 |
|
|
| |
|
Полезно |
|
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес |
|
| |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Семейство |
Имаме ли бъдеще?
преди: 8 години, 10 месеца, прочетена 1555 пъти
Познавам я от 3г. Тя е доста по - малка от мен, но определено знае как да се държи към мен.
Запознахме се малко преди да направи 14г. Тогава ние бяхме просто познати. Постепенно нещата между нас се задълбочиха, в един момент тя ме попита дали искам да бъда с нея, аз приех и нещата станаха по интимни. (Целувки и прегръдки). Ходихме около 3 месеца тогава тя поиска да се запозная с техните - видях се с майка ѝ - тя реагира разбиращо но остро. Малко след това се разделихме с нея и тя си хвана друго момче. Той ѝ бе първият. Аз се отдръпнах на страна - но един ден тя дойде със сълзи на очи и ме молеше да се върна при нея, била го зарязала. Аз отказвах упорито тя ми бе изневерила. Но постепенно се поуспойкох и пак се събрах с нея. Минаха около 6 месеца и тя ми каза, че ни трябва време да реши какво иска. Ядосах се, но я оставих. Пак се събра с онова момче, тогава аз приех да сме само приятели, сприятелих се и с него. Той обаче я остави, заради друга. И тя пак поиска да се съберем. Този път ми трябваше много повече време, но накрая отново омекнах. Казах си че щом толкова ми се моли и прави всичко да е с мен, а аз все още и прощавам, значи и за напред ще сме заедно, защото не можем да се разделим. Тогава реших да се заема с нейните нагласи и мислих, че ще я направя идеална за мен поощрявах я щом бе послушна и отнемах наградата щом се отклоняваше от желаното поведение. Не голяма награда просто кафета, кино, разходка някъде по забележителност, а когато искам да бъда с нея я извеждам по хотелчета, накрая си заслужи голяма награда заведох я две седмици на море. Тя пък през едната се разболя, но и купих хапчета оправи се. Вече мислия, че е разбрала как трябва да се държи и дори и давах джобни за училище, не много някакви си 10лв. седмично.
Само че наградите и станаха твърде много - няма лошо тя си ги заслужава, аз искам повече неща. Но това наложи да работя повече и в крайна сметка това намали нашите срещи до веднъж седмично.
И макар да ми бе странно тя стоеше до мен и се подчиняваше също така без възражения. Стигна се до там, че взе да ме пита за всяко нещо което смята да направи или поне така изглежда. Тогава разбрах че може би съм допуснал грешка, сякаш се наложи да живея и нейният живот.
Онзи ден я питах какво иска от живота, какви са ѝ мечтите тя отговори - че иска да е с мен. Как можеше да мечтае това, като се виждахме само веднъж седмично.
Разговорите ни са супер кратки, а тя пък си свежда отговорите до прости думи. Приех че може би съм отговорен за това и приех да бъде така.
Но от известно време мисля, че моето момиче може би не е чак толкова зависима, по - скоро е хитра, знае как да получи наградата си и прави необходимото.
Преди няколко дена и казах, че не бих я зарязал ако при създалата се ситуация се хване с някое друго момче. Не мога да изисквам от нея да ми е вярна, като я виждам много рядко. След няколко дена тя ми призна, че просто излизала с предишното момче, което я сваляло, но тя обичала мен.
Освен това някак си промени поведението си, преди когато ме виждаше лицето ѝ грейваше и ме целуваше страстно. Сега пак е с мен, но не усещам това сияние, и страсност. Сякаш ме целува защото така трябва. Не мога да кажа, че не ме обича. Тя не промени външно своето поведение, просто изражението ѝ се промени.
От друга страна аз се затрупах със все повече работа и днес не исках да се срещам с нея, но го направих, повече по задължение. Срещата ни бе кратка, след това добри хора ме уведомиха, че тя пак е излязла с него. Вдигнах телефона питах я е къде е - тя потвърди. Излезли приятелски, дори искаше да ми го даде. Щях да ѝ кажа да се прибере, но я оставих. Нека се забавлява.
Но се чудя дали това любов ли е? Аз не исках да я виждам днес, исках да си почина, обадих и се, излязохме видехме се за кратко, разделихме се. Тя отиде при друг, на мен ми стана криво, но не я спрях.
