 |
|
|
| |
|
Полезно |
|
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес |
|
| |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Семейство |
Искам да споделя
преди: 9 години, 9 месеца, прочетена 1993 пъти
Привет, читатели :) Искам да споделя с вас, защото нямам с кого и до кого са се допитам. Знам, че съм много закъсняла, но все още съм неориентирана какво искам да работя, не умея нищо и отгоре на това съм грозна. Майка ми винаги ми е налагала нейните желания и интереси отгоре на всичко е адски проклета и манипулативна и никога не ме е оставяла да следвам собствените мечти и да правя каквото ми е на сърце. Записа ме да уча средно в гимназия и специалност, която аз изобщо не харесвам и не ме влече. Естествено под предлог, че ми мислела доброто и когато не смогвах да се справя с материала и времето изобщо не ми достигаше, защото трябваше да пътувам в друг град за училището. Тя изобщо не ме подкрепяше, а само ми натякваше, че съм срам за нея, другите жени се хвалели, тя нямала с какво, баща ми пък не се интересува от мен въпреки, че живеем под един покрив и също като нея се интересува от имиджа си и хорското мнение никога не са ме уважавали, само за пред хората играят. Съжалявам, че говоря така, знам какво ще излезе отстрани, но просто те винаги са ме мачкали психически и са ме карали да се чувствам като пълен боклук, спъвали са ме във всичко. Нямат много пари, но са с голямо самочувствие и его и винаги са ме карали да се чувстам виновна защо съм се родила и им харча едва ли не парите.... А съм гледала колкото може по-малко да искам, все да правя каквото изискват и до колкото е по силите ми, но на тях особено на майка, все и е малко, ако ще и самолет да и купиш, все ще намери косур от нищото.... винаги са се държали сякаш съм ги посрамила ужасно, с кое точно не знам.
Игнор, мръщене, мълчание, аз не съм ли човек и нямам ли право на нужда от родители.. това отношение към мен от 10 години продължава до днес, майка винаги е пълнела главата на баща ми с лъжи за мен и не ми побира акъла защо го прави и той как може да вярва. Като малка не се усещах, но след години много неща ми просветнаха и като съм опитвала да му кажа, кое как е той винаги ме е игнорирал и омаловажавал, питам го защо не питаш мен какво се случва моя живот, а чрез майка ми научава, само че не истината. При този въпрос отново няма отговор. Едно хладнокръвно мълчание през всичките тези години или ако съм се опитвала нещо сериозно с тях все са ставали скандали. Докато учех в гимназията му говорела, че не съм ходила на училище а по момчета , което пак не е вярно, нали пътувах и той не знаел дали се посещавам изобщо училище като ми гледал оценките си правел изводите.... а аз просто не смогвах и не можех да се наспивам.... и какви ли не още простотии се изговориха по мой адрес.
