Мъжът ми ме гони с нож...
преди: 10 години, 3 месеца, прочетена 2090 пъти
Здравейте,

От няколко дни място не мога да си намеря и искам да споделя с вас накратко моята история, която претърпява жесток обрат.
С мъжа ми сме заедно от 18 години, почти от деца... обичаме се много и усещам, че и той ме обича искрено и много ревниво. Имаме 2 деца, на 15 и на 4 г. живеехме си прекрасно през всичките тези години(имали сме дразги, но кой ги няма в едно семейство) в хармония и разбирателство. Построихме си нов дом с цел да си имаме второ детенце. Много стабилен баща, съпруг, грижовен никога от нищо не ни е лишавал с децата- вобще домошар голям мога да го нарека и то не само аз, а наши приятели и близки. Разбирахме се чудесно, ако той каже 1, аз казвам 2. Гледаме си децата, ходим по почивки, семейни събирания вобще вс Ок.
Така, до тук добре. Но преди 1 година имаше връзка с негова колежа, за която аз разбрах. Чувството е безкрайно болезнено и унизително, все едно някой е събрал в една торба всичките ми чувства и всеотдайност през всичките тези години и ги е изхвърлил в кофа за боклук. Опитах да се съвзема и да поговорим...
Отговора му беше, че това е било само едно забавление и че мен и децата никога няма да изостави заради една к**ва, никога, ама никога! Обеща, че всичко ще приключи и че е искал много по-рано да прекрати отношения, преди да съм научила. Да, обаче въпросната девойка се оказа твърде напориста и не искаше да се откаже от него просто ей така заради жена му, опитвайки всевъзможни трикове за да ни раздели. След 1 мес. разбрах, че отново са подновили връзката си, защото е заплашила, че ще го компрометира със снимки с цел да ме нарани и той се върза на ''заплахата''й. Тогава си събрах децата и си отидох при майка ми, която е най-всеотдайната и грижовна майка, посветила живота си на мен и моите децата. Исках да започна отначало с децата ми, но той не позволи, с един замах ни прибра отново у дома. Тогава му дадох пълната свобода да си тръгне от нас и да заживее с нея, ако има истински чувства, без да му се сърдя, просто се опитах да го разбера, че може да са се изчерпали неговите чувства-случват се такива неща. Той пак отхвърли с думите искам вас и мястото ми е тук и никъде няма да ходя. Тя беше един залог, кой ще спечели баса. Тук е мястото да спомена, че секс не ни е липсвал, най-искрено Ви споделям- ние от години правим всеки ден любов, изключения има само в ''женските'' дни- наистина много се желаем и от години е така. Може да Ви прозвучи самохвално, но за тези, който си мислят, че може визията да ми куца, съвсем не е така. Не съм се отпуснала и за момент след ражданията, поддържам идеален външен вид, даже той много ревнува от комплиментите на останалите, защото не им се вярва, че имам 2 деца и че съм перфектна домакиня.
От тогава водя борба със себе си да "забравя" цялата история. Нищо вече не е както преди, има я любовта и страстта, но зее една голяма пукнатина между нас и не си общуваме много, защото все накланяме разговора към изневярата. А всеки един скандал, води до заплаха, че ще я върне и ще съсипе всичко, което сме градили заедно. Аз съответно започвам да сипя обвинения за провалените ни отношения и т. н.
