 |
|
|
| |
|
Полезно |
|
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес |
|
| |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Семейство |
Изход?
преди: 10 години, 6 месеца, прочетена 4675 пъти
И така, от доста време се чудех дали да пиша тук, но ето, че чашата ми просто започна вече да прелива отново и се нуждая от съвет. Не знам точно откъде да започна, поради причината, че проблема се корени много надълбоко и назад във времето. Ще се опитам в най-резюмиран вариант да ви опиша ситуацията, в която се намирам. На 16 години съм, живея с баба си, дядо ми си е на село, а родителите ми са на практика разведени, живеят разделени и в друг град на 300 км от мен. Като цяло доста се интересуват от мен и правят всичко каквото могат, за да бъда добре, но винаги са ме бъркали в техните проблеми. С баща си се виждам доста рядко, а майка ми си идва през месец горе-долу, в зависимост от ангажиментите си на работа. Дори като бях доста по-малък беше много редовна практика да ме настройват срещу него или дори да ми забраняват да ходя с него на екскурзия някъде или почивка, когато е искал да ме заведе.
Но, както и да е, да се върнем към по-настоящите събития. Всичко започна преди около месец, когато съобщих на майка ми и на баба ми решението си, че лятото ще работя в строителната фирма на чичо ми, заедно с баща ми, понеже винаги съм искал да бъда самостоятелен и да започна да си изкарвам сам парите, при което те реагираха доста остро, заради отношенията между семействата. Напрежението вкъщи нарастна непоносимо много, вследствие на което аз не издържах на психическия стрес и една вечер късно, след поредния скандал, аз просто излязох от нас без да им казвам къде отивам (само на баща ми казах, понеже в последно време на него му имам пълно доверие и ми е като приятел. Споделям му абсолютно всичко. ).
Обадих се на приятелката ми, с която имаме доста сериозна връзка, не просто физическо привличане, както в повечето съвременни връзки, но имаме духовна близост и няма нещо, което да не знаем един за друг, и тя дойде веднага като се поразходихме малко и си говорихме. През цялото това време, естествено не спираха обажданията от майка ми, баба ми и дядо ми... бяха много притеснени, но аз просто не бях способен да издържам повече и исках да се отделя за момент и след всичките разправии накрая ходихме по лекари понеже започнах да имам проблеми с кръвното налягане на нервна почва, но за това доста по-нататък ще ви разкажа. Та, както и да е, мина и тази вечер някак си, като после баба ми ми каза, че дядо ми искал да разговаря с мен доста сериозно и да отида до село на следващия ден да реша какво ще правя и, че това не можело да продължава повече така и трябвало да реша дали ще живея с баща си или тук като приемам всички техни условия и се съобразявам с изискванията им. Впрочем тогава, честно казано, бях се поразпуснал малко и пилеех огромна част от времето си по кафета и т. н. , но не това беше проблемът им, тъй като винаги съм се старал това да не се отразява на успеха ми в училище.
На следващия ден с приятелката ми (от едно село сме и клас) тръгнахме да пътуваме и вечерта имаше отново бурни премеждия вкъщи. Почнаха да ме обвиняват за всякакви неща и за пореден път да ме бъркат в отношенията на родителите ми. То не бяха разправии от това защо съм щял да ходя да работя там, та до това, че съм бил наркоман едва ли не и изцепки от рода на това как съм се обличал, че съм ходел като пак като наркоман с качулка (напълно безпочвени обвинения, никога не съм опитвал дори наркотични вещества, само от време на време пуша, като това се случва чат пат на няколко месеца, ако дръпна, но аз това не го крия от тях и знаят).
След това обидите по адрес на баща ми се прехвърлиха към мен и обвинения от всякакъв тип. На другия ден впрочем имахме тест по математика, за който бях попогледнал малко преди това, но нямаше как да уча след всичко това и се обадих на приятелката ми (комшии сме) да излезе малко да се поразходим. От там баба ми дойде по едно време, излезе на улицата и пак вдигна олелия до небесата защо съм бил излязъл, че съм я бил лъгал, че съм си стоял в стаята. После пък го изкара, че ни видяла да пушим (което не беше така, телефонът ми светеше в ръката, нз какво е видяла) и започна да обижда приятелката ми даже щеше да й посегне, но аз, разбира се я спрях. Тя отиде по-напред, баба ми се прибра и се поразходихме малко, защото имах нужда да се отърся от цялата тая простотия иии почнаха пак обаждания по телефона да съм се прибирал, че нямало да ми отключат и тем подобни.
