Депресия или...
преди: 6 години, 3 месеца, прочетена 954 пъти
Здравейте! Пише ви едно потиснато момиче на 18 години. Изпратих 2017 с усмивки и с невероятен позитивизъм за новата 2018. Но колкото и да се настройвам положително, средата в която се намирам ме убива. Сутрин ставам и вместо да прекарвам последните учебни дни с усмивко и хубави моменти, аз маскирам тъгата която задържам в себе си и широка усмивка, просто защото та хората около мен не им пука. Светът е такъв, че хората са подли, завистливи и я няма предишната топлота на приятелството. Убива ме това, че нямам верни приятели. Излизам с така наречените приятели и се забавлявам а прибирайки се вкъщи жестоката истина ме удря в лицето. Започвам да чувствам всичко фалшиво, сякаш нищо не ме радва и трогва. Сякаш живея живот без душа. Пиша доста хаотично, но така ми идва отвътре. Някои от четящите вероянто ще кажат "тази малка лигла нищо не е видяла от живота" но всъщност за годините си съм видяла толкова много, че не мога да намеря мои връстници с които да комуникирам нормално. Нещо друго, което ме наранява е че боледувам много често. Организма ми е слаб и все по-често ще се случи да ме заболи едно или друго нещо и това ме кара да се чувствам на 80 години. Чувствам се като човек без душа и сърце изпълнен с хаотични мисли, и сякаш живея безсмислен живот. Имам много мечти и цели и правя всичко за да ги осъществя, но ми липсва подкрепа и хора около мен. Имам си приятел от 2 години, който ме подкрепя във всичко, но пък ме наранява със съмненията и ревността си без причина. А родителите ми не ме подкрепят почти в нищо. Плача почти всеки ден докато преди това съм се смеела с глас и съм чувствала прилив на енегрия. Не издържам вече минават ми мрачни мисли през главата и не знам какво да правя. Ако отида на психолог или психиатър решението ще е една торба лекарства които изкуствено да ме правят щастлива.

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 6 години, 3 месеца hash: 6d002fb6dc

гласове: 1 2 3 4 5   (220609 гласа)

1.   Здравей. Първо искам да ти кажа, че и аз в училище се чувствах по същия начин. Ти поне имаш с кого да излизаш, аз имах няколко "приятелки", които в крайна сметка започнаха да ми правят мръсни номера и накрая ми обърнаха гръб, та последната година си седях сама. Правилно си описала една голяма част от хората и точно затова не бързай със заключенията, че нещо не е наред с теб. Имаше една картинка в интернет - "Преди да се диагностицирате с депресия, се уверете, че не сте заобиколени от идиоти" :D Като цяло училището в днешно време си е зверилник - ето ме мен, преди няколко години завършила, и още ми е прясно що за лудница е там. Не го взимай навътре, гледай си уроците и избутай колкото ти остава, а после се бори за това, което искаш да постигнеш в живота. Депресия не мога да ти кажа дали имаш. В днешно време стана доста популярно всеки да мисли че има депресия (не казвам, че при теб 100% не е така), но това е диагноза и както всяка друга диагноза си има критерии. Щях да ти кажа да влезеш в интернет да ги прочетеш, но по-добре недей, аз така се диагностицирах с три психични отклонения и не е готино. Какво точно имаш предвид под "мрачни мисли"? Защото ако е каквото предполагам, плюс въпроса за депресия, бих те посъветвала наистина да идеш на лекар. Нито е срамно, нито е страшно. Освен това терапията на депресията не е една торба с хапчета и чао. Да не мислиш, че всички депресирани цял живот се тъпчат с хапчета и са изкуствено щастливи? Депресията се лекува от една страна с антидепресанти, да, но и с психотерапия, която е точно да се справя с "хаотични мисли". Това са посещения при психотерапевт, който има за цел чрез анамнеза да открие къде се корени причината за депресията и заедно с теб да обсъди защо се е случило така и как трябва да се освободиш от негативните емоции. Много често депресираните хора имат грешна преценка за нещата, например мисли като "От мен нищо не става. ", "Аз съм виновен за всичко. ", "Ако се опитам да направя това, ще се проваля. " и така нататък. Всички тези мисли се превръщат в едно убеждение, което идва автоматично и повече не се подлага под съмнение, защото пациентът е приел, че няма как да е грешно. И точно тук идват най-различни похвати на психотерапията, които да накарат пациента да разсъждава върху убежденията си и да търси доказателства, с които да ги подкрепи. Много често се оказва, че такива няма, че твърденията му не са основани на някаква логика. И сега следва процесът да се изкоренят тези мисли и ситуциите да се преценяват логично. Съжалявам, че толкова дълго стана. Накратко: съдейки по мен, това е нормално състояние в училище. Следвай мечтите се и не се отказвай, независимо кой те подкрепя или не!! И ако наистина чувстваш, че имаш нужда от специалист, няма абсолютно нищо срамно да се консултираш с такъв! Успех!

 

...

преди: 6 години, 3 месеца hash: adee4ff753

гласове: 1 2 3 4 5   (180436 гласа)

2.   Здравей, аз съм момче малко по-голямо от теб и искам да ти кажа, че си открила горчивата реалност на живота, не си останала заслепена като другите и погълната от "модерното, " е искам да ти кажа - поздравления... Вече знаеш в какво нещо си принудена да живееш и търпиш. На мен отдавна ми се разкри това нещо още в прогимназия, но както и да е. Не ти препоръчвам психиатри, защото често са некадърни и изписват грешните хапчета, препоръчвам ти да излизаш, по природата, ако си от София, ходи на Витоша просто бъди сред природа, аз така се излекувах, бях стигнал дъното, и само това ме вкара в релси. Woods Of Desolation, 19

 

...

преди: 6 години, 3 месеца hash: fcbc1cfa70

гласове: 1 2 3 4 5   (3 гласа)

3.   Благодаря Ви, че сте отделили от времето си да ми помогнете със съвет. Наистина реалността за едни е маскирана с фалшиви приятелства или връзки които хората създават за да извлекат полза от другия. Надявам се живота след училище да бъде по-щастлив за мен. В момента нямам една приятелка с която да изляза, а допреди половин годиня имах 7-8 такива. Останяха в миналото, защото някои от тях ме ласкаеха и използваха, а зад гърба ме плюеха. Други се надуха прекалено много, за да излизат с простосмъртни хора като мен хаха. Доста хора са ми казвали, че изглеждам надута или съдят по външния вид, че съм кифла но всъщност нищо не разбират от оценка. Моята интуиция е много силна и никога не ме е подвеждала и дори най-симпатичния човек да стои пред мен нещо каже ли ми, че има нещо лошо в този човек, накрая се оказвам права. Жалко, че хората не са хора вече, а същества изградени от разврат, меркантилност, злоба и лицемерие. И понеже аз не съм такава в тяхната среда съм "ненормална, скучна и не съм им на нивото". Все пак се надявам да срещна съвсем скоро хора, които да са като мен, защото все още някъде има такива.

 

...

горе^

преди: 6 години, 3 месеца hash: 26664835ec

гласове: 1 2 3 4 5   (142012 гласа)

4.   Колко тъжно! Момиче.

 

...