Вечно самотна
преди: 6 години, 3 месеца, прочетена 1156 пъти
Здравейте. Пиша тази история с цел да споделя с някого, който може да ме разбере.. а най-добре може да направи анонимен човек. Точно затова се обръщам към този сайт и моля историята ми да бъде публикувана. Най-вероятно, за повечето от вас, историята ще ви се стори крайно позната и ще си кажете:, , Айде пак, детски филмарщини! ''. Тежи ми наистина, когато почвам да се замислям много.. Самотно ми е. Имам истински приятели, които са се доказали не веднъж, че са такива, но ми е самотно не заради това. Почти всичките ми приятелки и приятели са си хванали някого.. някого който ги обича истински. Дори и приятелки, които са ме наранили прекалено много за да им простя, са щастливи.. а аз не. Не съм от типа хора, които не могат да се радват или че завиждат на чуждото щастие. Напротив, точно обратното.. Правила съм какво ли не за хората, които обичам, прикривала съм най-добрите ми приятелки хиляди пъти, за да ходят да се виждат с гаджетата си.. Помагала съм на близки мои приятели - момче и момиче да се съберат, дори това да значи, че аз съм тотално резервен план, че те естествено ще искат да си се нарадват едни на други, и че аз отново ще бъда сама. Винаги мога да им споделя, знам това, знам, че ще ме изслушат, знам, че винаги ще са до мен.. Но с какво съм заслужила това да съм сама.. Не отричам, че съм трудна за спечелване, но защо всички трябва да се отказват, когато видят че е така. Не знам какво ми е, характера ми не е като на повечето момичета и съм крайно търпелива.. не се ядосвам почти за нищо, не се сърдя никога за глупости.. не ревнувам за глупави неща. Имам наистина много добро сърце. Винаги гледам да съм полезна на хората, дори на тези които са ме наранили много. Защо трябва да е толкова несправедливо, защо трябва да е така. Защо винаги на добрите хора не им се отвръща със същото. Не е лесен живота, знам, не се оплаквам, въпреки че се справям със всичко сама, дори на тази ранна възраст. Не съм 12-13 годишна филмарка, която иска да привлече внимание. Мисля за другите, старая се да давам всичко от себе си. Най-доброто от мен, за да може другите да са щастливи. Благодарна съм, че имам истински приятели, благодарна съм, че имам много други неща.. Но защо точно аз. Отблъсквам повечето момчета, които проявяват интерес, защото ме е страх да не бъда наранена отново. А само отблъсквайки ги ще знам че съм в безопасност. Не е лошо нещо да се пазя толкова, но как да се преборя със себе си понякога? Как да спра да изисквам толкова много от себе си, как да спра да търся цялата вина в мен, при положение че знам, че не е така. Сърцето ми замръзва все повече, ставам все по-студена с времето, свиквам все повече и повече да разчитам само и единствено на себе си. А не искам това да е така.. Моля се някой да се осмели да се пребори и да ме спечели.. моля се някой най сетне да сломи ината ми, някой най-сетне да събори преградите на сърцето ми.. някой който да ме грабне и да не ме пусне.. някой който да ме обича, който ще ме накара и аз да го обичам безрезервно. Някой истински. Чувствам се излишна покрай приятелките ми, всичките обвързани, без 1-2 на които мога да се оплача. Чувствам се сама, забиколена от толкова хора. Чувствам се зле и няма кой да ме разбере. Уви, явно това е живота в днешно време и дори хората, които са много трудни за понасяне си намират кой да ги обича. А свестните и добрите в повечето случаи остават сами. Ще бъда много благодарна ако историята ми бъде публикувана и за отделеното внимание ако някой се реши да я прочете докрая.

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 6 години, 3 месеца hash: 69b54d9230

гласове: 1 2 3 4 5   (220609 гласа)

1.   Чета и се чудя да се смея ли или да те съжалявам. Описваш се като добра, но в същото време искаш някой да се пребори с твоя инат. Според мен обвързването на двама човека не е война, а всеки подава сигнал към другия, че го желае и така се осъществява връзка, но ти явно очакваш въоръжен до зъби момък, който да те метне на рамо, окована във вериги и да ти заяви: - от днес ти си моя. С пренебрежителното си поведение спрямо мъжете, още дълго ще пишеш тук и ще се радваш на чуждото щастие... не, че се радваш, де, а просто им завиждаш, но те не се надуват и не смятат мъжете за отрепки.

 

...