Понякога просто не я виждам този вид връзка. Аз почти не прибиращ се, без време за нея. Тя уж точната жена, пък отиваща при друг.
Не си представям и да е далеч от мен. Представям си я връщаща се със сълзи на очи и молеща ме.
Всичко това ме кара да мисля, имаме ли някакво бъдеще с нея?
Събрахме се и уж всичко е такова, каквото трябва да бъде. Но тогава защо не сме щастливи? Защо сме заедно сякаш по задължение?
Това обаче което ме кара да пиша тази история. Е защото не виждам нещата за напред как ще се развиват. Да кажем, че не ме желае достатъчно и поиска да се разделим. Ще го преживея, ще си хвана някоя друга. Но тогава нещата пак ще са същите. Аз не прибиращ се, без свободно време. Тя домакиня, но с много свободно време и с любовник. А някой ден ще си направя деца. И тогава не искам те да се изразяват - а любовника на мама.
Това просто не е нормално - а не знам как нещата могат да бъдат други!
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 8 години, 10 месеца hash: f5494569db |
|
1. Мисля, че си попаднал на малка, но рафинирана Лолитка. Чети книгата „Лолита“ на Набуков - първата половина не се отнася за теб всъщност, но във втората половина, в която Лолита пораства и става на възрастта на твоята сега и почва да командори мъжете... точно като твоята. Грешката е в теб - тя изначало е била нестабилна, но ти си мислил, че можеш да дресираш куче, а се оказва, че кучето... дресира теб. Абсолютно е сигурно, че не си единственият будала, а бившият ѝ.. също често ти е слагал рога и.... ти на него. Отделно може би има други - такива момичета знаят просто как.
Имаш и друга грешка - ти пишеш за „точната жена“, а това изобщо не е жена - това е момиче, подрастващо момиче, изпробващо много неща...жена...бъдеще - ти шегуваш ли се?
|
| преди: 8 години, 10 месеца hash: 1c05dbb9fe |
|
2. Спи с осем други момичета и ще ти мине.
|
| преди: 8 години, 10 месеца hash: b057c77cf5 |
|
3. Започнах да чета и стигнах до средата. Ужас! Ти я дресираш, като куче? Остави нейният живот и нейните проблеми на нея. Някога да ти е минавало през ума да започнеш равностойна връзка с жена на твоята възраст, която да не контролираш и да се отнасяш с нея като към равна, човек и партньор? Може би не случайно си избрал много по-малка жена, с идеята че ще си я направиш, каквато на теб ти трябва. Не чети 'Лолита', чети 'Пигмалион', тя е повече за твоя случай и се научи да уважаваш и да приемаш хората, като равни, а не като пионки в твоята игра. Малка или голяма, умна или глупава, тя е човешко същество със свободна воля, над която нямаш власт, независимо от машинациите ти. Намирам, това което си направил за изключително незряло и говорещо за сериозни проблеми не с нейното, а с твоето поведение.
|
| преди: 8 години, 10 месеца hash: 3259e61234 |
|
4. Допуснал си две големи грешки. Първата- държал си се с нея като лигаво дете, което има нужда от контрол. Втората- прощавал си й толкова пъти. Това момиче те разиграва, както си иска. То разбирам да е било само веднъж, но толкова пъти да й прощаваш ? Всеки път, когато бившият и я отритне, тя идва да реве при теб, защото няма при кого и ти винаги я приемаш с отворени обятия. Не ти ли дойде на ум през цялото време, че тя просто си играе с теб и те използва като резерва?
|
| преди: 8 години, 10 месеца hash: c22e9bd251 |
|
5. Освен, че те използва за резерва, както е написал/а номер 4, нито те обича, нито ти нея. Ако ти я обичаше, нямаше да говориш по този начин за нея, нямаше да си толкова спокоен, че тя се среща с други момчета, нямаше сам да и позволяваш да го прави, защото ти нямаш време, нямаше да ти пречи, че работиш всеки ден, а щеше да ходиш да я виждаш всеки ден, дори за 10 минутки. Момичето е още малко, очевидно ти си доста по- голям от нея, очевидно е, че тя не знае какво иска, но ще и направиш и на нея и на себе си голяма услуга, ако прекъснеш връзката ви сега, отколкото да си губите времето в бъдеще.
