Има ли други като мен?
преди: 8 години, 3 месеца, прочетена 1678 пъти
Здравейте, момиче съм на 15, скоро на 16, от малък български град. Искам да споделя с вас някой мои чувства и размисли и да видя дали има някой който ще ме разбере. Последната година, година и половина пораснах доста и осъзнах много неща. Докато бях на 12-14 бях някак, много нервна неразбрана и все още не знаех какво исках не учих, държах се странно абе на кратко здравата ме тресеше пубертета. И сега тази година се случи нещо много странно сякаш ми щракна някакъв бутон и изведнъж започнах да уча да помагам, започнах да мисля доста по сериозно за наистина сериозни неща. Не казвам, че преди съм била някакво тъпо лапе - напротив имах същите интереси като сега само, че не ги възприемах по същия начин. Та не мога да ви го обясня точно, но сякаш целия ми свят се ъпдейтна ако мога така да кажа. Мисля, че доста ще ви попиша, но наистина нямам с кой друг да говоря а наистина имам нужда.
От както се помня съм била върл защитник на природата и животните. Още от дете търсех домове на бездомните животинки и обирах боклуците от градинките и улиците, колкото ми беше по възможностите естествено. Такава съм и сега. Превъзпитавам хората около себе си. Когато видя човек да си хвърля боклука на улицата го вдигам, просто защото сърцето ме боли да гледам замърсена природа и хвърчащи найлонови торбички. Лошото е, че вдигам и боклуците на мои много близки приятели, а още по-лошото е, че когато ги попитам защо го правят те ми казват "виж колко много боклуци има кво ти пука". Това ме натъжава много, този начин на мислене ме натъжава имам чувството, че тези хора са празни отвътре нима не ги дразни да разрушават природата, нима те не са част от нея? До сега не съм срещнала човек, който в това отношение да прилича на мен, като изключим майка ми баща ми и сестра ми. А животните - те за мен са живи същества с душа които чувстват и живеят непонятно ми е как някой "хора" ги тормозят, унижават и превръщат в палта. Не че нещо, преди хората са правели дрехите си така, но това е било защото не са знаели друг начин, но за бога 21 век сме и при наличието на вече измислени изкуствени кожи не виждам кому са нужни още убийства на животни и то с толкова тъпа цел. Друг въпрос са убийствата на животни с хранителна цел. Аз месо ям само заради здравословни проблеми и ми е крайно противно. Има хора обаче, които се нуждаят от това и не ги съдя в никакъв случай това все пак е нормално. Едно нещо обаче ме дразни най-много и това е начина по който животните се убиват - по български "удари му една лопата у главата" и после нека качим клип във фейсбук как колим прасе, какви герои сме само. Това ме отвращава наистина. Та пак оставам със впечатлението, че само на мен ми правят впечатление такива неща.
Друго нещо което искам да спомена от списъка ми с неща които ненавиждам е балканския български характер както аз му казвам, от който аз за щастие съм лишена. Забелязала съм у много хора в България - това колко тесногръди са и как за тях всичко чуждо е лошо и не става и какви псевдо патриоти са. Ходят на 3-Март на Шипка, но не знаят коя година се е освободила България. Много интересно нали? Наистина неприятни са ми онзи "тип" ограничени хора. Някак много са ми странни, прост пример ще ви дам - дават ни работа по групи в клас. Аз давам всичко от себе си имам идеи и работя а насреща си имам само хора, които стоят и чакат аз да направя всичко. Винаги е така има един двама които работят и полагат усилия, като мен, но не сме в едно група. Не оставайте с впечатление, че съм някаква пълна отличничка или нещо такова- не съм. Аз мисля, че интелекта няма нищо общо с оценките в училище а с това как виждаш и възприемаш света около себе си. Ето класа ми е пълен с отличници, с които не мога да си кажа и една дума. Не искам да оставате с грешно впечатление за мен не парадирам, че съм повече от другите напротив всички сме равни само, че се чувствам безкрайно неразбрана. Искам да пътувам и да опознавам нови хора нови култури отворена съм към света. Искам да живея в страна със широко скроени хора. Обичам хора, с които да мога да говоря да обсъждам да споря даже такива хора в България не съм намерила. Америка ме влече тъй като там са обединени нации има всякакви хора всякакви характери и интереси пък и съм чувала положителни нещо от хора, които живеят там(българи). За момента просто уча. Гледам да вадя добри оценки в училище и това ми е приоритета за момента. Възлагам си малки цели като например сегашната е да успея да изкарам над 5, 50 обща оценка за да взимам стипендия. Както вече казах не се мисля за нещо повече от другите просто не се чувствам на мястото си и нямам с кой да водя цивилизован разговор на сериозна тема. Намирам малка утеха в четенето на книги и статии, което също не намира много много одобрението на приятелите ми, не че ме интересува много. Просто исках да си излея чувствата. Няма да мога да ви опиша всички чувства и мисли които бушуват в мен това тук е малка част. Просто за мен няма ограничения - не ме интересува каква музика слушат хората или как се обличат не съдя книгата по-корицата. Аз слушам всичко каквото ми харесва и чета каквото ми харесва и не се ограничавам. Имам мои принципи, които не нарушавам, но не се ограничавам. Както вече казах не се чувствам на мястото си, сякаш съм в клетка и само чакам съдбата да отвори вратата за да избягам. Копнея за природа, за (както вече милиони пъти казах) хора, с които да мога да ходя на опера (не се базикам ходила съм и преди) без те да заспиват (не че нещо има и такива на, които не им харесва) за хора, които да ме разбират и да не ме съдят, хора с чиято помощ да мога да водя каузите на живота си. Плаша се от еднообразието и "скуката". Искам да пътувам да се срещам със всякакви хора (използвах тази дума много пъти съжалявам) да обикалям да помагам да опитам да направя света едно по-добро място. Има толкова много места, които искам да видя толкова много неща, за които ще се боря, искам само малко разбиране и подкрепа. Душата ми иска тези неща повече и от мен самата понякога направо я усещам как се излезе от мен. Обичам изкуството обожавам да рисувам и да пиша есета на различни теми. Странно ли е, че не се интересувам от сериозни отношения с момчета? Тоест мисля, че ми е рано и за момента имам по важни неща за правене, и че имам още много време да се занимавам, пак и не ми се нрави много държанието им и опипването и всичко държа да отбележа, че се разбирам по- добре с по-големи от мен. Не, че ми липсва вниманието им, напротив, но някак си все още момчетата на моята възраст не са пораснали и се интересувам само от секс което мен за момента не ме устройва. Не бях много сигурна и в кой раздел да пусна историята си.


