 |
|
|
| |
|
Полезно |
|
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес |
|
| |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Тинейджърски |
Животът ми е жалък
преди: 8 години, 8 месеца, прочетена 2028 пъти
Здравейте. Пише ви момче на 16 години, 9 клас от София.
Моят проблем е, че съм доста затворен в себе си, срамежлив, неуверен и притеснителен. Нямам приятели, а за приятелка да не говорим. Мисля се за грозен, имам комплекси и много ниско самочувствие. Не вярвам, че някое момиче може да хареса такова момче като мен. Още, след като започнах училище нещо стана с мен, станах доста затворен в себе си, спрях да излизам в продължение на няколко години, а преди това имаше деца от квартала, с които излизах, но се бях пристрастил към Starcraft и прекарвах времето си пред компютъра. Помня, че като малък бях нормално дете, също като другите, общувах, забавлявах се, въпреки че хората не ме харесваха особено... Когато започнах даскало, почти никого от класа не ми допадаше, а и не знаех как да се сприятеля с тях, винаги мислих и продължавам като възрастен, не харесвам някого да ми се лигави насреща. На моята възраст всеки пие, пуши, дори някои се друсат. Аз съм различен и просто не мога да си допадна с повечето хора. Дори аз да харесам някого, заради проблемите си по-горе - неувереност, притеснителност и т. н., хората не ме харесват. Вече съм в гимназията и нещата са същите. На училище е скучно, междучасията прекарвам на чина си, не ми допада класа, а в съседните класове не познавам никого. Има няколко човека от класа, които харесвам, но не знам как да се сприятеля с тях. Имам чувството, че нямам изградени социални умения, заради това прекарано време в тази тъпа игра. В момента вече не играя, но е много гадно да нямаш приятели и компания, на които да се обадиш и да излезете. Чувствам се страшно самотен и не знам какво да правя, не ми е толкова голям проблем, че нямам приятелка, но приятели... Човек просто се побърква да стой постоянно затворен и да се прибира от даскало вкъщи. Първа смяна съм и след училище веднага се прибирам, което е много жалко за човек на моята възраст, но чак сега осъзнавам какъв жалък живот водя... В училище също е гадно, не общувам с почти никого и когато ме изпитват се притеснявам страшно много, дори когато говоря с някой учител, междучасието или през часа се притеснявам, особено ако е гадняр. Притеснявам се да говоря и със съучениците ми. Не мисля, че имам социална фобия. Когато изляза някъде, нямам кой знае какъв проблем, освен притеснението. Интересувам се от мнението на другите за мен. Имам леки говорни дефекти и думите изпреварват мисълта ми и почти винаги говоря някакви глупости, а околните сигурно ме мислят за глупав. Променям гласа си, когато се притесня. Когато кажа нещо тъпо, после постоянно мисля за него. Дори когато ходя на фризьор, зъболекар или лекар се притеснявам от тях, особено ако не съм ходил преди това при дадения човек. Странното е, че съм такъв само пред хората. В роднинското ми обкръжение съм себе си.
Моля, ако има някого, който е бил в моето положение и знае какво изпитвам, да ми помогне... Имам нужда от съвет как да се променя, защото вече ми писна.
Надявам се модераторите да публикуват историята ми, въпреки че може би е глупава, но за мен е важно.
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 8 години, 8 месеца hash: 8f526943c8 |
|
1. Ученическите години са трудни понякога. А още повече когато "не се вписваш" в училищната среда. За всеки влак си има пътници проблема не е във външният ти вид нито в говорния дефект! Докато не се освободиш сам от чувството на малоценност, никой няма как да те изкара от тази дупка! Комуникирай с приятели, познати голяма работа че би могъл да кажеш нещо глупаво, дори да ти се смеят на нещо което си казал след малко ще са го забравили, а ти ще трупаш увереност след всеки разговор. Запиши се на някакви извънучебни занимания спорт или каквото ти харесва, това ще ти създаде среда, нови хора и няма да седиш само у вас. Познавам мъже и жени които са дори грозни но са толкова контактни и добри, че няма как да не ги харесаш :) Сам трябва да надживееш и срама и страха, вероятно имаш куп хубави качества за показ! Успех!
|
| преди: 8 години, 8 месеца hash: fbe9511c5f |
|
2. Имам чувството, че прочетох своята история, с изключение на това, че съм момиче! Ще ти кажа как аз успях да се променя.
