Споделена история от Тинейджърски |
Омръзна ми все аз да съм наранена
преди: 8 години, 1 месец, прочетена 1327 пъти
Здравейте, момиче на 16 години съм. Моля историята ми да бъде одобрена, имам нужда да споделя.
Досега винаги само са ме наранявали. Такава беше и последната ми връзка.. В началото всичко беше наред, убеждаваше ме колко е сериозен и се държеше сериозно.. Ние всъщност почти веднага след като се запознахме, тръгнахме, защото веднага си паснахме. Аз, понеже нали съм девствена и ме беше страх да го направя на първия или втория месец, не само заради болката или страх от забременяване, но все пак и трябваше да го опозная още повече. Все повече се влюбвах аз.. Той, малко след като направихме 2 месеца, започна да се държи малко странно. Звънеше ми, но чак към 5-6 следобед, не както преди.. но това не беше странното. Имаше период от 3-4 дни, в които не се бяхме виждали, защото той живее в село на 3-4 км от моя град и на мен много ми липсваше. Той каза, че стига да има възможност да слезе, ще дойде, за да се видим. Час по- късно му звъня и не ми вдигна, разбрах от приятелите му, че е навън и играе билярд. Едно от момичетата ми каза, че по нейни мисли той е там заради едно от момичетата. За нея всички знаят, че е лека и дори да си има приятел, спи с всеки. Аз се уплаших, че може да направи нещо зад гърба ми... той се обади чак в полунощ, когато се прибираше.. скарахме се.. но после направих компромис със себе си.. Случката се повтори около 3 пъти още.. Видях и нещо синьо на врата му, каза, че се е ударил.. И затова се обвинявам, защото тогава не обърнах внимание и на това, реших, че може да се е ударил, но дори да е смучка, че щом крие, може и да съжалява.. Тогава му казах, че съм готова да бъда с него, но тогава той каза, че след като той ме е чакал 2 месеца, сега аз ще го чакам още толкова... имаше два варианта: или ми е изневерил, или го прави на инат.. Аз все исках да повярвам на втория вариант.. и явно повярвах, но съмнения все още имах. Но неговото отношение се промени.. Спряхме да излизаме само двамата, все в обща компания, като го помолех да сме сами, все си измисляше оправдания. И от време на време продължаваше да идва в града, без да ми звъни. Все като го питах на какво се дължи, измисляше оправдания, изкарваше мен виновна, а като го питах за онова лекото момиче дали са спали, с ръка на моето сърце ми каза не.
Постепенно спря и да ми вдига, а после измисляше, че имал работа на село.
Наскоро претърпях лек инцидент с крака ми, той нямаше откъде да разбере, защото не благоволи дори да се обади. Всъщност, разбра от негов приятел, който ми беше писал. Дори след като разбра пак не се обади. Вечерта се засякохме на едно място, аз куцах, не мисля, че има начин да не ме е видял, но не дойде при мен.. после се оправда, че не ме е видял...
Имахме празник на града и там се засякохме няколко пъти без да знам, че е тук. И понеже имам проблем с крака, момичетата, с които бях, ме придържаха да вървя. Той дори не ме погледна първия път, когато се засякохме... на следващия път поздрави, но дори не ме целуна, не пита как съм. На втория ден от празника пак го видях няколко пъти, само говорихме, не ме прегърна или целуна. А вечерта бях в едно барче с приятелката на брат му. Той тръгна към барчето, но като ме видя веднага тръгна. Разбрах, че момчето, с което беше, го е убедил да дойдат, аз бях на първия етаж, а те се качиха на втория, а той дори не ме поздрави. После се качих горе при тях и той отиде до тоалетната. През това време онова момче ми каза, че той казал, че не иска да бъде с мен повече.. и аз го помолих след малко той да отиде до тоалетната, за да мога да говоря с него, да разясним нещата, да се разделим и да останем добри познати, колкото и да го обичам и да ми е тежко.
