 |
|
|
| |
|
Полезно |
|
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес |
|
| |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Семейство |
Постъпих правилно, но изпитвам чувство за вина
преди: 10 години, 2 месеца, прочетена 1912 пъти
Здравейте,
имам проблем и искам да чуя мнението на други хора по въпроса. Става дума за вуйчо ми. Той и жена му (леля ми) от повече от 20 години живеят в чужбина. Там леля ми работи на добре платена работа, вуйчо ми не работи. И така е от самото начало на пребиваването им там. Тук преди това е работил, там обаче просто решил, че не може да работи, и затова спрял още в началото да се опитва да си търси работа. Резултатът от това решение е, че се е изолирал и озлобил на целия свят – плюе българите, плюе чужденците, ядосва се от най-малкото нещо, приема всичко като лична обида, с една дума – станал е невероятно комплексиран. В чужбина няма приятели, събира се само отвреме-навреме с едни други българи там, и то най-вече по инициатива на леля ми. Когато се върне за лятото в България, също живее изолиран от хората, среща се само с 3-4 души, с които се познават отдавна. Гледа свирепо, държи се агресивно, убеден е, че винаги той е прав и останалите грешат. Бил съм свидетел даже как вдига скандали на хора по улицата за най-дребни неща. Всичко това не е от вчера – продължава вече дълги години.
Майка ми (сестра му), с която живея, винаги е смятала, че “семейството е най-важното нещо на света” и се е опитвала да подходи с разбиране към цялото му противно поведение. Лошото е, че до скоро изискваше и от мен същото. Трябваше да търпя отвратителния му характер, дивашките му скандали и агресивните му опити да си избие комплексите, защото “той е единственият ми вуйчо и нямам друг”. Освен това той доста години ни помагаше финансово с парите от наема, който взима от апартамента си - и съм благодарен за това. Само че тази помощ беше нож с две остриета, защото явно мислеше, че като ни дава пари трябва да му търпим отвратителното поведение. Така минаха доста години, докато бях тийнейджър, когато се опитвах наистина да запазвам спокойствие и да се разбирам с него, но без резултат. Даже и да имаше някакво подобрение в поведението му за малко, то бързо изчезваше и пак се връщаше стария му характер. Винаги, когато се опитвах да му обясня, че не е хубаво да се държи така, следваше агресивна реакция и нещо от сорта “Абе я стига глупости, ако продължаваш да се държиш така, изобщо няма да се занимавам с теб повече. ” После пък дни наред се правеше на много обиден и се държеше още по-лошо, докато не му се извиня. Трябваше да му се извинявам, че протестирам срещу дивашките му изцепки.
Сега обаче пораснах и реших лека-полека просто да прекъсна отношенията си с него. Не сме се карали, просто преди две години при един разговор, когато пак започна за говори заповеднически аз му дадох да разбере, че това ме дразни и няма да го търпя повече. Оттогава не сме се виждали. Нямам никакво желание да общувам с човек, на когото винаги другите са виновни за това, че собственият му живот е провален. Нямам желание да съм боксова круша, върху която да се опитва да си избива комплексите. От няколко години не съм говорил с него, а и той не е идвал вкъщи, дори да види майка ми. Това пак е една от добре познатите му тактики – прави се на много обиден, за да отидат на крака и да му се извинят. И през цялото това време леля ми продължава да го издържа (финансово и всякак) и така индиректно да допринася за тоталното му подивяване. Тя си е заровила главата в пясъка и се държи все едно няма никакъв проблем (защото така е най-лесно). Усвоила е почти до съвършенство фалшивото любезно поведение и пред малкото хора, с които се срещат, се правят на перфектното щастливо семейство. А на мен ми се повдига от това поведение, защото знам каква е истината.
