Да родя ли дете в тази ситуация? - Spodeli.net


Нещата от живота...
 
Реклама


 Начало
 Правила
 Добави история!
 Контакт
 
Споделени истории (121321)
 Любов и изневяра (29739)
 Секс и интимност (14379)
 Тинейджърски (21902)
 Семейство (6479)
 Здраве (9605)
 Спорт и красота (4703)
 На работното място (3184)
 Образование (7307)
 В чужбина (1656)
 Наркотици и алкохол (1115)
 Измислени истории (797)
 Проза, литература (1738)
 Други (18561)
 Избор на редактора (156)
 
Полезно

Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес

 

  

Споделена история от Семейство

Да родя ли дете в тази ситуация?
преди: 9 години, 10 месеца, прочетена 2041 пъти
Здравейте! От близо две години живея с мъжа си. Разведени сме и двамата. Той има две деца, които са при майка си-на 16 (момиче) и 10 години (момче). Аз имам 4 годишна дъщеря, която е при нас. Много сме щастливи, обичаме се. Но напоследък започна да се прокрадва мисълта за детенце общо наше. Ситуацията е заплетена и дълга, незнам дали всичко ще мога да изложа тук... Положителните страни на това да родя са, баналните неща, че ще се подмладя (аз съм на 30 той на 36), че ще ми се запълни живота (сякаш не е достатъчно пълен с малко дете и две идващи през седмица), че любовта ни и връзката ни ще станат по-завършени, сплотени... Знаете хората когато се обичат инстинктивно искат деца просто. Дотук с положителното. Сега реалността- моите родители са към 60те и са на 300км от града където живея. С неговите родители и брат му не поддържаме никаква връзка, те се отказаха от него, мен не искат да ме видят или чуят даже! Имам хубава държавна работа, която ще загубя при раждане, понеже съм на временен договор. Всъщност най ме притеснява неговото семейство, че ме мразят, че ще настройват децата против новото им братче/сестриче, защото ще са общи наследници. Колкото и да искам дете, се страхувам да подложа тази невинна душичка на такава омраза, някакси инстинктивно чувствам, че ще имаме много трудности и проблеми с неговото семейство. Ще трябва да обяснявам защо баба и дядо и чичо не го поглеждат и го мразят... Тежко ще е, знам, доколкото ги познавам тия хора. От друга страна се чувствам още млада, способна за раждане на още едно дете. Искам дъщеря ми да не отрасне сама. Нейния баща си има нова връзка и също планират дете в най скоро време. Т. е. ще имаме братя и сестри, но не постоянно вкъщи. Незнам как звуча и изглеждам от страни. Моля тук да "разиграем" различни ситуации и да чуя вашите мнения. Да си разваляме ли рахата или не? :)

 
Сподели историята:
 
<< Предишна Случайна Следваща >>
 
 

Коментари

Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
 
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)
 
Email:
  ... ... ...
Коментари на страница: Най-отгоре:

преди: 9 години, 10 месеца
hash: a87b8cdf84
гласове:
1 2 3 4 5
  (220609 гласа)

1.   Малко ми е объркано, но аз не виждам, защо да си нямала дете. Проблемът е само във финансите. Ти си млада още, и след 1-2 г. ще можеш да имаш деца - осигуряваш се сега, защо не си изкараш договора, не си намериш друга работа, не поработиш 1 г. и не се насладиш на всички предимства на ОТПУСКА по майчинство - 2 г. ще си ти тече стаж, осигуровки, после нямат право да те уволняват и ти се пази мястото, хората те уважават, защото си мислила, при него - голямото дете ще е на 18 г. и ще си е завършило, може да почне работа.
Не разбирам, защо неговите роднини не те харесвали, но ти и без това няма как да ги спечелиш за себе си, защо ще се съобразяваш с тях?
За мен въпросът е чисто финансов.
Ако можете и така да си позволите деца - ОК, но аз на твое място бих си осигурила първо нормално работно място, бих поработила, и чак тогава бих работила за бебе.
Аз съм също на твоята възраст и нямам никакви деца. Спокойно - в днешно време първо дете се ражда средно на 25 г., а второ средно на 36 г.! Много хора имат големи разлики. Важното е да имаме братя и сестри, защото това е най-дългата връзка в живота на един човек. Родителите си отиват, но не и братята и сестрите. Колкото до наследствени неща и глупости - вие сами виждате, че е отживелица. Днес хората искат да живеят в големите градове и сами си постигат всичко. Който мрази собствените си братя и сестри заради някаква панелка в Провинцията, сам си е виновен. Който един апартамент не може да си вземе САМ, а чака да умрат майка му и баща му едва ли не, САМ си е виновен и е и без това жалко същество. Ако се съобразяваш с такива хора, ти си много глупава! Детето ще има теб и баща си, който иска да го обича - разни ненормалници, ламтящи за наследства и без това не са ви потрябвали!
Успех

 
  ...
преди: 9 години, 10 месеца
hash: c4000b7721
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

3.   Подкрепям 1 - щом искате дете и чувствате така нещата, имайте дете! Абстрахирай се от проблемите с наследството и подобни. Не мога да си представя що за хора ще мразят дете, защото щяло да бъде съ-наследник. Ако наистина има такива хора - това не са човеци, а вълци.