преди: 6 години, 3 месеца hash: 77b977b422

гласове: 1 2 3 4 5   (0 гласа)

3.   Преди време и аз започнах в този сайт търсейки някой да ме разбере. В твоята история виждам себе си преди... и сега. Да, идва този момент неочаквано, когато някой идва в живота ти. И с теб ще се случи, но любовта може да е много измамна. Затова ти пожелавам, когато това стане да е истинско и осмислящо всеки твой ден и поглеждайки човека до теб да се усмихваш. Не търси отчаяно любовта. Така направих и сега макар и с жена до мен се чувствам още по-самотен. Горе главата и мисли позитивно. По-важното е когато имаш с кого да споделиш и той да те разбере.

 

...

преди: 6 години, 3 месеца hash: 1270922c79

гласове: 1 2 3 4 5   (142012 гласа)

4.   Аз съм на 19, имам и аз подобен проблем. От време на време ми тежи. Аз много трудно се доверявам, не допускам никого до себе си, обичам сама да правя много неща, въпреки че имам много приятели и съм постоянно по купони. Аз доста се поддържам, момчетата ме свалят, но обикновено в крайна сметка се отказват, защото аз не умея да показвам чувства, дори и да ги изпитвам. Така се провалиха нещата с голямата ми любов. Аз обаче и трудно се влюбвам, аз нямам високи критерии, даже нямам и конкретни такива, но във всеки случай ме отвращава простотията. Също и за сериозните връзки -не мога да съм с някой, само защото той ме харесва и т.н... аз тези неща ги взимам много навътре, защото за мен сериозна връзка означава да се отдадеш на този човек, а аз това казвам, трудно се доверявам на някой и не е за мен това ей така. Често предпочитам по-повърхностните отношения и необвързващи отношения, защото това не ми отнема свободата. Виждам, че и ти имаш проблем с това да изразяваш чувства, а повечето това го плаши. Решават, че не ги искаш и се отказват. Но не знам, или не си срещнала подходящ, или трябва да поработиш над това с изразяването.

 

...

горе^

преди: 6 години, 3 месеца hash: f0c872d1aa

гласове: 1 2 3 4 5   (0 гласа)

5.   И аз бях такава неразбрана и меланхолична като тийнейджър. Идва от семейството. Ако не ти обръщат внимание или ти се карат за всичко. После като ме грабна живота забравих че съм самотна, неразбрана. Всичко ще си дойде на мястото. А такива ранни сериозни връзки не стигат далеч. Не им завиждай.

 

...

преди: 6 години, 2 месеца hash: 98b9c9f4c2

гласове: 1 2 3 4 5   (0 гласа)

6.   Добре въоръжен съм, сега остана да взема и спрей срещу админи, за да не пречат да си обменяме лични данни тук... Сега сериозно: знаеш защо си сама, но пишеш тук. Знаеш за ината си, знаеш как предишни рани са те белязали. Аз не съм бившия ти, Иван, Гошо и други читатели на сайта или потребители на социалните мрежи/сайтовете за запознанства също не са. Докато си се оградила с ограда, висока като Вавилонската кула, никой няма да те спечели. Знаеш ли защо? Ако е бройкаджия, той предпочита лесните задачи и ще се откаже. Ако е страдал като мен, при първото отблъскване ще те зареже и ще потърси друга. Знаеш ли защо? Защото то му напомня миналото му и ти автоматично ставаш това, което са мъжете в главата ти. А кой иска да повтори страданието? Е, кой да ти помогне, ако не си помогнеш сама? Кой ще е тоя непукист, който ще бъде отблъскван, а той ще настоява и настоява без да получи дори малка надежда? Вероятно някой тибетски монах. Вярвам, че вътре в себе си си свестен човек, затова ти писах. Промени се и спри да виждаш призраци! Докато всеки нов за теб е някой стар, ще ходиш по сайтове като този, където можеш само да се оплакваш, но не и да решиш проблемите си. Ще си излееш душата и после какво? Ще бъдеш ли щастлива? Давай им втори шанс, не бъди толкова инатлива с всички. Третият шанс е излишен, ако ухажорът се е издънил два пъти. Но когато още на първия го отчаеш, не очаквай да се пробва пак! Като знам как са нещата за да е сама една жена, тя си е помогнала доста. Жените в наши дни имат такъв избор, какъвто аз като мъж бих искал. При цялата тази навалица все един е бил достатъчно свестен, но ти си го изпъдила без да му дадеш шанс. Не всеки е рицар, но и не само рицарите на бели коне заслужават да бъдат с теб. Дай шанс на някого и току-виж те изненада!

 

...