това, че когато майка беше много болна през годините, никога не пожелаха да ми помогнат дори само да ме подкрепят емоционално: имам чувството, че им правеше удоволствие, че аз се гърча от мъка и от умора. /бях студентка пети курс когато майка получи тежък удар и беше на легло неподвижна; след няколко години, вече в тежък развод изкара тежка форма на анемия, след това рак на гърдата и т. н./. Пред всичките тези години правеха така, че да се чувствам едва ли не недостойна и длъжница за това, че родителите ми са ме осиновили и трябва да заслужа благините,които ще получа като наследство от тях.
Родителите ми ме отгледаха с много любов и не мога и да мечтая за други такива родители. Толкова ги обичам и толкова ми е мъчно, че не са между живите, но роднините... обичам ги, но нещо в мен се скъса...
|
| преди: 10 години, 7 месеца hash: 3606a87fd8 |
|
9. N 3 съм.
Aвторке, преди дa се случи товa, което ме принуди нaкрaя дa говоря с тaтко и той тaкa избягвaше тaкивa подмятaния. тъй кaто до този момент, дори не знaеше, че aз вече знaм, че съм осиновенa, предполaгaм, че не е искaл дa зaдълбaвa, от еднa стрaнa дa не нaсочи моето внимaние в тaзи посокa, a от другa дa не предизвиквa скaндaли в фaмилиятa.
Aз по детски си мислех, че ще предпочете дa подкрепи сестрa си, нaли съм "чуждaтa"нaли зaтовa си бях приготвилa и мaлко бaгaж.
Aми НЕ, и ние сме им децa, отгледaли сa ни, боли ги зa нaс.
Кaкто и нaс зa тях.
Не пречи дa поговориш с него нaсaме, просто дa му обясниш кaк се чувствaш, моят бaщa тогaвa реaгирa тaкa, зaщото бях още дете и предполaгaм, че по- вaжно му е било дa избие всякaкви мои стрaхове и комплекси, a и дa зaтвори устите нa всички веднъж зaвинaги.
Нaмa зaщо дa включвaте роднини в вaшият рaзговор.
Може и той по някaкъв нaчин дa се чувствa... пренебрегнaт от теб, омъженa си, имaш си детенце, тоест твоето си семейство, в което е възможно той дa се чувствa излишен.
Поговори, не си прaви зaключения преди дa си чулa него.
|
| преди: 10 години, 7 месеца hash: 6e16bc8adc |
|
10. Авторке, аз също съм осиновена и те разбирам много добре. Разбрах още като малка за осиновяването, баща ми почина и осиновителката ме отгледа, наричайки ме "хранениче". Роднините - нейните и на баща ми по всякакъв начин ми показват и досега, че аз съм препятствие по пътя им към наследството от баща ми - голям апартамент и реституирани имоти. Направо съм им черна, а намеците, че не съм "тяхна кръв", са безбройни. Когато наближава наследяване на някой, се вижда най-добре кой какъв е. За съжаление и осиновителите някой път се подвеждат. Моята осиновителка в момента много се колебае дали да не прехвърли всичките имоти (наследени от баща ми), на племенницата си, за да "останели в семейството", а не на чужди хора (демек, аз)! Не се впрягай, Господ дава, Господ взема! Не знаеш дали тяхното отношение няма да е за добро. Да не си правиш илюзии:) Разчитай на себе си, а ако виждаш подобно отношение, им тегли по една... и си гледай живота. Освен на осиновителите си, на другите не дължиш нищо, дори добро отношение, ако не получаваш такова!
|
|
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: няма |
| ... |
|
|
|
|
