 |
|
|
| |
|
Полезно |
|
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес |
|
| |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Тинейджърски |
Отчаяна от рутината
преди: 6 години, 3 месеца, прочетена 1241 пъти
Здравейте, читатели! Моят проблем е трудно разбираем и предполагам, че не всеки би ме разбрал, но тези, които успеят, моля нека ми дадът съвет.
Тийнейджърка съм, почти на 16 години. От 3-4 години започнах да усещам промени в себе си и в начина си на мислене. Станала съм много песимистично настроена към всичко и супер много съм се комплексирала, въпреки че съм красива (това казват другите). Нямам никакво самочувствие, постоянно съм нервна. Едва ставам от леглото. Нямам желание дори да отварям очите си. Нямам много приятели, а може да се каже, че съм общителна. Просто така и не мога да намеря хора с общи интереси. Все се различаваме, а аз не съм от онези, които все се стараят да принадлежат на другите, за да си намерят компания. Не мога да се преструвам, не мога да крия чувствата си и доста често хората разбират кога съм в лошо настроение. (почти винаги). Искам да си намеря истински приятели, с които да чувствам някаква емоционална връзка, а не просто да си "лафим". Имам чувстото, че всичко съм минала и преживяла, без дори да съм "опитала от плода". Всичко ми омръзва и губя интерес.
Отделно се чувствам като "детенцето на мама и тати". Другите вече работят, седят до късно навън, пътуват насам-натам. А аз не мога да си сготвя сама, камо ли да си търся работа, а и то на 15 не знам как се намира. Иначе съм отличничка, върша си задължението за годините.
Така и не се научих да бъда самостоятелна. Колкото и да се опитвам, не мога да се отпусна и да се радвам на младините си. Все обмислям всяка случка, всяко мое действие и думи. Благородно завиждам на тези, които могат да говорят с часове и успяват да станат център на внимание. Все си викам, че нещата ще се променят като порасна, няма да имам толкова скучна рутина, ама ето 3 години по-късно няма разлика. Отчаях се напълно. А пък да не говорим и за социалните ми контакти с момчета... няма такива. По улиците ги виждам да ме заглеждат само 20+, което ми е интересно защо. Ще се радвам да получа отговор.
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 6 години, 2 месеца hash: cc865f0e96 |
|
1. Миличка напълно те разбирам поради факта че имам чувството че тази тема аз съм я писала. Освен с малката разлика че не съм на 15 както теб а на 18. Повечето от познатите ми които са колкото мен вече работят или са работили лятото някъде от 1 или 2 години имат шофьорски книжки.... А аз какво правя?! Нищо.. Нито съм работила нито като теб не мога да си сготвя не мога да се отпусна и да се справям сама. Не знам какъв съвет да ти дам но исках само да ти кажа че има и още като теб
|
| преди: 6 години, 2 месеца hash: c13d0719b2 |
|
2. За съжаление най-вероятно страдаш от депресия. Колкото по-дълго време прекараш в това състояние, толкова по-трудно ще е да се оправиш. И си в такава възраст (подрастваща), че това може да има трайни последствия.
Говоря от личен опит. Дано ми повярваш.
|
| преди: 6 години, 2 месеца hash: 04968a3c45 |
|
3. Сподели с родителите си и им кажи, че искаш, да си по-самостоятелна и отговорна. Повярвай ми, няма полусвестен родител, който би отказал на свое дете, когато то му каже това и го помоли за помощ.
|
| преди: 6 години, 2 месеца hash: 0b09ee98cc |
|
4. Ангажирай съзнанието си с някаква социална дейност - някакви кръжоци в училище, по интереси, хобита, спорт - задължително и доброволчество.
Основната причина, за описаното от теб състояние, е липсата на ангажираност. Неосъзнатото чувство за безполезност. Казвам неосъзнато, защото никъде не пишеш - искам да се чувствам значима, да се трудя, да съм от полза на някого, да направя промяна в света около мен към по-добро, да се развивам и т. н. Имаш нужда от всички тези неща, най-вече от труд и усилие в дадена насока, но може би не го осъзнаваш.
|
|
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: няма |
| ... |
|
|
|
|
