Не знам какво да правя
преди: 7 години, 5 месеца, прочетена 1212 пъти
Здравейте, пише ви момиче на 18 от София. Никога не съм споделяла това и не знам как да започна, за да не е объркано. Първо искам да кажа, че съм с много ниско самочувствие, въпреки че никой никога не ме обиждал и предполагам, че са ми останали комплекси от детството, защото тогава бях по-пълничка и по-висока от другите деца. От известно време, по-точно от 9 клас насам, въпреки че в последно време нещата се усложниха, изпаднах в състояние, подобно на депресия(не твърдя със сигурност, защото не съм ходила на психиатър). Винаги гледам негативната страна на нещата, страхувам се от бъдещето, реагирам неадекватно в дадени ситуации, не се разбирам с хората около мен, затварям се в себе си, мразя се, чувствам, че си пропилявам живота и че всичко е напразно и безсмислено, редовно плача.. Имам хора около себе си, имам и истински приятели, които слава богу не ме оставят, колкото и да е трудно, но никога не съм имала гадже, въпреки че смея да твърдя, че не ми липсва мъжко внимание, просто никога не се е стигало до нещо сериозно. Цялата тази ситуация ме доведе до редовна употреба на успокоителни, до самонараняване и дори се е стигало до натрапчиви мисли за самоубийство, защото вече не виждам друг изход. Преди околко 10месеца реших, че проблемът ми е в това, че съм дебела, въпреки че според другите никога не съм била. За отрицателно време свалих 18кг изцяло чрез глад, но родителите ми ме надушиха и почнаха да ме следят и да ме карат да ям, което доведе до почти редовно повръщане след хранене. Иначе ако ме видите, никога не бихте могли да предположите тези неща - изглеждам страшно позитивна, винаги помагам на другите, ходя по купони и винаги съм душата на компанията.. И аз не знам какво да правя вече, опитах всичко, побърквам се като не знам къде е проблемът. Организмът ми започва да се скапва, припадам, на вечер спя най-много 2/3 часа и точно, когато ми предстоида взема живота си в ръце, аз съм безсилна.. Ходих на психолог миналата година, но понеже трудно споделям, не можах да кажа цялата истина и нямаше никаква полза.. Моля ако някой е преминавал през нещо подобно или иска да сподели мнението си дори негативно да го направи, защото имам нужда да чуя различни гледни точки! Да добавя, че и миналата седмица загубих много скъп роднина и нещата тотално се сринаха. Моля модераторите да публикуват историята ми и благодаря на всички, които са си направили труда да я прочетат! Успешна седмица!

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 7 години, 4 месеца hash: 6c23eb4fd2

гласове: 1 2 3 4 5   (220609 гласа)

1.   Същата работа съм. Две лица... Пред хората съм толкова весела и забавна. Питат ме как е възможно постоянно да се усмихваш, а самата аз нямам отговор. Дори не ми е до усмивки. Имам желание само да стоя в нас. Насила се срещам с хора. Имам комплекси - все си мисля, че съм дебела. И аз като теб като дете бях пълничка. Това сега съвсем не е така - взех се в ръце. Спортувам и се храня здравословно, но комплекса остава, колкото и да ми повтарят, че съм много хубава. Търся светлина в тунела. Но ти май си по-тежък случай. Аз до опити за самоубийство не съм стигала. Нямам решение. Имам съвет (който си повтарям всеки ден сама на себе си). Млада си, свободна си - излизай, прави опити да се забавляваш, опитвай нови неща и рано или късно ще се появи нещо, което ще осмисли живота ти. Аз например гледам да грабвам всяка възможност за разнообразие. Идеи за разнообразие: курс за чужд език (аз записах испански), уроци по танци (аз ходя на народни), някакъв спорт (аз тичам 40-60 минути 3-4 пъти седмично - оставаш сама с мислите си, действа отпускащо), пътувания (аз ходих 3 пъти в САЩ на бригада). И всички изброени идеи са взаимствани от други мнения в този сайт. Неща, които да си избиеш от главата: самоубийство (не само си отнемаш възможността да опознаеш заобикалящия те свят, но и нараняваш хора, които искрено те обичат), да се затвориш в себе си (преосмислянето само влошава ситуацията). Съвет: споделяй, ако те е срам очи в очи, споделяй тук. Излей си душата, не се срамувай. Явно нещо те мъчи (не само теб. Никой не е попаднал случайно на този сайт). И каквито и да са твоите проблеми, ще се почувстваш по-добре, когато откриеш някой, който е минал по този път. Ще ти даде съвети и напътствия. Пожелавам ти успех! Ж23

 

...