 
  ...
преди: 9 години, 10 месеца
hash: 8cc43da85c
гласове:
1 2 3 4 5
  (142012 гласа)

4.   Положителните страни, които си изброила са пълна глупост - какво подмладяване, какви 5 лева? Дете не се ражда, за да ти запълва емоционалните празнини, нито пък ще ти укрепи по някакъв начин връзката. Мисля, че при толкова деца от два брака, по-скоро прозира желание да вържеш мъжа до себе си, макар че това е най-несигурният начин за това. Не си усложнявай живота, нито пък този на децата си.

 
  ... горе^
преди: 9 години, 10 месеца
hash: 2fb05e89a1
гласове:
1 2 3 4 5
  (2 гласа)

5.   Здравей, след като вие двамата го искате това дете не се колебай. Аз съм в сходна ситуация на твоята, на 36г с две дъщери на 16г и 8г и вече "работим" за бебе, аз и мъжът до мен ще му даваме топлина и обич. Казваш че другите роднини ще го мразят и че ще трябва да му обясняваш, вие сте хората които не трябва да допускат подобно отношение. А и за какъв рахат говориш? По скоро се колебаеш, те и сега не те харесват и не искат допирни точки с теб. Не виждам с дете или без да се промени ситуацията. Въобще да не те интересува тяхното мнение, важното е какво те прави теб щастлива, кое ще е добре за дъщеря ти и за твоето семейство. За мен едно дете е богатство, ако наистина го искаш, действай.
Успех

 
  ...
преди: 9 години, 10 месеца
hash: e6bd0908a1
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

6.   Аз съм ЗА да имате дете, все пак това си е ваше право и другите хора не бива да са причина да не се възползвате от това ви право. Може и да е трудно с родините (а може и да се наредят нещата, знае ли човек), но това ще е нищо на фона на щастието ви. Само си подсигури първо работата, мини на постоянен договор, за да сте по-стабилни финансово след раждането. Това е моето мнение.

 
  ...


...
преди: 9 години, 10 месеца
hash: fc8252321a
гласове:
1 2 3 4 5
  (100228 гласа)

7.   За парите толкова не се притеснявам... Знам че бащата е много отговорен човек, никога няма да ни остави без някакви средства, колкото има възможност-изкарва. Не ми пука за роднините му, но ако имам дете те ще станат и негови роднини и някой ден ще ми се наложи на тежки въпроси да отговарям... Притеснява ме че другите деца ще бъдат настройвани срещу моето! А всъщност и двамата се лутаме в момента между желанието за рожба и всъщност осъзнаването че вече имаме три деца, макар и не общи. А и това че нямам никого на когото да разчитам дори за 30 мин да оставя детето.... Мисля че прекалено много ще си усложним живота и този на децата ако имаме общо дете. Но от друга страна се притеснявам да не съжаляваме някой ден. Ужасно съм объркана. Може би трябва да оставя "решението" да отлежи и да видим какво ще стане след време.

 
  ... горе^
преди: 9 години, 10 месеца
hash: fc8252321a
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

8.   Не съм прочела още всички коментари понеже чакат. Но може би и някой ще ме усетят- истината е че също ме притеснява да не би връзката ни вместо да се сплоти, да стане обратното! Да ни дойдат в повече ангажиментите вкл. финансовите. Ще си загубим свободата, ще си загубим моментите, които сега си открадваме често само за нас (когато децата ни са при другите си родители). Някак подсъзнателно чувствам че връзката ни ще се натовари и изнерви. Мисля си че трябва да устоим на желанието което напира в нас за детенце и да помислим трезво на нещата. Все пак създали сме достатъчно деца! Не е ли време да си поживеем ей така, просто заради нас си, да си позволим всички онези неща от които сме се лишавали в предишните си бракове -пътувания, излизания, уикенди, почивка просто.. Доколкото можем да си позволим все пак! Тепърва тичането ще започва покрай маката 4 годишна кукла.... Очаквам с нетърпение да прочета коментарите ви! Блгаодаря на всички, независимо от мнението ви. Предполагам че и доста критики ще отнеса. Никой не обича егоистите, които искат да си живеят живота и да не поемат отговорност в днешно време:)

 
  ...
преди: 9 години, 10 месеца
hash: a87b8cdf84
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

9.   От 1 - ако нямаш фин проблеми прави си детето! Стискам палци да сте живи и здрави и пиши, когато занемеш. Аз съм в сходна ситуацуя, но в момента строим наш дом, сватба планираме и живот и здраве догодина.... той има две големи деца от предишен брак, които не ги знам как ще реагират, но ако отблъснат собствената си кръв са си сами виновни!

