Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес

Коментари

Добави Коментар!

7.   Бах същата, това е химически дисбаланс в мозъка. На мен ми помогна психиатър с хапчета, а после с психолог работихме над ресоциализацията ми. И ето ме тук, излязох като победител. Сега съм щастлива. Съвета ми е да потърсиш професионална помощ. Тук е невъзможно с 2 изречения да се реши този сериозен проблем. Специалистите си знаят работата. Пробвай, а куршума няма да избяга.

8.   ТОва което описваш е постигнато с кървавите усилия, съдби и самоличности са жертвани и вложени за да е така както е.. Ето, ето, спокойствието, свободата и мира. Ето тсвайки се от и и доверието, което ти се дава на готово как оправдаваш. Ето най важното и ценното което избра да е на твоето. Ниама има друго и да си е заслужавало повече от това? Няма.
Ти ми направи най-голямата добрина от кактто сме се срещнали, а именно че ме отцепи.
Аз съм добре и колкото по се редуцират наставничеството и корекциите които не нарушавах толков повече сетивата долавят мирис на живот.
имаш свободата да ме няма. Не се преструвй повече, защото са ти осигурени всчкии нужди, нещата са идентични на желанието ти. Не се прави, че ти е гадно и да се самосъжалявашвсичко каквото си си пожелавал.
Аз с месеци се блъскам за дребни неща.
Никога няма да приема, че това се случва в реалния живот, във физическото измерение на хората.?? На мен?? . Това е като една виртуална история за психопати, които правят кибертормоз с мащабите на соц. опит. Отричам отричам. Тук в пространството на нули и единички може. Но ето. Оглеждам се изправям се. Пия глътка студена вода. Така е. Това е истина около мен и това е правилното вече. За когато и да било. Всичко е мъртво, а в нет освен още веднъж да изживея смъртта му не виждам друивее ми се. Има неща. Искам да и върна всичко от преди.
Може би ако от АБ се тръгне стъпка по стъпка би могло да иам нещо. Но аз твърдо и инатливо не вярвам, че няма да си патя и тоя път

9.   Хайде вече стига. Стоп. Хората, нормалните живеят на земята. Най важно е тук да ме няма. Най най най важно.

10.   С две неща не съм съгласна с теб. Първото, че не бил се родил човека, който ще те разбере. Ти от къде знаеш? Та ти с никой не общуваш! Как да се появи този човек, дори да го има?

И второто- убедеността ти, че не съществува любов, приятелство, смисъл, бог. На този етап, за теб, не съществувт. Но за после, как можеш да знаеш? Живота е непредвидим. Ще ти разкажа нвщо за себе си. По принцип, никога не съм била, много вярваща. Но един ден, бебето ми се разболя. Заведохме я в една клиника и ни казаха, че има много сериозно възпаление и на гърлото и на ушите и веднага в болница. Все пак ни пратиха за второ мнение, при друг доктор, в същата клиника. Той каза същото- за болница е. Отидохме в болницата, беше вечерно време. Казаха ни, че точно в момента, го нямал лекаря, който може да ни приеме. За през нощта, да редуваме еди си какви лекарства, на еди си колко време и рано сутринта, да отидем, за да ни приемат. Бях много притеснена, имам ужасен страх, от болници. Не ми остана друго, освен да се моля на Господ. Цяла нощ не мигнах и се молих за бебето си. Като стана време, напълнихме багажника до горе с багаж и отидохме в болницата. Прегледаха ми детето и казаха, че нищо му няма. Но аз седях и не знаех как да реагирам, дали не е някаква грешка. Мъжът ми започна да им обяснява, че детето е болно, че двама лекари са го преглеждали... И те му казаха- "господине, детето е напълно здраво". После се разсмяха и ни попитаха, да не сме дошли с багажа. И така, това е историята ми. Прибрахме се и наистина си беше абсолютно здраво, все едно нищо не е имало. Това за мен си беше чудо и вярата ми се засили.

