Поредната история за едно провалящо се семейство - Spodeli.net


Нещата от живота...
 
Реклама


 Начало
 Правила
 Добави история!
 Контакт
 
Статии:
 Как да се харесваме в собственото си тяло. Проект - Кожа.
 
Споделени истории (76601)
 Избор на редактора (64)
 Любов и изневяра (16996)
 Секс и интимност (9386)
 Тинейджърски (17771)
 Семейство (3525)
 Здраве (6314)
 Спорт и красота (3368)
 На работното място (1376)
 Образование (4100)
 В чужбина (908)
 Наркотици и алкохол (795)
 Измислени истории (687)
 Проза, литература (1218)
 Други (10086)
 
 

  

Споделена история от Тинейджърски

Поредната история за едно провалящо се семейство
преди: 2 месеца, 10 дни, прочетена 726 пъти
Аз съм на 16. Умишлено ще скрия пола си, както и някои други детайли. Да, както се вижда още от второто ми изречение - аз не обичам да излагам на показ живота си, и по-точно да разкривам пред който и да било всякакви детайли за личния ми живот. Това е така, защото за малкото години, прекарани от мен на този свят, съм научил че споделянето на случващото се с теб не ти помага, а само ти вреди. Изпитвал съм много разочарования, много подигравки и много скръб. Аз съм една отритната от обществото личност, само защото съм преживял доста покъртителни неща. И не, не го казвам за да ме съжалявате, не търся това. Искам просто да разкажа на някого за това как се стекоха обстоятелствата при мен (и ето че все пак споменах пола си индиректно).

Роден съм и израснах в малък град, в който почти всички се познават. За съжаление обаче се родих с един не особено приятен здравословен проблем. По това време, в началото на 21ви век не е имало болница в страната ни, която да може да предложи адекватно решение на този тип проблеми при бебетата. Но моите родители, млади, заблудени и тъпи, се пуснали по течението и се доверили на градската болница в отделението по обща хирургия, където са мислели че може да се оправя, и там са ме оперирали. По това време подобни операции са били рядкости или неуспешни в София, а ние в градската болница ще правим експерименти с бебе. И така стана, че аз вече имах повече от 5 неуспешни операции с навлизането ми в пубертета, а на моите родители вероятно не им е пукало за това. Трябваше да стана на 13, за да се сети доктора че повече не може да "опитва" с неговите методи на общо-практикуващ хирург и да ни прати в столицата. Преждевременно на мен ми се беше наложило да влизам за операция през година и това откакто се помня. Също така важно е да отбележа че ми се роди и сестра, а с това баща ми се пропи, спря да работи и всичко остана на грижите на майка ми. На мене ми откриха и друго заболяване, което също лекувам откакто се помня, но сега поне не ми застрашава здравето вече. Кое е важното обаче? С тези толкова чести операции аз бях принуден да се обездвижвам за дълго време. Така загубих форма. Не че като дете съм имал някаква форма, но спрях да бъда толкова подвижен и се появиха проблеми с цялата ми физика. Чак сега успявам да вляза във форма и опитвам да живея по по-активен начин. Да, но след като започнах да влизам в пубертета доста се затворих в себе си. Съучениците ме заливаха с подигравки, говореха зад гърба ми и ми се присмиваха за това че живея по-скромно и нямам толкова пари. Също така ми се смееха за това че не съм толкова бърз, силен и издръжлив, че не мога да вдигам тежки неща и така нататък. Избягваха ме и защото бях прекалено затворен и винаги стоях на страна и не говорих с никого.

