Споделена история от Тинейджърски |
Недоизживяната любов и вечната тръпка
преди: 5 години, 9 месеца, прочетена 1299 пъти
Здравейте, аз съм момче на 16 години и за съжаление страдам от любов... преди да ми кажете че съм малък пикльо и незнам какво е любов, прочетете историята ми.
Всичко започна на 25. 12. 2017 тогава на пръв поглед излязох с едно момиче с което просто исках да отбия време, но и грам не предполагах, че тя ще ми обърне живота. За пръв път като я видях си казах "Хах колко е малка, сигурно поредната лигла". Отидох до нея и й казах "Хей, здравей май се познаваме, а? " а тя ми отговпри срамежливо "Ми май да" и тръгнаха надолу към центъра. Иненадващо тя почна много да говори и аз незнайно защо ми беше приятно да я слушам и да я гледам. Тази наша първа среща беше много приятна опознахме се, приятно ни беше, просто перфектен подарък за Коледа. Почнахме да си пишем, звъним, говорим много редовно, започнахме да излизаме, изпращах я, ходих във тях на гости, просто всичко ставаше много бързо, на петата ни среща ни беше първата целувка, хах беше ужасна, аз звяр а тя мъничка принцеса и някак си се притеснявах, но това не е важно. След като вече между нас се завързва по големи и по големи чувства, помислихме какво да правим, да се крием ли или да говоря с майка й? ... Избрахме второто, което беше голяма грешка, натарък в историята ще разбере защо. Мина известно време което ми беше нужно за да набера сили, все пак не е лесно да кажеш "Харесвам дъщеря ви може ли да сме заедно и искам да го знаете"... Все пак аз се бях запознал с майка й, защото преди това бяхме се скарали с моето момиче тя ме чака един час на едно място а беше студено и се прибра и аз нямаше какво да правя, взех една вафла отидох до у тях и звъннах ина звънеца казах" Здравейте, дъщеря ви тук ли е", а тя ме попита "Да, защо? ", а аз " Еми нося й една тъпа вафла и искам да й кажа нещо? " и в същия момент чух как всички се смеят(сестра й, баба й, леля й) и ми казаха добре качи се. Аз беше ме много срам, ама много буквално влязох с наведена глава и седнах на един стол и чаках просто да ни оставят сами, така и стана... След като вече сме сами подадох вафлата към нея и й казах " Хей, знам че обичаш сладко, вземи го и ме извини, моля те"... А тя подхилвайки се " Хах, тъпчо" взе вафлата прегърне ме и се оправихме. Такаа дойде деня в който реших да говоря с майка й, писах й разбрахме се за място, час вс беше готово... Видяхме се, седнахме поръчахме си напитки и настъпи мълчание... запопнах да си мисля "еми ако сега ми се развика, или ми се изсмее или започне да се кара на нея после, какво ще правя аз? "... Но след 10 минути, изплюх всичко и си казах дирекно "Вие не сте глупава жена, виждате че излизам с дъщеря ви редовно, много я харесвам, и искам да сме заедно, вие съгласна ли сте? " и тя ми каза само "Аз не мога да й забраня, ако тя иска добре, но не искам да правите други глупости" не наблегнах много на последното, защото бях радостен всичко беше супер. На другия ден излязох с мойта, започнахме по редовно да се целуваме, натискаме... и незнайно как, вдигнахме темата за секс... Първо й бях казал "Виж аз съм момче, никога няма да откажа, но сигурна ли си че си готова, искаш ли го? " и тя ми отговори "Да, мога и искам да ти се доверя"... Добрее, но тук започва пълнияя ад.... Бяхме във тях, ние и баба й, и ние си помислихме че ако затворим вратата и пробваме на бързо няма да ни чуят. Тя се съблече и контакта беше пълен, да, така да кажем скъсахме цветенцето, но нея я зболя и малко викна и в рози момент баба й влезе в стаята и ни завари. Тя се развика, изгони ме, на вечерта разказа на майка й, цялото й семейство разбра, забраниха ни контакт а нея я наказаха... Беше ужасно, повярвайте ми, но все пак след пет дена намерихме начин да се видим, да но ни хванаха, майка й с колата, пак ни забраниха контакт пак я наказаха, този път без допир до телефон. Мина известно време пак ми писа, видяхме се, тя беше насълзена и ми каза "Не искам да спирам контакт с теб, обичам те", при което се почувствах все едно сърцето ми спира и тялото омеква и нямаше какво да кажа, просто