Любовта също съществува за мен, защото обичам безкрайно много детето си. Чак до болка! Преди не знаех, че има толкова силна любов. И тя ще е вечна, със сигурност.

Мога и още доста неща да кажа, но ще стане прекалено дълго. Само искам да ти кажа, да не се отказваш. За всеки има място под слънцето и всеки е длъжен, да прави, което му е по силите. После идват и хубави моменти, които си струват. Но трябва да стигнеш до там.

11.   Няма смисъл да ти казвам, че много хора се чувстват така. Въпросът ми е ако се срещнеш с някого като теб, какво би му казал. Да се самоубие или да продължи живота си. Аз мога да ти кажа едно. На 16 съм и съм изпитвала болката, за която хората на моята възраст не са и подозирали, преминавала съм през неща, крайно необиккновени за момиче на моята възраст, но мога да ти кажа едно-да се самоубиеш е най-неправилното и егоистично нещо, което можеш да направиш. Винаги има изход, където и да се намираш. Предлагам ти да насочиш тази твоя болка към нещо ценно, истинско, което да ти носи удовлетворение, защото именно малките неща, които ни заобикалят и не ценим са най-важните и могат да ти покажат пътя. Ще ти дам пример със себе си. Цялата деппресия, през която преминах я превърнах в нещо вдъхновяващо и за мен, и за околните, а именно- започнах да пиша, да рисувам, да чета, да обичам самотата, нещо, което не осъзнавах, и най- важното- започнах да мечтая, да строя планове за бъдещето, да осъществявам мечтите си, да съм егоист и да мисля за себе си, в кръга на шегата. Въпреки че няма нищо лошо човек да обича себе си, ако не бях заобичала себе си, нямаше да съм човека, който съм сега. Затова те съветвам а обърнеш гръб на рамките, които ти поставя света, защото животът започва отвъд границите на познатото или отвъд зоната на комфорта. Колкото до хората, които смятат, че си грозен- на никого не му трябва идеален, който търси красотота, остава сам, на теб също не ти трябват такива хора.

12.   Не очаквах, че някога ще намеря написано всичко, което чувствам аз. Не мога да повярвам! Само, че съм на 24 г. момиче. Имам чувството, че колкото повече време минава нещата стават по-зле. Знанието ме убива, така да се каже. Знам, че накрая всичко ще свърши, а живея сама, в мой свят. Имах някои стихотворения (не много добри, но много лични по този въпрос). Ето, споделям ги тук:

Неразбрана

Месец мина и замина
никога не го видях.
Любовта така премина,
а аз не я опознах.
Пременена и красива
чаках нещо да се случи.
Но уви, нищо нямаше.
Животът ми и днес не се подреди!
Всички около мен градяха,
аз оставах все сама
и градях гробище за всички мои врагове в света.
Но не за тях градях го аз, а за себе си с тях.
Исках силна буря
да унищожи всичко и мен дори.
Само да не гледам пак утрешния ден
с моите очи,
да не чувам шума с ушите си.
Да не мисля пак, да не знам,
защото знанието ме убива!

***

Приятели

Приятелите са като листата на времето.
Искаш да си с тях, но те бягат от теб.
Оставаш вечно сам в стаята, те те викат.
Но не, сега си сам, не си с тях.
Искат да са с теб, но ти не ги искаш.

***

Могъщият мост - на ръба

Въжен мост виси,
а под него тъмните талази.
Езерото ти намига,
но личи- ти обречен си.
Смях, несрета и омраза-
всичко те преследва днес,
въженият мост не трепва-
той виси си все под теб!
Ти не искаш да си там,
бягаш вихрено от него,
но люлееш се пак в капана,
сам без никаква отбрана!
А накрая тез талази,
вместо безразличие,
те подтикват към величие.
И изпълнен с тази мисъл
бягаш ловко към водата.
Сякаш влязъл в недрата
на земята!
Това е вече наслада,
но уви-теб те няма!

*

И едно по-старо от 2012г. Да, при мен нещата не се променят никога.

***

Съзерцание

Ето, че гледам небето
то е безбрежно, то е безкрайно
мисля, това е прекрасно.