А защо бях такъв? Защото двамата ми родители не си свършиха работата на родители, не ми помогнаха да се оправя със здравето, а само ме осакатяваха все повече и повече с поредната операция, което беше един огромен кошмар за мен. Само като се сетя за болките, които съм изтърпявал ме побиват тръпки. А проблемите в семейството само можеха да влошат нещата. Скандалите на майка ми и баща ми станаха все по-чести, което ме раздалечи много от тях. След като основният доход на цялото семейство идваше само от заплатата на майка ми, парите за нищо не стигаха. Сега все още нямаме пари, а сметките и нуждите от каквото и да било са големи. Цялото това лято и двамата ми родители бяха безработни. Едвам се справихме. Аз не спрях да се карам с тъпата ми майка затова, че тя си купува всяка година по два - три чифта обувки на година, въпреки че има 10 в наличност у нас, а мен и сестра ми ни държи само с един единствен чифт по половин година и с него ходим навсякъде и по всяко време. Ето тези дни вали, а не можах да изляза от нас щото единствените ми обувки и единственото ми яке са мокри. Нищо чудно да се разболея утре като изляза пак така с тях. Вече не знам как да продължа, защото на мен спешно ми трябват някакви пари за издръжка.
За баща ми да не говорим, той този човек няма ценностна система. За него е важно само да има алкохол, нищо друго. Той ако трябва на улицата ще излезе да проси за да си вземе алкохол. Много исках това лято да работя, обаче простата ми майка не ме пусна. Бил съм малък. А като се сетя че можех да изкарам пари за няколко месеца. Немислимо е да работя сега през годината, няма как защото уча в сериозно училище и няма да имам време за учене. Между другото, когато станах на 14 реших да кандидатствам в друг град и ме приеха и сега съм на общежитие там.
Радвам се че не съм у нас през повечето време от годината, защото нямаше да изтърпя всички скандали на майка ми и баща ми. А последната ми операция беше миналата година. Не съм много доволен от резултата, заради което май ще ходя в чужбина в скоро време. Просто трябва да навърша 18 и да имам една известна сума пари. Второто не знам обаче как ще стане. Ето защо ми трябват пари - първо, за да не умра от глад когато съм в големия град, и второ - за да мога да се оправя веднъж за винаги с проблема ми, а третото е за да си помогна при кандидатстването в университета, което нито е скоро, нито е далече.

Отново да си кажа че не искам някой да ме съжалява, просто имах нужда да го споделя. В последно време най-близките ми хора не се интересуват от мен, а новите приятели, които си намерих с влизането ми в гимназията напоследък се отдръпват от мен. На моменти имам чувството че само ме използват. Останах си сам аз. Затова, мили хора, не забравяйте да попитате човека до вас дали се чувства добре или дали има някакви проблеми. Нека да не сме такива лицемери и нека да допуснем хората в сърцата си, защото не се знае какво всъщност таи всеки един от нас в душата си.

 
Сподели историята:
 
<< Предишна Случайна Следваща >>
 
 

Коментари

Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
 
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)
 
  Email:
  Въведи кода от картинката в ляво! (anty bot)
 
Въведи код
 
 
  ... ... ...
Коментари на страница: Най-отгоре:

преди: 2 месеца, 10 дни
hash: b88bdc7800
гласове:
1 2 3 4 5
  (3 гласа)

