Как да се измъкна от състоянието, в което допуснах да изпадна??
преди: 6 години, 6 месеца, прочетена 1428 пъти
Здравейте, момиче на 18г съм и както повечето си връстници реших да изкарам шофьорски курс. Взех това решение преди половин година и се записах в една автошкола. От самото начало знаех, че ще ми е трудно, но се мотивирах да се справя. Проблемът дойде по време на практическия изпит. Изпаднах в състояние което не ми беше понятно до тогава. Проблемът беше, че ме скъсаха, защото обърках посоката която ми беше възложена. Бях толкова близо, с маловажни грешки, в последната минута на изпита.. вярвах, че ще го взема.. но от стрес обърках една посока и отговорът беше не, последвано от крясъци от изпитващия, дори и инструкторът ми не можеше да повярва. Рядко съм се проваляла - винаги трудът ми е бил възнаграждаван. Тогава се отключи това състояние, излизайки от колата започнах да треперя, да не знам къде се намирам, не можех да проумея какво се случи, сякаш в съзнанието ми единственото, което остана беше мисълта, че съм некадърна и малоумна. Съответно се явих повторно и по време на изпита просто от напрежение минах много близо до един бордюр и отново имах не, отново обиди - ти не мислиш, не ставаш за нищо и т. н - просто едно ужасно повторно преживяване. След една седмица събрах смелост и се успокоих - справих се най-накрая успешно и си мислих, че вече състоянието ми ще се подобри.
Сега ще ме упрекнете, че заради най-голямата глупост на света съм се взела много на сериозно.. знам, не искам да е така, но не мога да намеря път към изхода от това състояние. Сега си карам, старая се, всеки ден научавам нещо ново, опитвам се да се впиша в пътната обстановка... но като гледам колите - просто ей така като си вървя и се напрягам, спомням си колко тежка депресия си навлякох, колко нерви изхабих. За жалост не избягах от състоянието си.. не мога да се концентрирам върху уроците си, не мога да помня, мислите са ми обвзети от провалите, през които минах. До ден днешен е така, постояннно си спомням за думите, които ми се казаха. Не страдам от толкова провала, а по-скоро от вербалната атака.
Моля ви искам да бъда както преди - да се концентрирам и абстрахирам. Как да забравя и да се справя, като всички в обкръжението ми говорят за курсове и коли.. всичко около мен ми напомня за това... Абсолютно съм съгласна, че това че са ме скъсали на някакъв си тъп изпит не е болка за умиране, но просто се отключи в мен депресия и страх от това, че не мога да се справя с бъдещи по-трудни предизвикателства. Всички намират промяна в мен, изражението ми, видът ми - в главата ми е една каша от лоши спомени и негативни мисли, трудно ми в да дишам, уморена съм, изтощена, а трудностите тепърва ще започнат - кандидатстудентски изпити, матури, университет, сблъскване с реалността.. Аз искам да се възстановя, да имам сили да продължа напред. Не се гордея с това, в което се превръщам, аз вехна.. Моля ви дайте ми съвет как да се справя... искам да бъда предишното си Аз, искам да вярвам, да действам и да успявам..

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 6 години, 6 месеца hash: 7efc486699

гласове: 1 2 3 4 5   (220609 гласа)

1.   Я се стегни моля... На 20 години се вкарах в такива филми, че дължах 5 цифрени суми заради болестта наречена "хазарт" и накрая се оправих, а ти за едни изпити се вкарваш сама в депресии... Не ставала за нищо... Еми докато мислиш така, няма как да го вземеш тоя изпит... Къде, къде по-тежки работи ще преживяваш... Ще се връщаш назад към този спомен и ще се усмихваш! Горе главата!

 

...

преди: 6 години, 6 месеца hash: 4b5c54eed4

гласове: 1 2 3 4 5   (180436 гласа)

2.   Отиди на психолог. И най-вече не бъди перфекционист. Всеки си има своите провали. Винаги може да чуеш лоши думи за себе си. Това си е част от живота. А пък шофьорски курс-извинявай, не е нищо сериозно. Може да взимаш допълнителни часове и да се явяваш докато не го вземеш. Не се скапвай от елементарна грешка. Ще имаш още много такива. Стягай се и се успокой.

 

...

преди: 6 години, 6 месеца hash: 0312a37564

гласове: 1 2 3 4 5   (0 гласа)

3.   Лошото е, че повечето твои "колежки" карат по същия начин, макар и отдавна взели пустия изпит...

 

...

горе^

преди: 6 години, 5 месеца hash: 7ab3576417

гласове: 1 2 3 4 5   (142012 гласа)

4.   Добрата новина е, че когато имаш книжка и трябва да стигнеш до дадено място, ти определяш пътя, по който ще минеш и никой не ти казва "наляво/надясно", ти знаеш посоката, единствено трябва да си следиш знаците. На изпита ми имаше хора вървящи надлъжно на пътя, имаше един тип, който сече пътя на трима и отне предимството им (включително и моето), имаше много тесни улици и сякаш нямаше гадна ситуация, на която да не случа. Но шофьора взима решения, това му е задължението- да бъде отговорен в решенията си и да не обърква движението. Не ти трябва много, само спокойствие и внимание към обстановката. Отивайки на изпита, бях с нагласа, че вече имам книжка и возя хора с мен, без да знам къде отиваме. Забравяш, че този до теб има спирачки и караш така, сякаш всички в колата са на твоя отговорност, това е и занапред. Приеми, че не винаги трудът ти ще е достатъчен за взимането на даден изпит, но си длъжна да дадеш най-доброто от себе си и все някога ще успееш. Дори и за кандидатстудентските вече има по няколко теста и много възможности. В класа ми имаше момиче, което не се яви на редовния изпит поради здравословни прични, но сега пак е приета в университета, в който искаше да бъде. Изобщо провалът не е причина да се скапеш, а е причина да се задействаш с двойна сила и да спреш да се впечатляваш от неуспехите. По-добре сега да се стегнеш, отколкото после да се депресираш, че в университета си написала 5 листа, а професорът ти е казал "нищо не знаеш".

 

...

преди: 6 години, 5 месеца hash: 9a7b12bdf9

гласове: 1 2 3 4 5   (2 гласа)

5.   Абе хора, толкова сте и прочели написаното. Аз книжка от няколко месеца имам и си карам. Просто ви казах как се отключи депресията ми. Някои вместо да дадат съвет ми обясняват как всички жени карали зле. Майната му на това каране , въпросът е там, че не мога да се концентрирам върху настоящето - мислите са ми за Минко събития или напред в бъдещето , но не и в настоящето това имах предвид, но както и да е така или иначе само аз мога да си помогна, зависи всичко от мен, а другите (само близките ми като цяло) могат да ме подкрепят и това е.

 

...