Споделена история от Тинейджърски |
Защо губя приятелите си? Защо решават просто да си тръгнат?
преди: 7 години, 10 месеца, прочетена 1421 пъти
Историята ще е дълга, но пък.. е интересна? Имената които използвам не са реални.
Здравейте, потребители на този сайт. Почнах да пиша историята в 3 през нощта, но ми се доспа и се отказах. Ще се опитам да разкажа миналото на кратко. Когато бях на 10 години играех в животно. ком. Там се запознах с една Екатерина - на 16 години беше тогава, сега е на 20 ии.. не сме си писали от около две години. Тя ми беше като по-голяма сестра и ме уважаваше, а не като останалите, които ме смятаха "тъпо лапе". Таа.. много ми липсва, но както и да е. Тя ме запозна с едно момиче - Ивелина. Тя е една година по-голяма от мен. Станахме много добри приятелки, тя е от друг град но си пишехме всеки ден, споделяхме си.. бяхме неразделни. Отделно по същото време горе-долу се запознах с Лилия, Божидара, Радост и Никол. Единствено Никол и Божидара бяха от моя град, но не се виждах с тях. Заедно почнахме да играем една игра. Постоянно бяхме заедно, пишехме си, по цели вечери нещо дискутирахме. Когато се сетя за това.. просто някак си ме хваща носталгията. Липсват ми всичките онези емоции.. ще ми се да върна времето назад. След около месец-два игра с една моя приятелка (от града на баба, беше ми много близка и всяко лято ходех там и по цял ден излизахме) и Ивелина имахме спор. Не знам как стана, но и двете ми се разсърдиха жестоко. Плачех, молих ги но те просто не искаха повече да ме виждат. Макар и да имах онези други 5 момичета си пишех отделно със всяка. Божидара не заемаше страна и не влизаше, Лилия нямаше интернет. Радост тогава имаше матури (вече бях на 11, а тя на 13) и учеше. Невена влизаше и си пишехме, но аз бях много самотна. (повече няма да споменавам Невена, но искам да вметна че от 6-ти клас дойде в моето училище и в моя клас.. сприятелихме се, но се оказа че не е това за което я мислех в интернет.. и после стана пушачка, пиеше и взимаше наркотици, натиска се с 20 годишни и... просто я избягвам) Те бяха единствените ми. Вкъщи винаги имаше спорове, бедност и все трябваше да мълча. Нямах приятели от училище. Ивелина ми беше като семейство и тогава я загубих. След 2 месеца някъде тя ми прости. Чувствах се като в рай. Но от тогава групата се разпадна. Понякога се събирахме, но беше за рядко. Спомените ми избледняват, но има доста за разказване. Ще прескоча тази част и отивам направо на 2014 лятото. Спора ни беше някъде началото на годината. Тогава пак се бяхме скарали жестоко, не помня защо и какво но тя беше тази която искаше да й простя. Средно положение. В крайна сметка си бяхме неразделни отново. В началото на 2015 се запознах с едно момче, харесах го, бяхме гаджета през интернет. Тук е доста дълга историята но с няколко думи - скарах се с всички заради него, обиди много Лилия която е доста крехка душа, с Божидара и Радост се запозна само един път ии през по-голямата част от времето играех с него и Ивелина. Той ме настрои срещу нея и цяло лято бяхме скарани. С въпросното момче така и не се видяхме. Имахме връзка 7 месеца, зарязах всичко и всички заради него, а накрая ме заряза безпричинно. Със сестра му бяхме най-добри приятелки и 99% вероятност тя да е била него. Но това е друга история. Към края на лятото на 2015, Ивелина ходеше на курсове с новия си клас (щеше да започне 8 клас). Тогава с момчето бяхме заедно, но тя ми писа. Каза ми че е осъзнала колко лоши и гадни хора може да има ии... всъщност не го помня. Не помня точните думи, но това беше едно от изреченията. Пак си станахме приятелки. Разбира се "гаджето ми" постоянно ме настройваше срещу нея, но си бях приятелка. Не я оставях. Малко преди раздялата се сближих и с едно момиче - Стефани. В начален курс бяхме най-добри приятелки, но после нещо се случи и в 5 и 6 клас не си говорихме много. След раздялата някак си пренебрегвах Ивелина. Пишехме си рядко, тя все се сърдеше защо не й пиша... някак си не ми се занимаваше, отделно училището. Болеше ме глава постоянно, не ми се пишеше с никой. Пролетта се сближих с групичката на Стефани - още 3 момичета. В онзи момент си мислех, че най-сетне съм открила щастието, но всичко траеше около месец два. Много се карах и с тях. Пренебрегване, сърдех им се за неща и ги блокирах. не бяха безобидни де. Имахме с тях общ чат и го напусках. Та при един такъв случай с една от тях се скарахме. Беше жестоко обиждане и си станахме врагове. Втора пък точно с този чат се изгаври. Разиграваха ми сцени, имитираха ме и никой не ми се извини изобщо. Не искам да разгъвам и да ви обяснявам, но бях много наранена и спрях да си пиша и с двете. С третата се видяхме 1 път през лятото и то в компания. Тя вечно е навън с други хора, така че и тя отпада. Единствено