Стигам и до главния проблем в момента. Както написах, от две години нямам никакъв контакт с него. За съжаление обаче, явно толкова силно ми е набито в съзнанието това “той ти е близък роднина и трябва да имаш добри отношения с него”, че понякога продължавам да изпитвам чувство за вина, че прекъснах отношенията си с него. (Не обвинявам майка ми за това. ) Да, знам, че постъпих правилно като прекратих контакта си с него, знам, че на мое място поне 90% от хората биха постъпили по същия начин, защото никой не иска да общува с озлобени и агресивни хора, но въпреки всичко изпитвам чувство за вина. Даже понякога ми е жал за него, защото той самият вероятно се измъчва. Преди съм се опитвал да говоря с него за това, но всеки опит е бил отхвърлян с “Аре стига глупости”. Майка ми се е опитвала да говори с жена му, но и тя веднага е прекратявала разговора. И така, в момента съм в малко странно положение – знам, че постъпвам правилно, но имам и чувство за вина, което ми пречи. Какво ще ме посъветвате?
Ако той дойде да говорим по въпроса (обаче наистина да говорим, не той да дава заповеди, както е било досега), винаги съм готов да го направим. Той обаче явно няма намерение да го направи. Разбрах от майка ми и от общи познати, че поведението му ни най-малко не се е променило. Вероятно разсъждава по следния начин – след като жена му има добре платена работа и го издържа, за какво му е да е любезен с хората, след като не иска нищо от тях? Да не говорим, че това вече продължава 20 години и оттук нататък трудно ще се промени.
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 10 години, 2 месеца hash: b7af1fe9df |
|
1. Ами не знам какво да ти кажа, просто нямам думи. Просто не знам как не му некомфортно жена му да го издържа. Почти на всеки му се е случвало за известно време да няма работа, но това да е постояно и да се държи надменно, не го разбирам. Леля ти или много го обича, или се страхува да не остане сама, или какво ще кажат хората. Вуйчо ти всеки миг трябва да благодари на жена си.
По приемам жена да не работи, да е дамакиня и да гледа децата и мъжът да издържа семейството, но обратното ми е много странно.
|
| преди: 10 години, 2 месеца hash: a3128ae9b0 |
|
2. Нищо не можеш да направиш. Той си е такъв и никога няма да се промени, за това спри да се измъчваш, той сам си е избрал да скъса отношенията с роднините си и ако някой трябва да търси контакт и прошка за поведението си това е той. Е, ако няма желание за това, толкова по-зле за него. Обаче си мисля, че рано или късно ще се свърже с вас разкаян, защото сега му е добре, че леля ти се грижи за него, ама това няма да продължи вечно. Рано или късно леля ти ще се пенсионира, ако до тогава не го е напуснала и тогава като остане без пари вуйчо ти изведнъж ще се сети, че има роднини. Друг е въпросът дали разкаянието му ще е искрено или просто ще ви врънка за пари, но ще ви потърси, това е сигурно. Така, че колкото и да ти е болно, приеми, че ти нищо не можеш да направиш и няма как да го накараш насила да се промени, за това си постъпил правилно като си спрял да си късаш нервите с него. Да, знам гадно е да се скараш с близък роднина, ама понякога просто няма как.
|
| преди: 10 години, 2 месеца hash: 9058a8f814 |
|
3. Ох, не можа ли да го напишеш по-накратко? Кой ще седи да ти го чете това цял ден, е сега не мога да ти дам съвет след като не ми се занимава да чета тоя роман...пфф
|
| преди: 10 години, 2 месеца hash: 8039c87b97 |
|
4. Подкрепям 1 и 2, както и теб, (3 е идиот/ка! Като не ти се чете и мисли - що щеш тука?!)
Има и друга страна на нещата - духовна страна. Ако възприемаш въобще тази гледна точка, хората имат души. Някой са по-млади и неопитни, други са по-стари и зрели. Очевидно ти си по-напредналата душа, макар че си по-млад като възраст, а вуйчо ти е новобранец. За новобранците е нормално да живеят както им скимне и както намерят за добре, защото те изобщо не осъзнават какво правят всъщност - просто още нямат духовен опит. При по-напредналите вече се появява чувство за морал, за дълг, осъзнаване на нещата, на собственото поведение...
