 |
|
|
| |
|
Полезно |
|
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес |
|
| |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Тинейджърски |
В депресия съм
преди: 6 години, 5 месеца, прочетена 1129 пъти
Здравейте! Аз съм на 15 и живея в малък град (около 5000 души). Винаги съм искала да бъда най-добрата версия на себе си. Имам много приятели, но те са от други големи градове и не мога да се виждам с тях. А от моя град повечето хора се държат като селяци, или пък са лоши и излизам с 4-5 човека само. Много хора ме познават от интернет, когато бях на 13 с течение на обстоятелствата станах известна в интернет, но не искам да давам много информация за живота си, защото хората ме харесват и ако разберат, че съм от такъв малък град ще спрат. Просто ме е срам да знаят от къде съм. И тук идва проблема, че след като съм "феймъс" хората трябва да мислят, че живота ми е хубав. Винаги опитвам да показвам живота си в най-добрата светлина. И докато в един момент съм щастлива, изведнъж се замислям и осъзнавам колко гаден всъщност е живота ми. И какъв е смисъла да имам известност, добро финансово състояние след като живея в такъв малък град. Никога не съм имала гадже, от скоро си пиша с едно момче, но той е от София, надявам се един ден да се видим. Проблема е, че всеки ден града ми ме депресира все повече и повече. Просто аз не съм за такъв малък град. Аз имам нужда да излизам с приятели, да имам гадже, да ходя някъде, да се развивам. Иска ми се да живея в София или поне някой по-голям град. Но родителите ми не искат да бъда сама на квартира. И може би няма да мръдна от този град(който изглежда като село) докато не стана на 18. Но до тогава има 3 години. В последната 1 година не съм излизала от тази депресия. Ходя на училище, прибирам се и си стоя вкъщи. Нашите имат възможности, купуват ми скъпи неща, но те не ме радват, аз искам да правя нещо, да пътувам, да не си стоя в моя град, но те постоянно работят и не могат да ме заведат.
Не бива във формулирането, но се надявам да разбрахте защо съм депресирана. Моля ви публикувайте историята ми, защото от около година ми дойде тази депресия, всеки ден съм тъжна и не знам какво става с мен, как да се справя.
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 6 години, 4 месеца hash: ee76602734 |
|
1. Сама виждаш, че любовта на хората е условна:
- " защото хората ме харесват и ако разберат, че съм от такъв малък град ще спрат"
Тогава защо ти е да живееш за мнението на хората? ! Какъв е смисълът да те харесват, при положение, че ако не направиш нещо по начина, по който те смятат, че трябва да се направи, просто ще спрат да те харесват. Отделно самите хора имат различни виждания за това как трябва да стават нещата, а така излиза, че каквото и да направиш, за едни ще е добре, а за други няма да е както трябва.
Дано някой ден разбереш, че човешките мнения са абсолютно и винаги на база неправилна преценка и колкото по-обективен в преценката си става човек, толкова повече се отказва да отсъжда, знаейки, че по част от пъзела не може да сглоби всички части.
За жалост, в целия ни познат Свят, хората не се срамуват да отсъждат, считайки мнението си АБСОЛЮТНО ПРАВИЛНО.
Мога да ти гарантирам, че така никога няма да си щастлива, ако се водиш по това, което хората искат от теб.
Да изведем обаче една хипотетична ситуация, в която ще си перфектна:
Адски красива и с ум, който е доказан, признат от всички; с изключителни постижения в науката, като изобретател. Владееща езици и написала книги. Морална, намерила любовта на живота си
и живееща само с един мъж. - Това ти е хипотетична ситуация, която е рядко срещана, но тук ти можеш да играеш 2 роли:
Едната е да си горделива. Хората се дразнят на такъв модел на поведение и винаги се опитват да принизяват, но в тази хипотетична ситуация няма да могат да го направят - не могат да ти кажат, че си глупава, както и не могат да ти кажат, че си грозна, защото нямат твоите постижения и красота. С удоволствие обаче биха се радвали на информация, която да те дискредитира по някакъв начин, за да те принизят. Те никога няма да те обикнат, нито ще имаш тяхното одобрение, но ще можеш да ги мачкаш - ако някой е горделив, било то журналист, актьор или политик - можеш да им доказваш колко са под теб с факти.
Другата е сама да се принизяваш, да си скромна - всички знаят за ума и красотата ти, но понеже не се поставяш по-високо от тях, те няма да искат да те принизят. Ще казват, че си много добър човек, ще те хвалят, ще си им в устата с добро, но ако кажеш нещо, което не съответства на тяхната истина, няма да се съгласяват(дори и казано от ум, като теб) - тогава ти пак ще страдаш, понеже няма да имаш тяхното одобрение. Ще те обикнат, но ти няма да си доволна от това и желанието да бъдеш постоянно харесвана ще доведе до това да говориш само нещата, с които хората биха се съгласили.
Това са двата и основни модела, които хората(не само в България, но и в целия ни познат "цивилизован свят") следват. Това беше хипотетичен пример, нека обаче ти дам от реалния живот.
