 |
|
|
| |
|
Полезно |
|
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес |
|
| |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Семейство |
Загубихме детето си!
преди: 10 години, 27 дни, прочетена 7457 пъти
Здравейте. Преди 4 години родих в деветия месец мъртвото си бебе. Прибрахме се у дома с празни ръце и свити сърца, питах се защо, и отговор нямаше, само страшна тъга. Направихме някои изследвания със супруга ми и след уверенията на лекарите, че всичко е наред правихме опити за забременяване и за наша радост, това се случи бързо, и така на 18. 11. 2011г. се роди Ванеса.
Толкова чакано и обичано дете, гледано с такава любов, докато преди месец и половина не каза, че я боли коремчето, отидохме в спешен център и след някои изследвания и преглед на ехограф ни съобщиха, че има тумор в корема. Започна страшно ходене по мъките. След един месец местене от болница в болница и голямо мъчение на 18. 05. 2014г. , точно когато навърши 2г. и половина - тя почина. Едно прекрасно дете си отиде, нашата дъщеря, не мога да повярвам, мъката е огромна, загубата е жестока, кървящо сърце, река от сълзи и.... една дълбока, страшна, мъчителна самота. А сега накъде?
Два пъти жестока болка - загуба на дете. Но, сега вторият път, е по-жестоко и по-страшно. Не знам какво да правя, не знам как да се справим със съпруга ми, дори не знам има ли смисъл да живеем. А, понякога като го погледна ми се иска да му дам кураж, но как, болката ни е една и съща и тя е нечовешка, безкрайна, огромна. Моля ви дайте ни съвет!
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 9 години, 3 месеца hash: c72ce66c4e |
|
62. аз лично познавам семеиство детето им искасхе да си направи маитап с маика си и с шегата си умря. страшна болка от загубата, но страшно силни хора излезнаха. на годишнината от смърта му вече имаха второ детенце а сега и още едно. болката никога няма да си отиде. аз винаги съм мислила в трудни моменти че иам и по зле от мен хора с по лоша съдба. ако сте здрави и нямате проблем си направете друго дете и си го гледаите. имам съседка имат момиченце но искат второ дете. забременява 3 пъти и ражда деца които са с мускулна атрофия и двамата и тя и мъжа и са носители на болеста и трите бебета починаха. и тя ги гледа двете момчета са живели по 6 месеца а момиченцето 3 месеца не знам как се справя аз не знам дали бих могла но тя става всяка сутрин и продължава и съм сигурна че рано или късно пак ще опита. друга позната едва ли ще има деца въобще но намира сили и продължава. малко грубо може да ви прозвучи в момента авторке но рано или късно и вие ще си отидете от този свят и тогава евентуално ще разберете има ли живот след смърта или не но това не означава че трябва да пропилявате живота си и да не дадете шанс на себе ис и съпруга си за щастие. знам че това което ви казвам сега ще ви се стори както казах грубо но докато сте на този свят мислете за живота тук това което сте изгубили е безценно а също и това което можете да е един шанс които не бива да пропускате
|
| преди: 8 години, 5 месеца hash: 47a08937dc |
|
63. Мила авторке, пиша ти отново, тъй като самата ти си писала по - горе, че ти поолеква като четеш и пишеш във форума. Това е много важно. Свикни да говориш за дечицата си, приеми, че са били и винаги ще са част от живота ти. Наскоро и аз изгубих близък и обичан човек - споменаването му и мислите за него все още ми носят мъка, но постепенно намалява. Опитай дечицата да не са ти тема или мисъл - табу. Искрено се надявам и вярвам, че замисъл на някакво ниво има - може би на тези душички е бил отреден кратък живот, а твоята е трябвало да се извиси чрез страдание. Все пак, Бог /или както и да го наречем/ те е създал за майка и вярвам, че ще бъдеш.
|
| преди: 8 години, 4 месеца hash: 16db562eed |
|
64. Мили хора, болката от загубено дете е страшна. Знам, че няма да мога да Ви утеша.
Попаднах в същата ситуация. Нито съм пушила, нито алкохол съм употребявала. Почина бебето ми на 42 дни от порок - 7 степен. Стовари се този удар неочаквано. Още в болницата забелязах, че докторите си шушукат нещо, но не ми е минавало нищо наум. След като ни изписаха от болницата, всичко добре тръгна до 2- та седмица. Лекарката, която посети бебето вкъщи, направо заби нож в сърцето ми с думите си : Отивайте в болница да се лекува това дете с този порок. Чудих се дали да вярвам или не, но това се оказа истина. Оставихме бебето в 3 - та градска на лечение и то само, защото там не разрешават престой на майката. Всеки след обяд ходех на посещение на бебето и си мислех, че ще бъде добре, но в самото начало ми казаха да бъда подготвена за всичко. Не само порок имаше, но и тежка малоформация. Изминаха 42 дни от раждането все така бавно и тежко и един след обяд като отидох и позвънях, видях че лекарите пак си шушукат. Казаха ми, че бебето е починало и аз не знаех това дали е вярно. Стоях и нищо не реагирах. Поканиха ме вътре в тяхната стаичка, за да не ми стане лошо, дадоха ми вода и един стол да седна. Поговориха ми малко и аз си тръгнах. Докато се прибера, все плаках, но нищо не може да се върне назад. На другия ден се върнахме в болницата, за да оправим документите. Съзнавах, че не е възможно това дете да живее с толкова увреждания. Успокоявах се с другото си по - голямо дете. Много добре ми подейства ходенето на черква, започването на работа и най- вече разговора с отчето. Тогава той препоръча след смъртта на едно дете, да не се бърза веднага с ново раждане. Да се изчака повече време. На него същото му се беше случило. Първото дете - здраво, второто дете -умира и третото дете - нещо психично. Така, че е по- добре да не бързате с трето, а да мине известно време. Не е за предпочитане дете от дом да си осиновявате. Не знаете на какво чудо можете да попаднете и после да си скубете косите. Намерете си някакво занимание, което да Ви запълни деня и както са казали хората : Времето лекува. Постепенно мъката ще мине, но няма да се излекува. Още плача и продължавам да плача, защото сега детето ми щеше да бъде на 22 год. Никога няма да го забравя!
|
| преди: 8 години, 4 месеца hash: b0722fbc2d |
|
65. Здравейте, мили хора, как сте Все още съм тъжна, защото отново прочетох вашата история за малката Ванеса, която почина едва на 2 годинки и половина.