Нещо като дълг на по-напредналите души е да образоват, да напътстват и да подкрепят по-младите в развитието им. Може би с вуйчо ти си имате карма, а ти имаш задача, поета пред по-високопоставени духовни същности, че ще го дърпаш напред в развитието му, че ще се грижиш за него... И именно това, което не си успял да направиш досега да се обажда като съвест, да ти тежи като дълг...
Просто предполагам, но е много вероятно.
Съвет как да продължиш отношенията ви не мога да ти дам! Може би трябва да изчакаш точно както казва №2 вуйчо ти да се сети за вас. Похвално е и това, което очакваш ти - да дойде ТОЙ за да поговорите сериозно... Дали ти би трябвало да направиш първата крачка - не знам... Но при всички положения би ти направило огромна чест ако по някакъв начин успееш в начинанието да оправите отношенията си, а той да се разкая и да се поучи.
От все сърце ти желая успех!
|
| преди: 10 години, 2 месеца hash: 730a9917bb |
|
5. Аз пък мисля, че не си прав. Дали някой и кой го издържа не е твоя работа, роднинските отношения вуйчо/племенник не са свързани с пари, а с кръвна връзка. Това кой осигурява издръжката му си е доста личен факт, в който ти не трябва да се месиш, проблемът си е негов. Ти си голям, твърдиш че си пораснал а живееш при мама, нима ти не си като него, да се възползваш от роднинската си връзка с майка си и да ползваш нейния имот за покрив, не е ли същото каквото прави вуйчо ти с жена си.
От друга гледна точка, колкото и глупав да е, каквито и мнения да има по дадени въпроси, той е твой кръвен роднина. Ами ако беше болен от даун или нещо друго пак ли щеше да го отхвърлиш. Приеми че човека е болен психически и не спори с него, въпреки че не е освидетелстван.
На въпроса дали си му длъжен, да, длъжен си му. Ти си му кръвен роднина и ти носиш във вените си същото днк, което е податливо на психичните отклонения сполетели твоя роднина. А и правиш подобни на неговото поведение неща, свързани с майка ти. Пък и щом леля ти може да го трае, и дори е съгласна 20 години да го издържа, и пак го защитава, значи не е толкова нетърпим.
От трета страна, все пак, когато сте имали нужда ви е помагал, макар че независимо дали ви помага или не, ти трябва да уважаваш роднините си. Но чисто човешки дори да нямате кръвна връзка, щом когато вие сте имали финансови проблеми, той ви е влизал в положение с години, не разбирам защо сега когато той има психически проблеми, вие, визирам теб, не можете да му влезете в положение?
Мога да приема да не го търпиш, само ако той изрично те отреже, ако се отрече от теб с думи пред роднини, като по-възрастен той има правото да те отреже. Ти като по млад и като племенник си длъжен да търпиш "отвратителното" му поведение, макар, че ако не се наемаш, да коментираш мненията му, като "трудовашка количка на байр" той няма да се наема да твърди толкова усърдно, че е прав /според него/.
След години като поотраснеш още малко ще разбереш кой е бил прав, сега си още малък и нямаш, нито житейския опит, нито си преживял това което и той, за да твърдиш че той не е прав. Поради липса на точни примери за скандали ние коментиращите не можем да преценим от наша гледна точка кой е прав. Затова, Добре, мисли си, че не е прав, прави каквото намериш за правилно, но при такова поведение е твърде вероятно да направиш същите грешки и след години да си на неговия хал. Тоест сега режеш него като роднина, защото не ти харесва мнението му, утре започваш да режеш приятели, познати и колеги по подобни причини, най-накрая с годините оставаш като него без приятели и хора които са на твое мнение, защото с годините ще си промениш и мненията по дадени въпроси, ако намериш жена да те храни всичко ще е наред.
Осъзнаваш ли, че от него можеш да имаш само полезен за теб пример, да негативен, но полезен. А за да се научиш да не си като него, трябва да се научиш да търпиш хората с различно от твоето мнение, значи трябва да се научиш да търпиш вуйчо ти. Съдбата ти предлага шанс да се научиш, ти обаче твърдо си решил да станеш, като вуйчо си, и да не траеш, и да се караш, и да скъсваш отношения с хора с различно от твоето мнение.