Искам да вметна, че нейния брат баба и дядо го правеха по същия начин. На брат и беше отговорността да се грижи за нея като по-голям, да и помага с училището и финансово, а нея не са я глезили като по-малко дете и не са имали претенци. Баба ми на него е прехвърляла всички амбиции той до учи повече, той да учи висше, което е много хубаво, но по каквато специалност пак му е наложила и изобщо да изпълнява чуждите амбиции и капризи, без право на личен избор и живот, остана ерген на старини и се пропи, заради това, че не харесаха никоя жена, с която имаше връзка и заради вечните сравнения със сестра му(майка), защо тя създала семейство, а той не? ! И как другояче като те не го оставиха да диша. Баба ми по същия начин ги настройваше да се карат помежду си и да има побоища и скандали, както и дядо срещу него. Наричаха го лайно... Той работеше в друг град, а всеки път когато се връщаше го чакакаше едно и също. Човекът се срина и побърка, накрая те остаряха и искаха да ги гледа, а майка не ги погледна за благодарност, че на нея и помагаха във всичко и я хвалеха, а брат и който наричаха лайно си загуби работата за да ги кара по лекари, но преди това познайте какво направиха-отново предизвикаха скандал, за да може да го изгонят, а беше пред пенсия-пропиляни години и труд за какво? Човека се побърка от тях и от самота и не може да се справи, а няма кой да го погледне. Майка "тяхната гордост"ходи и настройва комшиите и срещу него. Съдеха се, това от най-близките ти хора... Аз бях свидетелка като малка на всичко това, което до ден днешен не приключиха скандалите, само че най-нелепото е, че мака крие всичко каквото е ставало докато аз живях там и баща ми казва, че съм си ги измисляла. Цяла махала там знае той не. И защо, за да не изостави майка, ако разбере каква майка е всъщност. И мен ме нарече лайно, случая се повтори... Винаги ме е ползвала като оръжие и ми е правила интриги. Нямам думи това не е единствен случай и не мога да говоря повече нито да давам примери, много нелепи и грозни са за една майка спрямо дете. Последно ще кажа само, че е способна на всичко за да съсипе човек, заради собствени облаги и се нагледах на изпълнения, "самоубийства" и скандали от нея за едното привличане на внимание. Не е добре психически, а баща ми е глупав и лесен за манипулиране и толкова години не можа да се усети каква жена има, до там че да се обърне и срещу мен. Много са болезнени нещата, които се случиха през годините, съсипаха ме психически много зле се чувствам затворих се в нас от както завърших, защото нямам нито къде нито с кой да ида, не ми се живее, нямам желания и мечти, нито за какво да живея буквално го казвам, сам човек не може, знам какво бъдеще ме чака и няма да се измъкна от този омагьосан кръг, защото виждам, че се случва с мен същото като с вуйчо ми и както и да се боря и надявам, че нещата ще се оправят и променят всичко се повтаря и става по-зле, сякаш имаме някакво проклятие в рода. Ужасно е и съм си мислела много пъти, че с мен всичко трябва да приключи веднъж за винаги, предполагам, че не разбирате какво казвам, а има още толкова проблеми, да които няма място тук и без това стана като роман, едва ли някой ще изчете всичко което споделих и ще вникне в нещата.
Отделно имам нещо като недъг и хората трудно ме приемат, а родителите ми вместо подкрепа само са ми се подигравали защо нямам приятели.. Как да имам като ме избягват? ! Тук няма реализация, а хората са супер ограничени в начина си на мислене, всеки гледа сеира на другия и изобщо, ако видят нещо по-различно го плюят. Родителите ми не се различават от тоя манталитет и не позволяват да се махна, за да има кой да ги гледа като се разболеят, казаха ми го директно. Само, че аз се побърках и не издържам в тази среда и тези отношения, много ме боли.
Та целта на темата ми е друга, това ви го споделих за да ви разясня малка част от обстоятелствата, но стана не малка, а доста дълга. На 21 години съм и съм наясно как ще реагирате, искам отдавна да бях могла да си събера парцалите и да се махна, но съм неспособна на нищо-един пълен провал като личност. И тези скандали ме довършиха, на хапчета съм, не мога да спя повече от 4-5 часа, много отслабнах. Изпуснах 2 работи заради това разтройство. Едната беше по морето, издържах само месец като майка не спря да ме тормози и по телефона, въпреки че и казах да не ми дразни, че и без това нервите ми не издържат, и знае, че не мога да спя, само като се сетя за всичко се моля да умра. Ръси глупости и лъжи пак по мой адрес на роднините при които се бях настанила. А толкова се зарадвах, че