Стефани остана. И Ивелина. Имах само тях. Но пак бях щастлива. Със Стефани правя всичко, излизаме, говорим си, никога не ни доскучава. Ивелина след матурите почнах да й пиша по-често. Казах й че, когато ми вземат нов телефон ще е по-лесно като съм навън да й пращам снимки, да си говорим. Ее.. взеха ми. Преди 20 дни някъде. Всичко вършеше както обещах и както исках. Стефани и Ивелина не се познаваха много, докато Стефани не направи обща чат група. Там тя пращаше на Петя мои снимки, но почнахме да си пишем постоянно. За жалост със Стефани сме доста различни ии просто се караме много често. Минава за по 5 минути, но не минава ден в който да не се заяждаме. Поне в групата стана така. Ивелина явно се възприе като участник и се чувстваше гадно с мен. Понякога ме гонеше, понякога тя напускаше. Вчера всичко беше наред, забавлявахме се. Говорихме за бурята и за други неща. Тя спомена, че на майка й не й е добре и я игнорирахме. Явно за това се разсърди.. не знам. Но напусна и каза, че не е иска да е в една група с мен. Не исках да я игнорирам, но какво можех да кажа? Тя просто не искаше да спорим, защото и се беше насъбрало и за това си говорихме нормално. После просто ми изтърси - нека прекратим приятелството си завинаги. Аргумента и беше, че сме се променили и двете малко или много и ако не сме приятелки ще избегнем ежедневните спорове. Ама аз не споря с нея? Откъде го измисли? Щели сме да бъдем благодарни един ден? Да, тя. На нея й е лесно. Има си 12 "ндп-та" и не й е проблем да зареже някой. Убедена съм, че е така. От една страна - не искам да оставам сама, а от друга просто я ценя много. Толкова години заедно, неразделни, писане и говорене. Когато нямах никого, когато вкъщи ме тормозеха тя беше до мен. И сега ме изоставя от нищото. Ами Божидара? С нея е приятелка, а се запознахме по едно време. Божидара също се е променила, защо аз да съм различна. Писах й... опитвах се. Но тя не и не. Блокира ме, отпоследва ме във всички социални мрежи само и само да нямам контакт с нея. Цяла нощ мислех за това, чувствам се сякаш в депресия. Искам я обратно, но този път имам чувството че няма да се върне. Последния път като се скарахме беше преди месец мисля, тя ме блокира. Тогава защо не ме беше грижа? Просто го приех напук.. казах си, че е все тая. После й писах и се сдобрихме за минути. Каза, че й се е насъбрало и е имала проблеми, просто не е издържала на всички. Но сега е различно.. чувствам се точно както онзи първия път, още когато бях на 11 и се скарах с нея и другата си приятелка. А Ивелина не само ме блокира но и изтри чата ни... чат от години наред, който пазеше толкова стриктно, защото в него се съхраняваха много спомени.. тъпичко, а? Но пък наистина беше така, защото се видяхме само един път. Един път, но тогава разбрах че искам да съм приятелки за цяла вечност. В момента имам само Стефани. Хубаво но.. тя не е Ивелина. Ивелина винаги ми дава съвети и е много умен човек. Подкрепя ме, забавна е. Със Стефани се караме... много често я няма, никога не ми се извинява. Леко егоист.. не я страх да ми каже че формата на лицето ми е грозна, никога не ми е правила комплимент ии е от типа хора, които обичат да се гримират и обсъждат другите по външиня им вид. Не е лош човек, но... Ивелина е различна. Тя харесва всеки, смята че всеки е красив и е равен на другите. Много позитивен и мил човек, когато бях неуверена в себе си ме успокояваше, а не ме игнорираше и не обръщаше темата към себе си или не ми отвръщаше с думите "еми шанс" както Стефани. Стефи е до мен в момента и я ценя много, но имам нужда от човек като Ивелина. Те двете ме държат да съм още жива тук. Тормоза в къщи, нерви нямам, чувствата ми отидоха на вятъра с онова гадженце от интернета. По него страда толкова време и ми изгниха ръцете да му се обеснявам. Много пъти съм искала да се самоубия и опитвах. Сега без Ивелина се чувствам като една торба. Цял ден си седя вкъщи и нищо не правя. Опитвам се, но съм нещастна. Вече ми липсва.. и не издържам на всичко това. Знам колко тъпо звучи, но просто ми се ще да умра. Майка ми е нон стоп с мен обаче, защото знае че съм емоционално нестабилна и ме наблюдава да не направя някоя глупост. Но да му се невиди каква е ползата от мен? Ще загубя и Стефани скоро.. сигурна съм. А други приятели? Познавам хора само от класа си. Половината ми нов клас ще е стария. От него само едно друго момиче ми е приятна и се разбираме, но тя си ходи с друга компания. Другата част също ги познавам. С някои съм си играла като малка.. крядаха ми нещата, подиграваха ми се. Другите просто ги знам що за стока са. И сега... имам Стефани. И котката си.
Ако някой ми каже - стегни се... това няма как да се случи. Не е толкова просто. А виртуални шамари колкото искате ми бийте.
Исках само да споделя..
|