Ето, че гледам вълните,
морето, то е тъй топло, тъй ведро
смятам, това е вълшебно.

После си вдигам очите нагоре
чайките пеят, шепнат, летят.
Това е магия. Тъй цветна и нежна.

Ето ме мен. Надвесена към небосклона,
със загадъчна усмивка на уста
какво съм аз-една жена.

И ето, че душата ми говори.
Коя си ти, защо ревеш, стегни се,
по-кротко, и ти ще умреш.

Това е прекрасна история.
С край. Но пак се събуждам.
Горя в пещта, няма го синьото небе,
липсва морето, чайките
са отлетели. Кой е с мен?
Душата - не! И нея я няма.
Аз съм осъдена да съм сама
до края! Това е ужасно, уви-
то е края!

***

Не мога да ти помогна с някакъв генерален съвет, само мога да ти кажа, че не си сам. Лошото е, че винаги си мисля, че съм сама, защото не познавам хора като теб. Днес повечето мислят по-друг начин. Да открия някой различен, такъв като мен, няма такъв. Не съществува. И не е до интелекта, а е до душевността. Повечето нехаят за нея, а аз, а явно и ти, живеем чрез нея.
Трудно се живее така обаче. Лично аз запълвам времето си с планове, проекти в университета, надявам се и работа скоро. Имам различни хобита, писане, рисуване, както и специалността ми в университета, но винаги съм се чувствала странно. И не е, че не харесвам това, което правя. Просто не откривам хора като мен. А не ги и търся от няколко години. Примирих се и продължих. Опитвам се да съм полезна за света, да не съм консуматор, но повечето не са с тези разбирания. А това както си разбрал, води до това да водиш битки с вятърни мелници. Винаги неразбран, винаги бунтовник и винаги сам.
Бих те посъветвала да продължаваш с живота си. Опитай да постигнеш нещо собствено, без да се влияеш от околните. Това е най-важното. Те може да ти завидят, да не те разбират, да не искат да си щастлив. А тях може и да ги няма. Но дори да са там, не бива да им вярваш за това. Човек сам определя съдбата си. Живей предопределено, но не и очаквано за множеството. Знам, че повечето няма да разберат написаното, но аз го пиша за теб и хората, които се припознават в това.
Радвам се, че още има такива хора. Не се предавай и не се самоубивай.
Успех!

13.   Търсете "Mithridates Vates"
М 19

14.   Пич, на 19(почти 20) съм. Имам чувството, че и аз не съм за тук. Целият този живот, бачкане, пари начин на живеене... Страх ме е за бъдещето, риби съм и аз съм мечтател и влюбчив. И аз съм страдал, не се стегни! Имаш толкова много да изпиташ от този живот. Я се разходи. Отиди на фитнес. Университет? Запознай се с колега. Я се съвзема и се усмихни! Има светлина в тунела! :)

15.   Момиче съм на 16 почти 17.... разбирам те напълно от малка все са ме тормозили не веднъж съм мислела за самоубийство но както вече знаеш това не е изхода. Трябва ти човек с когото да поговориш пробвай с някой непознат. Непознатите са най-добрите слушатели. Какво можеш да направиш? .... залепи си бележки из цялата стая напиши хубави неща за себе си така че да можеш да ги виждаш всеки ден повтаряй си че ти си нужен на този свят че близките ти се нуждаят от теб а за любовта не бързай все ще дойде ^^

16.   Хващай се на работа. Няма значение каква

17.   Колко сте слабохарактерни (обръщам се и към някои, коментирали историята, хора). Няма как да твърдите, че не съществуват любов, приятелство, богове и т. н., защото няма как да имате доказателства за това. Когато имаш психически проблеми, отиваш на психолог. Не излизайте с оправданието, че нямате пари, защото аз лично съм ходила на психолог в частна клиника, взимащ 400 лв. на сеанс, като го помолих да е безплатно, защото имам нужда, а нямам възможност. Вие просто сте се примирили с проблемите си и после се оплаквате.