Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес

Коментари

Добави Коментар!

6.   И ние сме точно в същото положение. Понякига когато има мниго работа положението става нетърпимо. И двамата работим имаме собствен бизнес, не знам как е при вас, но при нас времето не достига и нямаме кой да ни помага. В моите очи изглежда че той не помага, а опита ли се не върши нищо както трябва. В неговите очи пък изглежда че аз съм станала неприятна. Наппоследък закрепихме положението и се разбираме. Викаме детегледачка веднъж два пъти седмично и излизаме. Аз работя по малко и викаме чистачка. Правим компромиси като сме изнервени за да не стане още по зле положението и да не се обидим. И често си купуваме нови и готини вещи на които да се радваме. Надявам се като порасне малкото зверче да се оправят нещата, защото преди да се появи то нямахме караници.

7.   Същата картинка беше и при мен, работих за 600лв и родителите й бяха против мен, незнам защо може би са търсили някой с пари, накрая след 2 години ходене по мъките, какви ли не гадости от тяхна страна, не видях детето си как прохожда, не бях с него през първите му два рожденни дни, все я взимаха нея и детето през тези значими за мен моменти и накрая казах СТИГА, бях до тук разведохме се и сега просто дишам, отървах се от тези зверове, а когато си виждам детето съм спокоен, че я няма майка му да се цупи и тн и си прекарвам мн добре със него, но определено след развода съм нов човек, детето ще живее мн по добре така отколкото в скандали почти всеки ден -майка ти това, сестра ти онова... THE END Сега печеля доста добри пари имам си приятелка но си имам едно наум занапред!

9.   В момента ще започнат да те обвиняват философски, че ти си виновния, защото много си бил помагал... пък съответно щеше пак да си виновен ако не беше помагал чак толкова. Все щеше да си виновен... но не ги слушай... ако това продължава я изритай!

Жалко само за детенцето, че трябва да търпи глупостите на такава майка...

Поздрави, Узунов

10.   здравей,
това което си написал - че един ден е добра, а друг - лоша. Според мен означава, че има някакъв проблем за да е в лошо настроение през някои дни/или повечето време.
В какво се различават дните когато е в лошо и добро настроение?
Може да е нещо свързано с детето - тогава да е ревяло повече/да не е искало да спи и т. н.

11.   Здравейте, Аз съм автора. Отново се осмелих да пиша. Най вече и във връзка с последният въпрос от № 10.
Когато е в добро настроение жена е мила и грижовна към всичко и към всички. Говорим си разхождаме се забавляваме се. Но има дни когато тя си става с лошото настроение. Не говори мълчи сумти. Когато я запитам какво и има ми повишава тон. Между другото и ми натяква от време на време как не искала семейство, дете, свадба и колко и тежи сега, че си иска предишният живот. Не зная това нормално ли е. Това много ме отчайва защото се чувствам в безтегловност и не зная какво да правя. Един вид не съм сигурен в нея за в бъдеще. Вчера например ходихме на разходка. Когато се върнахме се заговорихме как ще прекараме празниците. Аз казах, че бих искал за коледа да сме при нашите. Тя каза, че не иска и се започна разправия при което тя отново каза, че иска да се разделим. После за всяко мое действие ми намираше косур което е много дразнещо, защото косури и аз мога да намеря ако искам. Каза че иска да се разделим. И така що годе добрият ден приключи кошмарно. Със всяка караница имам чувството че нещо умира в мен, че я обичам все по малко. Вече ми е трудно да и кажа че я обичам. Така го усещам. Мисля че и тя е с отслабнали чувства към мен. Може да звучи малко като изповед но го споделям за мое облекчение.

12.   Авторе, ако имаш кураж и сила, считам, че може и да ви се получат нещата. Всяко семейство преминава през този период - и представете си - някои оцеляват. Нужна е първо добронамереност към другия - това означава да се поставяш и на негово място, а не да го виниш за всичко. Второ е необходима честност - да признаеш, че сте в трудно положение и да поемеш своя дял от отговорността. И трето е необходимо самообладание - да застанеш на позиция и да не позволяваш партньора да ти прехвърля неговия дял от отговорността.

