Самоубийствени мисли... - Spodeli.net


Нещата от живота...
 
Реклама


 Начало
 Правила
 Добави история!
 Контакт
 
Споделени истории (80222)
 Избор на редактора (68)
 Любов и изневяра (18031)
 Секс и интимност (9634)
 Тинейджърски (18277)
 Семейство (3782)
 Здраве (6609)
 Спорт и красота (3509)
 На работното място (1502)
 Образование (4433)
 В чужбина (980)
 Наркотици и алкохол (817)
 Измислени истории (693)
 Проза, литература (1277)
 Други (10604)
 
Зъбни импланти
Възстановете Вашата усмивка в рамките на седмица!

Зъбни импланти - цени

 

  

Споделена история от Тинейджърски

Самоубийствени мисли...
преди: 3 месеца, 14 дни, прочетена 719 пъти
Здравейте.. аз съм момче.. на 19 години..

Моята история е следната..
Още от малък съм особняк.. по.. емоционален..
чувствам всякаш всички около мен са различни..
като попаднал на грешната планета.. в грешния свят..
с грешните хора.. всичко изглежда толкова тривиално..


Имах мечти.. винаги съм имал.. желания които
никога не се сбъдват.. толкова много начинания останаха незавършени.. напразни надежди.. и това ме отчайваше постепенно..
изпадах в депресий.. последвани от ремисии..

Още в предучилищна бях подложен на голям стрес..
развих някакво подобие на обсесивно-компулсивно разстройство което слава "богу" изчезна с времето.. но останаха тиковете..

Комплексите ми ме владееха.. много съм влюбчим.. по ирония обаче.. не съм красив.. момичетата никога не са се интересували от мен.. никога не съм имал приятелка.. а бих и дал всичко.. стига някоя да имаше желанието да изслуша един.. пришълец..
подценяваха ме.. и все още го правят всички.. заради това което изглежда че съм.. поради тези и куп причини не се справях добре в социалните среди.. нямах много приятели..
Сега е и по лошо.. не ми останаха никакви.. не общувам с почти никого.. асоциален съм.. вече мисля че никой не ми е нужен.. всички са заменими.. за какво ми е компания.. каквато и да е.. като знам че не се е родил човекът който може да ме разбере..
няма никой с когото вече да искам да говоря открито..
сам живея за себе си..

Бях щастлив когато не разбирах принципите на които се гради светът и истините за много неща.. които не бива да бъдат осъзнавани.. за добро здраве.. и не знам дали искам да не знаех това което знам в настояще..
Имах вяра която изстина.. лошото е.. че реализма ме доведе до тук.. не песимизма.. не самовглбението.. а пробуждането..
.. по-добре да не знаете.. че повечето неща в които вярвате са лъжа.. блажени са невежите..
"любов".. "приятелства".. "смисъл".. "щастлив край"..
"живот след смъртта".. "Бог".. и какво ли още не.. все стимули които поддържат импулса в нас.. са илюзии..
Самозаблуждаваме се.. защото реалността е жестока и болезнена и не може да се издържа.. не искаме да признаем ужаст отвън..


В настоящето картината ми е следната..
Не излизам от домът си.. всеки ден едно и също..
никаква промяна не се случва.. времето минава..
а аз стоя точно на мястото си от преди година..
не намирам изход.. чувствам се похабен..
едва намерих сили да се изправя от леглото и да напиша това..
едва стоя буден пред екрана.. разлагам се жив..
не си представям бъдещето в което ще продължава това безделие..
изморен съм.. от празнотата..
Тишината е убийствена..
Не мога да се натъжа.. не мога да се ядосам.. трудно се усмихвам..
не намирам стимул да продължа.. не чувствам вече нищо..
Всеки ден си представям как се застрелвам хладнокръвно -
всеки иден се самоубивам десет пъти най-малко..
и всеки път го искам все повече.. не искам да прекъсвам живота си.. но умът ми си играе с мен.. знам че след смъртта няма нищо..
но намирам в нея свобода от всичко това..
Все едно съм единствения човек в света.. сънувал съм дори..
ужасен кошмар.. стоя на върха на една планина.. вечер.. над мен небесвода.. и от високо набюдавам света.. празен студен и мрачен.. на стотици километри под мен.. пустота и мраз.. никакви признаци за каквато и да е форма на живот.. само аз..