Ключът в промяната е това първо да промениш настройката си спрямо света. Бъди позитивен, казвай си, че денят е страхотен и че срещаш забавни и готини хора, с които ще си допаднете. Отивай с усмивка на училище и изобщо не мисли дребните неща, които те карат да се притесняваш! Знам, че е гадно, когато си в среда, в която с хората нямате общи интереси и не ти допадат, но можеш да промениш това!
Нали има няколко човека, които са ти приятни. Заговори ги за нещо, за което смяташ, че се интересуват от, или пък просто ей така. Нищо не губиш.
Хобита имаш ли? Каквито и да било? Запиши се на някакъв клуб, там ще намериш хора с общи интереси. Ако нямаш, измисли си. Можеш да се занимаваш с някакъв спорт, ако искаш, полезно е и помага за увереността, но ако не си спортен човек, има купища други занимания, с които може да се захванеш.
Ти си от София, имаш много повече избор от мен например, която съм от малък град! Можеш да намериш приятели и по интернет, с които се интересувате от еднакви неща и може дори да излизате заедно.
Ако сайтът позволи, ще оставя имейл, чрез който да се свържеш с мен и да ти помогна с нещо, ако мога. ......
Момиче, 17 години
|
| преди: 8 години, 8 месеца hash: e19da14e21 |
|
3. Здравей, приятел. Разбирам те за какво говориш. Моето скромно мнение , е че просто повечето хора не стават, там е проблемът, а не в теб. Знам, че някои коментиращи ще кажат, че много бързо съм обобщил за хората, но....... ще го кажа така : израстнал съм на улицата, излизал съм с доста хора от всякакви националности, възраст и социален статус. Познавам голямо количество хора и повечето просто не ги харесвам заради ценностната им система, заради духовността, заради липсата им на доброта. Смятам, че ти си свестен и добър човек и просто в тази среда не се чустваш добре. Надявам се лека полека да си намерих компания дори и малка от свестни хора. Излизай по паркове, ако те канят на рожденни дни - ходи, не отказвай. Някъде там има приятели за теб, с които да можеш да си говорите на един език.
Желая ти успех и не се депресирай..... :)))))
|
| преди: 8 години, 8 месеца hash: 5465d6010e |
|
4. Здравей,
Историята ти ми е доста близка и реших да пиша.
Първо - zerg, terran или protoss? :D
Сега относно проблема ти - три години по-голяма съм от теб и съм се чувствала по същия начин. Винаги съм си мислела, че няма какво да си кажа със съучениците ми, винаги съм се чувствала по-възрастна от тях и техните лигавщини и проблеми са ми се стрували глупави. И аз се притеснявах да говоря с непознати или пред много хора. Докато не осъзнах, че всичко е в главата ми - трябва да смениш нагласата си и да осъзнаеш, че няма от какво да се притесняваш. Шансът да кажеш нещо супер тъпо, не е чак толкова голям, пък и да кажеш нещо такова - няма нищо да стане. Просто трябва вътрешно да си спокоен, така гласът ти ще е по уверен. Започни полека да се опитваш да говориш с хората, които са ти приятни. Не е толкова трудно да завържеш някакъв разговор. Не се насилвай, постепенно ще се отпуснеш и ще добиеш увереност да говориш. Що се отнася до самочувствието - ако има нещо в теб, което не ти харесва, опитай се да го промениш. Започни да спортуваш - можеш да срещнеш нови хора във фитнеса например. Ако се притесняваш от младежки пъпки или нещо такова - иди в аптеката и попитай да ти препоръчат нещо. Не всички хора сме супер красиви и т. н, но можем да подобрим това, което имаме и да се чувстваме добре в кожата си. Ако се чувстваш добре в кожата си и си се приел какъвто си, няма как да не се повиши самочувствието ти. Това е, което мога да те посъветвам. Най-вече - не се насилвай да се промениш за един ден, но и работи над себе си. Ако просто си стоиш вкъщи и нищо не правиш - нищо няма да стане. Пожелавам ти всичко да се подреди.
Успех
|
| преди: 8 години, 8 месеца hash: d093ac163f |
|
5. Обикновено отговарям в коментарите на хора които приличат на мен.. ти си поредния ми себеподобен.. не си единствен по света сме много ние самотните птици..