Има доста плюсове в отношенията ви, все пак не ти се налага да го търпиш постоянно и целогодишно. Не живеете заедно, а на хиляди километри. Затова от уважение към майка ти и от уважение към кръвната ви връзка и за да докажеш че няма да стенеш като него е наложително, когато дойде да го търпиш и да се съгласяваш наужким с мненията му, с цел да предотвратиш скандали. За твое добро е.
|
...
| преди: 10 години, 2 месеца hash: a09936842c |
|
6. Благодаря на всички за коментарите и за подкрепата!
Номер 1: имам чувството, че леля ми наистина се страхува да остане сама и то в чужда държава, но най-вече се притеснява какво ще кажат хората (колкото и тъпо да е това).... прави всичко възможно да поддържа илюзията за щастливото семейство, обаче истината прозира.
Номер 2: и аз мисля, че няма вече какво да направя.
Номер 3: съжалявам, че стана толкова дълго, но нямаше друг начин. Накратко: поведението на вуйчо ми е под всякаква критика и след доста безуспешни опити за разговор по въпроса аз прекъснах отношенията си с него (а и той с мен). Знам, че постъпих правилно, но все пак понякога изпитвам чувство за вина. Обаче има и важни подробности, за които трябва да прочетете целия текст.
Номер 4: Разбирам напълно какво имате предвид. Само че доста пъти през годините съм се опитвал да говоря с него, без никакъв резултат. Също не смятам, че е точно моя работа да му променям характера. Най-близкия му човек е жена му и тя би трябвало да се заеме с това, обаче тя е прекалено заета когато е в България да се прави на пресупялата на Запад българка.
Не можеш да помогнеш на човек, който даже не е осъзнал, че има проблем. Докато не го осъзнае, от един евентуален разговор нищо няма да излезе, а и е много вероятно да се стигне и до бой. Затова мисля, че той трябва да направи първата крачка.
|
| преди: 10 години, 2 месеца hash: 5ef4804186 |
|
7. Да, мъж който се оставя дълги години жена му да го издържа няма как да се чуства пълноценен и истински удовлетворен от живота. Появяват се комплекси, ниско самочувствие, озлобление и завист към хората, които постигат нещо в живота. Твоят роднина с агресия и демонстративни прояви на силен характер ги прикрива тези неща.
Какво да те посъветваме ли? Ами аз нищо не мога. Ако не започне да се занимава с нещо и да изкарва пари няма как само от добро отношение да си пренареди ценностната система и да стане зрял човек. А лошото е, че дори да поиска да работи 20 години дупка в трудовия стаж са... трудни за коментиране. Работодателите са много проницателни в това отношение и липсата на работен опит и поемане на отговорност веднага им стават ясни.
|
| преди: 10 години, 2 месеца hash: a09936842c |
|
8. Аз съм авторът. Към номер 5:
Има някои нещя в коментара Ви, с които съм съгласен, но явно е, че не сте чел(а) внимателно това, което съм написал (и не знам защо подхождате с толкова негативизъм).
Първо, никъде не съм писал че вуйчо ми е глупав. Точно обратното - доста е интелигентен, но характерът му е отвратителен.
Това за "трудовашката количка на баир" изобщо не го разбрах, но държа да кажа, че никога не съм си поставял за цел за оспорвам мнението му и да влизам в някакви дебати с него. Той обаче е толкова комплексиран, че приема и най-обикновените думи като лична обида - оттам и невъзможността да се общува с него.
"Пък и щом леля ти може да го трае, и дори е съгласна 20 години да го издържа, и пак го защитава, значи не е толкова нетърпим. "
Леля ми е една от много малкото хора, които все още го траят и то най-вероятно защото я е страх ако го напусне, да не остане сама в чуждата държава. Да не говорим, че никой не е длъжен да постъпва като нея. Преди, доколкото знам, е имал много приятели, но е загубил или се е скарал с почти всички. А, и леля ми не го защитава - просто казва "Той си е такъв" и гледа да прекрати разговора.