1.   Aвторе, не мога да ти дам съвет как да подобриш живота си, защото според мен ти за 16 годишен си направил всичко до сега максимално по твоите възможности и най-доброто решение е да отидеш да учиш в голям град на общежитие.
Не пишеш каква ти е болестта, но не чакай да станеш на 18 г., а нека заедно с лекуващ лекар да подготвите документи за лечение на деца в чужбина. Само до 18 г. възраст имаш такъв шанс. Иначе не мисли, че и в чужбина има панацея за всичко. Много зависи от заболяването!
За другото какво да кажа - прав си. Поучителна е историята за хората, които пропагандират да се раждат деца на всяка цена и без финансова възможност. Аз самата съм над 30 г. и чакам първото си дете, за което имаме всичко осигурено и можем да си позволим дори най-скъпо лечение ако недай си Боже се наложи. Не съди родителите си строго, защото такива са повечето родители у нас от работническите (безработническите) семейства. Моите родители са подобни. Аз имах нужда от една шина заради криви зъби и не успяха да се оправят, та чак сама открих нужния зъболекар-ортодонт и си платих шина от 100 лв. най-простичка - за брикети не съм и мечтала.
Също заради лошата храна вкъщи се разболявах всяка година от пневмонии, защото нямах никакъв имунитет по едно време. Нашите не се занимаваха и дори не ми купуваха предписани лекарства - нямало пари. Точно на твоите години след училище вече едвам дишайки отидох в един диспансер за белодробни болести в близост до училището и понеже нямах направление чаках до края на работното време. Прие ме лекарката на добра воля, защото и пари нямах и като ме прослужа веднага докара по спешност кушетка, включиха ме на системи, на уред за кислород и лекарите почнаха да се суетят около мен, защото съм била пред задушаване - 6 часа по-късно и щеше да е вече късно с две думи. Нашите се появиха на другия ден да подпишат нещо и да ми донесат пижама като бяха забравили, разбира се, неща като паста за зъби и други такива работи... Имала съм късмет да се родя здрава. С най-малките проблеми родителите ми до ден днешен не могат да се справят и са като малките деца. На 18 г. се изнесох и почнах работа, после се записах да уча и се издържах. Сватбата си стегнах сама и изобщо на тях не съм разчитала никога.
Ти още по-добре си направил, че по-рано си се изнесал.
Работа иначе не търси по време на училище, защото ще си развалиш успеха, но другата година лятото задължително почни примерно в авто-мивка. Имам познат, който има такъв бизнес и от него знам, че отчаяно се нуждаят от хора, взима и по-малки от 18 г. и се работи на твърдо възнаграждение плюс процент, плюс бакшиш! Работата е лека, и за момичета става, но лятото само работи и заради здравето си, но и заради училище.
Единственият начин на човек с болест да пробие в живота е с акъл и образование. Ти с физическа работа не можеш да се изхранваш.
Иначе не виждам какво мога да те съветвам. Ти си много силен, оправен младеж и ще се оправиш в живота. Важен урок си си взел до живот и не смятам, че ще пиеш като баща си или ще си безотговорен като майка си. Също не смятам, че някога би създал деца, за които не можеш да се грижиш.
Хубаво дете си, жалко че нямаш късмет, но спокойно - ти си като калена стомана - ще се справиш в живота. По-трудно ще им е на децата, израстнали с леко и меко после. Трудностите винаги намират хората, едни по-рано, други по-късно

 
  ...
преди: 2 месеца, 10 дни
hash: 3ba28c3745
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

2.   Много поучителна история за всички. Аз ще ти предложа следващото лято хващай автобуса и идвай на златни пясъци и тръгвай наред по заведенията да искаш да викаш хора да влизат или да раздаваш флаери. Почти всеки предлага и безплатно настаняване, а ако имаш проблем заповядай вечерно време пред Бонкърс и намери шофьора на такси Форд това съм аз и ще ти осигуря безплатен подслон. За възрастта не се притеснявай не е проблем, само вашите да не те обявят за издирване. Ще се радвам да помогна защото съм бил в подобна ситуация и съвсем случаен човек ми помогна на мен да бъда този който съм в момента и да съм ЩАСТЛИВ което много малко хора са постигнали. За хейтърите ще кажа само че имам собствено жилище което сам съм изградил собствена кола и сам се оправям от поне 10 години

 
  ...
преди: 2 месеца, 9 дни
hash: f2126f6a91
гласове:
1 2 3 4 5
  (2 гласа)

3.   Много злоба има в теб. Така няма да задържиш и един приятел. Ако се беше поставил на мястото на "тъпите ти родители", нямаше да говориш така за тях. Ако те бяха оставили в дом, нямаше да видиш и една операция, а сигурно щеше и да си хвърлил топа. На всеки се случва да остане без работа, друг е въпроса, че след определена възраст шансът за намиране на такава, е минимален. И какъв ти е проблема? През годините са останали заедно. Безпаричието води до кавги, но това не значи че са тъпи.

 
  ... горе^
преди: 2 месеца, 9 дни
hash: f4b3e59836
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

4.   Приеми огромното ми съчувствие!