Не знам защо смяташ, че с всяка следваща ще бъде така, не знам и какво работиш, за да си толкова зает, но когато се появи правилната жена, всичко това ще се промени, ще се научиш как да намираш време за нея, за вас, ще заживееш с нея един ден и всичко ще си дойде на мястото.
|
...
| преди: 8 години, 10 месеца hash: 543ab88216 |
|
6. Не съм чел книгата Полигмон, но гледах филмът Моята прекрасна лейди. Много съдържателен филм.
Аз не се отнасям точно така с (моята прекрасна лейди), дори държанието на главният герой ме дразни, а както се изразява героинята на филмът, за да стане лейди е трябвало да се държат с нея като с лейди.
Както и да е поуката е ясна, той създава творение, което пък превъзпитава него. С мен се случва нещо подобно. И както главният герой и аз си мисля, че мога и без нея до в момента в който остана без нея и започва да ми липсва.
Нещата са доста сложни и аз ги разбирам, не знам само къде ще доведе този модел на поведение. Нямам образец, сякаш съм първият който създава подобен вид връзка. Е едва ли съм единствен, но пък не знам кой друг го е правил.
Не вярвам в нормалните връзки с равни възможности между мъжът и жената. Щом си го помисля и мозъкът ми отхвърля този вариант и се спира отново на водещата роля на мъжът. Същевременно осъзнавам, че без жена не може и тя също има главна роля, затова трябва да се уважава, когато е послушна.
Не мисля, че мога да прекъсна връзката между нас - първо защото тя е мое творение което аз обичам, макар и понякога да се отклонява от правилното поведение. Аз съм за това за да намеря начин да я върна в правилната посока. Само че трябва първо да помисля, коя е правилната посока и какво искам от нея, после ще намеря начин да го изпълни. Но именно защото я имам за част от себе си ѝ позволявам по - голяма свобода, като не мисля, че може да се отклони прекалено. А и да го направи ще си намеря друга.
Тя вероятно няма да е идеалната първоначално, впоследствие ще стане такава. Мисля така понеже аз създавам модела на поведение което пък знам как да постигна. И да принципа е макар и много по - меко - като моркова и тоягата. Ще направиш това и ще има награда или няма да го направиш и няма да има награда. И не грешката не е в моето поведение, а в моето мислене.
Но до тук се нагледах на правилни отношения - ние ще бъдем равни, тя ще роди дете, аз ще се превържа към него, ще ѝ омръзна, тя ще ме напусне, ще вземе детето, ще заживее с друг, а аз ще плащам издръжка. А не мерси не ме устройва това нормално.
Но има и друг вариант - аз ще се събера с нея, ще я направя зависима от мен и да това е причината да не може да се раздели с мен, както във филмът тя не знае какво ще прави сега когато остана свободна. Ще и задоволя физическите и в голяма степен емоционалните чувства, ще ги задоволя до там, че тя да не може да ги създаде сама после отново. Както питомец, вижда храната близо до себе си и не е трудно да я вземе, но не може, трябва да я вземе от точно определен човек. Това ще е застраховка до живот.
Да бих могъл да заживея с нея, живях с колежка в университета на семейни начала и горе - долу знам какво е. Всеки ден някой от нас недоволстваше за нещо, не обръщахме особено внимание на това. И продължавахме така дълго време, накрая както във всички нормални връзки и тя ме напусна, че си харесала друг по - богат.
Не мисля да го допускам отново.
Понеже винаги ще се намери по - богат който и той да може да я издържа, този път съм включил и емоционална страна, която както казах, друг не може да замени. И тя ще бъде с това момче, ако е с него, докато аз позволявам това. А после знам как да я накарам да се отдръпне от него.
Сложно нещо са връзките - мен обаче не ме устройват нормалните, със пълна равнопоставеност Мъж - Жена. И така или иначе аз ще се придържам именно към този вид поведение.
Но не знам къде биха отишли нещата. А пък и до тук никой не сподели своя версия на нещо подобно. Нищо де ще се чувствам като откривател, който желае да намери нещо, намира нещо друго, от което не е съвсем доволен, но пък продължава да го изследва.
Пък може и аз да напиша някой ден интересна история.
|
|
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: няма |
| ... |
|
|
|
|