я прегърнах много силно. Направихме си план как да се виждаме, всеки понеделник тя имаше спорт и не искаше да го кара и така и аз бягах и тя бягаше и се срещахме за по 1 час и половина... на седмица. Пинякога тя имаше свободни часове или намалени, възползвахме се бягах и бяхме заедно. Но по едно време и тя започна да отсъства редовно, по един час, два... цял учебен ден и дойде времето в което я хванаха. Майка й разбра че се вижда с мен извика ме и почна да говори с нас, какво искаме защо правим така... ние мълчахме, но просто искахме да се виждаме, нея я наказаха още по строго, без никакъв контакт с нейни приятели, а мен ме заплашиха че ще ме заведат в гора и че ще ме бият или нещо от сорта. Това беше най голямата ни пауза, около три седмици, нито писахме, нито се виждахме. Но да, тя пак намери начин да се виждаме, когато тя имаше големи междучасия по 20 минути аз отивах и се виждахме... да вече станаха 20 мин на ден и 1 час на седмица. Та карахме доста време, но дойде момента в който пак ни хванаха и този беше фатален... Нейната майка дойде в нас и се скара с мойта майка, просто не мие задолбочава това е накратко... и последва оше една дългааа пауза... Но вече на инат ли как ли, пак намерихме контакт, нея вече млкоа я отпуснаха, можеше да излиза, имаше телефон, писахме си... но най неочакваното дойде. Тя изстина, омръзна й стреса, омръзнаха й наказанията, омръзна й думата гадже, просто реши да се откаже, аз бях съкрушен, но в същото време я разбирам... всичко тя отнесе, но и идва въпроса наистина ли ме обичаше, както тя твърдеше, чудя се все още. Тя беше моето всичко, цели 7 месеца, обичах я истински, бях със нея постоянно... всеки нов месец го отпразнувах, всеки ден я приспивах с приятни думи, защитавах я от всеки, скарах се със всички, отказах се от всички, само тя беше в моята глава, само ТЯ, вярно ревнувах я, карахме се, не си говорехме но това е нормално, понякога се замислям дали е и заради това, понякога ми минава и в главата, това че не съм достатъчно красив, чудя се сгреших ли аз или просто съм бил "момчето, което тича след мен"... Още ми е гадно, още я обичам, още я искам... Това е моята тръпка... това е моята история на кратко.
|
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 5 години, 9 месеца hash: 3f515d08a6 |
|
1. Много мила история, аз съм момиче на 19 и ще ти кажа, че просто така са се случили нeщата и, че наистина те е обичала.
Бихме понесли толкова много, за да сме с даден човек, но в един момент става трудно и трябва време.
Не е изключено някой ден да сте отново заедно! :)
|
| преди: 5 години, 9 месеца hash: d2fb71128a |
|
2. Мисля, че е наистина доста стресирана от това отношение на семейството си. Те са хората, с които живее постоянно, които я издържат и т. н. Нормално е едно дете да се влияе доста и от мнението на семейството си (казваш, че е по-малка от теб, не казваш колко по-малка), нормално е да се поддаде на някои манипулации. От опит знам, че от любов боли много, буквално може да се побъркаш. Обаче също от опит знам, че да застанеш срещу родителите си е много тежко, като дърво без корен си. Може по-нататък в по-подходящ момент да стоплите отношенията, не трябва да ѝ се сърдиш.
Мисля, че си ѝ достатъчно красив от това, което разказваш. За красотата си въобще не се притеснявай.
Възможно е да не иска да сте гаджета, защото вече иска да е гадже с някой друг. Ако има друг, е добре да го разбереш скоро, за да не си рабиваш сърцето напразно. Успех!
|
| преди: 5 години, 9 месеца hash: c6b390efc6 |
|
3. Well... какво да кажа, история достойна за филм. Наистина. Жалко, че историята не свършва щастливо, но какво да се прави.
|
| преди: 5 години, 9 месеца hash: fa01c5f3cd |
|
6. История, достойна за категория "Избор на редактора". За съжаление се случват и такива неща. Времето ще покаже, може да се съберете отново някой ден, кой знае. :) Ще ти кажа едно нещо обаче - бъди щастлив, че си изживял тази любов, че си имал шанса да обичаш и да бъдеш обичан истински от някого. Именно това е едно от малкото неща, които ни правят истински живи. Така че, мили приятелю, не съжалявай. :)
|
|