В началото си мислех, че не биха го направили и към 23 като се прибрах наистина бяха заключили къщата и нямаше как да си влезна. Бях излязъл по суитчър тогава, а то си беше студеничко да ви кажа и покиснах няколко часа навън. После дядо ми ми донесе само някаква шуба обаче не ми отвори, чак след това само колата ми отключи да спя там. Нямаше как да мигна, щото беше много студено, а по едно време и ми стана лошо, мисля, че бях вдигнал кръвно пак. И към 4 и нещо с триста зора ги накарах да ми отворят да си взема багажите. Цяла вечер се наложи да студувам, а после и до 6:40 докато дойде автобуса да обикалям някъде. А то селцето е малко, всичко затворено, няма и къде да вляза в някое кафе, мол и прочие. Не исках да се обаждам на приятелката ми да спя у тях понеже тя беше много уморена и й дойде и на нея в повече и не исках да я будя просто. Таа на този ден не бях спал вече от седмици а тая нощ беше вече върха на сладоледа, трябваше да пътуваме първо до училище там контролни, глупости, а пък после да пътувам и 300 км още до баща ми, защото баба ми ми заяви категорично, че не ме иска и да съм се махал. При това унижение, на което бях подложен, нямах друг избор, чувствах се излишен и нежелан.
Деня беше много тежък, не стига всичките проблеми обаче това, което ме мъчеше най-много беше, че ще се разделим с приятелката ми. Та мислихме разни работи как да останем заедно-тя щеше да се премести в едно градче наблизо при роднини и така (в нейното семейство ситуацията е подобна всъщност, дори по-тежка, но това е друг въпрос. ). Накрая реших вечерта като се прибрах при баща ми, че няма как да уча там и не мога без нея. Загърбих егото си и се унижих отново като трябваше да говоря с майка ми да убеди баба ми и дядо ми да ме приемат отново. Накратко, върнах се и всичко затихна за известно време, дори приеха и моето момиче с големи компромиси, защото всичките тези неща вече се отразяваха на здравето ми и не бях на себе си, това ме измъчваше през цялото време. Бях готов да приема всичките им ултиматоми и условия само и само да бъдем заедно. Но в последно време взаимоотношенията ни пак се изостриха след някои слаби оценки в училище, въпреки че си уча и излизам само събота и неделя с приятелката ми, много рядко през седмицата, отново получавам обвинения и обиди. Другият им проблем е, че те винаги са ми налагали собствените си виждания и никога не съм имал свобода на избор, но вече нещата започнаха да се променят и аз започнах да имам свой собствени възгледи по редица въпроси, които до някаква степен се различават от техните, заради разликите в поколенията и се страхуват от факта, че губят влиянието си и контрола си над мен все повече. От друга страна, се поставям и в тяхна позиция и разбирам гледната точка на всеки един, но не мога да им го простя тези неща. Положението и атмосферата вкъщи става на моменти нетърпима.
С приятелката ми обмисляме варианта след тази година, когато навършим пълнолетие да се изнесем някъде под наем, а това лято се очаква да заработя около 1500 лв и тя също ще работи като сервитьорка най-вероятно и смятаме да вложим тези пари някаква градина около 1 декар на село и да припечелваме някой лев от там като след лятото като нямаме вече свободно време ще си наемаме хора да вършат работата (планирал съм всичко и съм се интересувал за детайли относно обработване, реколти и т. н. ). Най-големият ми страх в момента е да не ме преместят в друг град да уча, защото не знам как ще продължим в такъв случай. До колкото знам без мое съгласие няма как да ме отпишат?
Надявам се това да не се случи и се опитвам да поддържам що-годе добри отношения с тях обаче направо не издържам вече на тоя стрес. Опитвам се във всяка възможност, която ми се отдаде да спестявам, за да се отделя следващата година. Дори наскоро започнах да си търся работа в един сайт като преводач и автор на статии на английски език за различни блогове (имам сертификат с ниво C2), а в момента планирам може би да давам и частни уроци, въпреки че физически ми е много трудно, поради липсата на време и енергия.
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 10 години, 6 месеца hash: 61a0376524 |
|
1. И си на 16 години? Поздравления. Скоро ще си пълнолетен и свободен. Не си натоварвай психиката, всяко нещо има край...
|
| преди: 10 години, 6 месеца hash: db7d221f0e |
|
2. Авторе Прави впечатление, че пишеш много добре и увлекателно БРАВО!
Следвай мечтите си, колкото и невероятни да ти се струват в момента. Майка на тийнеджър съм и те подкрепям напълно. Като млад човек и грешки ще правиш, разбира се. Искам синът ми след 4 години да е дете като теб, толкова те харесах. Браво на куража, на усърдието и решителността.