Преди една седмица отново се скарахме и не си говорихме няколко дни(обикновено се мести в друга стая да спи) но същата вечер излезе с приятели и се прибра жестоко пиян. Започна да чупи прозорци, врати, чинии, машини изпотроши цялата покъщнина.... голямото дете започна да крещи и да се опитва да ме откъсне от ръцете му, майка ми ни беше на гости същата вечер ( и добре, че беше, сигурно сега нямаше да съм жива и да ви пиша това през сълзи). Тя също помагаше със всички сили, но него не можеше да го озаптят за минута, спасение нямаше. Крещеше постоянно, че са го били някъде заради мен, че съм имала любовник и че ще заминавам за Англия... Бога ми, никога не съм споменавала това или че имам любовник-абсурд. Сигурна съм, че е плод на болните му фантазии. Борбата продължи сигурно 30 мин в които не мога да се измъкна от стая в стая, едва когато стигнах до външната вратата видях, че ме настига и грабна една секира от кухнята, която размахваше с всичка злоба през майка ми, която се влачеше с него заедно и тогава я чух да крещи БЯГАЙ... бягах в 5 сутринта, боса по улиците и в дъжда, тичах и чувах гласа му в далечината да крещи и да ме търси. Спрях едно такси, което ме взе за пияна и не ми даде да се обадя на полиция.... стигнах до едно кръстовище и видях патрулка, обясних им по пътя какво се случва и че искам само да си взема децата и да се махна. Когато влезнахме с двамата полицай и мъжа ми извади от ръкава на якето си огромен нож и им го дава с думите с това ще я убия и пред тях не спираше да ме заплашва. Качих се горе при децата и за мое най-голямо щастие в този момент видях, че малкото спи и не се е будило през целия скандал, не обяснимо е за нас, как е станало това чудо... Господ ми е опазило детето, че не е станало свидетел на жестоката картинка. Майка ми и голямото се бяха затворили в детската стая на мъничкото. Докато разговаряха полицаите с него 1 час и го убедиха да напусне къщата, а аз да си изнеса децата и багажа до обяд, защото не исках да оставам в тази къщата нито минута повече. Обадих се на мои приятели да дойдат за да ми помогнат, докато аз описвах случая в полицейската кола и хоп, пред нас спира такси от което изкача той, отново се върна с обещанието, че няма да прави скандали докато напусна доброволно. Тръгнаха си полицаите и той започна едни молби, един рев, едно разкаяние да остана, ако не ще подпали къщата (което изобщо не ме трогва при мисълта, че застрашавам сигурността на децата ми и моята). И така всички шизофренични състояния бяха на лице, молби и заплахи една след друга, докато не изтрезня за отрицателно време с молби, че ще поправи къщата и я поправя в момента, само аз да си остана с децата у дома, а той.... не знам. Още съм в шок и ми простете за дългия пост, сигурно много филмарско разказано, но пред Бог Ви казвам, че никога не съм си представяла, че ще изживея този филм на ужасите, които съм гледала само по тв.
От Днес нататък за мен започва мисия- спасение! Страхувам се много да не навреди на болните ми родители, знам, че ще превърне живота ми в по-голям ад, ако не съм при него, той обича болезнено и при мисълта да съм с друг, казва, че ще ме убие, но няма да ме даде- това за мен не се прощава и говори за психични отклонения! Голямото дете не иска и да чува да си тръгнем отново от къщата, а не мога и да го оставя без мен. И така докато не се върне баща им отново пиян и реши, че може да развява ножа, брадва или пистолет... нямам представа! :( Остават ми две възможност или да остана тук или да се преместя в друг град с децата да сменим, работа, училища, градини, но с баткото сме в пререкания, а не искам да го загубя с острото си поведение, възрастта му е деликатна.
Моля Ви за съвет, не мога да мисля адекватно и се блъскам сякаш в стена...? !

