Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес

Коментари

Добави Коментар!

6.   Виж момче, дa бъдеш обиждaн и подигрaвaн е рaвносилно нa мaлтретирaне. И в случaи кaто твоя е дори по- лошо от някой шaмaр примерно, зaщото кaто се нaсaди от детскa възрaст то влияе нa психикaтa, комплексирa, чувствa се в бъдеще мaлтретирaният кaто недостaтъчно добър в кaквото и дa е. Товa сa трaвми, които зa рaзликa от физическите остaвaт дълго време, a понякогa сa и непреодолими без помощ от специaлист.
Рaзбитaм, че ти въпреки товa си едно здрaво и рaзумно момче. Единственото, което те възпирa дa вземеш прaвилното зa себе си решение, е чувството ти зa отговорност към грижaтa в годините, която се изрaзявa в хрaнa и подслон.
Сaмо че, е ЗAДЪЛЖЕНИЕ нa родителят дa се грижи мaтериaлно зa теб, освен товa обaче, той е длъжен дa те формирa кaто кaчествен член нa обществото, дa те подкрепя, помaгa в рaзвитието ти кaто човек и личност, дa те нaучи дa мечтaеш, гониш и постигaш цели, дa обичaш.
Той не сaмо е пренебрегнaл голямa чaст от зaдължениятa си, a си стaнaл и жертвa нa собствените му проблеми. Предполaгaм и, че си обирaл негaтивизмa нaсочен инaче към мaйкa ти, зaтовa, че се е рaзвелa с него. Тоест тя в един момент е дръпнaлa "тронa" изпод зaдникa му, a той явно си живее с чувството нa господство и товa е било голям удaр- кaк тaкa нямa дa му се подчини.
Сегa ти си нaсрещa, нaглеждa си "собственосттa" и "препикaвa" редовно територия.
Нямaш никaквa причинa дa се чувствaш неловко или кофти дa го отрежеш по- грубо. Всички пускaме пиленцaтa си дa отлетят, той те виждa кaто собственост. Търси конфликт, зaщото е единственият му нaчин дa се нaлaгa, минaвaло е с години товa, сегa кaто виждa, че те изпускa един вид, е вероятно дa стaвa и по- груб.
Опитaй дa говориш с него мъжки, зa дa си дaл поне възможност дa те рaзбере с добро. Обясни му, че нямa дa позволиш вече кaвги, вмешaтелство в личният ти живот и т. н. всичко, което имaш дa кaзвaш, го кaжи без излишни емоции. Aко рaзбере и помисли ок, aко не- с чистa съвест си сменяй координaтите и не позволявaй контaкт, докaто не приеме веме ТВОУТЕ условия.
Имaм син нa твоите години, говорим почти всеки ден по телефон. Aко aз не го потърся, го прaви той. Зa мен винaги ще си е детето ми, но вече връзкaтa ни е повече приятелскa. Ние сме двaмa възрaстни, имa ми доверие и споделя с мен нещaтa си, често се съветвa с мен, но когaто поискa съвет, получaвa именно съвет, a не опит зa нaлaгaне нa мнение. Смятaм, че точно товa сa здрaвите семейни отношения между родител- дете след кaто детето вече е сaмостоятелен мъж. Тa кaто родител ти кaзвaм, че ще е и зa твое и негово добро дa отрежеш, aко с рaзговор не се рaзберете. Нaдявaм се все пaк дa нaдделе коректното в него и дa се рaзберете.

7.   Не зная дали коментар номер 1 е много одачен, вижда ми се доста краен всъщност. Аз имам подобен проблем с майка си, а съм жена. Но каквото и да направя тя все надделява. Не мога да си сменям телефона или квартирата, не искам да прекъсвам връзка с нея, искам само да не ми е всеки ден в живота и да не ми дава акъл за всичко. На 100 години станах, а тя дори продължава да ми казва как се простира прането. Нон стоп се караме като се видим. Добре, че не живееме заедно иначе ще се изпотрепем.
Опитвал ли си се да поговориш с него? Д аму кажеш, колко много те обижда постоянното му врънкане, забележки и тн? Ако и с приказки не става му кажи, Баща ми прескачаш всякакви граници на допустимото, ще се скараме жестоко и няма да се погледнеме повече. Това ли искаш? Гледай си твоя живот, моя ме остави сам да си го живея...
И това като не помага, ще трябва да вземеш вее радикални решения. Аз с майка си такъв разговор ве1е проведох няколко пъти. За съжаление тя се кротва за няколко дена и после продължава. Преди се чувахме по няколкопъти на ден, сега по 2 пъти седмично -повярвай ми това е ужасен напредък!
Мисля, също така, че ако си имаш приятелка и в последствие семейство нещата ще се променят. Поне се надявам да е така.
Упсех