ще изляза най-после от нас и ще събера малко пари за да се отделя и накрая.... Наложи се да се върна със сълзи на очи, защото знаех какво ме чака. После разбрах, че са ме викали тук на работа в един магазин, а тя нарочно е скрила. Баща ми пък ме упрекваше защо съм отишла при роднините за да ги срамя... Затворих се още повече от срам в себе си и не излизам никъде. Само плача и ми е адски зле заради отношението им. Нищо няма да се промени знам, ме не ме разбирате, но както казах има още толкова много причини заради които изстинах, нямам сили и желание за живот, където и да ида това ще ми тежи до живот-всички скандали, изпълненията на майка как се "самоубива", когато стане време да се прибира от работа баща ми, а той как обвинява мен и и се връзва, стреса който ми нанесе, грозните спомени, постара се да се отвратя и да изгубя стимул за какъвто и да е. Не един път съм мислела да сложа края, но ако ме спасят ще стане по-зле. Веднъж исках да се натровя с препарат, но го разля, баща ми нищо не знае за повечето скандали, като се върне тя започва да се преструва на много разтроена, че аз съм тази която я тормози, а аз просто я питам нещо или искам да си говорим, да споделям. А тя откача... Казвам и, ако може някъде да пита за работно място, питам я защо се държи така и защо настройва баща ми срещу мен. Защо скри, за работата, всъщност знам защо го прави и си постигна целта, но не мога да съм добре и да живея в такива отношения с хората от които най-малко трябва да постъпват така. И тези разговори не помагат... опитвам се да изляза от тази ситуация, но тя не позволява с цената на тормоз. Иска да ме принуди да избягам, за да може пак да стане така, че баща ми да се разкайва каква дъщеря имал. Жадна е за скандали, а на другия ден или след поредната патардия се държи сякаш нищо не е било и е готова за нов рунд. Живея в постоянен стрес и много ме е страх от тая жена. Където и да съм дори не в нас пак съм под напрежение и някакво много гадно чувство на страх. Шока от който трябваше да се съвзема, щом осъзнах много неща за нея ми отне доста от най-хубавите ми години за това време дръпнах ужасно надолу. Не мога да изтрия всички спомени за ужаса в къщата на родителите на майка и самия факт, че майка се правеше на жертва толкова години за пред мен и баща ми, а как може да си жертва и в същото време да се държи така с мен и да си слага въжета да чупи неща, да троши и хвърля хапчета из стаите да се прави че си трови кашляйки се пред мен очевидно престорено, а баща ми ми се кара че съм щала да я уморя и при тая случка излязох на вън как и мина уж щеше да умира, пак изкочи на вън за пред хората да прави панаири пак дърпа ме после докато бях навън пълни пак главата на баща ми с глупости, че аз съм предизвиквала скандали. Пак се разтроих докато го пиша, не мога повече да живея в тези спомени.
Сега съм на борсата и чакам да ми се обадят за нещо в града а споменах, че е малък и е много трудно да се уредиш някъде. Видях скоро, че са изнесли обяви за различни курсове в други градове обаче и искам да се запиша, но не знам за какво точно... по-скоро ме притеснява, че няма да се справя и пак ще ме упрекват.
Има за производство на храни и напитки най-много предлагани в тази специалност, а са много далеч от моя град, готвенето не ми е страст, а за напитките ще ми е интересно, ако обучават за коктейлите, или за правенето им се иска друга специалност? Не знам дали ще се науча да готвя при положение, че много не ме влече. Другите 2 курса, към които се насочих са за обучение на продавач консултант, но не ми е ясно какво точно се прави на тези курсове, а работата изисква и комуникативни умения, на мен ми липсват такиваи много се срамувам от хората, заради външността ми, споменах, че имам физически проблем. А по обявите и интервютата знаете, че искат хора с опит, приличен вид и качества, които нямам. И последния курс -козметичка и фризьорство, това ме влече, а нямам кой знае какви умения и пак идва проблема с външния вид, все пак в тази област се гледа визията... А има ли реализация при козметичките, за фризьорките знам. Някой, ако е изкарал би ли споделил на неща се обучават и изобщо да ми обясните като на индианец по-подробно? А каква работа има, която да, не е свързана с много хора, вече разбрахте защо... Съжалявам за тъпите въпроси, знам че сигурно ще ми се смеете, но съм в такава среда, в която тотално затъпяваш и не можеш 2 приказки са обелиш сред хората. Именно това е и другото ми притеснение за тези курсове, тъй като хората там няма да са от село и толкова невежи като мен и ще правя впечатление...