Изтощен съм.. на дъното се намирам..

Моля ви.. имате ли някакви идеи как да изляза от тук..?
.


Благодаря Ви предварително..

 
Сподели историята:
 
<< Предишна Случайна Следваща >>
 
 

Коментари

Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
 
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)
 
Email:
 
  ... ... ...
Коментари на страница: Най-отгоре:

преди: 3 месеца, 12 дни
hash: 6b952d3f25
гласове:
1 2 3 4 5
  (3 гласа)

1.   Пич, това все едно, аз съм го писал, само дето съм на 18.. Ще ми се да можеше да поговорим ;/

 
  ...
преди: 3 месеца, 12 дни
hash: a6444dd9a1
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

2.   Момче съм на 17 по - малък съм от теб, не знам дали ще ти помогна с нещо но поне опитай човече, започни да спортуваш ( фитнес, бокс ) започни да излизаш прави си кросове по парковоте, тренирай, обличай се добре, на 19 години си още толкова млад, ще излезе и твоето момиче, не се притеснявай, не се страхувай от провала, примерно да предложиш на някоя да излезе и да ти откаже и ти след това да затънеш, падаш ставаш и продължаваш, трудно е знам, но се стегни, не стой само вътре, излизай и се запиши на фитнес, всеки ден там ще ти заминават поне 2-3 часа от деня, живота е пред теб братле! Успех!

 
  ...
преди: 3 месеца, 12 дни
hash: f892b1f80c
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

3.   Все едно си описал и мен. Ако беше толкова лесно щяхме да си помогнем сами, но...
иначе те разбирам напълно
Ж20

 
  ... горе^
преди: 3 месеца, 12 дни
hash: 066f8ed727
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

5.   За мен ти трябва приятел, с който да говориш, да споделяш, да имаш контакт с някого и ще видиш, че ще се успокоиш до някаква степен. Аз съм на твоите години и съм готова да помогна.

 
  ...
преди: 3 месеца, 12 дни
hash: dcf1c26394
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

6.   Една различна крачка от стереотипа. Ако сутрин ставаш и пускаш компютъра, утре стани и пусни душа. Като даваш цялата си енергия и целенасочено мислене за да не се допусне и най-малка променичка, някаква си, която я няма в представата ти, влагаш усилия десетократно над нужните за да я обезвредиш в зародиш.
Положителното е, че явно ти присветва лампичка, не някъде нещо си пропуснал. Да сега осъзнаваш някои щеистини и илюзии. Но илюзиите са лъжливи не от друго а защото са занемарени. Оставени да си съществуват от самосебе си.
Промяна се случва там където си вложил усилия да се реализира.
От същото легнало положение в плен на монитора нима има миг да не се нанасят корекции в стъпките на някой друг. Корекции, които са излишни. Нито надграждат някого нито успяват или имат потенциал да донесат приятни нотки в текущото.

 
  ...


...
преди: 3 месеца, 12 дни
hash: 58215ee9eb
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

7.   Бах същата, това е химически дисбаланс в мозъка. На мен ми помогна психиатър с хапчета, а после с психолог работихме над ресоциализацията ми. И ето ме тук, излязох като победител. Сега съм щастлива. Съвета ми е да потърсиш професионална помощ. Тук е невъзможно с 2 изречения да се реши този сериозен проблем. Специалистите си знаят работата. Пробвай, а куршума няма да избяга.

 
  ... горе^
преди: 3 месеца, 12 дни
hash: dcf1c26394
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