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 10 години, 3 месеца hash: 8ad69dde09

гласове: 1 2 3 4 5   (220609 гласа)

1.   Задължително се премести в друг град! Много по добре ще се чувстваш както ти така и децата ти, отколкото да живеете под стрес! Казвам ти го от личен опит, ако не заради теб, заради тях го направи!! Пожелавам ти успех, дано вземеш правилното решение и се измъкнеш от този ужас.. А с времето всичко се преодолява!

 

...

преди: 10 години, 3 месеца hash: d668a8db66

гласове: 1 2 3 4 5   (180436 гласа)

2.   Обади се на съответната институция.

 

...

преди: 10 години, 3 месеца hash: 2fb4573fca

гласове: 1 2 3 4 5   (3 гласа)

3.   Напусни го веднага! Щом един път си е позволи да се държи така, ще има и втори път! Събираш си нещата, взимаш си децата и заминаваш, по-възможност наистина в друг град! А и не казвай на никого къде отиваш, че да не почне пък да тормози майка ти да му даде новия ти адрес. Можеш само да и кажеш, че заминаваш, че да не се тревожи жената, но не и къде точно. И започваш всичко на чисто, а когато се почувстваш по-уверена можеш да подадеш молба за развод. Обаче не се срещай с него преди да си на 100% сигурна, че няма да го оставиш пак да те накара да му простиш. Това би била фатална грешка, защото ще знае, че каквито и простотии да прави, ти винаги ще прощаваш. За това КРАЙ! Но първо устрой живота си наново. Не казвам, че ще е лесно, но ще се справиш! Успех! И не забравяй, че никой няма право да се държи с теб и с децата ти така! Така, че направи го ако не за себе си, то за тях! А и още нещо, можеш да се обърнеш към някоя организация подпомагаща жертви на домашно насилие. Те ще ти помогнат с намирането на подслон и по-нататък и с правни съвети как да се разведеш.

 

...

горе^

преди: 10 години, 3 месеца hash: 74e652f48a

гласове: 1 2 3 4 5   (142012 гласа)