8.   От 1 до 4 - давам съвет от свой си опит. Моите родители ми вредяха без да искат и имахме много лоши отношения - караници и проблеми, налагаха ми се за елементарни неща, а аз реагирах с агресия. Нямахме и пари за елементарни нужди, а после изкарваха буквално пачки спестявания от шкафа, които им ги ядеше инфлацията, но ние нямахме буквално тоалетна хартия или шампоан. След като завърших Средно, веднага се изнесох много далеч от тях и се обаждах веднъж на две седмици, понякога на три. Те, слава Богу, бяха прекалено стиснати да ми звънят по телефоните, а и беше скъпо тогава. Макар че, цял живот бях вярвала, че майка ми винаги е правата, защото баща ми и пиеше... след като поотраснах и имах вече някаква дистанция, а и свой живот, открих че баща ми всъщност просто реагира на нейните провокации и нервни изблици и всъщност е нещо като жертва и затова пие. Интересното е, че след като се изнесохме със сестра ми, моите родители оправиха и своите си отношения и днес са по-щастливи заедно от всякога, а баща ми почти не пие и игнорира нервните изблици на майка
Виждаме се по празници, по работа като съм в града ни, но никога не съм отсядала при тях. В началото се сърдиха (или се правиха), но сега и те разбраха предимствата - и те като са ми на гости - в хотел, който аз плащам, разбира се. Така всеки има лично пространство, а и те се радват като малки деца на закуската в хотела, на обслужването.
Българите много робуваме на разни отминали порядки. Нашите родители вече не са бабите и дядовците от едното време, а са модерни хора и също имат нужда от пространство, а когато няма такова се стига до караници и агресии. Родителите по свое му ни обичат, не искат да ни вредят, но без да искат го правят. Не можем да променим това, но като порастнем можем да водим свои си живот.
Често заради липса на такова пространство се стига до излишни конфликти, караници, омраза, което е напълно излишно. По-добре да не виждам родителите си всеки ден, но като се видим да си прекарваме добре и да се обичаме и уважаваме.
Аз днес имам страхотни отношения с родителите си, говорим си с часове дори, правим барбекюта, ходим си на гости и дори съм им оставила ключ от семейната ни вила на морето да правят почивка и те... за пръв път в живота си правят почивки като двойка на море. Скоро ще празнуват рубинена сватба, а бяха многократно пред развод. По-малко пестеливи са, живеят по-добре от преди.

Искам да ви кажа, че ако имате проблеми с родителите си, точно малко дистанция ще ви дойде добре - вие също без да искате натоварвате родителите си, защото докато живеете при тях или ги търсите непрекъснато с проблемите си, те се чувстват отговорни за вас и това натоварва. Спрете да търсите някакви решения на ВАШИТЕ проблеми от родителите си - те често със своя живот не могат да се оправят, та с вашия. Дори простото споделяне натоварва, защото всеки родител иска да закриля и помага на децата си, а ако не може или „детето“ не прави каквото казва, те отговарят с агресия.
Разберете просто, че след като си вземе човек хляба в ръцете, той вече не е детенце, а син или дъщеря, но не е отговорност на родителя повече.

Живейте живота си, уважавайте родителите си, но имайте здравословна дистанция ако искате един ден дори да имате сърдечни отношения с родителите, защото те се радват да ви видят, а като се видите става дума за хубави неща, не за битовите проблеми и проблемчета. Не търсете съвети от родителите си както и помощ при проблеми, защото това е част от вашия живот и все някога трябва да се оправяте сами. Родителите са ни отгледали, изхранили, лишавали са се за нас, но все някога това трябва да има край.

Не търсете одобрение от родителите си за делата си - какво да учите и работите, каква кола да карате, с кой мъж/жена да сте, кога и колко деца да имате, какъв килим да поставите в хола си и какво жилище да си купите - така вие всъщност искате да прехвърлите вината за евентуален неуспех върху родителите си и без да искате ги натоварвате с отговорността за ВАШИЯ живот, а това пак води до агресии, конфликти, проблеми.
Днес моите родители търсят моя съвет - не обратното. Радват се на успехите ми, но не знаят за неуспехите ми, трудностите и проблемите и ...това е добре така!

9.   И аз имам подобен проблем като автора, баща с ужасен характер, но и майка с налагащо се поведение, когато и направя забележка, спира за ден, два и после пак по същия начин действа. Искам да се изнеса, но нямам пари, нито работа в момента. А дори и да имах, с 500лв. да ли ще мога да си плащам квартира? И накрая се оказва един затворен кръг, защото всички е свързано с пари, знаете.

10.   Аз съм авторът. Номер 6 доста неща е разкрил. Да, баща ми никога не ме е учил да се боря, да се развивам и т. н. Единственото, което ме накара още от малък е да спортувам редовно. Но като цяло дори и на елементарни неща не ме е учил. Не ме е научил дори да плувам и кола да карам. За всичко сам съм се учил или от дядо ми. Като малък си спомням, че вечно ми повтаряше какъв смотаняк и темерут съм, а другите деца какви отворени били и че за нищо не ставам. Няма и да забравя думите му "Никога не се имай за много нещо, защото ти си най-загубения и най-задръстения и не можеш да стъпиш на малкия пръст на другите. " Точно по този начин той разсъждава и за себе си, но в неговия случай наистина се е докарал до там, че другите мъже са много повече от него. Според мен той самият има комплекси още от ученическите си години. До ден днешен смята, че успелите и "вървежните" са разхайтаните и нагли ученици, които бягат от часове, държат се арогантно и т. н. или пък студентите, които по цял ден киснат по кафетата на Студентски град, а вечер пиянстват и за всичките си студентски години веднъж не са посетили университета. Забелязал съм го, че много завижда за жени. А в това отношение никога не ми е давал някакъв съвет. Казвал ми е, че трябвало да съм оборотен и тарикат... , но как става това той не знае. И в повечето случаи ми казва, че съм пълен смотаняк и че ще си остана стар ерген, а всъщност той самият, който по случайност се е оженил за майка ми е щял да остане ерген, не че от както са се развели, той се е занимавал с някакви жени.... Да от това негово възпитание аз развих комплекси. Станах доста стеснителен и свит. Такъв бях през пубертета и първата година като студент, въпреки че винаги съм излизал навън и съм имал приятели. Наистина съм се чувствал сякаш съм по-малко от другите и съм недостоен. С времето осъзнах много грешки, общувам с много хора и се оправих, въпреки че и сега от време на време в мен се появява по някакво притеснение, но определено не е като преди. Дори забелязвам как доста отворени и дори нагли хора в някои ситуации са доста по притеснени от мен. Благодаря на номер 6, че ми даде повод да споделя именно това нещо, а и доста да се замисля.