7. Това, че не взимат мерки е нещо отвратително и гадно, но напълно нормално при положение, че сме в България, не ме разбирайте погрешно, аз обичам родината, но фактите са си факти и мен от 5-7 клас ме тормозеха и то бях в училище което се водеше измежду най-елитните в града и то в голям град, оплаквах се на педагогическата съветничка три години, но тя винаги повтаряше, , Защо, не дойдат да дразнят мен? ", класната ми беше готина, като човек, но и тя не предприе много мерки единствено 6 клас, на няколко от дразнителите им беше да 10 допълнителни задачи, на фона на всичко което направиха, това е нищожно наказание. По-късно в 7 клас до толкова беше ескалирало положението, че ни закараха при директорката и ни накараха мен и дразнителите, да подпишем някаква декларация(която, беше написана на ръка), че няма да се обижда ме и бием, иначе сме щяли да получим забележка от директора (всъщнос те ме обиждаха, аз само им отвръщах и се опитваха да ме бият, ама второто не им го позволявах), нищо не се промени само първите седмица и половина се сдържаха и после пак същото и никой нищо не направи, е класната развали успеха на един от тях, ама това беше, защото преписваше и беше арогантен към нея и към другите, според мен не предприеха мерки, защото смятаха, че сме си играли и, че това са детски работи, но не бяха, това си беше, чист психически тормоз, на ниво на което полицайте използват, за да разпитват престъпници и бих казал ми остави трайни белизи. Причината родителите ми да не ме изместят, беше, че бях в паралелка в която се влизаше с изпит, но това няма общо с темата... Сега съм 9 клас, в друго училище, което се води най-елитната гимназия в градът, имах късмет и попаднах на по свестен клас, дразнителите са по-малко и не са толкова добри, е има един, който е по-добър от всички, коити някога съм виждал, но няма да задълбавам, разликата е, че сега учителитене само, че не ти помагат, ако някой прилага психически турмоз, а понякога дори и им помагат в това да те онижят, дали без да искат, дали нарочно си е въпрос то човек, даже мога кажа неща, което звучи брутално иронично, госпожата ми по-психолгия ми приченява психически тормоз, дори, веднъж педагогическата съветничка и заместник директорката, ме нападнаха психически, претендирайки, че ми обясняват, някакви неща, че съм имал много забележки и щяли, да ме накажат, за зъбележки съм си виновен аз до някъде, но и съочениците ми, които са големи порти, особенно момчетата, та зам. директорката и педагожката, още претендираха, че държалнагло, а единственото което направих е, че спокойно си стоях и подържах хубав, очен контакт със задържане до 7 секунди, което е почти перфектно истината е, че аз съм устат и, когато има нещо го казвам в очите, но те всячески се опитваха да ме заглушът, дори по-най примитивният начин, чрез прекъсване. Нека да се върнем, на темата с дразненето, в гимназията, не се намесват вероятно, защото смятат, че сме големи и трябва да се оправяме сами, за физическото насилие е друг въпрос, там взимат мерки, защото трябва да пазят вече, , уж" доброто име на училището. Иначе ето го и следния парадокс от 5 клас до 7 клас, не ти помагат, защото смятат, че е "детска" работа, а в гимназията ни смятат вече за, , големи". Казвам всички тези работи не за да отчая автора или другите четящи, моя коментар, аз за да покажа на какво ниво е образователната система в България, истината е, че на авторитетите в училищата не им пука за това да ли се чувствш добре в училище, единствно то за което им пука е за името на училището, ако е от по-елитните и за тяхните собствени места. Те са малко, като владетелите от средновековието и античноста, те са обеждавали народа, че са избрани, по божия воля и ако, някой, който, не е от техния ранг или по-висш, се осмили да спори с тях дори да е прав, ще бъде приет, като злодей, защото владетелят изпълнява "божията" воля и аско спориш с него то все едно спориш с бог е и авторитетите в училищата искат да бъдат приемани по този начин, но за разлика от владетелите през средновековието и античността, те не се интересувт и грам от това, как са тяхните "подъници", оставят слабите да бъдат мачкани от силните, групата да мачка самият, намесват се само ако са принудени или тяхните интереси или името на училището са замесени. Моят съвет към теб авторе е да станеш силен, ако те обиждат опитай се да преглътнеш, ако не се търпи, обиди ги и ти бъди устат, аз имам късмет, че съм такъв по природа, ако не си опитай се да станеш такъв, та ако не можеш да търпиш обижда ги като луд дори да са повече от теб, пак можеш да ги надприказваш, псувай ги, обиждай ги, но не так, че да им правиш кеф, обиждай така, че да ги заболи, но, ако не искаш да се биеш, не прекалявай с това ето например в 6 или 7 клас един ме дразнише и на мен ми писна, него вият баща е бивш политик, но е починал и за това му казах, нещо от сорта, че баща му е крадял, цял живот от държавата, усмивката от лоцето му изчезна намръщи се и млъкана, няколко души посе ме гледага възмотено, но на мен не ми пукаше. Ако не стане и с обиди или просто неможеш да турпиш това, че някой те обижда, ти търсиш начин да му отвърнеш, но не успяваш, а той продължава да се хили "мазно", посегни, да точно така набий го/ги, но в никакъв случай, ако е момиче, иначе, ако емо момче набийго яко (, но не забравяй, че това е крайна мярка, не се бий за нищо), бий се дори и ако знаеш, че не можеш да победиш, така може да провокираш някой неврон в малките мозъчета на дразнителите да светне и да си кажат, , , Аха, занчи аз го дразня и после ме боли, да спечелих, но все пак ме заболя може би не си струва да се забъвлявам, но поле да ме боли, май трябва да спра" иначе, ако все пак искаш да победиш, срещу много противници или срещу някой, твърде здрав, можеш да викнеш приятели да ти помогнат, може и по-голям брат, а ако е не възможно да си викнеш помощници, може да използваш хитрост или някой предмет(пръчка или стол), само гледай да не ги удряш силно в глават с предмет или в очите с нещо като пръчка, защото можеш да ги убиеш или осакътиш, иначе също можеш да зпишеш някой боен спорт и малко от малко да се научиш да се биеш. Знам, че подстрекавам към насилие(макар и само като краем варянт), но много моля бъде приет този коментар, защото мисля, че това е много важен съвет, който авторът и много други бих нарекъл жертви на българскта образователна система трябва да получът. Знам, че се получи дълго(въпреки, че спестих подробности), написах коментара с много желание. Пожелавам късмет на автора и на всички в подобно положение.
|