4.   Четох разказа ти три пъти, поставях се мисленно в твоето положение, в положението на мъжа ти и в положението на 15 годишния ти син. Защо 15г ти дете, не иска да се изнася, след като е било свидетел на случилото се, никога досега в дома ви е нямало такава гледка и той сам те е изтръгвал от ръцете на баща си, следователно според разказа ти за детето е било шок, обаче изглежда той намира вина и в теб за случилото се. Какво е мнението на детето дали те е спасявал или ви е рлазтървавал, според мен второто, защото първото не се връзва. Ако едно дете, което не е свикнало на семейни свади, спасява майка си от убийство, ще намрази до гроб нападателя, независимо че нападателя му е баща. Момчетата, отгледани в нормални семейства, около 13-16год възраст скачат на бой за майките си, ако те са заплашени, това е първата жена, която пазят и спасяват в живота си, точно тогава у тях възниква това чувство и достатъчно сила, нужда да предпазиш. От страна на мъжа ти, ок, издънил се, виновен е, но докога ще е виновен, кой може да изтърпи цял живот да му натякват издънката. Казваш "все накланяме разговора към изневярата", не вярвам той да накланя разговора на там, така че вероятно ти си тази, която все натам отива, когато има нужда да излезе "права" в спора, май натякваш. Не вие, ти накланяш натам и децата ти чуват, може би затова не те намират за напълно права, когато искаш да се изнасяш. "при скандал той заплашва, че ще я върне", това какво означава, че ти с продължаването на скандали ще съсипеш всичко и ще го насочиш при нея, или че душевно мъжът ти с нея се е чувствал желан, тя е жената, която в най-близко минало се е бориила за него, докато ти в същото време си се отказала от него, "му дадох пълната свобода да си тръгне от нас". Той се е озовал между две жени, от които едната показно го желае дори заплашвайки го, а на другата й е все тая за него, еее прав ти път, без значение че имаме 18 години браки въпреки това прави скандали. Все пак той опитал да спаси семейството си, избрал вас, но вече година при всяко здърпване му се натяква как преди време е сгрешил, сигурна съм той се пита докога. Не ми стана ясно какво означава "с един замах ни прибра отново у дома", от жилището на майка ти, насила ли ви прибираше, или успя да ви убеди да се приберете, думата "замах" ме обърква. Имала си избор след изневярата, взела си решение да го приемеш, да не се разделяте, но не можеш да преглътнеш случилото се. Значи още тогава си взела неправилното решение, жените които приемат мъжете си след изневяра, никога повече в дома им не се споменава за изневярата за да могат да живеят както преди. Той, опитвайки се да не се почувстваш пак толкова зле се е подлъгал на ''заплахата''й, с цел да не те нарани отвово, тоест предпазвайки те, но ти вместо да останеш на ринга и да се бориш за семейството си решаваш да идеш при мама, да оставиш той да се бори за теб, докато оная го подлъгва. Питам се колко натякване му трябва на почти перфектният мъж от 18 годишен брак, без никога да е посягал, изведнъж да скочи с нож или секира? Признавам ти сърцераздерателно описваш нещата, но звучат като криминален в роман, не обяснаваш точно нещата, залъгваш, пишеш недомлъвки, оставайки фантазията на читателя да се развие в много различни посоки. Разказа ти звучи като романа за Шерлок Холмс с прикрит извършител. Така описваш "огромния нож" с който мъжът ти е скочил пред полицайте, все едно ти не си знаела че имате такъв нож у дома и за теб е била изненада вида на вашия нож или секира. Не ми казвай че за първи път виждаш вашата секира и вашия нож или той е планувал това си действие и тайно преди дни се е въоръжил. Плюс това полицайте, не са задържали заплашващия с убийство мъж държащ огромно оръжие, пратили го да се разкарва из града ви, без дори да споменеш дали са отнели оръжието му /заплахата за убийство пред свидетели-полицай е подсъдима и лесно доказуема/ у читателя остава мнението за кръвожаден, пиян мъж с огромен нож, който се разкарва из града. И още: само докато опишеш случая в полицейската кола, което е не повече от 15 мин, той се е върнал и полицайте го оставили насаме с теб и децата ти и са си тръгнали. Е ли възможно, да чуят и видят такава гледка на пиян мъж насочващ огромен нож срещу тях и теб и 15-20 мин след това да оставят толкова яростен мъж при майка с малоленти деца насаме, без да го арестуват или поне закарат в отрезвително? От разказа ти не става ясно защо точно оная вечер е отишъл да пие след като за него 18 год не е привичка да пие вечер по пивници. Не виждам как може на човек да му кипне чак няколко дни след скандала и да иде да пие за кураж та да се сбие с ответника. Не става ясно, когато се прибира пиян в 5 сутринта ти как се озоваваш изведнъж в ръцете му, уж той се прибира чупи чиний покъщнина и изведнъж, следващия кадър, детето те измъква от ръцете му? Прегърнал ли те беше или те хвана да не му крещиш нападателно? И най накрая от всичко не става ясно, след от инцидента, как се държи той, пак ли не говорите и спите по отделно? Макар да съм жена всички тези недомлъвки в разказа ти ме карат да мисля или че прикриваш важни факти с твоя вина, или че прекалено много преувеличаваш случилото се. Разказа ти е видимо дълъг, но повечето думи са прилагателни, или повторения /в едно изречение има три пъти "никога"/ изглежда с цел да натякнеш вниманието на читателите в твоя защита, но аз не виждам от какво да те защитаваме. За 18 години брак, мъжът ти веднъж е бил толкова ядосан, че те е заплашил, държейки нож пред полицай, които не са го обвинили в заплаха за убийство с хладно оръжие. Бил е толкова пиян, че полицайте не са го прибрали в отрезвително. Като цяло не те е удрял, само ту те моли, ту те заплашва, за да си оправите отношенията и да спреш да натякваш предишните му грешки.

 

...

преди: 10 години, 3 месеца hash: b93d285d6d

гласове: 1 2 3 4 5   (0 гласа)

5.   Хм, н 4 е aбсолютно прaвa! Имaм двaмa синa и един единствен път се случи пред тях дa се скaрaме, мъжът ми се рaзкрещя и децaтa скочихa отгоре му кaто зверчетa. Бях в шок, но си спомням, че и двaмaтa зa пръв и последен път буквaлно зaповядaхa нa бaщa си дa " внимaвa кaк ми говори". Но товa не промени отношението им към него в последствие. Много нещa в историятa ти не се връзвaт. Не те обвинявaм, може би си си " зaслепенa" оз гневa си и зaтовa не си предстaвилa обективно нещaтa. Изясни товa, което посочвa н4, зa дa се опитaме дa помислим и дaдем мнение.

 

...