Споделена история от Тинейджърски |
В търсене на промяната
преди: 5 години, 11 месеца, прочетена 1375 пъти
Здравейте! От заглавието още става ясно, че не съм доволна от себе си и търся промяна. Във всичко - външно и вътрешно.
Като за начало да се представя. Момиче съм, почти на 20. Скоро ще изгубя 'тийн-а' в края на възрастта си и искам поне малко да заприличам на възрастен. Изглеждам като дете и това пречи на контактите ми с хората. Те просто не вярват, че съм вече пълнолетна. А и не се харесвам, изобщо.
С права коса съм, не много дълга. Исках да поекспериментирам с нея, но очаквано не помогна за промяна. Ужасна е, без обем, омазнява се за броени часове.. Нетърпима.
Лицето ми още се изчиства от акне, несполучливо понякога. Старая се, грижа се за него, но то пак и пак избива. Не ставам за гримьор и когато опитам да го прикрия, то сякаш все повече се откроява, за да ми покаже, че е там.
Като дете доста време носих шини, но финансите ни не стигаха и в крайна сметка зъбите ми си останаха криви. Освен това са и жълти. Какви ли не пасти съм пробвала, не пия кафе, не пуша.. Но пак са такива. Затова и не се усмихвам.
Последните месеци се затворих в себе си и си позволих да кача 10тина килограма, за което безкрайно се разкаявам в момента. Не мога да изляза с къси дрехи, а е лято. Некомфортно ми е да ме гледат как се треса. А и тялото ми е несиметрично - голямо дупе, огромни бедра и никакви гърди. С една дума, не привличам окото на мъжката част, не съм достатъчно самоуверена да излизам и по цял ден си търся кусури.
И вътрешно не се чувствам добре. Сякаш крия гнила душа. Има дни, в които не изпитвам никакви емоции, има и такива, в които съм вулкан, който изригва непрестанно. Чувствам, че всичко, което правя е не както трябва, греша с всичко. Объркана съм и не знам какво да направя по въпроса. Искам да мога да изляза и да правя всичко като нормален човек, не постоянно да гледам момичетата и да се сравнявам с тях, да виждам двойки, които се държат за ръце, и да мечтая един ден и мен да ме огрее слънцето. Искам да променя себе си. Изцяло. Но нямам представа от къде да започна.
|
