65 годишен мъж с фрустрация или нещо от сорта
преди: 10 години, 4 дни, прочетена 1457 пъти
Не знам дали фрустрация е точния термин, но ето какво е поведението на този 65 годишен мъж:
- въпреки напредналата си възраст и не особено бистрия му разсъдък, все още държи да е в ролята на глава на домакинството и да се разпорежда кой какво да прави
- слава богу, физически няма особени проблеми, проблема е основно психологичен. единствено нервността и раздразнителността му водят до изпотявания, шум в ушите и други подобни явления.
- прекарва деня си в свои си високо интелектуални занимания, които така и не успява да завърши, въпреки това, незнайно от къде има самочувствието че е много способен и ценен човек
- в същото време разчита за ежедневното битово обгрижване на своите близки с които живее, близките му почти като роби които го обслужват. вместо да е благодарен че го обгрижват и търпят, той непрекъснато капризничи за качеството на обслужване.
- много капризен и раздразнителен, ако иска нещо от някого, то трябва да стане на мига и това са все неща които за един обикновен човек хич не биха били спешни, да не говорим, че обикновено хората сами си ги правят тия неща. Той е способен сам да си ги направи, но сякаш е под достойнството му, трябва да изюрка някой за да е спокоен. А и все пак, има много по-важна високоинтелектуална работа за вършене, която никой от простоватите му близки не би могъл да свърши (ако не е станало ясно, дългогодишните му трудове до никъде не са стигнали все още). Става дума примерно да му се донесе нещо, което той е оставил някъде и ЕВЕНТУАЛНО знае къде е. та той вместо просто да стане и да си го вземе от там където го е оставил, започва да обяснява доста несвързано къде е това нещо, съответно негов близък по лошото описание се опитва да намери нещото и да му го донесе, често нещото въобще не е на посоченото място и така един човек с проблем, разиграва някой свой близък и му губи времето и нервите за подобна глупост.
- в същото време ако някой от близките му има нужда, която той е в състояние да осигури, за него това не е приоритет, евентуално след 10-тата молба може да се размърда по въпроса
- страда от най-различни заблуди, в смисъл не някакви шизофренни, а просто елементарни неща от живота. обаче се дразни ако някой се опита да го просвети по даден въпрос. примерно, за него, близките му (дето го обгрижват денонощно) са едва ли не негови врагове, а продавачката в магазина, дето му се усмихва мазно, счита за първа приятелка - не му минава през ума, че тя му се усмихва, защото иска той да си пазари при нея. сещате се, че при подобен денонощен тормоз е малко трудно да му се усмихва човек
- не си задава въпроса, защо всички странят от него и единствените които го търпят са близките му и продавачката в магазина
- говори несвързано, понякога е трудно може да се разбере какво иска да каже, дразни се на близките си, че не го разбират. чуждите хора които заговаря, просто гледат да се отърват от него.
- за съжаление на неговите близки, думите му нищо не значат... не може да се разчита на него за почти нищо, но иначе много обича да обещава разни неща и се обижда ако не го вземат на сериозно. като един генератор на безсмислени или празни приказки е
- когато възникне някакъв проблем, въпреки добронамереноста на хората с които живее, настава голям проблем да се изясни кой е виновен. обикновено близките му искат просто да се разреши проблема, докато той държи да се изясни кой е виновен, въпреки че обикновено това е самия той.
- трудно се води разговор с него, ако речеш да му кажеш/ попиташ за нещо, нещо елементарно от ежедневието, вместо да отговори кратко и ясно, ползва това за повод да "чете" дълги лекции, които често нямат много общо питането, а идеята е да покажат колко е умен и колко много неща знае
- сякаш сетивата му за възприемане на околната информация и обработката и са закърнели, и за да замаскира това ги "чете" тия лекции, ако се опита човек да по прекъсне и да върне мисълта му на това всъщност за което става дума, започва да се дразни, не обича да слуша друг да говори, иска той да си говори на посоки рани неща и се обижда ако не го изслушват
- прави бели и ги неглижира
- ако някой от близките му забележи, че се кани да направи беля и се опита да го спре, колкото и меко да подходи, той реагира бурно и е крайно обиден
- очевидно е, че близките му го обичат и не могат просто така да го зареждат и за това търпят всичко това

Въпроса ми е, има ли полезен ход от страна на близките на този мъж, така щото да успеят да повишат качеството на живот на себе си а и на самия него. Има ли подходящ психологичен подход към подобни хора, та да може да се разбира човек с тях.

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 10 години, 3 дни hash: a34f61e2e5

гласове: 1 2 3 4 5   (220609 гласа)

1.   Няма начин, близките просто трябва да се примирят и да спрат да се борят. Или да го приемат такъв какъвто е, или да се отдалечат възможно най много, да си намерят свое си интелектуално занимание, което да е по важно за тях. Можеш да си зададеш въпроса така: Можеш ли да спреш вятъра? Отговорът е или го траеш или си строиш преграда за завет. Промяната в поведението на човек трае дълги години човекът за когото споменавате авторе е на 65г вероятността да доживее някакъв вид видимо подобрение е толкова минимална че не си струва борбата. Лично аз съм била в положение на далечен близък и начинът който изнамериха по близките заедно с психиатъра с който се консултираха е стрити на прах бензодиазепини и други психотронни средства в храната дядото спеше по 18 часа дневно в стаята си а в будното си състояние правеше каквото му се каже.

 

...

преди: 10 години, 3 дни hash: 1c7a72ea40

гласове: 1 2 3 4 5   (180436 гласа)

2.   Най-вероятно става въпрос за личностово разстройство. Те са различни видове, някои от които се припокриват у някои хора. Най-добре консултация с психиатър.

 

...