 |
|
|
| |
|
Полезно |
|
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес |
|
| |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Тинейджърски |
Чувсвам се като призрак за всички
преди: 6 години, 4 месеца, прочетена 1128 пъти
Не знам дали и други се чувстват като мен но много ще се радвам на съвети. Моят проблем е че се чувствам ужасно самотна, винаги си втълпявам едни и същи мисли ( никой не ме харесва, на кого му пука за мен въобще? изобщо за кво живея, или когато започна да седя по 100 часа пред огледалото и да си викам, че никой не иска да говори с мен защото съм грозна)Не веднъж съм плакала заради тези негативни емоции които ме връхлитат от време на време. Аз съм доста притеснителна, обмислям всяко нещо което правя и винаги ме е страх да не сбъркам някъде и да не стана център на подигравки ( като по-малка децата в училище все ми се подиграваха и аз се наплаших, спрях да говоря, затворих се в себе си) а сега съм в 12 клас, а това свито поведение не е нормално за едно 18 годишно момиче. Всички ме имат за странна защото не говоря много и през повечето време мълча, а на мен ми става зле защото знам че по този начин никога няма де се сприятеля с никого, но ние някак не си подхождаме въобще не ги харесвам и ми е много тъпо. Преди около един месец с момичето което по принцип се водим в училище започна да стани от мен не знаех какъв е проблема, а си мислех че сме приятелки може да се каже че това много ме нарани. Тя ме заряза и започна да се води с едно друго момиче те си паснаха а аз стоях и гледах как се забавляват умирах от скука и се чудех те въобще забелязват ли ме че съм до тях. Не знам как да се отърся от това и мисълта, че и хората които смятам за близки също ме изоставят ме натъжава още повече. Аз уважавам приятелите си и не съм от хората които лесно забравят някого, може и никога да не го забравя. Как може да има такива хора оффф
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 6 години, 4 месеца hash: c9f4997e37 |
|
1. Това, че ти си затворена, не значи че някой е длъжен да е зашит за тебе вечно. Хората влизат и излизат от приятелства и това е естествено. Нормално е и някой да се чувства зле, от някаква такава случка. Ти сама си си направила анализ кое -що. След училище ще отидеш да работиш или учиш някъде, където няма да те познават и да знаят, че си затворена или някога са ти се подигравали. За това, опитай да общуваш нормално, не стой да мълчиш отстрани, прояви някаква инициатива. Например, да предложиш да се видиш/излезеш с някой на кафе, в къщи и. тн. Много е важно да имаш някакви интереси/хобита и да си търсиш съмишленици. Започни промяната от себе си.
|
| преди: 6 години, 4 месеца hash: f59ba1639f |
|
2. Проблемът е следният: Хората като социални същества се стремят винаги към постигане на лична изгода. На такъв принцип са изградени по-голямата част от приятелствата, връзките, познанствата – с други думи всички междуличности отношения. Горчивата истина е, че много често в даден момент от едно приятелство(между двама души), едната страна започва неизбежно да се отегчава от съвместните занимания и разговорите, в резултат на което връзката се прекъсва. Логичното последствие е недоволната страна да потърси нови преживявания както и нови приятели. Всъщност описаният процес на отдалечаване става постепенно и понякога без знанието на другия човек. Все пак това е просто една хипотеза какво може да е провокирало отчуждаването на момичето и ако се доближава до истината, то този факт не бива да предизвиква негативни чувства у теб(разбира се някои хора са по-емоционални и преодоляват по-трудно подобен вид афект). Затова според мен е време да надмогнеш раздялата с въпросното момиче(минало е един месец оттогава…), а ако държиш на нея като приятелка трябва задължително да опиташ да поговориш с нея насаме и на спокойствие за случилото се, за да се изясни ситуацията.
И относно мълчанието, самотата и страха от чуждото мнение: Обикновено хората се държат предпазливо с по-различните от тях, защото те не се вместват в представата за установените стереотипи от обществото. Ето защо към аутсайдерите се отнасят или с тотална омраза, подигравки и подли номера(част от които си изпитала на свой гръб) или с пълна безинтересованост. От мнението, което си изразила, разбрах, че ти искаш отново да се впишеш в социума, страхувайки се да не загубиш и останалите си по-близки хора или пък някой открито да те нарани. С цел описаните неприятни преживявания да не се превърнат в реалност, ти предлагам две алтернативи за действие:
1)Придържай се към собствените си ценности, без да се повлияш от това какво биха помислили другите за теб и без да позволяваш негативните емоции да уронват самочувсвието ти. Постарай се да насочиш цялата си енергия към запазване на най-значимото за теб приятелство(независимо дали е с твой връстник или член на семейството). Не губи самоконтрол заради появили се трудности в живота ти. Имай повече вяра в себе си и не подценявай темперамента си. Дори средата, в която учиш, да е непоносима за момента, скоро ще завършиш и ще се наложи да се приспособиш към нови условия и ще имаш прекрасната възможност да започнеш на чисто и да завържеш нови контакти.
2)Когато остане сам, човек има повече време за мислене и самоусъвършенстване- включително и повече възможности за почивка от външния свят. Противно на убежденията на по-голямата част от населението един самотник може да установи хармония със себе си, но обикновено единението не се осъществява лесно. Затова прецени до колко можеш да понесеш самотата и вземи най-доброто решение за собствената си личност.
В заключение ще кажа, че всеки човек представлява една индивидуалност, която притежава уникален по своему характер. По принцип мълчаливостта не се приема като предимство на нрава в днешно време, но не бива да променяш тази черта на характера си единствено заради общественото мнение. Накратко: говори, когато сметнеш за нужно и когато си в настроение да го направиш!
|
| преди: 6 години, 4 месеца hash: e3b77928f9 |
|
3. А въпросът от другата страна е съответно: "Как може да има такива хора като тебе? "
Ами съжалявам, ама повечето хора са консуматори. Те ходят при другите за да си вземат нещо от тях, да се облажат, да търсят я внимание, я комплименти, я нещо друго. С две думи - да ядат късчета от битието им, образно казано.
А това, което ти предлагаш на другите е ГАДНО или просто безинтересно, защо тогава някой да те търси за нещо? Смяташ, че трябва да ти обръщат внимание само защото съществуваш ли? Съжалявам, не става. Те самите търсят внимание, и ако ти не им го осигуряваш, не ги ласкаеш, не им предлагаш времето си, тялото си, труда си, знанията си и т. н. те много бързо губят интерес.
Ти ако срещнеш свой двойник, би ли другарувала с него?
|
| преди: 6 години, 4 месеца hash: 7c2aa86b60 |
|
4. Не съм съгласна с номер 3.
Аз винаги давам шанс на другите, общувам с много и различни хора, включително и хора с увреждания и нямам проблем с това.
Проблемът е, че хората станаха много свирепи, в това число и аз и за да оцелея трябва да премълчавам някои неща. Приятелствата се губят.
Това е моят съвет към авторката. Да не очаква вечни приятелства, да не говорим, че когато нещо изглежда съвършено, обикновено изобщо не е. За съжаление.
Моля не отговаряйте на това съобщение. Не ми се дискутира повече по тази тема. Благодаря. Не съм авторката!
|
|
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: няма |
| ... |
|
|
|
|
