Да разбереш, че не си струва..
преди: 5 години, 10 месеца, прочетена 1015 пъти
Бих искала и аз да споделя нещо, което не ме мъчи толкова много, но не мисля че и заслужавах да преживея.
В основното имах една приятелка, която познавах от малка, която и много обичах и винаги бяхме заедно. Нещата обаче се промениха след известно време като тя почна да се отдалечава, да говори разни неща зад гърба ми, а и зад гърба на други. След време това ми се отрази доста лошо, защото и аз почнах да не вярвам, да не се доверявам на другите, но все пак си споделях неща с новите ми приятелки. Като смених училището си се срещнах с нови. С тях всичко беше различно, разбирахме се, навсякъде ходехме заедно, но до един момент, където всичко замина на ма*ната си. Най-много ме дразнеше - и все още дразни - това че почнаха все повече и повече да показват истинската си същност - това че се мислят за интересни, това че се хвалят как дават огромни суми за някакви неща, които едва ли повече от 2-3 на година ще ползват. Може би наистина е вярно това че с когото се захванеш. такъв ставаш, защото и аз почнах като тях да искам да си купувам неща, които реално не ми трябват, но пък защо да не си взема, нали? И така вече напълно прекратих всякакви контакти и със старите, и с новите ми приятелки. Наистина се чувствам по-щастлива като съм сама. Също така нямаше как да искам да имам нещо общо с хората, които едва ли ги интересува какво правя и т. н. Късно разбрах, но вече знам, че колкото и да не искам понякога да съм сама, по-добре да си взема някоя книга да чета, отколкото да слушам клюките на други, които ни най-малко ме интересуват.
Така че ако някой също е имал такъв момент в живота си или в момента мисли как да постъпи - замислете се добре дали си струва. Припомнете си хубавите моменти, които сте имали заедно, а също и лошите. Кои са повече?
Надявам се да не стане много късно, защото независимо кой е причината да си мислите че не сте достатъчно добри, ще ви направи живота по-зле, ще съжалявате още повече, че не сте прекратили всичко с тях по-рано.

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 5 години, 10 месеца hash: 46d6ffcd3c

гласове: 1 2 3 4 5   (220609 гласа)

1.   Съжалявам, миличка, но така е в материалистичното и консуматорско общество... Вещите и парите се смятат за по-ценни от хората и от истинските човешки отношения. А не беше така... Живял съм по времето, когато хората бяха силно ограничени финансово и материално, но затова пък толкова и искрено се интересуваха един от друг, от отношенията си от общите неща, че това на практика изпълваше и осмисляше живота им. Бил съм дете тогава, и за мен най-голямото щастие на света беше след училище да изляза и да играем с приятелчетата от квартала. Направо летях докато слизах по стълбите! И нямаше значение какво ще играем - на футбол, на фунийки, на индианци, на гоненица/криеница, дали ще обикаляме града и парковете с велосипедите, дали ще подпалим с горящи найлони някоя ливада със суха трева, дали ще майсторим лагерници, или ще хвърляме котка с парашут от последния етаж... и още хиляди щуротии! Важното беше да сме заедно и да измисляме нови и интересни неща. Възрастните също - постоянно си ходеха на гости, дори без предварителна уговорка, майките си разменяха рецепти, татковците си сглобяваха разни музикални усилватели, колони и си правеха уредби, или модифицираха нещо по мотоциклетите и колите си. Качваха майките или гаджетата си отзад на седалката, препускаха из квартала и пищяха от "ужас" :) Обществените прояви също бяха на ниво - постоянно имаше спортни празници, всякакви самоделни групи, изпълнения в читалището, кръжоци. Първи юни винаги се празнуваше в квартала от абсолютно всички и при страхотна подготовка от страна на родителите. Спомням си през една зима с голям сняг - татковците се хванаха и направиха на площадката огромна крепост от сняг. Седмици наред играехме в нея! А отношенията между хората бяха страхотни. Е случвало се е и да се сбием понякога, но винаги от някакъв моментен афект, без трайни лоши чувства и злоба... За сериозни наранявания или дори убийства, каквито има масово сега, и дума не можеше да става. Скараш ли се с някого - отиваш и му се извиняваш, и се сдобрявате... къде по самоинициатива, къде под натиска на родителите. Сега всичко това го няма! ... Всеки се е затворил със скъпите си и ненужни вещи, в имотите си. Качва снимки във ФБ колко е "щастлив". Завижда и клюкарства зад гърба на другите. Какви са резултатите? Виж ни образованието докъде е стигнало - 20 годишни не могат 2 изречения да напишат, без да допуснат 15 грешки - правописни, граматически, смислови и всякакви. Чалгаризация, еманципация, демографска катастрофа... Май наистина е по-добре да се затвориш с книжката си, или да общуваш с хора, които си спомнят времената, когато хората бяха Хора, а не материални боклуци... Поне докато влезеш в гимназия, свестен Университет - място с по-подбрани хора, и започнеш сама да отсяваш и формираш средата си. Не залитай към материалното! То ще те отведе долу в тинята... Освен това, ако се развиваш добре, един ден ще си добре материално, и то много по-добре от сегашните ти "приятелки" и обкръжение, при това - без да си се стремяла специално към него! Наблягай на книгите, на ученето. Продължавай да търсиш стойностни хора сред тези, с които те сблъсква живота. ТАКИВА ХОРА ИМА МНОГО, но просто са малко в средата, в която си принудена да вирееш сега. Не губи надежда! Живей, учи, развивай се, и се отнасяй с хората така, че самата ти да се харесваш. Не прави компромиси с тези неща, защото вътрешното ти чувство е най-вярното...

 

...

преди: 5 години, 10 месеца hash: 00b64e270a

гласове: 1 2 3 4 5   (180436 гласа)

2.   И при мен същото нещо се получава. Мразя лицемерни и фалшиви отношения и просто ги прекратявям. Често съм сама, но вече си свикнах.

 

...