Най-лесно е да си събереш багажа. Хората смятат, че е лесно да обичаш, трудно да намериш точния човек. Истината е друга - лесно е да намериш точен човек, трудно е да продължиш да го обичаш, когато ви се стоварят проблеми и отговорности. Трудно е както за теб, така и за нея. Има и ситуации и хора, които не се поправят - но това ти трябва сам да решиш. Помни - виновни няма, невинни също. Не казвам, че трябва да търпиш всичко и да й ходиш по задника, казвам, че трябва да я погледнеш в очите, да признаеш, че не е виновна за всичко и двамата, заедно, като партньори и съмишленици, изпаднали в едно и също трудно положение, да потърсите изход, който да е добър за всеки един от вас.

13.   Aвторе, съгласна съм с теб, а в пост 10 написа чудесни неща, но едно е теорията, а съвсем друго се получава на практика. Ти сам го виждаш, че тази жена не е съвсем нормална. Да, може и да е от средродилна депресия, но малко вероятно и все пак мисля, че е добре да питаш хората, които я познават най-добре - родители, братя или сестри как е било съжителството с нея. Според мен тя винаги си е била такава, но просто си нямал време да я видиш и не случайно говорим за розови очила при влюбените хора. Влюбен-загубен още се казва. Примерно сестра ми е чудесен човек иначе, но е много избухлива и не е домакиня - дай ѝ да работи на 3 смени някъде, но няма желание за домакинство и отделно избухва от най-малкото, има и много комплекси и умее в някакъв важен момент да те смачка, само защото тя страда от някаква несигурност. Тези неща ги знаем хората, които сме живяли дълго с нея, но един партньор не ги знае. Затова и е хубаво човек да поживее поне 3 г. с някого преди да създаде семейство и деца с него, но както и да е. Питай просто най-вече братя и сестри ако има за някакви начини какво да направиш и как да реагираш в такава ситуация или ако няма се посъветвай дори с психолог. При сестра ми например помага само игнорирането, да я оставиш на мира за часове и дори дни и после става нормална и дори любвеобилна и чудесна, но ако не я оставиш на мира и отвръщаш на нейното лошо поведение става лошо.
И така всеки човек си има някакви проблеми и странности, но от теб зависи ТИ можеш ли да живееш с тази жена такава, каквато е и от нея зависи дали тя е готова също да работи над връзката ви, защото 1 лястовичка пролет не прави. В един брак са двама човека - не може единият (ТИ) да дава, да се старае, а другият да руши постигнатото.
Отделно специално при жените се наблюдава такова поведение, когато от малки са възпитани да са пасивните - тоест някой друг да взима решенията и да е отговорен за последиците. Тук започват и нейните обвинения към теб за начина ви на живот - сякаш тя не е участвала активно в решенията за семейство, за дете, а ТИ си ѝ длъжен с нещо. С такъв партньор е трудно, да не кажа невъзможно да градиш съвместен живот, защото винаги като нещо се обърка не само, че няма да имаш подкрепа, но ще има и обвинения и не само ще търпиш проблемите, трудностите, неудачите (си) сам, но и ще бъдеш тормозен допълнително у дома, където другите хора се зареждат и намират любов, подкрепа и да - делят си несгодите.
Вие с едно дете не можете да се справите, но представи си каква „подкрапа“ ще е тази жена в случай на болест, ами ако останеш без работа? Дори ако ти се спука гума по време на път тази жена ще намери начин да те обвини - със злободневните неща с две думи не можеш да се оправиш заедно с такъв човек, камо ли да градиш общи по-големи планове, мечти и така нататък. Замисли се малко за това колко енергия хабиш напразно и дали тази енергия не ти липсва за други неща.
Не случайно се казва, че зад всеки успял мъж стои правилната жена..
Ти с неправилната жена да видим дали ще успееш в живота...без изобщо да отваряме темата за личното щастие, към което се стреми всеки човек в 21 век

Н. 12 пише, че най-лесно е човек да си тръгне, но не мисля, че е така. Най-трудно е човек да си тръгне от такава връзка, защото означава, че е приел, че няма никаква надежда. Най-лесно е с години да се тормозиш, да се хабиш, но да имаш надеждичка за по-добро бъдеще, че ще се оправят нещата. Който си тръгва е разбрал, че такава надежда просто няма.
Затворете очи и си представете следващите 30 г. с този партньор - ако мислите, че ще сте щастливи, останете и се борете, но в противен случай е по-добре да видите реалостта

14.   Номер 12 съм. Номер 13 жената на автора не е сестра ти (така си мисля де) и твоите нерешени проблеми с нея, нямат общо с нерешените проблеми между автора и жена му.