8.   ТОва което описваш е постигнато с кървавите усилия, съдби и самоличности са жертвани и вложени за да е така както е.. Ето, ето, спокойствието, свободата и мира. Ето тсвайки се от и и доверието, което ти се дава на готово как оправдаваш. Ето най важното и ценното което избра да е на твоето. Ниама има друго и да си е заслужавало повече от това? Няма.
Ти ми направи най-голямата добрина от кактто сме се срещнали, а именно че ме отцепи.
Аз съм добре и колкото по се редуцират наставничеството и корекциите които не нарушавах толков повече сетивата долавят мирис на живот.
имаш свободата да ме няма. Не се преструвй повече, защото са ти осигурени всчкии нужди, нещата са идентични на желанието ти. Не се прави, че ти е гадно и да се самосъжалявашвсичко каквото си си пожелавал.
Аз с месеци се блъскам за дребни неща.
Никога няма да приема, че това се случва в реалния живот, във физическото измерение на хората.?? На мен?? . Това е като една виртуална история за психопати, които правят кибертормоз с мащабите на соц. опит. Отричам отричам. Тук в пространството на нули и единички може. Но ето. Оглеждам се изправям се. Пия глътка студена вода. Така е. Това е истина около мен и това е правилното вече. За когато и да било. Всичко е мъртво, а в нет освен още веднъж да изживея смъртта му не виждам друивее ми се. Има неща. Искам да и върна всичко от преди.
Може би ако от АБ се тръгне стъпка по стъпка би могло да иам нещо. Но аз твърдо и инатливо не вярвам, че няма да си патя и тоя път

 
  ...
преди: 3 месеца, 12 дни
hash: dcf1c26394
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

9.   Хайде вече стига. Стоп. Хората, нормалните живеят на земята. Най важно е тук да ме няма. Най най най важно.

 
  ...
преди: 3 месеца, 12 дни
hash: 1c26ed2cc1
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

10.   С две неща не съм съгласна с теб. Първото, че не бил се родил човека, който ще те разбере. Ти от къде знаеш? Та ти с никой не общуваш! Как да се появи този човек, дори да го има?

И второто- убедеността ти, че не съществува любов, приятелство, смисъл, бог. На този етап, за теб, не съществувт. Но за после, как можеш да знаеш? Живота е непредвидим. Ще ти разкажа нвщо за себе си. По принцип, никога не съм била, много вярваща. Но един ден, бебето ми се разболя. Заведохме я в една клиника и ни казаха, че има много сериозно възпаление и на гърлото и на ушите и веднага в болница. Все пак ни пратиха за второ мнение, при друг доктор, в същата клиника. Той каза същото- за болница е. Отидохме в болницата, беше вечерно време. Казаха ни, че точно в момента, го нямал лекаря, който може да ни приеме. За през нощта, да редуваме еди си какви лекарства, на еди си колко време и рано сутринта, да отидем, за да ни приемат. Бях много притеснена, имам ужасен страх, от болници. Не ми остана друго, освен да се моля на Господ. Цяла нощ не мигнах и се молих за бебето си. Като стана време, напълнихме багажника до горе с багаж и отидохме в болницата. Прегледаха ми детето и казаха, че нищо му няма. Но аз седях и не знаех как да реагирам, дали не е някаква грешка. Мъжът ми започна да им обяснява, че детето е болно, че двама лекари са го преглеждали... И те му казаха- "господине, детето е напълно здраво". После се разсмяха и ни попитаха, да не сме дошли с багажа. И така, това е историята ми. Прибрахме се и наистина си беше абсолютно здраво, все едно нищо не е имало. Това за мен си беше чудо и вярата ми се засили.

Любовта също съществува за мен, защото обичам безкрайно много детето си. Чак до болка! Преди не знаех, че има толкова силна любов. И тя ще е вечна, със сигурност.

Мога и още доста неща да кажа, но ще стане прекалено дълго. Само искам да ти кажа, да не се отказваш. За всеки има място под слънцето и всеки е длъжен, да прави, което му е по силите. После идват и хубави моменти, които си струват. Но трябва да стигнеш до там.

 
  ... горе^
преди: 3 месеца, 12 дни
hash: 6de9969423
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