Извинявам се ако има грешки и се надявам да се публикува
, защото ми е адски тежко и нямам никого до себе си.
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 9 години, 9 месеца hash: 91644275d8 |
|
1. Гледам, изляла си си душата - не прочетох до край, но дано ти е олекнало.
Мисля обаче, че на 21 г. е малко късничко да продължаваш да не искаш да поемаш отговорност за живота си. Явно сама си повярвала, че си провал и ...действаш в тази насока.
За мен единственото възможно решение е да напспуснеш ВЕДНАГА това място и да спреш да имаш контакт със семейството си поне за 1 г.
Аз имах подобен проблем със семейството си и на 19 г. още емигрирах в чужбина на много ниско квалифицирана работа, но с осигурено спане и храна.
Съветвам те да постъпиш подобно на мен, но не ходи по чужбините, защото е много рисковано и не е за нестабилен психически човек, а потърси оферти като гледане на стар човек срещу наследство или подслон. Можеш да си потърсиш онлайн и някой мъж - младо момиче си - има по селата доста разбрани мъже, които имат нужда от помощ в домакинство и стопанство, там животът е спокоен и има много здравословен режим, физическа работа, което за нервно болен човек е много добро решение.
Можеш и на село да отидеш да гледаш стар човек...
Решения много и никой не е казал, че ако приемеш подобна работа, щял живот едва ли не ще я вършиш.
И още - ако не искаш да те търсят вашите, просто си смени картата и телефона, обаждай им се от ПОЩАТА веднъж на две седмици и да видиш, колко ще те заобичат.
Аз се обаждах на родителите си първо веднъж на две седмици да им кажа, че съм добре, после дори и по-рядко.
Днес имаме много добри отношения, но ме виждат 1 път в годината, което ме прави много обичана, мила и драга. Успях в живота материално погледнато и сега се надяват и на фин. помощ и са опряли до мен, но това нямаше как да се случи, ако бях останала като теб да рева у дома и да не поемам отговорност за живота и действията си
|
| преди: 9 години, 9 месеца hash: 5f5adf3225 |
|
2. Махни се от тях незабавно...и не се връщай.Изкарай един фризьорски курс и ще си имаш някакъв занаят.Намери си работа и се скрий някъде в голям град от тях.
Майка ти е енергиен вампир който се храни от енергията и страданието на околните.Баща ти удобно е заел някакво свое пространство.И никой от двамата не се интересува от твоята реализация и щастие в живота.Тогава и ти не ги жали и се махни от тях завинаги.И никакви молби или закани да не те спират.Даже са ти казали,че те държат,за да има кой да ги гледа като остареят.И за това ли са те държат до тях-егати и нещастниците.
И какъв ти е тоя физически дефект,за който говориш -едва ли ще е нещо толкова сериозно.Има хора с къде по-големи дефекти,които им пречат да работят и да са независими в живота....Не вярвам и да си толкова грозна колкото се изкарваш-просто ти трябва повече самочувствие.
|
| преди: 9 години, 9 месеца hash: 0bafb8b787 |
|
3. Номер 1 добре ти е го е казала - махай се от този ад! Също така не мисля, че си затъпяла... за толкова объркан човек като теб, преминал през много трудности, си написала всичко подредено и грамотно. Това си е ТВОЯТ живот и трябва да го живееш така, както ТИ искаш! Трябва да спре да ти пука за хорското мнение, още повече за мнението на хората на село. Те живеят по старомоден начин, манталитета им е друг и там оцеляване няма, освен, ако не станеш като тях! Хубаво си се упътила към курсове, но учи и прави това, което на ТЕБ ти харесва и което на ТЕБ се отдава и спри да се влияеш от мнението на хората и майка си! Ако знаеш чужд език, по-добре карай тези курсове в чужбина - хем ще си далече от вашите, хем заплащането ще е по-добро и ще се откъснеш от тукашния манталитет. Наистина ще ти е много трудно в началото, много самотно, но замисли се... в България по-добре ли ще ти е? Дори и да отидеш в големите градове, вашите пак могат да те намерят и ще продължават да те манипулират. Докато в чужбина в началото ще ти е трудно и няма да познаваш никого, което понякога си е голям плюс, защото можеш да бъдеш себе си... Ще си намериш някаква работа - бране на плодове, гледане на възрастен човек... като междувременно ще си изкараш курсовете, за да можеш след това да си намериш по-добре платена и хубава, постоянна работа. Също така трябва да започнеш да харесваш себе си като личност, като външност, за да започнат и другите хора да те харесват.