Имаш комплекс за малоценност.. това е поради няколко причини.. не харесваш външния си вид (Това е един от главните фактори за проблема ти).. поради което пък губиш увереност а от там следват и проблеми в социалната среда.. и така на татък..
Това твоето не е голям проблем.. Стига да не се превърне във депресия (Както при мен) Намери си някого за компания дори да е само един.. не са ти нужни много приятели повярвай ми.. аз не обичам да съм сред голямо обкръжение хора.. предпочитам тесен кръг от двама трима но поне свестни.. Достатъчно е само горе долу да се познаваш с останалите..
Колкото до това "не ми е толкова голям проблем, че нямам приятелка, но приятели.. ".. Сто пъти по добре е да имаш приятелка.. момиче.. индивид от противоположни пол.. ще се чувстваш много по добре стига да си намерил правилната.. мъжете сме по агресивни.. затова ни трябва момиче което да ни опитоми... И Забрави за игрите това е наркотика който ми съсипа живота! Както и на милиони други по света.... Та не е ли именно притеснението и всичко останало което си изредил социална фобия? Според мен си е точно това.. Няма страшно.. както ти казах.. не ти трябват много приятели.. самотата е хубаво нещо.. помага ти да осмислиш живота.. но не е хубаво да е за дълго! ..
Надявам се да съм помогнал някак.. въпреки че не представих пряко решение на проблема ти.. Успех.. "AG"
|
...
| преди: 8 години, 8 месеца hash: e8c5678b9d |
|
6. Защо ти е да се променяш приятелю.
Понякога виртуалният свят е по - хубав от този навън. Убедил съм се в това неколкократно. Разбира се, хубаво е излезеш с приятели. Да играте футбол или тенис на маса. Да отидете в кафене, колкото да си поговорите. Да играте карти на сянка, когато навън е топло времето.
Всичко си има и -
А ти си от София. Там поне има много хора, така че би трябвало по - лесно да стават нещата при теб.
Какво да кажат хората, които са от по - малки градове?
Прави това, което те прави щастлив - това е идеята в крайна сметка. Никой не иска да живее живота си в нещастие. Всеки иска да е щастлив - ами... хайде :)
|
| преди: 8 години, 8 месеца hash: 02122b052f |
|
8. От автора:
Наистина страшно много благодаря на всички за коментарите. Мислех, че съм единствения, който има такива проблеми, но се оказва, че не е така, това ми даде мотивация да не се отказвам и да се боря до последно. Наистина явно всичко се корени в комплекс за малоценност, защото като по-малък винаги се подценявах страшно много, сега също, но всичките ми проблеми са започнали още като дете. Винаги се мислих по-глупав в сравнение с останалите деца. Ако някой от вас е запознат с този комплекс и го е имал, ако има възможност нека напише как го е преодолял.
До номер 2, направих си нов емайл - hoodiney2000@abv. bg, ако можеш ми пиши. Видях, че са изтрили твоя.
Знам, че това е против правилата на сайта, но моля модераторите да приемат този коментар и да го изтрият веднага, след като се намерим, аз ще пусна коментар, с който да ви оведомя. Това дори не е и личният ми емайл, така че ви моля.
|
| преди: 8 години, 8 месеца hash: add76e072a |
|
9. Единственото, което трябва да промениш е начина ти на мислене, оттам идват всички проблеми. Мисли по-позитивно и гледай повече себе си, а не това кой какво си мисли. Преди бях като теб. Най-много ми помогна това че се записах на спорт, започнах да излизам повече, разбрах, че има и хора, с които имаме общи интереси. Ето това ти трябва-вместо да посвещаваш времето си в това да мислиш какво е мнението на другите за теб и всякакви негативни работи, посвети своето време на нещата, които обичаш. За мен примерно това е музиката. И най-важното, бъди себе си и не се променяй заради другите. Ами това е-действай :))
Ani
|
| преди: 8 години, 8 месеца hash: c10e226593 |
|
10. Здравей, преди 1 година и аз бях така. Но след това се записах в една школа по актьорско майсторство, нямаш си и на представа колко се промениха нещата. Срещнах много готини хора, научих много неща. Научих се да не се притеснявам, когато говоря с хората или, когато представям нещо пред класа. Актьорското майсторство е изкуство, което дава умението не просто да общуваш с хората, а да ги накараш по някакъв начин те да се интересуват от теб. Успех.
|
|
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: няма |
| ... |
|
|
|
|