11.   Няма смисъл да ти казвам, че много хора се чувстват така. Въпросът ми е ако се срещнеш с някого като теб, какво би му казал. Да се самоубие или да продължи живота си. Аз мога да ти кажа едно. На 16 съм и съм изпитвала болката, за която хората на моята възраст не са и подозирали, преминавала съм през неща, крайно необиккновени за момиче на моята възраст, но мога да ти кажа едно-да се самоубиеш е най-неправилното и егоистично нещо, което можеш да направиш. Винаги има изход, където и да се намираш. Предлагам ти да насочиш тази твоя болка към нещо ценно, истинско, което да ти носи удовлетворение, защото именно малките неща, които ни заобикалят и не ценим са най-важните и могат да ти покажат пътя. Ще ти дам пример със себе си. Цялата деппресия, през която преминах я превърнах в нещо вдъхновяващо и за мен, и за околните, а именно- започнах да пиша, да рисувам, да чета, да обичам самотата, нещо, което не осъзнавах, и най- важното- започнах да мечтая, да строя планове за бъдещето, да осъществявам мечтите си, да съм егоист и да мисля за себе си, в кръга на шегата. Въпреки че няма нищо лошо човек да обича себе си, ако не бях заобичала себе си, нямаше да съм човека, който съм сега. Затова те съветвам а обърнеш гръб на рамките, които ти поставя света, защото животът започва отвъд границите на познатото или отвъд зоната на комфорта. Колкото до хората, които смятат, че си грозен- на никого не му трябва идеален, който търси красотота, остава сам, на теб също не ти трябват такива хора.

 
  ...

...
преди: 3 месеца, 11 дни
hash: 61208c334f
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

12.   Не очаквах, че някога ще намеря написано всичко, което чувствам аз. Не мога да повярвам! Само, че съм на 24 г. момиче. Имам чувството, че колкото повече време минава нещата стават по-зле. Знанието ме убива, така да се каже. Знам, че накрая всичко ще свърши, а живея сама, в мой свят. Имах някои стихотворения (не много добри, но много лични по този въпрос). Ето, споделям ги тук:

Неразбрана

Месец мина и замина
никога не го видях.
Любовта така премина,
а аз не я опознах.
Пременена и красива
чаках нещо да се случи.
Но уви, нищо нямаше.
Животът ми и днес не се подреди!
Всички около мен градяха,
аз оставах все сама
и градях гробище за всички мои врагове в света.
Но не за тях градях го аз, а за себе си с тях.
Исках силна буря
да унищожи всичко и мен дори.
Само да не гледам пак утрешния ден
с моите очи,
да не чувам шума с ушите си.
Да не мисля пак, да не знам,
защото знанието ме убива!

***

Приятели

Приятелите са като листата на времето.
Искаш да си с тях, но те бягат от теб.
Оставаш вечно сам в стаята, те те викат.
Но не, сега си сам, не си с тях.
Искат да са с теб, но ти не ги искаш.

***

Могъщият мост - на ръба

Въжен мост виси,
а под него тъмните талази.
Езерото ти намига,
но личи- ти обречен си.
Смях, несрета и омраза-
всичко те преследва днес,
въженият мост не трепва-
той виси си все под теб!
Ти не искаш да си там,
бягаш вихрено от него,
но люлееш се пак в капана,
сам без никаква отбрана!
А накрая тез талази,
вместо безразличие,
те подтикват към величие.
И изпълнен с тази мисъл
бягаш ловко към водата.
Сякаш влязъл в недрата
на земята!
Това е вече наслада,
но уви-теб те няма!

*

И едно по-старо от 2012г. Да, при мен нещата не се променят никога.

***

Съзерцание

Ето, че гледам небето
то е безбрежно, то е безкрайно
мисля, това е прекрасно.

Ето, че гледам вълните,
морето, то е тъй топло, тъй ведро
смятам, това е вълшебно.

После си вдигам очите нагоре
чайките пеят, шепнат, летят.
Това е магия. Тъй цветна и нежна.

Ето ме мен. Надвесена към небосклона,
със загадъчна усмивка на уста
какво съм аз-една жена.

И ето, че душата ми говори.
Коя си ти, защо ревеш, стегни се,
по-кротко, и ти ще умреш.

Това е прекрасна история.
С край. Но пак се събуждам.
Горя в пещта, няма го синьото небе,
липсва морето, чайките
са отлетели. Кой е с мен?
Душата - не! И нея я няма.
Аз съм осъдена да съм сама
до края! Това е ужасно, уви-
то е края!

