Нещастна съм... - Spodeli.net


Нещата от живота...
 
Реклама


 Начало
 Правила
 Добави история!
 Контакт
 
Статии:
 Как да се харесваме в собственото си тяло. Проект - Кожа.
 
Споделени истории (76096)
 Избор на редактора (64)
 Любов и изневяра (16859)
 Секс и интимност (9351)
 Тинейджърски (17677)
 Семейство (3501)
 Здраве (6279)
 Спорт и красота (3343)
 На работното място (1363)
 Образование (4050)
 В чужбина (900)
 Наркотици и алкохол (790)
 Измислени истории (682)
 Проза, литература (1214)
 Други (10016)
 
 

  

Споделена история от Тинейджърски

Нещастна съм...
преди: 17 дни, 11 часа, прочетена 624 пъти
Здравейте!
Аз съм момиче на 16. От известно време се чувствам много нещастна и не знам на какво точно се дължи това. Може да ви се стори глупаво, но последните нощи не спирам да плача, а няма конкретна причина... Може да е, защото дядо ми е много болен, или нашите се държат лошо с мен.... не знам.... пускам си някакъв филм и дори на най-малко тъжната сцена веднага се натъжавам и започвам да плача и оттам какви ли не мисли не идват в главата ми - за това колко хубаво беше детството ми и как не искам да порасна, за това колко време прекарвах преди с дядо ми, а сега той е болен и не се знае колко ще живее още, затова какво ще правя, когато загубя близките си, колко много ще страдам за тях и как няма да го понеса, или пък за момчето, което вече 3 години харесвам и ме е срам да го заговоря и най-вече какво ще правя с живота си, какво ще се случи с мен в бъдеще.... звучи много глупаво, но сякаш някаква буца е заседнала в гърлото ми и се чувствам много зле, мъчно ми е за абсолютно всичко в моя живот, има някаква тъга, от която не мога да се избавя. Може би просто това е някаква фаза, през която трябва да премина... не знам. Пиша тук, за да ми дадете съвет как да ми стане по леко. Срам ме е дори да кажа на някой, затова се обръщам към вас. Как да се почувствам по-добре? Да споделя ли с приятел? Споделете, ако и вие сте имали подобни моменти и как сте се справили. Благодаря ви предварително!

 
Сподели историята:
 
<< Предишна Случайна Следваща >>
 
 

Коментари

Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
 
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)
 
  Email:
  Въведи кода от картинката в ляво! (anty bot)
 
Въведи код
 
 
  ... ... ...
Коментари на страница: Най-отгоре:

преди: 16 дни, 18 часа
hash: 2afe7adfe2
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

1.   Аз съм в същото положение,но моят дядо почина преди 4 години,майка ми е в чужбина, а аз живея сама в една къща събота и неделя си идвам на село при баба.В последно време и на мен и ми е тъжно за детството,че си отива все пак нали големите хора имат повече отговорности,страх ме е ,но няма как това е нашия жизнен път трябва да го изминем.Виж каквото и да стане с дядо ти бъди смела,колкото и да е трудно,знам изключително боли и ахх това чувство за самота,но трябва да се справиш...понякога трябва да се разделим с хората,които обичаме,но не губи и надежда мила...Желая ти всичко хубаво дано твоят дядо да оздравее!С теб съм дори и да не те познавам ,почувствах те близка...

 
  ...
преди: 16 дни, 17 часа
hash: 306208a072
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

2.   Всички имаме такива моменти. Не се притеснявай, ще го преодолееш. Да споделиш е много добра идея - ще получиш подкрепа, ще ти олекне малко. Приеми го като нещо нормално и временно - плачи, когато имаш нужда, но през останалото време гледай да не си позволяваш да потъваш в такива мисли. Концентрирай се върху нещата, които са важни за теб. Би помогнало, ако се занимаваш с нещо, в което намираш смисъл и те удовлетворява.

 
  ...
преди: 16 дни, 16 часа
hash: bcda044424
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

3.   Миличка, аз съм на 17 години и преди две години преминах през същия период. Беше ме страх от бъдещето, за това какво ще се случи, как ще се справям със живота и т. н.. Но ето две години по - късно вече мисля по много по различен начин. Мисля си за това как ще почна работа и ще съм удовлетворена от нея, как ще уча в университет и все се храня с положителни мисли за живота. Може би до някаква степен ти е тъжно и заради твоя дядо. Ще ти кажа едно нещо- бъди до него ВИНАГИ когато можеш! Преди три месеца аз загубих своя дядо, който го обичах повече и от баща ми. Сега съжалявам до болка за много неща, които не му казах и в момента ми липсва безкрайно. Радвай се на моментите с близките хора и мисли ЗА момента!