Имаш плеймейтки, които хората не обичат много и обикновенно се радват да гледат как те се излагат. Питат ги за столици, знаейки, че е много вероятно плеймейтките да не знаят и когато предположението се окаже факт - хората съдят строго, обиждат с най-черни думи.
Обаче столиците са памет, а ако утре момичето, което до вчера е осмяно научи всички столици, тогава какво? Ще я признаят за умна? Не... Те просто се хващат, като куче за кокал, когато искат да видят падението на някого и не отсъждат обективно и човека страда, понеже се стреми към тяхната любов.
Другият модел е да си скромен, да не показваш гордост, тогава обратно - възвеличават те, придават ти положителни качества. Казват че си умен, че си добър човек, харесват те. И човека се опиянява, не знаейки, че хората няма винаги да са съгласни с неговите мнения. И после пак страда. Когато се поставяш под тях, ти не ги застрашаваш, не им показваш, че си по-умен, по-добър, по-силен. Ако им го натякваш - гледат да те принизят.
Ето затова човешката слава и това да те оценяват хората, не струва нищо, а е илюзия, след която всички тичаме.
Да приемем, че си умна - просто си умно дете. Ако обаче ти казват, че си глупава, ти ще страдаш, точно защото нашият ум го оценява обществото, в което живеем. Нашата красота също се оценява от него. И когато не оценят това, което си постигнал - човека страда. Не може и няма да си щастлива, ако разчиташ на човешкото мнение.
|
| преди: 6 години, 4 месеца hash: 5c6e66a4b8 |
|
2. Не си депресирана, а разглезена :)
|
| преди: 6 години, 4 месеца hash: afd3eaaa86 |
|
3. 1-Аз не бих казала, че ми пука за чуждото мнение, защото знам каква съм. Мен ме депресира това, че живея в малък град, а искам да се развивам, да бъда в голям град, но не мога. И един ден гледам колко много последователи имам и се радвам, че ме познават хората, а на другия ден се ядосвам, защото съм от супер малък град. Не знам точно как да опиша какво чувствам.
2-Защо да съм разглезена?
Авторка
|
| преди: 6 години, 4 месеца hash: c014763edf |
|
5. Намери хоби! Спортувай, играй, весели се! Сега е времето да се радваш на живота, а не да страдаш! Защи ти е нужно гадже? Имаш много време за гаджета... Живота ти едва сега започва! Спокойно и аз съм от многооо малък град, почти като село. Градът, в който аз живея предполагам е горе - долу с толкова жители, колкото е и твоя... Ако не съвсем малко повече :) Не тъжи за това, което нямаш, а се радвай на това, което имаш, докато не си го загубил! Това е моето "мото" ;) Недей да страдаш, а се радвай, усмихвай и учи! Знам, че ученето може би не е представата ти за 'забавление', но помисли как можеш да напуснеш 'селото', в което живееш и отидеш в София (примерно), и изпълниш всичките си цели, и то само с изкарване на добри оценки и учене, и четене! Знам, че станаха твърде много 'и' - тата, за което съжалявам ;)
Успех! (Съжалявам, ако има грешки)
|
| преди: 6 години, 4 месеца hash: efdadf7c2b |
|
6. Авторке ти осъзнаваш ли заради какво е """""""депресията""""""" ти? Не? Ами да защото е заради нищо. И какво като си от малък град? Какво му е лошото? По-чистия въздух ли? Това че вероятността ей там да те срещнат надрусани комплексарчета и да те изнасилят е в пъти по-малка от тази в София или друг голям град. Това че си със семейството си? Това че не ти трябва тепърва да се вписваш в друга, напълно непозната обстановка? Помисли над това.
Наистина не мога да те разбера. Изградила си си една визия на "феймъска" и си се скрила зад нея. И най-тъжното е че нямаш нищо общо с тази визия. Там се е очаквало да имаш хубав живот. Осъзнаваш ли колко егоистична си. Вашите ти дават всичко. Сигурна съм и че те обичат безвъзмездно. А ти какво? Искаш да се махнеш от тях. Лъжеш ги че ти е добре. Или им казваш в очите че си нещастна защото не си родена в Ню Йорк. Лъжеш и "феновете" си.
Момиче целия ти живот се е превърнал в лъжа. А ти стоиш и създаваш още лъжи.
Аз лично съм от село. Да, село. Което е много малко. Ако ти беше в него до сега да си си прерязала вените. И ми харесва. Гордея се с това. Гордея се с това че не съм гражданка като теб. От година и нещо живея в София. И не защото селото ми докарва депресия, а за да работя и помагам на родителите си. Усещаш ли разликата?
Коментара стана доста злобен, но идеята ми не беше такава. Не искам да те съдя (колкото и странно да ти звучи предвид написаното по-горе). Искам да осъзнаеш колко безпричинна е депресията ти. Ти си от малък град. И в това няма нищо лошо.
|
|
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: няма |
| ... |
|
|
|
|