Не става дума "с години да се тормозиш, да се хабиш, но да имаш надеждичка за по-добро бъдеще, че ще се оправят нещата". За никаква надеждичка не говоря - ако си стоиш с едната надеждичка, че нещата ще се оправят от само себе си, с нея и ще си умреш. Говоря за отговорно отношение към партньора и към себе си, за изправяне очи в очи с проблема, за ежедневна и последователна работа по изчистването му и за отчитането на резултати - малки, ежедневни, но устойчиви.

Каква полза, че ще смениш човека, като себе си не можеш да смениш? Ако си човек, който бяга от трудностите, ще избягаш и от друг партньор - но не можеш да го правиш безкрайно. Пак казвам - не можеш да контролираш всичко - просто бъди сигурен, че си постъпил честно с човека до себе си и открито си поставил условията си, както и че си взел предвид и неговите аргументи и си предложил компромис.

Толкова ли е трудно жени, да приемете, че мъжът е човешко същество и има нужда от разтоварване и ходенето за риба или на мач не е прищявка? Толкова ли е трудно мъже да приемете, че жената е човешко същество и има нужда от почивка и излизането с приятелка или на пазар, докато гледате детето не е злоупотреба с вас? Толкова ли е трудно да дадеш, не защото си длъжен, а за да зарадваш другия? Да се почувства и той човек, да се отпусне за час два, да се усмихне? Просто да му удариш едно рамо, защото го обичаш и те е грижа, без да го натякваш? И кога ще спрем да теглим на кантар приноса си - виждаш, че другият изнемогва, но се обръщаш на страни, защото това не е твоя задача? Виждаш, че другият се старае, но не казваш добра дума, защото ти си направил повече?

Номер 13, симпатичен си ми, но не мисля, че си женен/омъжена с деца. Не е лично, просто не са ти били на гърба точно тези несгоди -"у дома, където другите хора се зареждат и намират любов, подкрепа и да - делят си несгодите". Няма други хора. Съжалявам. 90% са в положението на Автора и живеят с убеждението, че другите са по добре от тях. Само си отговорете- колко двойки с проблеми познавате и колко двойки без проблеми познавате? Ама отблизо - не такива, на които гледате снимки във Фейсбук.

Най-голямата лъжа в историята на човечеството е "Оженили се и заживели щастливо". Това е широко разпространеният мит, че срещането на правилния човек, ще реши всичките ти житейски проблеми. Съжалявам, но е нелепо. Нищо няма да ти реши проблемите. Животът след брака е същият, като този преди брака. Проблеми си имаш - даже стават повече, понеже вече си възрастен и сам си носиш отговорностите. И тогава, всички, които сме закърмени с този мит си казваме (аз, ти, автора, жена му) - най-вероятно съм объркал човека, какво друго може да бъде? Ако той/тя беше 'правилният' човек не трябваше да имаме проблеми. Всеизвестно е, че като срещнеш 'правилния' всичко се нарежда от само себе си, нали така?

Събудете се. Безпроблемна връзка няма. Има хубави връзки, но хората, които имат такива са ги изградили, а не са им паднали от небето.

15.   Авторе, гледам, че те съветват да се бориш, което принципно е хубаво, но когато има за какво. Да те обиждат постоянно и да ти се натяква колко съжалява, че е с теб, мисля, че не е нормално. Да се карате от време съм съгласен, другото обаче си е мъчение. Както описваш ситуацията ми се струва, че си доста отговорен и добър човек, който се старае да осигури максимално семейството си, докато жена му само тропа с крак и командва. Интересно ми е съпругата ти има ли някакво образование, стабилна работа, където да се върне след майчинството и т. н. Както я описваш ми изглежда, че е от жените, които само гледат къде да се закачат и да си карат живота по гръб, вечно мрънкайки за нещо.