Ако решиш да ме послушаш и да се махнеш от тази среда направо си събери багажа без вашите да разберат и се изнеси също така незабелязано. Остави им една бележка, или по-точно на баща ти... това, което не е искал да чуе толкова много време му го напиши. Излей си душата на листа, опиши как се чувстваш, изрази мнението си пред него, но не му казвай къде отиваш. Просто напиши като последно изречение нещо от сорта на "не мога повече, изнасям се". И го направи. Трябва да вземеш живота си в свои ръце!
|
| преди: 9 години, 9 месеца hash: 601f7cfcec |
|
4. №1 е много права, послушай я.
Лично аз бях като вас, обаче преди 20 години. Тогава възможностите бяха доста по ограничени, без нет, без чужбина, обществото не бе научено да се заплаща грижа за възрастен роднина. Сега съм на 40г омъжена с деца и още не съм излязла напълно от дупката на отчаянието, изкопана от родителите, защото още не съм намерила работното място за мен, макар да изкарах 5 курса с отличен диплом, оценката ми за средно образование е добър три и нещо.
На моята възраст вече не мога и да започвам отначало с гледане на възрастни, защото трябва да се съобразявам и с положението на съпруга си в обществото, положението на децата си тинейджъри.... Продължавам да съм в дупката и добре че имам съпруг който да си ме отглежда у дома. Знам че съм зависима, никак не ми е приятно, но нямам друг избор.
Вие сте млади с много възможности животът е пред вас и ако послушаш №1 ще излезеш от положението в което се намираш. Ако обаче останеш там, ще си останеш на същото ниво, дори ще затъваш още повече с годините и след 20 години няма да си постигнала дори това което имам аз.
|
| преди: 9 години, 9 месеца hash: 8ec5e16af2 |
|
5. Авторката:
Много благодаря за подкрепата и коментарите. Има още толкова неща, които ми пречат, а знам, че няма да ме разберете, отстрани винаги изглеждат по друг начин нещата. Наистина идея си нямам на къде.... не знам къде да ида, нямам си абсолютно никого. С никого не се чувствам сигурно. От години се събуждам без абсолютно никакво желание за живот. Много ми е зле. А за външния вид наистина не преувеличавам и не е до самочувствие срам ме е да кажа, какво точно, но тялото и лицето са ми обезобразени и не мога да си помисля за мъж. Няма да разберете какво казвам и пак ще помислите, че преувеличавам.. просто... не виждам изход и надежда. Искам да не беше така, но....
За нищо не ставам. Дано не се разтълкува като оправдание и нежелание да променя нещата. Напротив от години се мъча и надявам, ала не става. За проблема с външния вид майка ми знае много добре, че той винаги ми е пречел и това и дава още по-голямо предимство, защото знае, че не мога да имам нито приятели, нито да създам семейство.
А в друга държава как да замина? Сериозно ви питам? Аз до друг град очевидно не мога да ида, иска се оправност. За езика-знам английски, но не перфектно. Тези курсове, ако не ги изкарам. А повече искам да се занимавам с гримьорство, но по тази професия тук май няма реализация.. както и да го мисля и премислям, освен още по-надолу друг път не виждам. Не ми се живее, повече не мога, ще става по-зле, а аз на този етап-просто от това по-зле мисля, че не мога да понеса.