 
  ...
преди: 2 месеца, 9 дни
hash: ce9e1e0afe
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

5.   Единственото, което разбарах досега - че автора обвинява майка си и баща си за всичко.... Скъпи авторе, дълбоко отвратена съм от начина, по който говориш за майка си!
Сам пишеш, че си от малък град - каква заплата очакваш да взема майка ти - 1000 или 2000 лева Я слез на земята.... Естествено е, че в малкия град скъпоплатената работа е вече заета или е за хора с образование и висока квалификация... очевидно майка ти не ги притежава.... Наричаш баща си алкохолик - разбери дефиниция за алкохолик и тогава използвай тази дума.... Цяло лято и двамата били безработни - ами пак ти казвам в малък град, човек, ако си загуби работата трудно ще си намери нова. Казвам го от личен опит. Не били те водили по София за операция - 1 Едва ли някой им е препоръчал София 2 Може би тези операции са се заплащали 3 Може да не са били запознати изцяло със заболяването ти...
Браво на теб, че си приет в хубаво училище, ама вземи си учи уроците, ходи на допълнителни курсове- има безплатни такива, вземи си образованието в ръце, намери си работа, пък после се доказвай и обеждай родителите си

 
  ...


...
преди: 2 месеца, 9 дни
hash: 0b97affedd
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

6.   Не конкретизираш какво е заболяването заради което ти правят операции, но вероятно имаш право на социална пенсия по инвалидност, която се отпуска и на деца. Така ще имаш някакъв макар и малък доход, с който да можеш да си купуваш неща от първа необходимост, като храна, обувки и др. Потърси информация в интернет, подготви необходимите медицински документи и ги подай в телк по местоживеене. В този сайт не е позволено да се публикуват телефон, адрес и друга информация, иначе веднага бих ти изпратила някакви обувки, или маратонки. Твоята история би накарала много хора да те подкрепят, за операцията в чужбина и защото твоите родители не могат да се грижат за теб. Потърси някоя медия в която да обяват дарителската ти сметка и дмс. Дано следващата операция да е успешна!

 
  ... горе^
преди: 2 месеца, 9 дни
hash: b88bdc7800
гласове:
1 2 3 4 5
  (2 гласа)

7.   3 и 5 май сами имат комплекси като родители.
Авторът е прав да се сърди на родителите си, защото е на 16 г. и е бил до сега тяхна отговорност. Те са създали не едно, а две деца, за които нямат финансовата и ментална възможност да се грижат.
Номер 3, ако бяха дали Авторът в дом, той щеше да получи по-добро медицинско обслужване. Първо, директорите на този дом са хора с висше образование и могат да се оправят в здравната система. Тези деца на 100% получават цялото лечение от държавата и биват лекувани в най-добрите болници в София или военни болници, университетски болници. Ако държавата беше настойник на Автора, той щеше да има на тези години близо 360 лв. издръжка (джобни) в общежитието, а след това гарантирано общежитие и безплатен университет. Ако го бяха оставили за осиновяване пък щяха да го осиновят проверени хора, които стават за родители и могат да се грижат за дете.

н 5, намери 101 оправдания за родителите на Автора, които са пълнолетни, здрави хора, но за едно 16 г. момче с болести нямаш никакво състрадание. Защо ли?
Ти си същият родител или подобен такъв и се разпозна. Не си мисли, че с подобни аргументи минават днес при безработица 5% и глад за сезонни работници. Лятото не били си намерили работа при пълна заетост в страната, алкохол се лее обаче. Съжалявам, но няма оправдание. Ще чистиш тоалетни, ще работиш на полето, но децата ще са гледани.
Нямало пари да го лекуват в София. Смях на бучки. Децата не плащат операции, защото са автоматично със здравни права и осигурени от държавата и дори до колкото знам консумативи не плащат, но и има достатачно дарителски кампании, които събират стотици хиляди и са щели да съберат със сигурност 2000 лв. да отидат в София. В моя град момиче събира пари да си плати здравните осигуровки и за консумативи за операция и ѝ събрахме за 2 дни 8000 лв. при положение, че ѝ трябваха 3000 лв., а тя дори не е дете.

И съвети дава на Автора да учил. Колко нагло! Авторът до сега всичко сам е постигнал и очевидно учи здраво. За 16 годишен е постигнал максималното и то без частни уроци и лиготии, със заболяване. За него обаче никаква милост, но за некадърните, мързеливи, алкохолизирани родители обяснения колкото си искаш.