16.   Здравейте, отново пише автора.
На въпрос на № 15 и двамата с жена ми имаме висше образование и изкарваме прилични доходи. Единственото което ми тежи са постоянните пререкания.
Принципно съм отговорен човек и в работа и в къщи. Старая се да правя всичко за семейството си. Отказах се от някой неща в името на семейството подчертавам защото искам и е необходимо. Спрях да спортувам поне за сега спрях и с хобитата си. Дори често пропускам мача на любимият си отбор. Пак казвам не искам да звучи като оправдание. Жена ми също се е отказала от нейни си хобита. Лошото е че като че ли нещата се изкривяват. Когато се скараме и жена ми се държи грубо понякога преглъщам но в моменти когато не мога отвръщам и тогава аз се държа грубо, и повишавам тон и не я уважавам и др. Каза че с времето съм се променил и вече не я уважавам. Поне аз не мисля че съм се променил или дори да съм то е защото не мога да обръщам внимание само на нея все пак вече имаме и дете и повече ангажименти. Не мога да преценя аз - Вие преценете. Много често ми казва че се държа детински и че не съм зрял защото се сърдя при дразгите, но бързо ми минава - а тя понякога се сърди с дни - пак Вие може да кажите така ли е. Посъветвайте ме ако някъде греша.
Имам чувството че вече не се радвам истински, че не смея да се зарадвам за да не стане пак някой скандал след час два ден... Дори когато се радвам на детенцето го правя тихичко. Имам чувството че самочувствието ми е на много ниско ниво. Обижда ме че се съмняма в интелекта ми кой ми бил дал образование при положение че имам престижна работа, комуникирам много и никой няма да ме търпи ако е така. Че нищо не мога да направя и т. н. Имам чувството че съм много уморен, смазан, хващам се че като че ли мисълта ми е по обременена и бавна. Дорисе хващам да правя грешки когато шофирам. Може да звучи като изповед но така ги усещам нещата.
Обичам жена си и се надявам да се променят нещата.
Благодаря на всички мнения във форума.

17.   Бягай докато е време, не стой с нея заради детето, ти ако си съвестен баща няма да усеща липсата ти и ще е много по щастливо, а и един ден може да поиска да е при теб, а не при ненормалната си майка, ако си млад човек живота е пред теб има и съвестни жени и бъди сигурен че един ден тя ще съжалява, но ще е мнооого късно, когато ти вече имаш нов спокоен живот. Може и да си сгрешил със нея, но няма безгрешни хора, то добротата и лошотията са като плюсчето и минусчето -привличат се:)

18.   Аз не съм специалист, но имам едно мнение, което в годините се затвърждава. Мисля, че жена ти просто не те обича достатъчно. Чувства се хваната в капан, мисли, че е трябвало да живее по-удовлетворяващо, и сега се чувства излъгана. Това е проблем за много двойки, и най-вече за жените в тях, защото жените принципно имат по-големи очаквания, от мъжете, от любовта, от децата, от живота, и като тези очаквания не се оправдаят, не е трудно да се почувстваш хванат натясно и да търсиш изход. Не знам виновен има ли, и какво се прави в тази ситуация. Имам едно предложение, което веднъж съм виждала да сработва, но не мисля, че е лесно, нито че е за всеки. Разделете се за малко, да поживее в бягство известно време, дори /колкото и скверно да звучи/ да опита за малко с някой друг. Да види, че това дето си го е представяла го няма никъде /освен ако не вземе да я срещне ГОЛЯМАТА любов, което, обаче, е малко вероятно и ти тогава нищо нито можеш, нито трябва да правиш/. Но да види, че това, за което те вини теб е всъщност едно нормално поведение, и ако някой има други качества, то ще има и други недостатъци. С две думи - да успее да направи сравнение. Това ми предложение е ужасно, но съм сигурна, че тя се сравнява с други, и най-вече със себе си такава каквато си се е представяла, и докато не види, че представите и не отговарят на истината, няма да се помири със себе си.
Но да, когато не обичаш достатъчно, да си вързан за някого е голяма драма.