Продължавам да Ви съчувствам, защото знам, че е тежко да се загуби близък човек, най- вече скъпото му дете, дете на което е посветен един цял живот.
Вече съм на 12, но наскоро загубих най- близкия си човек - МАМА
Сега съм при брат ми, който вече е писал по темата.
А МАМА си отиде преди 2 дни.
Валентина -12 г
|
| преди: 8 години, 4 месеца hash: a987b69a3b |
|
66. Сълзите ми не могат да спрат да се леят. Ти се герой, че изобщо си успяла да се пребориш със себе си, за да напишеш историята си. Никакви книги няма да помогнат. Направи голяма промяна в живота си, не оставай вкъщи, за да не се затвориш. Никога няма да забравиш дъщеричката ти. Искам да бъдеш сигурна, че тя там някъде е добре и щастлива. Не се отказвай от това да имаш деца. Направи си един обстоен преглед. Спри цигарите, не пий алкохол! Пречисти се. Същото важи и за мъжа ти. Трябва ви време, за да обмислите живота си и тогава опитайте. Съпричастна съм към вас, макар и да не съм възрастна. На 12 съм и искам да знаеш, че си истински герой.
|
...
| преди: 8 години, 4 месеца hash: 41faebe8b3 |
|
67. До малката Валентина - прегръщам те, мило същество,
знам, майка ти винаги ще бъде жива в теб.
Слушай нежна, успокояваща музика и ще я преродиш в спомените си.
Потърси:
Background Music Instrumentals
Тази музика ме спаси, когато изгубих скъпо за мен същество. Толкова страдах, че бях онемяла и светът изчезна, а времето спря.
Но постепено с тази музика се съживих....
Също ми помогна това, че спрях да мисля за себе си, започнах да помагам на малки беззащитни същества - давах и продължавам да давам всеки ден храна на бездомни котета. Видях толкова надежда и благодарност, но и мъка, привързвах се към тях, а някои от тях умираха, изчезваха. Първо осъзнах, че всички те са еднакво важни на този свят, колкото и да са ничии и малки в нашите очи. И осъзнах, че това е Живота, че каквото и да става, Бог е милостив, и видях - най-голямата милост за нелечимо болно, ранено и страдащо същество е смъртта. Бог си ги прибира с Любов. И с Любов създава нов живот. Ние всички сме на този свят чрез неговата милост...
Опитай да усетиш светът красив и изпълнен с обич. Обичта към любимите същества е вечна и нищо не може да я промени.
Ще разбереш, че си се излекувала, когато усетиш, че ЛЮБОВТА в теб е по-силна от мъката, тя придава топло сияние и превръща сълзите в усмивка.
|
| преди: 7 години, 6 месеца hash: a98034c05d |
|
70. Здравейте мили хора Пише Ви Валентина какво става със вас? Препрочетох вашата история и се сетих за вас Вече съм на 13 и като се сетя за това как изгубихте вашето детенце се разплаквам.
|
| преди: 7 години, 6 месеца hash: a98034c05d |
|
71. До 67 : Благодаря Ви мили хора Бъдете все така мили и любезни но нека да не забравяме че имаме добри сърца, Където и да съм ще бъда със Вас.
|
| преди: 7 години, 6 месеца hash: 53fdfca6c6 |
|
72. Здравей.Как си ?По-добрее ли си?Съжалявам за загубата .И аз съм в същото положение.Аз съм на 19,а сестра ми е на 15г. и щяха родителите ни да имат трето дете .Сестра ми е глуха от малка е глуха и е много трудно .Никакви приятели няма не излиза никаде цял ден стои вкъщи момичето.И аз лежах с нея и тя се беше облегнала на рамото ми и аз чух падане и баща ми извика да отиваме в болницата .И майка ни беше паднала в банята и казаха,че детето е мъртво и тогава целия свят ни се преобърна.Сестра ми когато разбра тя такъв рев нямаше.Момичето се хвърли върху мен рев рев.Цяла седмица плака.Скъсваше се от рев.Аз все гледам да успокоявам сестра ми за случилото .Това ще остане една голяма болка .Трябва да бъдим силни и да не губим вяраСега уча в друг град и сестра ми е на гости.Каза ми ,че много й липсвам като не сме заедно. и ,че иска да сме заедно .Празника на студентите беше с нас тя .Няколко човека бяхме и тя сестра ми дойде с нас .Момичето много се забавлява.Всички я закачаха гъделичкаха .За първи път я видях да се забавлява истински.И на никой не му направи проблем ,че е глуха .Като си легнахме заедно и тя ме прегърна и ми каза ,че много се забавлявала днеска и аз казах радвам се за теб сестричке и си я прегърнах силно и заспахме двамата . . Мисълта ми,че имаш семейство до теб което те обича и ти ги правиш щастлива .И никога не се предавай.Бъди силна.М оля админите да публикуват коментара.
|
|
|
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: няма |
| ... |
|
|
|
|