 
  ...
преди: 9 години, 10 месеца
hash: fc8252321a
гласове:
1 2 3 4 5
  (85399 гласа)

10.   Благодаря на всички за мненията! Благодаря на тези, които ме насърчават да родя дете и ме "успокояват", че няма за какво да ми пука за роднини, наследства и т. н. (но аз се познавам и знам че това много ще ми тежи винаги и "ще ми пука") Най точно ме е усетил № 4... Единствения ми страх ако не родя дете е да не съжаляваме някой ден двамата, и най вече да не бъда обвинена (гласно или не) от любимия че не съм му родила дете... Единствено този страх се обажда в мен. Иначе аз съм напълно убедена че децата са ни достатъчно, нямам нужда да си заздравявам връзката, а и детето е последното нещо което заздравява връзки! Напротив-поставя ги пред доста изпитания. Достатъчно деца сме отгледали ( а и тепърва още ще отглеждаме). Мисля че сега можем вече да живеем за себе си. Живота не е само отглеждане на деца. Така го чувствам. Дано сърцето не ме излъже... Но вие тук това няма как да го знаете:)Дано и някой ден не се сбъдне гореспоменатия ми страх... Но и да се сбъдне няма да ми е мъчно да бъда изоставена от човек, който ме мисли за крава за разплод, а не за личност с други интереси в живота. Благодаря на всички, че се включихте!

 
  ... горе^
преди: 9 години, 10 месеца
hash: fc8252321a
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

11.   Препрочетох коментарите и само искам да добавя- виждам, че има хора тук, които казват че са в сходна ситуация, но пишат че само партньорът им има деца т. е. нямат свои от предишна връзка. Това за мен е коренно различна ситуация! Защото ако случая беше такъв че само аз имах дете, а мъжа ми не- е тогава, Бога ми, Земята ще преобърна, но ще му родя така мечтаното дете! Разбира се! Без оглед на възраст, роднини и всякакви такива глупости. Бих дала Юлияна Дончева за пример. Съвсем скоро роди дете на любимия си, на 48 години!!! Героиня е това. Така че давайте-раждайте си деца и нищо друго да не ви интересува! Успех и здраве на всички.

 
  ...

...
преди: 9 години, 10 месеца
hash: 1356c4d1b4
гласове:
1 2 3 4 5
  (70348 гласа)

12.   Мислех да си замълча , но ще си изкажа мнението.
в случая ти си уличницата и въобще не подкрепям 90 % от мненията на останалите хора. Значи, другите те подкрепят да си имаш дете и за си запазиш семейство, а какво прави , докато разваляше семейството на настоящия си съпруг. В случая ти си натрапницата и нямаш никакво право , най - малкото морално да имаш дете от него. Просто се опитваш да задължиш човека да бъде с теб. Ако това бях аз , нямаше да ти мине курвалъка , обещавам ти го на 150 % , просто. И наистина и , ако бях на мястото на децата на този мъж , нямаше дори да погледна доведеното дете , нито пък другото , за което става на въпрос. Не искам и няма да деля нищо с тези натрапници. Това значи , че онова , което е мое и ми принадлежи по право и заслуги ще бъде едва наполовина , само защото трябва да го деля , с издънките на някаква си пачавра.

 
  ...
преди: 9 години, 10 месеца
hash: 0316a5c7e9
гласове:
1 2 3 4 5
  (2 гласа)

13.   Привет! Аз нямам все още деца, надявам се един ден и мен да ме сподели това щастие, но засега ми е още рано. По тази причина, не мога да се поставя на твое място и не знам какво преживяваш точно, но мога да ти кажа следното: идеални семейства няма. Отношенията между хората не са перфектни, никога няма да бъдат и не можеш да накараш всички твои "доведени" роднини да те харесват и обичат. Ако смяташ, че ще изолират детето ти и ще настройват другите деца срещу него, много зле за тях! Едно дете идва на света чисто и неопетнено и не бива да бъде изкупителна жертва за грешките на възрастните, за капризите им и неразбирателството между тях. В крайна сметка, обаче, това дете ще има двама родители, които ще го обичат и обгрижват, то ще бъде вашето богатство. Ти имаш още време, винаги можете да изчакате 1-2 години, докато се стабилизирате финансово, но перфектен момент за бебе НИКОГА няма. Винаги ще има нещо, което ще чакате, нещо няма да ви е точно съвсем наред и т. н. Ако си убедена, че и двамата с желание и любов ще си гледате детенцето, правете го!

 
  ... горе^

Коментари очaкващи одобрение: няма
...

Коментари, които са написани неграмотно, с латински или главни букви няма да бъдат добавени!

1. Бъди полезен на другите с коментара си!
2. Хейтъри не се толерират!
3. Обидните квалификации не са аргумент :-)
4. Пазете мъдростта за себе си, другите имат нужда от съчувствие!

Знаете ли, че след символите запетая и точка винаги следва интервал?   [ Да ]   [ Не ]

При нас коментарите се одобряват ръчно. Въведи своя имейл адрес и ще получиш известие, когато бъде публикуван нов коментар.(какво е това?)



Copyright © 2007 Spodeli.net
eXTReMe Tracker