20.   Според мен съпругата ти е в хормонална депресия/изчерпване, което е често срещано. Детето ви е на 8 месеца-типично.... и тя е психически изтощена от всичко. Повече магнезий да пие, а и една консултация с лекар е добре да се направи. Не е нужно вече детето да се храни през ноща. То вече е голямо, стомахчето му има нужда от почивка. Ако заплаче давайте само вода. Така и вие ще се наспивате. Безсънието и умората са са много изцеждащи за вас двамата. А еднообразния, затворен живот за майката е кошмар, особено ако е по принцип по отворен тип човек.
Добре е, че и помагаш, но за нея е важно ако може да се откъсне ден два от всичко. Оставете детето на някоя баба и отидете някъде в планината сами. Тя има нужда да се спаси от еднообразното ежедневие също. Не се връзвай на приказките, че щяла да се махне. Изглеждаш отговорен човек и мисля, че и помагаш достатъчно.
Не разбрах какво против твоите родители има-нещо конкретно или по принцип се дразни от тях. Особено ако живеете заедно с тях. Добре е да сте по-далече от тях, за да се изградите като семейство.
Това е тежък период за едно младо семейство.... Но и това ще отмине. Докато детето стане на 2 г някъде ще е така. После като тръгне на градина и тя започне работа нещата ще се поуспокоят.
Не споделят негативните коментари по-горе.... Това е кризисен период за почти всяко семейство.
От опит го казвам, жена съм.

21.   Ако и беше предложил да отидете на почивка двамата за празниците, да си починете нямаше да имаш тези проблеми. Детето да го оставите вашите да го гледат, но не ти искаш да прекараш празника с твоите роднини. А пита ли жена ти къде иска да е?

22.   Н 1/14 съм.
Отново поздравления за хубавата тема на Автора, но и коментарите се очертават много интересни.
Напълно съм съгласна с н. 18.
Не знам точно дали за Автора важи написаното, но за доста разбити двойки важи. В приятелския ми кръг 90% от браковете се разпаднаха точно заради това, което обясни много добре номер 18. Жените още от малки ни възпитават в пасивност, в приказките винаги идва някой Принц и решава проблемите на принцесата, прави я щастлива и така нататък и много жени след като намерят „Принца“, но видят, че РЖ продължава изпадат в дупка и се чувстват хванати в капан - доста се и развеждат действително с идеята да намерят по-добър мъж, който да ги прави щастливи, но никога не се научават да бъдат щастливи.
За жената успехът в личния живот като майка и съпруга е по-важен от кариерата (в повечето случаи) и като види, че се проваля или нещата не стават така, както си ги е мечтала се почва с този начин на поведение, който описва Автора.
Според мен нещата няма да се оправят с времето, а ще се задълбочават, но се надявам да греша.
Вероятността да е следродилна депресия не е много висок, но времето ще покаже. Не мисля и че е бърн аут при толкова голяма помощ от Автора, а и жената е в майчинство все пак. Доста жени в интерес на истината използваме този период дори за почивка - какъв бърн аут, но както и да е - има хора всякакви и си заслужава действително да се даде повече почивка на жената, но като Авторът поема детето изцяло за еди колко си часове, за да има тя време за себе си, не просто с неговата помощ тук-там.
Не бива обаче и двамата да се отказвате от хобита, интереси, контакти заради семейния живот. Всичко е въпрос на организация и компромиси, но една връзка, едно семейство не се градят от 1 човек. Трябва и жената да полага усилия за щастието на човека до себе си или такава връзка дългосрочно се обезсмисля.
Живеем в 21 век, в който смисълът на човешкия живот е личното щастие. Никой днес не стои с някого, с когото е нещастен и ако нещата не се подобрят за Автора, той все някога ще напусне такава жена.
Колкото и съчувствие, разбиране да имаме тук към младата майка, то пак от нея си зависи ще задържи или не съпруга си. Ето тук идва пак въпроса за любовта - само ако обичаш някого много силно можеш да се пребориш и в такива трудни ситуации, защото за теб да правиш компромиси и усилия за щастието на любимия е вид награда, не е едва ли не наказание. Авторът действително обича жена си, защото е готов на себеотрицание в името на нейното щастие. Отведно действие не виждам или не е описал. Това колкото и да е силен и добър човек го издържа само за определено време, но не до живот...поне не днес. Преди хората са стискали зъби, но днес просто живеем в свят, в който личността е на първо място, а и обществото приема добре разводите като нещо нормално и хората чисто финансово могат все по-често да си го позволят. С две думи Авторът ще се старае, но ако за него не се оправят малко нещата все някога просто ще си отиде - времето ще покаже.