Хора, хванете се на работа, след като сте създали деца или действително ги дайде в дом. Държавата ще се грижи по-добре за децата ви. Не всичко е въпрос на плодене на всяка цена. Всеки може да забременее и да роди дете, после обаче идва трудното

 
  ...
преди: 2 месеца, 9 дни
hash: f2126f6a91
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

8.   До 7. А колко домове закриха, заради високата смъртност и за "адекватните" грижи от страна на безотговорни директори? То и лекарите избягаха в чужбина, ти ще ми хвалиш здравеопазването, хаха.

 
  ...
преди: 2 месеца, 9 дни
hash: b88bdc7800
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

9.   Номер 8, смъртност в домовете е имало само при децата със специални нужди (увреждания). Домовете не са закрити, а са различни - вече са в градовете и са по семеен образец - тоест до 10-15 деца най-много и се цели да се настанят деца в приемни семейства. Аз говоря за настаняване в СЪВРЕМЕНЕН дом от семеен тип, което като условия е доста по-добре от общежитието, в което живее Авторът.
Вие в общежитие за ученици влизали ли сте?

Лекарите не са избягали в чужбина. И нас има три пъти повече лекарски практики на глава от населението от на Запад. Просто навремето специализацията на лекарите се заплащаше и много отидоха да специализират, а много и отидоха заради високи заплати, но и много се върнаха. Нормално. В 21 век и в ЕС сме моблини хора.
Тук обаче не е темата за лекарите и за домовете за деца, а за родителите, които не са в състояние да са такива поради липса на финансов и ментален капацитет.

 
  ... горе^
преди: 2 месеца, 9 дни
hash: 2fd71735e2
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

10.   Не ти е лесен стартът в живота, но така си кален и борбен. Незнам доколко може да обвиняваш родителите си. Те сигурно се опитват да направят каквото могат. Жалко, че майка ти си купува обувки за нея, а не за вас. Добре си постъпил, че си отишъл в друг град и на общежитие. Може да поработиш през лятото, да събереш пари. Виж съветът дали можеш да вземеш стипендия по болест в един от горните коментари. Но иначе учи нещо, с което ще можеш да си намериш добра работа и действай. Умен си, силен си, ще успееш.

 
  ...

...
преди: 2 месеца, 8 дни
hash: b1d66b818b
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

11.   Момченце, колкото и да са невежи родителите ти те са направили каквото могат, за да спясят живота ти и ти нямаш никакво право да ги обиждаш! Ако искаха можеха веднага да те зарежат в някой дом за сираци и да си продължат живота по живо и здраво, но не са го направили нали? Вместо това са се борили за живота ти доколкото им позволяват възможностите, а ти неблагодарнико си седнал да ги оплюваш за това! Тъпи били, алкохолици били. Да не мислиш, че им е било лесно всеки път да те гледат как страдаш в болницата? Баща ти да не мислиш, че от хубаво се е пропил? Смяташ ли, че му е лесно изведнъж да остане безработен с две деца, едното, от които със здраеословни проблеми? В днешно време млади образовани хора трудно си намират работа а какво остава за мъж на средна възраст от малко градче. Колкото до парите на този етап учи здраво, за да може да получаваш стипендия от училище. 21 лв. всеки месец не е много, но ако ги спестяваш може да си вземеш някоя и друга дреха и обувки с тях.

 
  ...
преди: 2 месеца, 8 дни
hash: b88bdc7800
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

12.   н 11, я по-спокойно. Какво са направили родителите за Автора освен да го заведат на личен лекар и той да ги преведе на местен НЕкомпетентен хирург, който да си експериментира с тялото му цял живот?
Бащата е алкохолик, майката е хронично безработна. Ако са искали да направят най-доброто за Автора е могло да се откажат от алохола, да работят и да събират пари чрез кампании за по-добро лечение поне в София. Всъщност лечението в София щеше да му е без пари, но сигурно и пътни не е могло да покрият или просто не им се е занимавало.