На баща ми съм му ги казвала нещата-на него просто не му пука и това е.
А исках да напиша още в темата, че майка ми ходи по врачки и се занимава с такива простотии, от малка ми повтаря имаш магия, за проблемите в къщата на баба пак това повтаря-имали магия за това всичко ставало така. Направо.... казвам ви това не е жена, а пълен кошмар.... Не се спира пред нищо, как не се умори не знам. Бях я хванала преди няколко месеца да звъни на някаква врачка и намерех листите с контактите и, казах на баща ми какви ги прави той не ми вярва, мисли ме за луда. Знам, че ще ви се стори налудничаво, но тя ходи по тея врачки от как се помня, все за такива неща ми говори и си мисли явно че е много забавно.. тя е способна на всичко и се прикрива много добре пред хората. Много ме е страх, ако избягам какво ще стане пак ще намери начин да ме открие или ако има някаква истина в тея магии тя пак ще направи нещо-вещите ми всичко е в нас, дори и да се махна. Сега аз ще изляза лудата след това, което споделих, обаче.... не знам вече в какво да вярвам и какво не.
ПРОСТО ИСКАМ ДА ЗАТВОРЯ ОЧИ И ПОВЕЧЕ ДА НЕ СЕ СЪБУДЯ. Не знам на къде да поема и не виждам смисъл. Както и да го премислям-хем не ми стиска да сложа края-хем с тоя недъг всичко се обезсмисля-какъв е смисъла да живея само, защото така трябва и да не притеснявам нашите-те искат само да ям да спа и като едно животно едва ли не. Не може така цял живот. Всеки ден се раздирам от болка, наистина казвам ви не издържам. Не знам къде да намеря сигурна работа ще мога ли да я работя и квартира къде да намеря за един човек, тъй като ме е срам с други, а от друга страна не става сам, не знам на какви хора ще попадна, ако ми се случи нещо после още по-виновна ще се чувствам и по-безпомощна. Моята ситуация е нито така-ни иначе. И времето си тече, а аз се влошавам. Не е трябвало да се раждам. Моля ви не ме съдете, знам, че отстрани ще излезе, че така е много лесно да се оплаквам по сайтове, но съм много объркана и идея си нямам как ще продължа. Много пъти съм мислела кой град да избера, къде ще ми е по-спокойно, но не изниква никакъв отговор. Само едни безкрайни въпроси, едно безрезултатно лутане, не мога да намеря място за мен. Никога не съм се чувствала на място където и да съм. Дано разбрахте нещо от написаното, доста накъсано писах. Пак ще се повторя, но имам болезнена нужда от нечия подкрепа, много е лошо да си сам.
|
...
| преди: 9 години, 9 месеца hash: 8ec5e16af2 |
|
6. Здравейте:отново съм авторката.Забравих да ви кажа,че пиша от телефон и казвате да погледна в обяви за работа,но в сайтове като Jobs и подобни нали искат автобиография и снимка ,а аз нямам ,както и опит ,нямам какво да напиша.И как ще стане да ходя по интервюта,нашите не ми дават пари и ако разберат....А това с гледането на стари хора в коя категория точно е,за да погледна?Изобщо не знам и към каква друга работа да се насоча.Не се виждам като никаква,когато ходех да ме запишат в бюрото по труда умрях от срам,понеже ме разпитваха каква работа искам да работя,а аз как да им обясня какво ми е ,че не знам изобщо на кой свят се намирам,кой знае какво си помислиха хората....Камоли на интервю да ида -никъде няма да ме вземат,като ме видят що за стока съм и си гълтам езика.А на борсата се чака много може чак след 3 месеца да се обадят и не се знае каква работа ще изникне.
|
| преди: 9 години, 9 месеца hash: 8ec5e16af2 |
|
7. Моля ви, никой ли няма да пише повече, не знам какво да правя...
