 |
|
|
| |
|
Полезно |
|
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес |
|
| |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Тинейджърски |
Няма за какво да живея
преди: 7 години, 11 месеца, прочетена 1868 пъти
Здравейте приятели, аз съм момче на 16г от малък град.. Истината е, че вече забравих какво е да се чувстваш истински щастлив. Не съм се чувствал добре психически от години, всеки ден минава в непродуктивно търсене на щастието, за което знам, че е невъзможно да бъде достигнато.. Бих казал, че съм в мн тежка депресия от 1 година и половина. От тогава нямам сили да се изправя психически. Нямам сила да живея за себе си, живях да радвам приятелите и родителите ми, винаги когато съм имал пари съм ги черпил, заради родителите ми изкарвах високите оценки... Някъде след нова година се отказах напълно, главно заради нашите, които не ме пускат да изляза никъде и допълнителния стрес от училище. И какво от това, че имам покрив над главата си, пари в джоба си и тн щом духом съм в ада? И все пак имах някакви надежди.. Напрежението в главата ми е огромно, искам да се махна просто. Не уча, не работя, спя след даскало и така като цяло минават дните ми. От март започнах да се занимавам с дроги. Пуших трева, смърках бяло понякога, продавах... Миналия месец нашите ме излъгаха, че ще ми вземат най-скъпият айфон и аз 10 дни що годе сутринта ставах бодър (тва не се е случвало от години, колкото и да спя съм изтощен винаги). Никога не съм бил материалист, но мисълта, че щях да притежавам такова нещо ме ободряваше. Станах антисоциален и повечето ми приятели ме оставиха, родителите ми не знаят че се занимавам с дроги и въпреки това няма да ме пуснат на море което ме отказа да гледам напред напълно. Не знам какво ще правя след час, ден, седмица.. пък след месец изобщо не се виждам. Не, не ми е зле заради дрогите-така съм се чувствал винаги, но сега имам много по-голяма нужда от почивка някъде много далеч... не знам какво да правя, никога не бих отишъл на психолог с нашите.
"... нямам пеперуди в стомаха, всичките отдавна умряха... "
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 7 години, 11 месеца hash: e2c15408cd |
|
1. Ами парите означават преди всичко свобода. Отиди веднага на психолог щом можеш да си го позволиш отиди на почивка, но на спокойно място с умерен климат (да не е много топло). Препоръчвам ти Родопите, зимните курорти лятото са супер. Там виж пещерите, има места за катерене, каране на колело - спортът също е важен, така както и редовното сексуално освобождаване. Колкото и да ти е странно - понякога дребните неща като хубава храна, сън, спокойстви, движение, сексуално освобождение са достатачни, за да се оправи човек. Ти имаш симптоми на модерната болест "burn out". Най-вероятно си много натоварен в училище, частни уроци, напрежение или просто нямаш режим и спиш не достатачно дълго.
Споко, това е само период. Ще ти мине, но трябва да вземеш мерки.
Също е важно да поотсортираш приятелствата си - примерно си избери 2-3ма приятели, но да са истински, вместо да си губиш времето с глупаци, дроги, дискотеки и алк.
|
| преди: 7 години, 11 месеца hash: a145ed28bb |
|
2. Оооо има за какво да живееш, вервай ми ИМА! На 16 си и нищо не си видял още. Тепърва ще покоряваш върхове (ако се сещаш на къде бия). Остави дрогата и изкачвай житейски планини. Ще се наслаждаваш на израстването си. Ще преоткриваш нови хоризонти.
|
| преди: 7 години, 11 месеца hash: ece597e84b |
|
3. Като те тупна един път през ушите и депресията, ще отшуми напълно. Не знаеш какво да правиш, пък взе да пушиш трева. Как разбра, че трябва да пушиш? Как разбра, че си в депресия? Защо пък не разбереш, че трябва да се стегнеш и да вземеш да учиш, да ходиш на фитнес, да тичаш в парка, да четеш книги и накрая ако спреш и телевизията тогава щастието само, ще те намери. Това не са клишета, а вече изпитани истини от мен. За приятелството да ти кажа нещо. Хубаво е да го имаш, но не трябва да плащаш за него с прекалената си доброта. И аз на твоите години исках да имам приятели, исках да им помагам, да бъда отзивчив към тях, но после живота ми показа, че не е трябвало да се напъвам много. Гледай си ученето, намери си готино хоби и не се тревожи нито за родителите ти, нито за приятелите ти. И ако все още си мислиш, че не те разбирам, ще ти кажа, че аз преживях твоето положение но в много по големи размери. Две години не знаех какво се случва с мен, Душата ми беше разпъната на кръст заради отвратителната депресия. И какво накрая се случи? Ами нищо. Ти сам избираш как да я пребориш. Защото депресията край няма! Тя не отминава нито с фанфари, нито с фоейрверки. Тя си кротува вътре в теб и безшумно си работи. Кара те да бездействаш, да мразиш, да се обвиняваш и те съсипва отвсякъде.. а, тя е просто чувство, разбираш ли, едно гадно чувство и нищо повече. Затова ставай човек, докато можеш и спри да се оплакваш. Ще ти дам чудесна насока за излизането от депресията. Утре сутрин се събуди с усмивка и поздрави родителите си. Излез навън и поздрави няколко непознати, разчупи се малко и ще видиш невиждани неща. И на море така може да идеш и приятелка да си намериш и училището да ти върви, самоо мъничко усилие трябва колкото да се усмихваш. Това е от мен. Чао.
|
| преди: 7 години, 11 месеца hash: ad65892281 |
|
4. Момиче съм, на 16
Слушай сега малко, материалист си и то голям. Не се обиждай, всеки иска да има най-новото. Все пак това е желание, което не може да спрем. Но гледай да намалиш тази част от теб.