Когато той се върна от тоалетната, онова момче отиде и аз опитах да поговоря, питах го след като не иска да е с мен, защо просто не скъса с мен.. Тогава той каза "Да съм казал, че не искам да съм с теб? " и в същото време момчето се върна и седна при нас. Аз казах, че имам да говоря още, а той каза да си говорим все едно го няма. Опитах се, казах му хайде, трябва да се разясним. Но той дори не ме погледна. Започна да си тананика някакви песни и да се прави, че не ме чува. Накрая взе чашата с бира от масата и тръгна да дава наздравица на момчето. Е на мен вече ми кипна и му изплющях един здрав шамар. Тогава той ме погледна и ми каза да се прибирам. Аз се ядосах още повече. Взех му бутилката с бира и я излях цялата на главата му, стече се по тениската му и панталоните му, целия беше мокър. Заклевам се, колкото много го обичам, толкова много и ми беше кипнало от гадното му държание и това че от два месеца се държи като идиот с мен и ме унижава. От тази 4-месечна връзка, само 2 месеца съм била щастлива.. аз не вярвах, че някога бих направила това с шамара и бирата, все пак не съм такава, но това мина всички граници на моето търпение. Аз толкова го обичам и бях готова да му се отдам изцяло, а той с това поведение... Разбрах от момчето, с което беше, че онова на врата му, преди 1 месец, което видях, точно си е било смучка от онова лекото момиче.. Много ме заболя, много.. Кажете ми според вас, окончателния край аз ли го сложих? Защото все пак той никога не е късал с мен, нищо не ми е казал.. все пак окончателния край на връзката ни аз ли го сложих? И още нещо.. този въпрос по-скоро го задавам към момчетата, но все пак и жени да отговорят, ще съм благодарна.. има ли такова момче, което да не се почувства унизено, ако му плеснат здрав шамар на публично място, още повече в комбинация с изливането на бутилка бира по него? Според вас, той все пак почувствал ли се е макар и малко унизен, има ли човек, който да не се почувства унизен.. още повече, че на долния етаж бяха други негови приятели, брат му също беше там.. и какво мислите за постъпката ми.. И как да го забравя... :(
|
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 8 години, 1 месец hash: 65d0057698 |
|
1. Хаха, добре си го подредила, много ме изкефи :) Не се занимавай с този лигоч повече, явно още не е пораснал :) ПОздравления за постъпката!
|
| преди: 8 години, 1 месец hash: 0ac6b7e5f5 |
|
2. На 16 си само и защо се тормозиш толкова не мога да разбера, реакциите са ти неадекватни и това, което си направила е меко казано отвратително и за мен лично като нереално ви звучи. Като не става с този човек, търси друг, за твое добро е, изживяваш излишни тревоги и терзания.
|
| преди: 8 години, 1 месец hash: d5b88024ca |
|
3. Мила забрави го това леке и продължи напред много добре си го подредила и Слава Богу не си направила грешката да си легнеш с него и да съжаляваш двойно повече! Не си заслужава да се тормозиш заради него повече щом те е притискал още от втория месец ясно е било, че е щял да те използва. Нека си ходи по леките момичета ти си учи пък по - натам ще намериш някой който наистина ще държи на теб! ж. 22
|
| преди: 8 години, 1 месец hash: 51ca4fd2ff |
|
4. Здравей, връзката ви е била приключила още когато си усетила че ти изневерява, и после смучката на врата му. Това е било пък завършека - шамар с бира на главата!!!
Не се тормози от нещо толкова детинско-момчето си е търсило лесни момичета, за които не се бори, а му се предлагат. Ти не си била такава, затова те е заменил с лесното момиче.
Забравяй го на бързо, гледай на пред с усмивка, просто си явно ревнива и огнена жена.
На тази възраст момчетата търсят само да натрупат опит, нямат цел семейство и дълга връзка.
|
| преди: 8 години, 1 месец hash: b49777c5d1 |
|
5. Добре си постъпила, нр ти си "виновна" за края. Да, ти си го "разкарала" накрая, но толкова по-добре. Той само те е унижавал. Само че внимавай с подобни постъпки вбъдеще, че не знаеш на какъв ще попаднеш и какво ще последва. Късмет! ✌
Ж 28
|
...
| преди: 8 години, 1 месец hash: bf35afe887 |
|
6. Авторката:
Много ви благодаря, на всички, че ми отговорихте. Просто аз до последно се надявах да съм просто параноична, това което си мислех да се дължи на параноя, но явно интуицията ми си е правилна, просто аз отказвам да приема, че е истина, за да не ме боли.. но после пак съм наранена.. Понякога и аз не се разбирам, защо отказвам да си отворя очите..
Всеки път майка ми се оказва права. Този път също се оказа, макар че в началото и тя го харесваше. Но постепенно с времето като и споделях какво ми е казвал, какво прави, тя спря да го харесва и още след втория месец ми беше казала да го оставям. Хем си бях казала още в началото "Мама винаги е права, каквото и да ми каже, ще я послушам", хем пак не го правя... Любовта е сляпа..! Оттук нататък трябва винаги да си имам едно на ум, за всеки.. Ще се постарая.. Ако следите темата, моля ви, пишете ми, аз ще я проверявам..
|
| преди: 8 години, 1 месец hash: 3dfe270c3b |
|
7. Да ти си сложила края така да се каже. Не давай на такива батали да те унижават толкова време.
|
|
