Споделена история от Тинейджърски |
Не ми излиза от главата
преди: 5 години, 7 месеца, прочетена 1050 пъти
Здравейте!
Случи се нещо и сега ще се опитам да го разкажа накратко колко и дълго да е. Преди време се регистрирах някъде (не помня къде, може би е било някоя игра), но не исках да се регистрирам с моя имейл, затова си направих нов профил в пощата, а с нея си направих и профил във Фейсбук. Беше фейк профил, но не от онези дет си слагат разни снимки от инстаграм и се представят за някой друг, а просто имаше снимка на кученце и някво излислено име. :DD Бях пратила покани на разни хора и един от тях беше той.. Тогава аз хич не го познавах, знаех само, че е от моя град, но от друго училище, и не обърнах никво внимание, просто пращах на който ми видят очите. Той я прие и почна да ми пише и аз отвърнах, и така се започна всичко.. Писахме си в продължение на може би 2-3 месеца и си обсъждахме какво ли не. Постоянно си писахме, и може би, тогава с него си писах повече, от колкото с най-добрата ми приятелка. И така де.. Стана гаф и той разбра коя съм и ме махна от приятели и до там с писането. Не се познавахме, но когато е видял профила ми нормално да се стресне. Какво да се очаква, дете с коса, щръкнала като на лъв, съединени и дебели вежди, от където и идва прякора "Реджеп Еведик" и грозни очилца, които очертават грозния ми нос и го правят още по-голям. Минаха две години и аз доста се промених. Започнах да се изправям и да поддържам косата си хубава, оформиха ми веждите, не нося очилата, махам си мустака, който доста се виждаше и всички ми се подиграваха за него (с две думи, ударих пубертета). Е сега.. Пак не съм първа хубост, но сравнение с преди е доста по-добре. Работата е там, че когато си писахме аз почнах да го харесвам.. , но не знам.. Минаха почти 2 години, но доста бързо, от когато си писахме. Поне преди, когато бяхме в различни училища не го виждах и си го избивах от главата, но тази година вече сме в гимназия и той в другата паралелка и го виждам ВСЕКИ БОЖИ ДЕН. Няколко пъти съм го хващала да ме гледа, но като го погледна той веднага извръща поглед. Вече не мога да си го избия от главата. Постоянно мисля за него. През междучасието, ако се случи нещо, като примерно да се блъсна или да го хвана да ме гледа, цял ден не мога да сваля широката усмивка на лицето ми. С часове се въртя из леглото вечер докато заспа и всяка нощ го сънувам. Така де, но и той не е от най-хубавите и не мога да проумея защо облича риза и отгоре анцуг? ! Така де, работата е там, че той е турчин, а целия ми род (особенно от страната на баща ми) са силно против да съм с турчин. През целия ми живот чувам как баща ми ги оплюва и един път проведохме сериозен разговор и той ми каза, че тръгна ли с турчин, той щял да се обеси. Почти сигурна съм, че блафираше, но и да не се самоубие, аз пак с турчин немога да тръгна. Така де, цял живот ме е гледал и колко труд и пари е дал за да го разочаровам по този начин? !
А и аз, израснала в такава среда, не ми се тръгва с турчин.
Така де, отклоних се малко.. Не ме мразете, нямам нищо против турците, но стигне ли се до обвързване, ммм не.
И така.. Все още съм млада и ще срещна много други, но първо трябва да спра да мисля за него. А и досега не съм имала връзки, понеже само идиоти и такива дето ги сменят като носни кърпички ми предлагат, а и не знам дали съм все още готова за връзка. Моля ви, дайте разни съвети, за да си го избия от главата най-сетне, че вече откачам (щом съм стигнала до това да пиша във форуми).
Моля модераторите да одобрят товаа*
|
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 5 години, 7 месеца hash: 48af3cc33b |
|
1. Не, че нещо, ама едно е турчин, друго е помак и така нататък. На мен не ми дреме кой кво ше каже, аз съм помак, но съм бил с българки. Просто такава ми е средата и нямаше как да тръгна с помакиня. Във всяко стадо си има мършата. Ясно е, че си пуберче и че все още е думата на баща ти. Всеки днес се прави на патриот и не знам си къв, обаче нека да кажа нещо. Аз съм роден в България и уважавам тези, които уважават мен. Неще тръгна да се бия за друга държава освен за моята в която съм израстнал. Никой нема правото да ми казва аз какъв съм, след като много добре знам какъв съм. Когато станеш на 18-19, баща ти няма да има думата вече, а самата ти ще решиш с кой да бъдеш. Тва, че е турчин, не значи, че може да е лош човек и да те заколи, щото си българка. Най- много баща ти да почне да се прави на тежкар и да го плаши, после да го намерят и да му сцепят главата, щото доста от турците, особенно фамилиите са сплутени повече от циганята. Все пак имаш глава на раменете си и решенията за твоя живот ги вземаш ти след като навършиш пълнолетие, а не баща ти.
М22
|
| преди: 5 години, 7 месеца hash: 7be28926e8 |
|
3. Това са размисли на отчаяно момиче. Този тип вече веднъж те е отхвърлил. Защо още мислиш за него? Разкарвай го!
|
| преди: 5 години, 7 месеца hash: c92a6f0818 |
|
4. Абе, щом носи риза с анцуг, трябва да ти е ясен. Ниско ниво за тебе е.
|
|