Сега обвиняваш Автора (ДЕТЕТО) за пороците на родителите (ОТГОВОРНИТЕ ЛИЦА).
Никъде в света го няма това дете да отговаря за родителите си и техните провали в живота. Има задължение родител-дете, не обратното. Когато родителите станат стари и болни, тогава децата имаме задължение към тях, но когато имаш дете под 18 г. и то е болно, ти имаш задължение да го гледаш. За алкохол пари има, но за пътни до София пари няма?

Авторът не е длъжен да си купува сам дрехи и обувки! Искал е да работи, но не са му дали позволение, а е под 18 г. Явно трудът не е голям приоритет в това семейство
Как един 17 годишен болен човек си намира работа, а двама здрави хора в трудоспособна възраст нямат работа при пълна заетост в икономиката? Търсят се навсякъде хора и в строителството има мъже на по 55-60 години взимат 2000 лв и нагоре, но не са алкохолици, разбира се.
Как другите хора гледат децата си? Чакат децата да вземат пари от държавата да си купят сами обувки ли?

И да държавата е по-добър попечител на такива деца. Всяко приемно семейство би се погрижило по-добре за Автора и всеки дом би му осигурил по-добри условия за живот и здравеопазване. Децата с попечител държавата се лекуват във военни и правителствени болници в СОФИЯ, имат дрехи, обувки, храна и джобни, а после безплатен университет и гарантирано безплатно общежитие плюс социална стипендия.
Хората с родители като тези на Автора страдат.
И не само едно дете родили, но две, за да е гърчът пълен.

 
  ... горе^
преди: 2 месеца, 6 дни
hash: bcf113f39b
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

13.   От автора до 3, 5 и 11! Аз пък съм отвратен от това, че вие ...... защитавате хора, които през цялото време са причинявали само и единствено зло на децата си. Не мога да повярвам с каква дискриминация се отнасяте към мен! Аз с какво съм заслужил всичко това, през което съм минал? А? И още по-интересно ми е защо заставате зад българин на средна възраст, които първо не желае да бъде образован и начетен човек, мисли само и единствено за себе си и от толкова много алкохол, който приема от години без спирка е забравил как да си напише името и не може да се справи сам в една обикновена институция като банка и т. н. без чужда помощ. Вие заставате от страната на един отвратителен насилник, който никога не е дошъл да ме види в която и болница да съм лежал, а аз за съжаление вече бройката им изгубих. Не е платил едно мое лечение и не ми е дал през живота ми една стотинка, а точно обратното - само ми е крадял от спестените пари за цигари и алкохол. Този човек не осъзнава какво е да имаш деца, още повече че не иска да си влезе в ролята на родител. Той ли заслужава да бъде подкрепян? А какво да кажа за майка ми, която по свое желание все още живее там при него? Никога няма да забравя какво ми причиниха тези хора, ама никога. И знаете ли как ще ви затворя устите? Като ви кажа, че въпреки това аз все още ги обичам и уважавам като родители, макар и да не са били такива винаги. Защото няма ден, в който да не съм се обадил да ги питам как са. Така че вие на мен не ми казвайте как да си изживявам мъките, защото само аз си знам какво ми е било и как съм се чувствал, когато съм осъзнавал в какво живея. И не ми говорете за възпитание и образование, защото си проличава кой е възпитан и кой образован от вашите коментари. Аз пред никого не смятам да се доказвам, защото в живота ми има хора, които ме оценяват.

Модератор - моля без лични обиди.

 
  ...

Коментари очaкващи одобрение: няма
...

Коментари, които са написани неграмотно, с латински или главни букви няма да бъдат добавени!

1. Бъди полезен на другите с коментара си!
2. Хейтъри не се толерират!
3. Обидните квалификации не са аргумент :-)
4. Пазете мъдростта за себе си, другите имат нужда от съчувствие!

Знаете ли, че след символите запетая и точка винаги следва интервал?   [ Да ]   [ Не ]

Въведи кода от картинката в ляво! (anty bot)

Въведи код
При нас коментарите се одобряват ръчно. Въведи своя имейл адрес и ще получиш известие, когато бъде публикуван нов коментар.(какво е това?)
 
  Email:



Copyright © 2007 Spodeli.net
eXTReMe Tracker