" сега когато той има психически проблеми, вие, визирам теб, не можете да му влезете в положение"
Опитвах се да му вляза в положението през последните 10 години - без никакъв резултат. Всъщност резултатът беше, че той свикна с това и започна да става още по-нагъл и груб.
По отношение на парите, с които ни е помагал - ако зависеше от мен, никога нямаше да приема тази "помощ", ако знам какво идва в комплект с нея. Имам намерение в бъдеще да му върна абсолютно всичко, което лично аз му дължа като пари.
"Осъзнаваш ли, че от него можеш да имаш само полезен за теб пример, да негативен, но полезен. "
Абсолютно го осъзнавам. Да, той е точно това за мен - пример какъв да НЕ ставам.
"Тоест сега режеш него като роднина, защото не ти харесва мнението му, утре започваш да режеш приятели, познати и колеги по подобни причини"
Точно заради това станах доста по-толерантен към колегите си, към приятелите си и към хората като цяло, защото ако не съм, може да свърша като него.
"ти обаче твърдо си решил да станеш, като вуйчо си, и да не траеш, и да се караш, и да скъсваш отношения с хора с различно от твоето мнение. "
Пак казвам - явно не сте чел(а) внимателно. Проблемът не е, че не понасям МНЕНИЕТО му. Ако беше само за различно мнение, нямаше да има никакъв проблем. Става въпрос за цялостното му агресивно поведение.
А отрязването е колкото от моя, толкова и от негова страна. Нито съм се карал с него, нито съм го заплашвал, нито съм го гонил. Нищо подобно. Просто той реши, че след като няма да понасям повече дивашкото му поведение, "няма да се занимава повече с мен", както неведнъж е заплашвал.
И след като има психични проблеми (и то от много години насам), би следвало той и жена му да направят нещо по въпроса - има достатъчно психолози и психотерапевти както в България така и там, където живеят. Липсва обаче всякакво желание за решаване на проблема от негова страна.
"На въпроса дали си му длъжен, да, длъжен си му. "
Ето тук мненията ни коренно се различават. НЕ, не съм му длъжен. Щях да му бъда длъжен, ако ми беше баща, но, слава Богу, не е. В последните 10 и повече години проявих достатъчно толерантност и разбиране към безобразното му поведение (най-вече от уважение към майка ми), но всичко си има граници.
И между другото смятам, че точно това е един от главните проблеми на българското общество - твърде много хора смятат, че останалите са им длъжни. Е, не са. Отношенията се основават на взаимно уважение и зачитане, а не само единия да тормози другия и другия да търпи.
И накрая, ще ми бъде интересно да науча възрастта Ви, имам чувството, че е някъде около 50-60 години. Не е с цел да се заяждам, просто ми е любопитно.
|
| преди: 10 години, 2 месеца hash: 730a9917bb |
|
9. Аз съм №5 авторе, ако толкова те интересува възрастта ми на 35г съм. Не разбирам къде намери негативизъм насочен към теб в коментара ми? Всъщност в мен, като коментатор на темата ти няма никакъв негативизъм към теб дори ти говоря с любовта на родственик, все едно си мой племенник, така говоря и на собствените си деца и племенници. Това, че не защитавам постъпките ти съвсем не означава че има натрупан негативизъм към теб, просто съм на различно мнение.
"трудовашката количка на баир" е израз, който се употребява за хора, които се опитват да се борят с нещо без да има смисъл или с нещо невъзможно. Наемат се да правят голям проблем за неща, за които хората не им пука толкова. Да се бориш за правотата си с психично нездрав човек си е борба с невъзможното. Иначе казано " Защо се ядосваш и се наемаш да коментираш различните мнения на хората толкова усърдно" в частност поведението на вуйчо ти.