Спри дрогата, това е пълна глупост. Не ти ли беше поне малко съвестно, че се занимаваше с нея? Нямаше ли едно малко чувство, което да те измъчва. Имаш всичко нужно да се реализираш добре в живота. Малко хора имат този шанс и трябва да се мъчат, за да успеят.
Моля те, недей да се занимаваш с глупости щом имаш толкова късмет да си роден в среда, която имаш толкова шансове.
Прави го единствено заради теб. Доста ще ти е приятно, уверявам те.
По принцип много добре те разбирам, самата аз не бях привърженик на училището. Но го правя единствено заради родителите ми. Но те не ме карат. Сама аз съм го решила. Защото знам какво е да нямаш и сама да се справяш с всичко. Много е трудно, признавам ти.
Понякога ми е толкова тежко от училище . Разпадам се. Колкото и глупаво да звучи и на нашите години си имаме проблеми и особено сме свързани с тези на родителите и техни желания, които понякога ни измъчват.
|
| преди: 7 години, 11 месеца hash: 92d9215ed0 |
|
5. Брат та ти си на 16 години! Каква депресия, какви глупости? ! Излизай с приятели, пиите по бира, разговаряйте, забавлявайте се. Това с дрогата не е добре като цяло. Пробвай се да спреш или се ограничи поне до тревата. Живота е пред теб, не си съсипвай най-хубавите години от него!
|
...
| преди: 7 години, 11 месеца hash: e98ce368b3 |
|
8. Отиди на психолог сам, вашите не ти трябват.
И аз бях така на 16, не си само ти. Всичко минава и заминава и няма и да сещаш за това си състояние след време.
|
| преди: 7 години, 11 месеца hash: 935d3b1dd7 |
|
9. Кажи на вашите всичко което си написал на нас тук, че те задушават, че се чувстваш пренатоварен, че имаш нужда да се видиш с приятели и изобщо от лично пространство! Щом имаше някой лев отиди на психолог без те да знаят прочети и книгата" Отровните родители". Ако не те разберат ще ги изтраеш някак си още малко и щом завършиш ще се изнесеш и ще започнеш живота си на чисто далеч от тях. Аман от родители с болни амбиции!
|
| преди: 7 години, 11 месеца hash: 546fae33e6 |
|
10. До номер 3 извинявай но в света в който вие живеете е в свят в който аз искам да се изпепеля
|
| преди: 7 години, 11 месеца hash: 3ac52428e4 |
|
12. Щастието не е нещо, което цял живот се търси, и постигнеш ли го, от тук нататък, си щастлив, и всичко е песен. В живота има моменти на щастие, има моменти и на тъга. Има моменти на безразличие, апатия, депресия понякога. Има мигове на ентусиазъм, на радост, на любов и обич. Често, обаче, не виждаме или не придаваме важност на тези хубави моменти, търсейки нещо идеално и несъществуващо (безкрайното щастие) и така и не го намираме, а то е вътре в нас. За това много по-мъдри хора от мен и теб, са казали, че щастието е в малките неща. Аз бих добавила и, че щастието не е някъде навън, а е вътре в нас. Не може да очакваш някой да дойде и да преобърне живота ти, и да го направи розов. Ако ти не си помогнеш, няма кой друг, дори и родителите ти.
Depravity
|
| преди: 7 години, 11 месеца hash: 4161bd80b6 |
|
13. НЗ какъв си ама, тая история ми звучи много странна. Според мен проблема идва от контрола на вашите май, колкото да се стремят към добро май ти влиаят в обратната посока, не те пускат никъде което наистина е тъпо, особено ако е на море с приятели, да излизаш с приятели това не е нормално. Сега те вярно могат да ти ограничават някой неща, като родители и те са с правото да ти ограничават заради това, че да направят все пак твоето бъдеще е в техни ръце. Обаче нз какво се стремят да направат, вероятно не те разбират и това е големия проблем, в момента не си тръгнал към нищо хубаво. И като слушам, че проблема идва от вкъщи ми е ясна тоя ситуация. Нз дали не си от тези глезльовците дето мами и тате всичко им купуват, щото могат да си го позволят, определено щом могат да си позволят телефон последен модел. И сега изведнъж всичко ти рухва когато влизаш в пубертета и почват ограниченията от страна на родителите ти. И глезеното детенце на мама и тати не вижда друг начин освен да се занимава с наркотици и дилърство и да пропада на долу. Това решението направо ти ръкопляскам. Прекрастно си разглезен това е проблема. Виж сега, ако родителите ти не ти правят някакви ограничения през тоя живот, няма как да ти покажат какво е паравилно и какво не, това е да те направят човек. Няма как всеки свестен родител е това. Като човек преминал пубертета абсолютно те разбирам, няма как висичко да ти ограничават, да не се срещаш с приятели и разни такива, се пак не нормално. Нали и аз съм минала по този път. Наще също са от тези родители дето за всичко се притесняват и всичко ограничават, и мен не са ме пускали на различни места, но не съжалявам за нищо, то това те възпитава.
Момиче на 20
|
|
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: няма |
| ... |
|
|
|
|