|
| преди: 9 години, 9 месеца hash: 83f96e238d |
|
8. Прекалено много обмисляш нещата, просто си събери багажа и напусни тази къща. Без съмнанение, каквото и да ти се случи, то ще е по-добро от сегашното ти положение. Живота ти ще започне тогава, когато избиеш майка си от главата, недей да мислиш за нея. Без риск няма успех. Събираш си багажа, оставяш една бележка и заминаваш на място, където няма да се сетят да те търсят, най - добре се запиши на тия курсове, просто избери един и това е, ще имаш подслон поне за месец. Всеки може да бъде продавач, но първо трябва да преодолееш някой неща, какъвто и да е недъга ти, той те прави уникална, а не грозна, виждаш ли че всяко нещо зависи от гледната точка. Комуникативните умения се придобиват, просто се упражнявай, всеки ден се заговаряи с някой нов човек, дори да не получиш усмивка отсреша не се отказваи
|
| преди: 9 години, 9 месеца hash: 54d7de551b |
|
10. Оф, от личен опит ти казвам, че ако чакаш на борсата, няма да си намериш работа скоро. И аз си търся отново работа, тъй като бях по заместване, но служителката, която замествах се върна много бързо от очакваното и сега отново си търся. Макар че съм се обедила, че над 90% започването на работа е чрез връзки, търся не съм се отказала, тъй като аз лично нямам връзки, търся и дано да си намеря скоро, направо съм се отчаела, нищо, че имам бакалавър и две магистратури.
|
| преди: 9 години, 9 месеца hash: 54d7de551b |
|
11. Оф, от личен опит ти казвам, че ако чакаш на борсата, няма да си намериш работа скоро. И аз си търся отново работа, тъй като бях по заместване, но служителката, която замествах се върна много бързо от очакваното и сега отново си търся. Макар че съм се обедила, че над 90% започването на работа е чрез връзки, търся не съм се отказала, тъй като аз лично нямам връзки, търся и дано да си намеря скоро, направо съм се отчаела, нищо, че имам бакалавър и две магистратури.
|
...
| преди: 9 години, 9 месеца hash: 24d0145dbf |
|
13. Много ме трогна твоята история.
Чувала съм за проклети майки и за проклети бащи, но и двамата да са толкова противни...
Бих те посъветвала следното. Следващия път, когато те обиждат, попитай ги защо толкова те мразят. И им кажи, че заради начина, по който се държат с теб, когато остареят изобщо няма да ги погледнеш.
Виждам другите те съветват да се преместиш в друг град или в чужбина. Това е най- разумното, но ако нямаш спестени пари, е просто невъзможно.
Подозирам, че ако избягаш, биха те пуснали и за издирване. Виждам, че не си поплюват.
Със сигурност трябва да има изход.
Но на първо място, недей да говориш така за себе си. Не се подценявай толкова. И дори и да имаш недъг, това не значи, че няма да имаш семейсво. Имам 3 примера за жени, които имат дори и деца, въпреки недъзите си.
Това обаче не ти е най- важното, а как да се отървеш от тия двамата.
Между другото аз започнах да работя за първи път на 24 г., така че не си мисли, че няма да те вземат.
Има ли възможност да запишеш висше образование? Дори и да е по специлност, избрана от майка ти. Важното е да се махнеш оттам. А като почнеш да учиш, ще търсиш и работа. Ще имаш и социaлни контакти.
Казваш, че майка ти ходи по врачки. Може би ти прави някаква магия. Аз имам страх от тези неща. Отиди на църква, запали свещичка и се помоли Бог да ти покаже пътя. Не се затваряй в стаята си, а ходи в църквата.
Сега ми хрумва, че може да се предложиш за някаква доброволна работа там. Докато чакаш да се появи истинска работа. Така хем ще излизаш и ще се откъсваш от кошмара, хем ще се чувстваш полезна.
Силно те прегръщам и ти изпращам много позитивна енергия.
Трябва да си силна, най-голямата битка тепърва предстои.