23.   Не съм писaлa досегa в темaтa. Aвторе, тaкa кaкто го обяснявaш, стигaм до изводa, че тя не е билa готовa нито зa брaк, нито зa дете... чувствaлa се е притиснaтa, a може и дa е билa. Товa ти знaеш.
И сегa гневът се е нaдигa в нея. Отмъщaвa си, чувствa се излъгaнa, принуденa, изгубилa възможносттa може би дa преживее други и/или повече нещa.
Кaкво можеш дa нaпрaвиш според мен. Дa и предложиш дa се рaзделите. Дa, съвсем сериозно, но (!!! ) много е вaжно товa- спокойно, без силни емоции, изглеждaй сигурен и спокоен зa репението си. Кaжи и, че вече е непоносимо и смятaш зa нaй- добре дa се рaзделите и поотделно всеки дa помисли върху кризaтa ви и дaли бихте искaли дa я рaзрешите/изчистите.
Дори и кaжи, че след всичко вече не си сигурен в чувствaтa си към нея. И товa е. Остaви я дa говори нaтaтък тя.
Сaмо нещо тaковa може истински дa я рaзтърси и принуди дa помисли сериозно къде е и кaкво искa, печели/губи.
Изпуснaли сте нещaтa вече и не можете дa ги говорите дори без дa стигaте до крaйности, тaкa че, или с крaйност ще я зaстaвиш дa "изтрезнее" или ще се нaложи дa се примириш със рaздялa, но по- добре ужaсен крaй, от колкото ужaс без крaй.
И... човек, зa нищо нa светa не бих търпялa мъж дa ми се прaви нa мaчо aлфa, но зa Богa, я удaри по мaсaтa и се зaщити не "мъжкaтa", a чисто човешки от обидите и. Тaкa те виждa кaто изтривaлкa, в която винaги може дa си обърле крaкaтa.
Все пaк aко си я принудил по някaкъв нaчин зa семейство- "случaйнa" бременност, нaстоявaне чрез мaнипулaции когaто е билa влюбенa... ще зaвърши зле вaшето. В състояние нa влюбеност сме способни нa много компромиси със себе си, които кaто се вдигне товa розово було и видим действителносттa, aко тя не ни хaресa то следвa товa, което при вaс.

24.   'Чувства се хваната в капан, мисли, че е трябвало да живее по-удовлетворяващо, и сега се чувства излъгана. '

Ми то така и Автора се чувства. И наистина много хора се разделиха, поради този проблем. Но той не е непреодолим, ако авторът и жена му искат да го преодолеят, това е възможно. Просто трябва и двамата да свикнат, че животът им никога няма да бъде, какъвто е бил, да си помагат и да си съчувстват. На жена му, също ще й бъде трудно. Тя вече е майка - никога няма да бъде токлова свободна, колкото е била - дори и да се разделят с автора.

Авторе, трябва да започнеш да стоиш на позиция. Жена съм, но имах твоя проблем. Не трябва да позволяваш да те обижда, в никакъв случай. Като изстреля някоя обида, няма да избухваш, направо млъкваш - да, не, добре и това е. Няма да се извиняваш пръв. Тя се сърди и ти се сърдиш. Повярвай ми, знам колко е тежко, но след първия път става по-лесно. Ще поиска да поговорите - гаранция. Разговор се води, само когато и двамата сте спокойни. Обясняваш, че се чувстваш обиден и няма да търпиш такова отношение - ако иска да направи забележка, да я направи човешки. Питай я, какво я прави нещастна - после обясняваш, че твоят живот също се е променил, ти също правиш жертви и дори да се разделите, животът на никой от двамата няма да стане по-лесен, нито пък ще бъде, какъвто е бил. И накрая й кажи, че ако мисли, че ще бъде по-щастлива без теб, ще приемеш решението й, но ти не искаш това, защото я обичаш, нея и детето и искаш да останете заедно и да живеете добре, но в никакъв случай не можете да продължавате, както до сега.