преди: 7 години, 4 месеца hash: 7f619f0d68

гласове: 1 2 3 4 5   (180436 гласа)

2.   Здравей. Аз съм момче на 18. Искам да ти кажа, животът си е твой. Живей го без преструвки. Ако си интровертен човек бъди и такъв пред другите. Те ще те харесат такава каквато си. Един от начините за успех в живота са ПОЗИТИВНО МИСЛЕНЕ ( колкото и да е трудно опитай :) ). Благодари за възможностите на следващия ден. Сети се за всички детски филмчета, където ние сме гледали. Там ни научиха на много житейски неща. Има толкова по-зле хора от теб, умиращия от глад, недъгави. Ти си едно добро, сладко момиче което не трябва да се отчайва от живота. Приеми новите предизвикателства и ги смачкай! Момичетата обръщате много внимание на теглото, а това довежда до анорексия и много болести. Струва ли си? И аз съм затворена личност, но ние сме най-мислите и добри нали? Главата горе, приятно завършване и нека всички негативи да се махнат. Постарай се, самоубийството не е решение, само ще тежи на твои близки. За любов има време, и аз съм сам, не болка за умиране (добре де може би е :Д ) всичко с времето си. Поздравявам те с една кпоп песен (не знам дали ще ти хареса) Taeyang-Eyes, Nose, Lips Успех и ти желая всичко най-хубаво!!

 

...

преди: 7 години, 4 месеца hash: b4da56b4c9

гласове: 1 2 3 4 5   (3 гласа)

3.   Първо здравей, след като прочетох историята ти искам да ти кажа като за начало да не третираш себе си като обект на постоянна критика. Звучи банално, но трябва да виждаш добрите страни не само на тялото си, но и на характера си и чрез тях да не обръщаш внимание на лошите (все пак хора сме, няма перфектни и всички имаме недостатъци, но у всеки има по нещо, с което може да бъде полезен и за себе си и за околните). Друго важно нещо, което искам да ти кажа е, че това което си причинила на тялото си с въпросните 18 килограма е вредно за здравето ти и не трябва да го повтаряш не само че може да доведе до различни болести, но и може да пречи на редовния ти цикъл, а повярвай ми това не е добре казвам го от личен опит. Относно психолозите и споделянето опитай да споделяш с някой приятел/ка, въпреки че аз лично не съм привърженик на споделянето с тях пак поради лични преживявания може при теб да помогне, ако си сигурна в тях и тяхната честност и че ще те изслушат без да разбере целия свят. Ако искаш да излезеш от състоянието, в което си започни някакъв спорт, излизай да се разхождаш или пък слушай музика, пей, танцувай докато си сама вкъщи забрави за всичко, което те натоварва, защото за моите скромни 17 години разбрах, че проблеми винаги има, но затова винаги има решение и най - често това решение е единствено в главата ти. И последен съвет от бъбривата ми личност.... Когато се чувстваш зле опитай да помогнеш на някой друг - на приятел или роднина, понякога когато направим хората около нас щастливи и ние започваме да се чувстваме такива.

 

...

горе^

преди: 7 години, 4 месеца hash: 22cb71d97f

гласове: 1 2 3 4 5   (142012 гласа)

4.   Ти никога не казваш истината, цялата истина. Това ти е проблемът. Гледай да го разрешиш.

 

...

преди: 7 години, 4 месеца hash: 80bd2ed7d2

гласове: 1 2 3 4 5   (0 гласа)

5.   И аз минавам през нещо подобно , но съм момче на 17 г. , което не излиза често навън , нито пък по купони , дискотеки и т.н. . Покажи това което си написала на някой психолог , ако толкова те е страх. Не гладувай , понеже ще имаш неприятности за напред. Има много такива истории , но най-вече в американски сайтове , където казват , че проблема е в самотата .

 

...