 
  ... горе^
преди: 16 дни, 13 часа
hash: ae3b49c328
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

4.   Изглеждаш депресирана. При депресия човек се страхува за всички и за всичко. Може би болестта на дядо ти те стресира много. Говори първо с майка си. Уличищен психолог имате ли? Приятели имаш ли? Спокойно можеш да говориш за тези неща, нормално е да споделиш с хора, които са ти близки.

 
  ...
преди: 13 дни, 10 часа
hash: 3d1aa2eaa0
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

6.   От авторката: Номер 1, 2, 3 много ви благодаря, че споделихте, също и за съветите ви и наистина се надявам това да е просто един период от време, през който трябва да премина.
До номер 4: наистина се чувствам като в депресия, там е работата, че с мама не сме толкова близки и мисля, че ако й споделя тя ще ми каже нещо като: излагаш се, ти добре ли си да плачеш за такива глупости или нещо подобно. Ще опитам да споделя с приятел и се надявам да ми стане по-леко, защото ми е много зле и продължавам да плача всеки път, когато остана сама.

 
  ...


...
преди: 12 дни, 7 часа
hash: da0c2445b7
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

7.   Уважаема авторке,
описанието ти звучи като депресивно състояние. Не съм убеден, че споделянето ще помогне. И при мен една страшна депресия започна с това, че ревнах на емоционална сценка в глупав филм... и докато си задавах въпроса на какво се дължи тази ми внезапна емоционалност... ревнах така, че не можах да спра три месеца. Приятели, психолози, съвети.... нищо не помогна. Накрая баба ми ме убеди да посетя неин познат - психиатър, човекът ме консултира, разказа ми от до как се чувствам все едно е бил в главата ми и назначи лечение - след седмица спрях да рева нон-стоп, а след още две се почувствах напълно стабилен. Месец и половина след консултацията нямаше и следа от състоянието и се върнах към нормалното си аз.
Не твърдя, че твоят случай е същият, но някак ми прилича. В моя, проблемът беше породен от наслагване на фактори:
- хроничен силен стрес, свързан с работата ми
- тотална преумора - две стресиращи работи и университет
- силни постоперативни болки, в резултат на хирургична интервенция
- неволно предозиране на болкоуспокояващо с потенциал да причини депресивно състояние (нурофен, но важи и за други ибупрофен-съдържащи медикаменти)
Направи си някакъв анализ и виж дали и при теб няма натрупване на подобни фактори (не задължително същите)
Терапия - докторът препоръча две неща - Ремотив (без рецепта е, това е извлек от жълт кантарион, чай от жълт кантарион също става) и повече контакти с хора. Ефектът се почувства за дни. Съжалих, че ревах два месеца, вместо да потърся помощ веднага - "психистър" ми звучеше плашещо. Но тъй като проблемът беше физиологичен, психолог не можеше да помогне.
Като за начало, просто си купи един пакет жълт кантарион от билковата аптека и наблегни на чайчето и разходки с приятели. И да не помогне, няма да навреди. Ако няма ефект - потърси консултация и с психолог и с психиатър. Не знаеш от кое храстче ще излезе заек.

Съчувствам, знам колко е гадно.
Искрено желая успех и скорошно подобрение.

 
  ... горе^
преди: 11 дни, 22 часа
hash: cc345a8c01
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

8.   Обикни тъгата.. това е чувство..
Започваш да съзнаваш истинския облик на живота..
Няма обаче от какво да се боиш.. сподели с някого.. ще ти олекне..
И аз съм бил така но.. примен имаше обясними причини..
Както и да е.. :)
Харесвам емоционални момичета..
Може да е от пубертета.. хормоните и така на татък..

 
  ...

Коментари очaкващи одобрение: няма
...

Коментари, които са написани неграмотно, с латински или главни букви няма да бъдат добавени!

1. Бъди полезен на другите с коментара си!
2. Хейтъри не се толерират!
3. Обидните квалификации не са аргумент :-)
4. Пазете мъдростта за себе си, другите имат нужда от съчувствие!

Знаете ли, че след символите запетая и точка винаги следва интервал?   [ Да ]   [ Не ]

Въведи кода от картинката в ляво! (anty bot)

Въведи код
При нас коментарите се одобряват ръчно. Въведи своя имейл адрес и ще получиш известие, когато бъде публикуван нов коментар.(какво е това?)
 
  Email:



Copyright © 2007 Spodeli.net
eXTReMe Tracker