Тежко е Авторе, за всички и особено след появата на децата. По начина по който пишеш, личи че си интелигентен мъж, което е решаващо, за да преминеш успешно през този период. Необходимо е разбира се и жена ти да прояви интелигентност и в случая и се надявам, че си избрал момиче на твоето ниво. Стискам ти палци.

25.   Не знам защо модераторите не одобриха коментара ми??? Какво толкова има в предположението ми, че може да се е намесил трети човек в брака??? Невъзможно ли е дамата да е възобновила стара връзка или да е започнала нова такава? Това би могло да обясни напълно поведението й.

26.   Здравейте, Отново пише автора.
Доколкото за разговори водим такива но като, че ли влизаме в спирала и не можем да вземем решение. Започвам да си мисля че сме твърде различни, като характери, желания, интереси. Тя казва че когато говорим не я разбирам. Принципно съм разбран човек и се разбирам с хората. Започвам да си мисля че аз греша някъде и не мога да разбера къде и се чувствам виновен. Когато е в добро настроение като че ли се разбираме за нещо но когато е в лошо и се караме ми казва да се сещам за причината че не я разбирам и аз започвам да си блъскам главата и до нищо не стигам като извод. Понякога ми казва нещо, примерно че не и помагам и после като е спокойна ми казва че го е казала просто така на жаргон (така ме карат отгоре) и ми го признава. Такива неща неистини които казва макар и да не са верни ме наскърбяват много. Когато се обидя ми казва че съм бил много чувствителен и не знам какво (не зная лошо ли е да си по-чувствителен), защото аз нещата ги правя за нея и детето а не за тоя дето духа. Понякога отказва да разговаряме и нещата си стоят висящи а това вътрешно ме тормози особенно когато видя детето да се радва. И вместо и ние да му се радваме и се забавляваме стоим и мълчим и се получава тягостно. Дано не съм начертал много черни краски на принципно съм благ човек и не обичам неприятностите, обичам да се смея да не се заяждам и не мога да се храня от лошото настроение. Това изпива енергията ми и ме прави нещастен. Бих искал нещата да се променят - толкова е лесно на пръв поглед. Да се разбираме, да ходим по почивки да гледаме детето как расте да се смеем. Аз правя и бих направил компромиси за да няма конфронтации но не мога да заставя и хората отсреща. Раздяла е най лесното но когато понякога погледна жена си да си стои кротко и детето да се смее и очите ми се пълнят със сълзи като си представя че повече няма да съм с тях. Затова ли съм искал жена и деца за да ги изоставя. Не е ли липса на отговорност, не е ли егоистично от моя страна не е ли жестоко, а и аз ще се чувствам ужасно. Дори сега когато пиша се вълнувам много. Може би няма какво да напишете във връзка с тези мои думи но просто изливам душата си.
Благодаря Ви за коментарите.

27.   Авторе, толкова добре те разбирам. Нещата при мен се подобриха, но още се радвам с половин сърце - хем ми е трудно да повярвам, хем ме е страх, да не се върнат на старото положение. Не съм съвсем сигурна, как се получи, но ще опитам:

Дано не съм начертал много черни краски на принципно съм благ човек и не обичам неприятностите, обичам да се смея да не се заяждам и не мога да се храня от лошото настроение. - И аз съм същата, но когато попаднеш на човек, който е настроен критично - нещата се объркват.

Аз правя и бих направил компромиси, за да няма конфронтации но не мога да заставя и хората отсреща. -

Всичко, което се иска от теб е да спреш да правиш компромиси. Това трябва да се направи бавно, но твърдо и последователно. Не да поставяш ултиматуми и да вдигаш скандали, а с аргументи и/или мълчание.