И моля те, не мисли и говори лошо за себе си. Ти си прекрасна! :)
|
| преди: 9 години, 9 месеца hash: 7d80e87a97 |
|
14. 13, тя е пълнолетна и може да ходи където си иска, няма да я пуснат за издирване.
авторке, не очаквай някой да те хване за ръка и да те изведе от къщи, да ти намери работа и дом. мисля, че си прекалено пасивна и очакваш чудеса от коментиращите.
ние дори не знаем къде живееш, какво умееш да вършиш, как можем да бъдем конкретни относно работни места, интервюта, CV-та и др.? ако питаш за Jobs-a, там има търсене по ключови думи, така можеш да провериш за гледане например.
няма ли около теб болница, сиропиталище, дом за стари хора, SOS детско селище, църква, организация за преживели насилие? можеш да потърсиш нещо като чистачка, санитарка, гледачка поне на първо време. на много места има неправителствени организации с безплатна психиатрична или правна помощ, може би няма да ти е излишна. вложи творчество, мисли и търси. няма да е от първия път, но все ще се открие нещо.
ние оттук обаче можем най-много да подхвърлим идеи и морално да те подкрепяме, останалото е в твоите ръце.
Ж43
|
| преди: 9 години, 9 месеца hash: 83f96e238d |
|
15. Браво на номер 13, аз бих те посъветвала абослютно същото. Пребори се с родителите си, покажи че си силна личност. Може да кажеш на майка си, че ако не ти помогне в намирането на работа няма да можеш да ги гледаш, когато остареят, логично без опит и пари няма как да стане. Когато придобиеш опит и развиеш някакви умения си събери багажа и започни нов живот.
|
| преди: 9 години, 9 месеца hash: 24d0145dbf |
|
16. Номер 14, по принцип да, може да ходи, където си иска. Но ако напусне дома си без да каже на никой и просто изчезне, много е вероятно да се обърнат към полицията, че е изчезнала, съответно u да я пуснат за издирване. Което ще е и нормалното. Не мислиш ли?
Дори и да остави бележка или им каже, нищо чудно пак да се обърнат към полицията.
|
| преди: 9 години, 9 месеца hash: 83f96e238d |
|
17. Номер 16 какво като я пуснат за издирване? Спооред мен трябва да остави бележка непременно, ако се опита да се изнесе пред очите на майка си, то тя ще направи всичко възможно, за да я спре и никога няма да успее да си тръгне оттам. Направи го с бележка и ако те пуснат за издирване не се притеснявай, ти си пълнолетна. Когато те открият никой не може да те задължи да се върнеш пти тях, дори може да разкажеш на полицайте причините поради, който си ги напуснала. Моля те напиши какво се се случило с теб?
|
...
| преди: 9 години, 9 месеца hash: 7d80e87a97 |
|
18. 14 съм. дори и да я пуснат за издирване, тя не е престъпник :-) като я намерят, ще каже на полицията, че доброволно е напуслана дома си, не е отвлечена и има съображения да не казва къде се намира. това е достатъчно и няма никакви проблеми.
проблемът и решението му са в ръцете на самата авторка.
|
| преди: 9 години, 9 месеца hash: 83f96e238d |
|
19. Номер 17 съм, хайде де авторке напиши нещо Какво мислиш за коментарите? Вдъхнаха ли ти увереност? Какво мислиш да правиш оттук нататък? Просто искам да видя дали има смисъл от този сайт? Забелязала съм, че много хора се оплакват, но не правят нищо, за да подобрят живота си, сякаш някой е длъжен да го направи вместо тях. Тук има подобни на твоята история и след дълго оплакване и почти еднакви съвети автора не прави нищо, за да си стъпи на краката. Всички хора те посъветваха да напуснеш къщата и да започнеш нов живот, а ти мислиш ли въобше да го направиш. Искренно ти съчувствам и се надявам да не си, като повечето недоволни от себе си хора, чакащи да се случи чудо. Успех и горе главата, бори се за по - добър начин на живот.
|
|
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: няма |
| ... |
|
|
|
|