Та така благодаря, че сте прочели малка част от това, което исках да споделя. Е, имам ли сродни души? Хора с подобни интереси. Може и аз да съм ограничената не знам тези неща се казват от другите хора не може сам човек да се определи. Приемам критики съвети всичко.
Благодаря.

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 8 години, 3 месеца hash: f1050f70ee

гласове: 1 2 3 4 5   (180436 гласа)

2.   Аз те разбирам и съм съгласен с теб. Аз съм в същият период на тези страни чувства. Много хубава статия ако, нямаш на кой да си излееш чувствата насреща съм. Пиши :)

 

...

преди: 8 години, 3 месеца hash: 371a72e104

гласове: 1 2 3 4 5   (1 гласа)

3.   Чудя се дали аз съм писала тази история. На 13 съм, имам същото мислене за природата и животните. Обожавам да чета и да гледам балет. Но това не ми пречи да слушам метъл и всякаква друга музика. И аз си мислех, че съм единствена досега. Е, поне утеха ще ти е да пишем тук. *Рори

 

...

преди: 8 години, 3 месеца hash: 02f926fb76

гласове: 1 2 3 4 5   (142012 гласа)

4.   Винаги съм мислила по подобен начин още от 13-14 годишна възраст. Точно в тази възраст, която си ти ми беше най-трудно, че не получавах същото разбиране от връстниците. Най- тежко ми беше в тази възраст, не бих казала, че сега е по различно, но в тази възраст точно се оформяш като характер и точно тогава мислите и чувствата са в пълна крайност. И когато един човек като нас мисли по- този начин, трудно да получава разбиране от другите. Но според много малко хора притежават изключително дълбока ценностна система, интелект, способност да възприемат правилно света около себе си, да бъдат толерантни, да изпитваш съчувствие. И когато като гледам при нас по- голямата част от заобикалящата част от средата е изпълнена с простотия, малодушие, несъстрадателност, безчувственост, злоба, примитивност направо си се чувстваш като изолиран човек, та и затворен. Поне при мен беше така. Може би в тази възраст започнах да осъзнавам колко е лош света и това ми беше като мокър парцал в лицето. Пуберска надежда, че хора като нас ще променят света имала съм, ама осъзнаваш, че нищо не можеш да промениш и никой не можеш да промениш. А пък и аз съм от хората, които си падат по изкуството. Много обичам да ходя на театър, да слушам различна музика, оценявам всякакъв вид, стил музика, разбира се си падам по- тежка музика. Но не навиждам чалгата и просто не мога да го слушам това. Нямам проблеми с това какъв вид музика слушат хората, не се надувам и да претендирам че имам повече вкус за музика от останалите. Като цяло сигурно от 13 годишна си мечтая вътрешно да стана актриса. Но само си мечтая, тая мечта е малко неосъществима. Оценявам високо стойностното изкуство, независимо то какъв вид е. И аз също обичах да рисувам, но нещо не си развивам потенциала в това отношение. По - някога, се чувствам прекалено индивидуална личност, че това ме прави ужасно различна от другите и вместо за хубаво, то е лошо. Прекалената ми гледане на нещата по- новому също някак не пасват на ограниченото ни общество. Ужасно тъпото е, че е това неразбиране ме направи скептична и черногледа към света, да не говорим, че го осъзнавам и не мога да се измъкна от това усещане. Надявам се, че по - малко хора се чувстват така като мен. ПС: Страхотна тема, накара ме да се разчувствам дълбоко. Осъзнала се един път по този начин, това ще те изгради като личността, която си в момента, поне според мен. Сигурно има още много неща, които не се сетих да напиша. Ж 20

 

...

горе^

преди: 8 години, 3 месеца hash: 30c1a3d9ed

гласове: 1 2 3 4 5   (0 гласа)

6.   Не съм НАПЪЛНО сигурна, че си тази, която си мисля, че си, но винаги, абсолютно винаги можеш да говориш с мен и ти го знаеш. - А хх (извини ме, ако съм сбъркала)

 

...

преди: 8 години, 3 месеца hash: 643975682f

гласове: 1 2 3 4 5   (100228 гласа)

7.   Лол, сякаш намерих себе си в тази статия. Имаме еднакво мислене! Не си сама, да знаеш :))

 

...