Та както казах и по-горе - не знам как станаха нещата, но убеждението ми е, че такива хора имат нужда от съпротивление, от граница - да знаят, че не всичко минава. Ако ги оставиш те да поставят границата, ще я сложат дълбоко в твоята градинка. Не е защото са лоши - просто те самите не са стабилни и имат нужда от опора, някой, който знае какво прави и на когото могат да разчитат, че няма да ги остави да се оправят сами. Иначе имат много какво да дадат, но трябва да го поискаш. Те искат да те уважават и да не им позволяваш да те мачкат, защото в момента, в който ги оставиш да бъдат по-силния човек във връзката се паникьосват и почват да правят глупости.

Всичко това не е някакъв грандиозен план - това са малки, ежедневни, упорити промени. Започни полека, като видиш, че работи, напредвай по малко, след време ще се случва от само себе си. Желая ти успех! Стискай палци и на мен :)

28.   Ти си искaл. Добре, a тя? Тя искaше ли брaк и децa тогaвa, когaто ти, или беше принуденa по някaкъв нaчин?
Много жени се "жертвaт" зaрaди неплaнирaнa бременност примерно. Обaче после си дaвaт сметкa, че с детето могaт и сaми...

29.   Авторе, на колко години сте? ... Жените са или болни, или недоволни-да знаеш от мен. Не се е родил мъж, който да разбере жена си... Това -"ти не ме разбираш" и да ти се цупи и да очаква, че ти ще се досетиш за какво се сърди си е типично женско поведение.
Не си само ти, който не може да разбере какво иска и от какво е недоволна жена му. Е, като говорите какво ти казва... от какво е недоволна?
Изчакай да мине тоя бебешки период-това е доста стресов период за много хора, може да има и психическо объркване и следродилна депресия, безсъние...
А и тя да се чувства като ограбена, защото осъзнава, че живота и повече няма да е безгрижен и да живее за себе си, а че всичко сега се върти около детето и то е на първо място... а и не може да мръдне някъде както преди, нито да мисли само за себе си и да си прави каквото и както си ще... Защото вече е с ангажимент -има дете.

30.   На 37 години съм и имам две деца на 11 и на 5. Минах през същото човече. И при двете деца, като бяха бебета жената се държеше като луда. Поотраснаха, тя се хвана на работа и о чудо всичко е на 6. На някои жени след раждането вярно нещо им прищраква. Да не обяснявам с подробности в какви лайна плувах тогава. И двата пъти свалих по 15 кила от нерви. Ако искаш го приеми, че имаш болен човек вкъщи. Дай си някакъв срок, в който наблюдавай дали ще има подобрения. Не се отказвай лесно. Трябва някаква промяна в живота Ви за да се оправят нещата, например детето да тръгне на детска или жена ти да започне работа. Опитай се да не се впрягаш. Знам трудно е и аз съм като теб супер чувствителен. Научаваш се спокойно. Като се разбучи, премести си го от единия крачол в другия и не и влизай в тона. Дано се оправят нещата пич, защото явно я обичаш. Само не забравяй, че въпреки всичко живота е един и си е лично твой. Никой няма право да ти го трови. Успех!!!

31.   Здравей, авторе. Цитирам те

Вчера например ходихме на разходка. Когато се върнахме се заговорихме как ще прекараме празниците. Аз казах, че бих искал за коледа да сме при нашите. Тя каза, че не иска и се започна разправия при което тя отново каза, че иска да се разделим.
Интересува ме, как стана скандал от нищото. Тя като ти каза, ще не иска да е с родителите ти на Коледа, ти попита ли я, къде ще й е приятно да отиде, за да я зарадваш? Предложи ли нещо друго като вариант, обсъдихте ли го двамата заедно? Или се запъна като магаре на мост-или у нашите, или никъде! моля те, отговори ми, щесто ли се налагаш по този начин?

32.   30, като че ли другите мъже нямат жени с деца, просто твоята е по -разглезена, ами самотните майки как се справят, като няма никой около тях? Та само най - разглезените се държат така