пръво Направил си грешка още отсега да споменеш, какво си намислил за следващото лято, особенно като си запознат до болка с отношенията на баба ти, майка ти и баща ти. Такива решения се споменават в послединя момент, ден-два преди да заминеш и то с идеята да не се притесняват за теб, да знаят къде си, а не с идеята да одобряват решението ти. Казваш след година ще навършиш пълнолетие е ти си вече голям да взимаш повечето от решенията, иначе кога ще се учиш да вземаш сам решения.
Второ Ти си мъж, говори колкото може по малко за плановете си, дори с приятелката, говоренето остави на жените. С извинение, защото нямаш пълнолетие "Мъжете имат две глави за да мислят, жените две усти за да говорят" макар да съм жена и майка, и да ме е срам, че ти го казвам, мисля че ще ти е от полза, ако го разтълкуваш. Ще патиш много от това споделяне с познати личности. Тук в сайта споделянето е почти безопасно, защото не те познаваме, но познатите, дори роднините винаги могат да използват думите ти в твой ущърб. Когато искаш да споделиш нещо някому, първо си повтори думите "Всичко което кажа, може да бъде използвано против мен", затова по добре никой да не знае твоите планове преди да е дошъл момента на действие.
Трето Помисли за следване умно дете изглеждаш, не оставай само със средно, и докато работиш пак ще завършиш, ако е проблем потърси нещо задочно поне. Родителите, колкото и да са ядосани пак ще помагат за висше.
Четвърто разбирам, че обичаш приятелката, всички знаем какво е любовта на 16-17г не сме паднали от марс, всички сме бил ивлюбени на тази възраст, но един съвет никога ама никога не поставяй друг човек пред себе си /той да ти е по важен от самия теб/ ти си си най-важния после любовта и другите. Твоето образование, здраве и душевно спокоиствие в момента ти е най-важно.
Иначе право напред, хвани живота за гушата, докато не те е хванал той и кураж. Стискам палци да изпълниш всичките си мечти.
|
| преди: 10 години, 6 месеца hash: 25ef146bd2 |
|
3. Стискай зъби и бъди смел! Като завършиш училище и станеш пълнолетен ще можете да се съберете с приятелката си и да идете да живеете където си поискате.Само още малко смелост и всичко ще се оправи! Успех!
|
| преди: 10 години, 6 месеца hash: d6602ca364 |
|
4. Брaво хлaпе!!!
Всъщност с товa зaбивaш много " мъжкaри", тaкa че.... хлaпе сaмо нa години.
Нaпълно подкрепям N 2.
Ти решение си взел, дори си състaвил плaн зa действие, сaмо време ти трябвa дa зaвършиш.
Е, успокой се, ще свърши по- бързо отколкото си мислиш.
Дотогaвa, трaй си, все едно си съглaсен, зa дa избегнеш излишни емоционaлни нaтовaрвaния.
И.. идея нямaш колко ме рaдвa, че имa момчетa кaто теб.
Късмет ти желaя, другото го имaш!
|
| преди: 10 години, 6 месеца hash: 51255ab3c6 |
|
5. Много си умен и смел, но повярвай, приятелката ти ще те прецака.
Бори се за мечтите си :)
|
...
| преди: 10 години, 6 месеца hash: 1a7ef6655e |
|
6. № 5... Поредният женомразец, честито :)!
|
| преди: 10 години, 6 месеца hash: 573b77ad5d |
|
7. Ето, има и свестни млади хора! Браво, напълни ми душата! Бъди жив и здрав и ще успееш, УБЕДЕНА СЪМ!
- Еделвайс
|
| преди: 10 години, 4 месеца hash: 75af11528f |
|
8. Страхотен си. :)
Нормално е като завършиш училище да се отделиш от вашите. Азс ъщо го направих, но отидох да уча. Може да се отделите като станете студенти двама някъде. :)
|
| преди: 10 години, 3 месеца hash: 8f81d8e6ff |
|
9. Целта е самостоятелност. Ще е целият ти живот след 18. После, като дойдат децата ще ти трябват роднини. Това е колелото на живота. Обмисли по-добре нещата и бъди по- хитър. Не оставяй затворени врати. Знам, че се чувстваш сам и не си сигурен, но само опита, който ще получиш ще е най-голямата награда. Добре е да продължиш да учиш, защото ще ти е по-трудно повярвай, а девойката познаваш ли добре?
Всички мислим, че познаваме себе си, но не се оказва така. Аз съм, за това да си заедно с нея, но разумно. Поставяй я пред себе си само, ако и тя го прави.
|
|
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: няма |
| ... |
|
|
|
|