А леля ти е права "Той си е такъв", тя е намерила хубавите му качества и е преценила за себе си, че негативите му не са чак толкова големи колкото ги виждате вие. Няма на земята човек без негативни качества и леля ти го знае, тя се знае, защо го издържа, възможно е да са решили, той да се грижи за домакинството, а не тя. В Европа семействата с мъж с домашна престилка /домакин/ и мъжете в майчинство отдавна не са изключения. Изглежда ние българите сме изкривени да вярваме, че само жените могат да шетат и готвят в семейния дом, да отглеждат бебета.
"цялостното му агресивно поведение" означава ли че скача на бой? Не разбирам точно, какво прави той, че така те дразни? Щом казваш, че не те дразни различното му мнение, ако и не скача на бой не виждам, какво у него те дразни до толкова че да скъсаш отношения или да карате жена му да го превъзпитава? Може би защитава по усърдно мнението си, когато му кажеш, че не е прав /точно като теб/ и го убеждаваш, че той е набрал в себе си негативизъм?
Един роднина да ти каже "няма да се занимава повече с мен" съвсем не е заплаха. "няма да се занимавам повече с теб" е начин да ти каже няма повече да те убеждавам, прави каквото намериш за правилно /както аз ти писах в №5/, според теб с тези си думи аз заплашвам ли те?
Психичните проблеми, които има вуйчо ти само ти ги констатираш, той и жена му НЕ са на мнение, че той има психичен проблем. Няма как лекари да лекуват някой, без той да реши, че е болен и да иде на преглед. Той и жена му смятат, че няма проблем в поведението му. А психолозите и психо терапевтите ако отидеш при тях ще намерят проблеми и в твоето поведение, защото на света няма напълно 100% психически здрав човек. Приема се за психически здрав човек, който не пречи на обществото с поведението си, а това че някой се кара с племенника си е съвсем приемливо за обществото поведение. Кой от двамата има проблем в поведението си, може да прецени само онзи, който присъства на случката.
Мислиш че си длъжен само на баща си и майка си, но близките роднини, като брата, родителите на баща или майка също заслужават твоето уважение. В интерес на истината дори дължиш уважение на жена му въпреки, че нямаш кръвна връзка с нея. Човек не си избира роднините, доста често се налага просто да ги търпи, а роднините не се ограничават в тесния кръг майка/баща. Ако не друго постави се на мястото на майка си, как би се почувствал един ден детето ти да не уважава твой брат или сестра?
|
| преди: 10 години, 1 месец hash: a09936842c |
|
10. Аз съм авторът.
До номер 5&9: Виждам, че имаме коренно различни разбирания за живота и затова няма да постигнем съгласие (и в това няма нищо лошо, разбира се.)
Примерно аз смятам, че съществува такова нещо като обективна истина и това, че този или онзи не я приема, не я прави по-малко истина. Но това е вече друга тема.
Все пак благодаря за коментара, въпреки, че не съм съгласен с доста от написаното.
"'цялостното му агресивно поведение' означава ли че скача на бой" - да, означава. Това беше преди години, защото вече балансът на силите се изравни и скоро не го е правил. Не искам да навлизам в тези подробности, защото са ми доста неприятни.
"как би се почувствал един ден детето ти да не уважава твой брат или сестра" - ако това стане, ще потърся причините за това. Ще говоря и с единия, и с другия, ще покажа уважение и към двамата (няма да налагам мнението си или да заповядвам на детето си, само защото е по-малко и мога), и ще направя всичко, което зависи от мен, за да си изгладят отношенията. Няма да си завирам главата в пясъка като леля ми и да се озлобявам на целия свят като вуйчо ми.
"Да се бориш за правотата си с психично нездрав човек си е борба с невъзможното." - да, така е наистина.
Към номер 7: 20-те години дупка наистина са страшно много, но все пак мисля, че ако наистина реши да се промени и да се занимава с нещо, все ще намери някаква работа. Но пак всичко зависи от него самия. Нядявам се рано или късно да му дойде акъла в главата.
Благодаря на всички за коментарите, наистина ми помогнахте!
|
|
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: няма |
| ... |
|
|
|
|