***

Не мога да ти помогна с някакъв генерален съвет, само мога да ти кажа, че не си сам. Лошото е, че винаги си мисля, че съм сама, защото не познавам хора като теб. Днес повечето мислят по-друг начин. Да открия някой различен, такъв като мен, няма такъв. Не съществува. И не е до интелекта, а е до душевността. Повечето нехаят за нея, а аз, а явно и ти, живеем чрез нея.
Трудно се живее така обаче. Лично аз запълвам времето си с планове, проекти в университета, надявам се и работа скоро. Имам различни хобита, писане, рисуване, както и специалността ми в университета, но винаги съм се чувствала странно. И не е, че не харесвам това, което правя. Просто не откривам хора като мен. А не ги и търся от няколко години. Примирих се и продължих. Опитвам се да съм полезна за света, да не съм консуматор, но повечето не са с тези разбирания. А това както си разбрал, води до това да водиш битки с вятърни мелници. Винаги неразбран, винаги бунтовник и винаги сам.
Бих те посъветвала да продължаваш с живота си. Опитай да постигнеш нещо собствено, без да се влияеш от околните. Това е най-важното. Те може да ти завидят, да не те разбират, да не искат да си щастлив. А тях може и да ги няма. Но дори да са там, не бива да им вярваш за това. Човек сам определя съдбата си. Живей предопределено, но не и очаквано за множеството. Знам, че повечето няма да разберат написаното, но аз го пиша за теб и хората, които се припознават в това.
Радвам се, че още има такива хора. Не се предавай и не се самоубивай.
Успех!

 
  ...
преди: 3 месеца, 11 дни
hash: bfa097326d
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

13.   Търсете "Mithridates Vates"
М 19

 
  ... горе^
преди: 3 месеца, 11 дни
hash: 6fdcf49550
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

14.   Пич, на 19(почти 20) съм. Имам чувството, че и аз не съм за тук. Целият този живот, бачкане, пари начин на живеене... Страх ме е за бъдещето, риби съм и аз съм мечтател и влюбчив. И аз съм страдал, не се стегни! Имаш толкова много да изпиташ от този живот. Я се разходи. Отиди на фитнес. Университет? Запознай се с колега. Я се съвзема и се усмихни! Има светлина в тунела! :)

 
  ...
преди: 3 месеца, 11 дни
hash: 19149e760f
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

15.   Момиче съм на 16 почти 17.... разбирам те напълно от малка все са ме тормозили не веднъж съм мислела за самоубийство но както вече знаеш това не е изхода. Трябва ти човек с когото да поговориш пробвай с някой непознат. Непознатите са най-добрите слушатели. Какво можеш да направиш? .... залепи си бележки из цялата стая напиши хубави неща за себе си така че да можеш да ги виждаш всеки ден повтаряй си че ти си нужен на този свят че близките ти се нуждаят от теб а за любовта не бързай все ще дойде ^^

 
  ...
преди: 3 месеца, 11 дни
hash: 76a2ed1436
гласове:
1 2 3 4 5
  (2 гласа)

16.   Хващай се на работа. Няма значение каква

 
  ... горе^

...
преди: 3 месеца, 11 дни
hash: 52c0f26701
гласове:
1 2 3 4 5
  (2 гласа)

17.   Колко сте слабохарактерни (обръщам се и към някои, коментирали историята, хора). Няма как да твърдите, че не съществуват любов, приятелство, богове и т. н., защото няма как да имате доказателства за това. Когато имаш психически проблеми, отиваш на психолог. Не излизайте с оправданието, че нямате пари, защото аз лично съм ходила на психолог в частна клиника, взимащ 400 лв. на сеанс, като го помолих да е безплатно, защото имам нужда, а нямам възможност. Вие просто сте се примирили с проблемите си и после се оплаквате.

 
  ...

Коментари очaкващи одобрение: няма
...

Коментари, които са написани неграмотно, с латински или главни букви няма да бъдат добавени!

1. Бъди полезен на другите с коментара си!
2. Хейтъри не се толерират!
3. Обидните квалификации не са аргумент :-)
4. Пазете мъдростта за себе си, другите имат нужда от съчувствие!

Знаете ли, че след символите запетая и точка винаги следва интервал?   [ Да ]   [ Не ]

При нас коментарите се одобряват ръчно. Въведи своя имейл адрес и ще получиш известие, когато бъде публикуван нов коментар.(какво е това?)



Copyright © 2007 Spodeli.net
eXTReMe Tracker